Какво чета... (19.06.15)

Дъждовното време подтиква към четенето на добра книга. Освен ако не сте от хората, които при дъжд не правят друго, освен да мрънкат, че вали. Deal with it! DEAL WITH IT! Жал ми е само за хората с отпуски, планирани преди половин година, които са отишли на море сега и са били посрещнати от бури. Но такъв е животът...


След като хвърлих светлина върху това как трябва да подходите към лошото юнско време, в случай, че не го харесвате, да се върнем отново на книгите. Не ми е до писането на подробни ревюта, а предполагам, че не ви е и до четенето на такива (защото е лято), така че само по няколко думи, които, надявам се, ще са от полза на хората, google-нали двете заглавия в чудене дали да си ги купят. Започваме с...

Сборникът с фантастични разкази "СТАРИЯТ МАРС" 
(който не е писан от Джордж Р.Р. Мартин, нищо, че името му е на корицата)


Задължително четиво за любителите на фантастиката, а има шанс да се хареса и на други читатели, които просто търсят богато разнообразие в рамките на една книга. "Старият Марс" съдържа 15 самостоятелни разказа от различни автори, всеки от които показва своята гледна точка за това каква можеше да е Червената планета, ако науката не беше развалила цялата забава с истината. Повечето от разказите са силно приключенски, някои имат лек комедиен нюанс, други разглеждат по-философски теми (като това колко лош е homo sapiens) или пък задълбават по-надълбоко в мистерията. Има дори такива, които са си чисто пиратски истории. Да, пиратски. Звучи странно, но е забавно.

Разнообразието е най-големият плюс на "Старият Марс". Прочиташ богата история в рамките на 20-30-40 минути и минаваш на следващата. Особено удобно за по-заети хора, които имат малко време за четене преди лягане. Различните автори носят и различен стил на писане, различни герои, различни интерпретации на Марс, начина на живот там и населяващите/населявалите планетата раси. Лично аз останах много доволен от сборника, защото се почувствах сякаш чета нещо, изровено от старата библиотека с кратки фантастични романи на баща ми (библиотека "Фантастики" и подобните й). Така че грабвайте смело.

Не е лошо да разясним и името на Мартин на корицата (което в моя случай по-скоро щеше да ме откаже от нея, но не успя). Авторът на "Песен за огън и лед" (книгите, върху които е базиран "Game of Thrones") не е автор на нито един разказ в "Старият Марс". Той е съставител и е написал дългия увод (не се сещам за правилната дума, whatevs) на книгата. Да, и аз не знам как е успял с неговия натоварен график... Така че ако сте фенове на Мартин (или си мислите, че сте такива, защото харесвате сериала) - не мислете, че ще откриете нещо от него вътре. Това обаче не е лошо, както вече казах. Някои от разказите са малки бижута, макар авторите им да не са масово познати имена. А това да залепиш името "Джордж Р.Р. Мартин" на корицата го виждам само като един гениален маркетингов трик, за да бъдат привлечени повече купувачи. Не, че одобрявам, но ако по този начин прекрасните фантастични разкази са достигнали до повече хора - браво!

"ПУБЕРТЕТ" на Анна Старобинец

Никога нямаше да се докосна до тази книга, ако една колежка не ми я беше подарила за Коледа (разменяхме си подаръци, майна. Знам, знам...). Прочетох я за разнообразие и останах изненадан от съдържанието. Дали приятно или не - все още не мога да определя. Тук не става дума за проблемите на юношеството, макар заглавието да подвежда. Това всъщност е името на първия разказ в краткото книжле, разказващ за едно странно момче, което не общува с никого, не се къпе, трупа сладки неща във възглавницата си, следи менструалния цикъл на сестра си и т.н. Крайно крийпи, а когато разберете защо го прави (няма да спойлвам), нещата стават с пъти по-стряскащи. 

Реално "Пубертет" също е сборник с разкази, като всеки един от героите е с някакво психично заболяване. Какво да очакваш да напише рускиня, която е почти моя наборка? По принцип бих аплодирал, само че нейните "болни души" са болни по един крайно противен начин. Старобинец пише достатъчно добре, че чак да ти стане малко гадничко от това, за което четеш. В повечето от разказите има и известна доза фантастика, но почти не се усеща. Като цяло странна книга, която може да е доста объркваща с това как я представя корицата й и какво всъщност е съдържанието. 

Няма да ви я препоръчвам, за да не ме псувате после. Но ако ви попадне някъде, погледнете последния разказ (2-3 страници), за да добиете някаква (макар и недостатъчна представа) за останалото. Иначе трябва да призная, че харесах "Яшината вечност", разказващ за мъж, който изведнъж се събужда без пулс. Обявяват го за мъртъв, колегите му го гледат тъжно, заради "състоянието му", тъща му иска да планира погребението му и т.н. Забавна работа, ама една птичка пролет не прави.

***

Другото е кратко - отново захванах "Сияйни слова" на Брандън Сандърсън. До момента съм сигурен в едно - беше лоша идея да се захващам с втора 1000-странична книга от Сандърсън толкова скоро след първата. Хубава ли е? Хубава е, просто той продължава да държи героите си на почти едни и същи места. Липсва разнообразие. Героите му се развиват, но това става бавно в продължение на много, много глави. И така. Но ще я довърша, разбира се. А какво ще чета нататък... не знам. Ще грабна каквото ми донесете течението.

И вие правете така и не оставяйте без книга в ръце. Приятно четене, независимо дали навън вали или Слънцето жарко пече!

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...