Книги: Чейс не е Чандлър, ама пак става.

Умерено харесвам криминални романи и конкретно детективски истории. Някак респектираща е мисълта за процеса на създаването им. Авторът първо е потънал изцяло в ролята на престъпника/престъпниците и е измислил сложен план за нечие убийство, за натрупване на богатство и т.н. След това е замаскирал цялата тази история, оставил е само крайния резултат от престъплението и се е обвил в кожата на главния герой - частен детектив или полицай, за да разследва и разкрие вече измисленото от себе си престъпление. Впечатляващо, особено когато е направено както трябва.

И въпреки че фентъзито като че ли се явява любимия ми литературен жанр, понякога, най-вече през горещите летни следобеди, ми идва настроението за някой друг детективски роман. Отдавна съм изял това, което ми е попадало на Реймънд Чандлър. Филим Марлоу, легендарният главен герой на книгите му, за мен, както и за милиони други, се е превърнал в олицетворение на истинския, класически частен детектив. Грабва ме и атмосферата на времето, в което Чандлър твори и поставя героите си. И, естествено, с идването на това сбъркано ту студено, ту адски горещо лято, в мен подсъзнателно се събуди желанието да извървя с него пътеката по разкриването на още едно заплетено убийство, например.

Да, ама не. Справка в библиотеката на покойния ми дядо (голям фен на крими жанра, между другото) показа, че каквото е имало там от Чандлър, вече е било приватизирано от скромната ми личност. Но за някаква утеха и донякъде като приятна изненада изскочиха няколко книги на Джеймс Хадли Чейс. Well... Защо не?

Мързелива снимка на кориците. Типична класика - грозна рисунка на жена на едната и евтино колажче като за романтичен роман на другата.

Чейс не е Чандлър. Вероятно има различни мнения по този въпрос, но лично аз винаги съм предпочитал книгите на втория, тъй като са центрирани основно върху лесно запомнящия се образ на Марлоу. Чейс от своя страна не разчита на един герой и опитва различни неща, както ме убедиха и тези две книги. Това създава разнообразие, да, както и носи някакъв елемент на непредвидимост (не бих очаквал Марлоу да умре в книга на Чандлър, примерно). А изненадата грабва. Разнообразието също не е лошо, така че това лято изглежда ще го посветим на крими-фантазията на Чейс. Но какво имаме в тези книги?

"Искаш ли да останеш жив?" няма в себе си мрачен и самоуверен частен детектив. Вместо това ни среща с двойка пропадняци. Те съвсем случайно срещат потаен мъж, който бързо ги забърква в добре обмисления си план за печелене на много пари. Няколко убийства и изнудвания по-късно цялата полиция е на крак, но на ченгетата (които тук не се представени в най-добрата им светлина) просто не им върви в това да намерят някаква улика, която да им подскаже кой и защо всява ужас във всеки богаташ в града. "Искаш ли да останеш жив?" може да бъде изядена за точно един следобед (а през лятото ужасно топли и мързеливи следобеди бол, поне за хората, които не работят), тъй като е доста малка. И макар да разчупва обичайната формула "престъпление, частен детектив, cool работи, малко опасност, разкриване на престъплението", книгата си има един голям проблем - просто няма загадка за читателя. Чейс разказва случващото се както от гледната точка на извършителите, така и от гледната точка на полицаите. За нас, четящите, остава само да следим и да чакаме момента първите да сбъркат някъде и пътищата на двете страни да се пресекат. Всичко останало ни е ясно. Е, освен мотива, но и той става ясен твърде рано.

Доста повече ми допадна другото заглавие, което отметнах - "Ковчег от Хонконг". Тук вече Чейс разчита на споменатата горе класическа формула и си имаме един обичаен представител на детективския жанр. Нелсън Райън е частен детектив без много работа (не е реалистично в началото на подобен роман детективът да е много зает). Едно телефонно обаждане по-късно той вече има нова задача - ревнив съпруг, заминаващ по работа, го наема да следи жена му и да провери дали тя няма гостоприемно да приема гости в семейното ложе. Докато Райън прилежно изпълнява задачата, спейки в колата си, изведнъж в съзнанието му блесва идеята, че нещо не е наред. Бърза проверка показва, че къщата всъщност е необитаема. Воден от съмнения, Райън се връща в кантората си, където на стола за клиенти пред бюрото си намира красива китайка... с куршум в сърцето.

Любопитно начало, а историята се завърта още по-добре, когато Райън, основен заподозрян за убийството на китайката, започва да разследва защо някой се е опитал да го натопи. Сюжетът се оказва доста по-заплетен от очакваното, а и тук го има онова, което липсва в предната книга - неизвестността. Чейс разказва историята през очите на Райън и истината се разкрива пред читателя със същото темпо, с което детективът я разбира. Налице е и един приятен азиатски елемент, тъй като голяма част от действието се развива в Хонконг. Това е адски разнообразяващо за жанр, сериозно фокусиран върху американски градове.

Доста харесах "Ковчег от Хонконг" и от двете книги, препоръчвам него. Сега продължавам с друго произведение на Д.Х.Чейс - "Свидетели няма да има", като за него ще пиша допълнително. Разбира се, ако вие също сте решили да протегнете ръка към детективски истории през това разтопяващо лято, опитайте с баш класиката - Реймънд Чандлър. С чаша уиски и на сянка, защото така е най-добре. Но може и Чейс, да... Не е Чандлър, но пак става :D

WWE Battleground '15 - 13 суплекса преди гонга и един странен SummerSlam

Да видим... април, май, юни, почти целия юни. Горе-долу три месеца и половина солидна почивка от любимото "детско шоу" ('айде довиждане, ограничени и неразбиращи люде). За това време ми беше ясно, че едно нещо си струва - Cena vs. Owens. Всички знаем, че Джони бой продължава да смуче. Нищо не се променя при него, така че няма как да се променят и сексуалните му предпочитания. Е, бяха го смъкнали малко в карда (уж), ама все пак отново добутваше винаги до co-main event. От това Kevin "KILL STEEN KILL" Owens само спечели... или не?

:( :( :( DEAL WITH IT, Синационалисти гадни! :( :( :(

Третият мач между тези двамата беше основната причина да хвърля едно око на "WWE Battleground 2015" (поне веднъж трябва да го изпишем цялото за търсачките. You're welcome, търсачки). Отново прекрасен мач, макар към края отново се превърна в един брутален no sell finisher fest. (С)марковете вдявате какво имам предвид. И, о, всемогъщи богове на жегата, накрая стана какво? "Cena wins" -.-

Отново.

'дет се вика, I'm so tired of this shit, че вече не ми дреме особено. Но мачът беше хубав. От онези, които напомнят на човек защо гледа безкрайната сапунена опера за мъже година след година. Препоръчвам ви цялата поредица Cena vs. Owens - Elimination Chamber, Money in the Bank, Battleground. It was gooood. It was damn good.

"I believe I can fly..."

За другия интересен мач в карда трябваше да предположа, че ще е това, което беше - солидно унижение за предполагаемия top guy в компанията Сет Кичура. Хубав build... Сет Кичура е малка принцеса, която иска да стане кралица. Помагат и цяло стадо джуджета. Накрая с малко акъл Сет открадва короната и живее спокойно няколко месеца, егото расте, скарва се с джуджаците си и накрая бам - бившата крали... Не, не мога да нарека Брок така. Та бившият носител на короната се връща за нея. Избива джуджаците, съсипва каретата с брадва (това е истинска част, колкото и да е странно) и накрая се добира до новата кралица Сет с ясната идея да му отскубне кичура. Най-малкото.

"I believe I can touch the sky."

Така че нямаше нищо изненадващо в 13-те германски суплекса и тоталната доминация на Леснър. Надявах се на повече офанзива от Ролинс. Надявах се да блесне. Със скорост и техника да го изкарат ако не равен на Леснър, то поне някаква трудност за претендента. Но не... "Шампионът" бе помлян и се наложи любимия ни полужив (но все немъртъв, no pun intended) пенсионер да се появи и да спаси Сет от загуба на титлата. 

The party-crasher, the song-breaker...  Шкембелията в напреднала възраст, чийто entrance всички скипваме, но когото дълбоко (2 метра) уважаваме.

Няма логика. Защо сега? Защо не на Мания? Защо не на RAW след Мания? Как да е. Опитват се да вкарат личен елемент ("ти се хвалеше, че си прекъснал стрийка, аз ще ти прекъсна гръбнака"), има емоция. Хеймън "продаде" мача само с едно промо... Секунда.

"You can sell your soul to the Devil but your ass belongs to Brock Lesnar!"

Damn! Бруталният, класически въргал от RAW допринесе още повече към това един на пръв поглед излишен и насилен main event на SummerSlam да изглежда по-интересен. И все пак все още не съм сигурен, че ми се гледа Taker-Lesnar II. Още повече, че както изглежда СуперСина ОТНОВО скача в WWE Championship картинката. Защо?!? Толкова ли няма други? Поне Оуенс да беше взел US титлата, да? Кога ще си получа Shield Triple Threat за WWE титлата? WrestleMania? Никога? Кога Сина ще спре да се облича като тийнейджър? Кога Амброуз ще стане шампион? Кога Лана и Русев ще се съберат? Кога?

Идеята ми, тъй като вероятно не се разбира, е, че Undertaker vs. Lesnar ми изглежда странен избор за главен мач на SummerSlam. Изглежда ми някак... стар, особено на фона на изключително талантливите млади хора в тази компания в момента. А и със сигурност не ми се гледа Сина срещу Ролинс за титлата. Ама изобщо. Сериозно ми прилошава от идеята за Сина с WWE WHW титлата... ОТНОВО. Обядът ми се вдига в корема ми и иска да излезе, да се излее върху човека, на когото му е дошла тази идея. E, преувеличавам. Не ми дреме чак толкова. Но поне пак гледам по малко, за което трябва да благодарим на Джони бой и Кевин Стийн.

Даже сега прехвърлям RAW-ът от предната седмица, за да видя дали наистина Оуенс, Сезаро (ОЛЕ!) и Русев (наша гордост!) са направили толкова добър мач, колкото четох. Хубаво е да си марк, приятелчета.

P.S. В момента на писането Оуенс обиди Summer Rae, наричайки я Lana-wannabe. Np, нали... обаче след това той обиди българския флаг! Много точки респект загуби, приятелче! Много! :O :O :O

"Човек срещу бог" в първия цял трейлър на "Батман срещу Супермен"

Хайде този път без много излишни приказки. На тазгодишния Comic-Con получихме първи цял трейлър на "Batman v. Superman: Dawn of Justice" и дори в момента танцувам от кеф пред компа, защото притесненията ми изчезват едно след друго. Гледайте, нуубове!


"The red capes are coming! The red capes are coming!"

Хахаааа! Не пиша за пръв път за филма, но този път ще съм по-благоприятно настроен от останалите. Да започнем с основното - през март 2016 г. двама от най-популярните супергерои, измисляни някога, ще се изправят един срещу друг на голям екран. "Batman v. Superman: Dawn of Justice" ще бъде втората лента от филмовата вселена на DC и в известна степен ще развие историята, започната в "Man of Steel" (после прочетете и ревюто ми за него, а след това и го изгледайте, ако все още не сте).

Дотук добре. След първоначалната еуфория след обявяването на филма и последвалите бесни фенски реакции след някои наистина странни кастинг решения (Бен Афлек за Батман, по дяволите, и Джеси Айзенбърг като Лекс Лутър, два пъти по дяволите), филмът най-накрая започна да придобива някаква ясна и доста приятна форма. Трейлърът показва доста неща, които моето комикс-нърдско Аз държи да отбележи в пост. Та... хайде:

Първо, вече е очеизваждащо, че основната фабула ще се завърти около случилото се в края на "Man of Steel". Няма да спойлвам с детайли на хората, които все още не са гледали филма (и не са ми чели ревюто за него). Ще кажа само, че Метрополис - градът, в който Супермен се вихри, и изглежда единственият град, за който му пука, макар да може да лети and stuff, пострада доста сериозно (каква ирония, а?). Сега човечеството (представено от Сената на САЩ, разбира се) изглежда ще търси от Клар... Супермен отговорност за причинените щети. А самият той вече се е превърнал в сензация - огромна заплаха според едни и последна надежда (и едва ли не бог) за други. Както се вижда от трейлъра, Брус Уейн (Бен Афлек) изглежда е бил в Метрополис по време на малкия апокалипсис. И хоп - вече знаем защо Батман гледа на Супермен като на заплаха - защото със собствените си очи е видял каква мощ притежават шибаните "извънземни" и каква разруха могат да сторят с нея. Кадърът с Уейн, прегърнал малкото дете сред руините на града е сила. Браво, Снайдър! С един кадър в трейлъра осмисляш цялата концепция на филма си.

Второ, Джеси Айзенбърг може би не е чак толкова лош избор за актьор, който да изиграе Лекс Лутър. Изглежда... свежо? Леко отнесено поведение, толкова обичайно за гениите, в комбинация с изглежда важната му роля в оркестрирането на сблъсъка между двамата гиганти го прави значима част във филм, който определено има твърде много персонажи в себе си. Това, което видях от него в трейлъра, всъщност ми хареса. Освен перуката. И все пак - Браян Кранстън щеше да е нещо с пъти по-епично.

Трето, изгледайте трейлъра няколко пъти. Обърнете внимание на кадрите от сблъсъка между Батман и Супермен, вероятно от края на филма. Wonder Woman изглежда взима участие в него в даден момент - нещо я удря достатъчно силно в стена. По-скоро червено-синия бойскаут, отколкото Човека-прилеп. Преди това виждаме, че Лекс Лутър се е докопал до тялото на един съпланетянин на Супермен (без спойлери, гледайте "Man of Steel") и до криптонит - онова зелено камъче, което предизвиква виене на свят, гадене и болки в цялото тяло (демек симптоми на бременност) в Супермен и себеподобните му. Виждаме и сцена, в която самият Супермен е коленичил пред Лутър и изглежда не е доволен от това, което трябва да прави. И след всички тези неща идва смелото Бирово предположение, че в сблъсъка между двамата герои, Супермен ще е под контрола / ще изпълнява заповедите на Лутър. Т.е. Батман ще е добрият (освен че по принцип е по-добър, нали... #batfan4ever). Само предположение.

Четвърто, детайлите са важни. Реално аз съм супер запален по филма заради Батман, така че погледът към пещерата беше приятен момент. И най-вече граденето на история за бенафлековия Батман, който както става ясно вече доста години се занимава с боренето на опасни индивиди. Най-голямата mark-out момент за за мен и всеки друг комикс фен обаче е този кадър:


За непросветените (спокойно, по-добре е за вас) пояснявам - това е костюмът на втория Робин - Джейсън Тодд. В комиксите Тодд бива пребит и убит от Жокера (както личи и от надписа по костюма), което нанася адски брутална травма върху психиката на Човека-прилеп. Този малък детайл гради потенциалния сблъсък между Батман и Жокера в някой бъдещ филм по един страхотен начин. Стига да бъде обяснено и на хората, които не четат комкси, де. Честно казано този подход към Батман - че голяма част от важните неща вече са се случили - ми допада. Вече сме гледали историята за трансформацията на Брус Уейн в маскиран отмъстител, а и по няколко пъти сме виждали появата на някои от най-популярните му злодеи. Сега полето е открито за изненади и свежи истории с вече развити герои.

Мога да пиша твърде много за предстоящия филм, а няма смисъл. Важното е да дойде март и да видим дали застрашения от толкова много рискови решения "Batman v. Superman" все пак ще ни изненада приятно. Знам едно - след този трейлър на 25 март се очертава аз да отида да гледам този филм, а не на "Captain America: Civil War". Така че Marvel определено трябва да се стегнат, защото DC изглежда искат ударно да се включат в борбата за парите на кинозрителите.

P.S. До момента на Comic-Con са били показани и трейлърите на "Suicide Squad" и "Deadpool", но не са официално пуснати в нета. Ако това стане, ще си поговорим и за тях.

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...