Книги: Чейс не е Чандлър, ама пак става.

Умерено харесвам криминални романи и конкретно детективски истории. Някак респектираща е мисълта за процеса на създаването им. Авторът първо е потънал изцяло в ролята на престъпника/престъпниците и е измислил сложен план за нечие убийство, за натрупване на богатство и т.н. След това е замаскирал цялата тази история, оставил е само крайния резултат от престъплението и се е обвил в кожата на главния герой - частен детектив или полицай, за да разследва и разкрие вече измисленото от себе си престъпление. Впечатляващо, особено когато е направено както трябва.

И въпреки че фентъзито като че ли се явява любимия ми литературен жанр, понякога, най-вече през горещите летни следобеди, ми идва настроението за някой друг детективски роман. Отдавна съм изял това, което ми е попадало на Реймънд Чандлър. Филим Марлоу, легендарният главен герой на книгите му, за мен, както и за милиони други, се е превърнал в олицетворение на истинския, класически частен детектив. Грабва ме и атмосферата на времето, в което Чандлър твори и поставя героите си. И, естествено, с идването на това сбъркано ту студено, ту адски горещо лято, в мен подсъзнателно се събуди желанието да извървя с него пътеката по разкриването на още едно заплетено убийство, например.

Да, ама не. Справка в библиотеката на покойния ми дядо (голям фен на крими жанра, между другото) показа, че каквото е имало там от Чандлър, вече е било приватизирано от скромната ми личност. Но за някаква утеха и донякъде като приятна изненада изскочиха няколко книги на Джеймс Хадли Чейс. Well... Защо не?

Мързелива снимка на кориците. Типична класика - грозна рисунка на жена на едната и евтино колажче като за романтичен роман на другата.

Чейс не е Чандлър. Вероятно има различни мнения по този въпрос, но лично аз винаги съм предпочитал книгите на втория, тъй като са центрирани основно върху лесно запомнящия се образ на Марлоу. Чейс от своя страна не разчита на един герой и опитва различни неща, както ме убедиха и тези две книги. Това създава разнообразие, да, както и носи някакъв елемент на непредвидимост (не бих очаквал Марлоу да умре в книга на Чандлър, примерно). А изненадата грабва. Разнообразието също не е лошо, така че това лято изглежда ще го посветим на крими-фантазията на Чейс. Но какво имаме в тези книги?

"Искаш ли да останеш жив?" няма в себе си мрачен и самоуверен частен детектив. Вместо това ни среща с двойка пропадняци. Те съвсем случайно срещат потаен мъж, който бързо ги забърква в добре обмисления си план за печелене на много пари. Няколко убийства и изнудвания по-късно цялата полиция е на крак, но на ченгетата (които тук не се представени в най-добрата им светлина) просто не им върви в това да намерят някаква улика, която да им подскаже кой и защо всява ужас във всеки богаташ в града. "Искаш ли да останеш жив?" може да бъде изядена за точно един следобед (а през лятото ужасно топли и мързеливи следобеди бол, поне за хората, които не работят), тъй като е доста малка. И макар да разчупва обичайната формула "престъпление, частен детектив, cool работи, малко опасност, разкриване на престъплението", книгата си има един голям проблем - просто няма загадка за читателя. Чейс разказва случващото се както от гледната точка на извършителите, така и от гледната точка на полицаите. За нас, четящите, остава само да следим и да чакаме момента първите да сбъркат някъде и пътищата на двете страни да се пресекат. Всичко останало ни е ясно. Е, освен мотива, но и той става ясен твърде рано.

Доста повече ми допадна другото заглавие, което отметнах - "Ковчег от Хонконг". Тук вече Чейс разчита на споменатата горе класическа формула и си имаме един обичаен представител на детективския жанр. Нелсън Райън е частен детектив без много работа (не е реалистично в началото на подобен роман детективът да е много зает). Едно телефонно обаждане по-късно той вече има нова задача - ревнив съпруг, заминаващ по работа, го наема да следи жена му и да провери дали тя няма гостоприемно да приема гости в семейното ложе. Докато Райън прилежно изпълнява задачата, спейки в колата си, изведнъж в съзнанието му блесва идеята, че нещо не е наред. Бърза проверка показва, че къщата всъщност е необитаема. Воден от съмнения, Райън се връща в кантората си, където на стола за клиенти пред бюрото си намира красива китайка... с куршум в сърцето.

Любопитно начало, а историята се завърта още по-добре, когато Райън, основен заподозрян за убийството на китайката, започва да разследва защо някой се е опитал да го натопи. Сюжетът се оказва доста по-заплетен от очакваното, а и тук го има онова, което липсва в предната книга - неизвестността. Чейс разказва историята през очите на Райън и истината се разкрива пред читателя със същото темпо, с което детективът я разбира. Налице е и един приятен азиатски елемент, тъй като голяма част от действието се развива в Хонконг. Това е адски разнообразяващо за жанр, сериозно фокусиран върху американски градове.

Доста харесах "Ковчег от Хонконг" и от двете книги, препоръчвам него. Сега продължавам с друго произведение на Д.Х.Чейс - "Свидетели няма да има", като за него ще пиша допълнително. Разбира се, ако вие също сте решили да протегнете ръка към детективски истории през това разтопяващо лято, опитайте с баш класиката - Реймънд Чандлър. С чаша уиски и на сянка, защото така е най-добре. Но може и Чейс, да... Не е Чандлър, но пак става :D

С книги назаем от новото ни студио/апартамент

Влогът се завърна, да живее влогът! Новото AntTemz Studio официално отвори врати с пускането на седмия брой на съвместния ни влог с Темз &...