Препоръчани песни - Част 91: Всички искат да са викинги, герои и астронавти в горчивия си край

"The enemy was living in my head,
I ripped it out and left it there for dead."

Меломани, мелоуомъни и мелочилдрен(и), "Препоръчани песни" е онази поредица от постове, в която аз ви офертирам с няколко музикални предложения, за да обогатя постоянния ви глад за непознати и грабващи жички (най-вече). Чувствах се длъжен да поясня, тъй като заглавието на рубриката може да не е достатъчно красноречиво за някои.


Както в повечето последни издания, така и този път имаме топ предложение - "Bitter End" на The Veer Union, която си звучи като типичното, леко еднотипно alternative парче. И все пак има нещо в нея, особено във втората част на припева ("The enemy was living in my head..."), което ме грабва, надъхва, мотивира, ако щете, и запрати тази песен в графата "Слушай отново и отново, докато ти се доповръща от нея".

"Bitter End" е част от няколко компилации, озаглавени Alternative Rock Volume някое-си (но съдържащи доста по-сериозно жанрово разнообразие), които преслушах през последните седмици. От тях си подбрах няколко свежи песни от банди, които по принцип не слушам или не бях чувал до момента. Ето линковете за още 4 парчета от този сладък бирен подбор:


Песента на Royal Republic за малко щеше да е топ предложението. Изключително айляшко парче, посветено на това колко насериозно се взимаме понякога (как смея аз да го кажа, а? Хъххъхъ) и как не можем да сме щастливи с това, което имаме, а винаги искаме още. Страхотно за релаксация. Следва изненадата: Били Талънт не бил само някакъв талантлив Били, ами просто името на цяла банда, чийто вокалист е кръстен от майка си и баща си по съвсем различен начин (но така и не запомних как). След като много харесах песента "Viking Death March" (ВИКИНГИ! РАГНАР!), отворих статията за бандата в Wikipedia и открих, че съм живял в заблуда за това толкова подвеждащо име на група (както, изглежда, и много други хора). Ravenscode пък са доста по-непопулярни, но тяхната "Hero" звучи приятно, макар и с текст, сякаш писан от поредния friendzone-нат келеш, мразещ приятеля на своята BFF. Последното предложение е малко Ед Ковалчик за по-лирично настроените натури.

Та така. Преслушайте предложеното, вижте дали нещо ще ви хареса. За финал един забавен факт: това е първият пост с песни за повече от година. Просто не се сещам да ги пиша, а са супер лесни. А и свежа музика търся и откривам постоянно. Миналата година имаше само 1 (ЕДИН!) подобен пост. Да се чуди човек как съм стигнал до 90... До края на годината ще се постарая да има поне още един, за да са два през 2015-та. #елолел

"Now I'm alive I'm feeling born again,
And I will fight until the bitter end."

Враждуващите лагери в "Captain America: Civil War" са ясни


ПОТЕНЦИАЛНИ СПОЙЛЕРИ: Този пост съдържа потенциални спойлери както за филма "Captain America: Civil War", така и за "Avengers: Age of Ultron".

Третият филм за Капитан Америка се очертава като нещо наистина масивно, като някои хора на шега го наричат дори "Avengers 2.5". Причината е, че в "Captain America: Civil War" място ще намерят голям брой супергерои, които на всичкото отгоре ще "воюват" помежду си, водени от Капитан Америка и Iron Man. Повече за фабулата можете да прочетете в този пост в блога, а сега преминаваме на новото: появили се в Интернет концептуални рисунки показват двата лагера във филма. Единственият проблем е, че от Marvel все още не са потвърдили достоверността на рисунките. Така че имайте едно наум, че информацията не е потвърдена, макар според мен това наистина да са двата "отбора".

Тъй като все пак филмът се казва "Captain America", започваме с оглавявания от него тим. В групата на Стив Роджърс влизат още Ant-Man (на рамото на Клинт), Hawkeye, Agent 13 (Shannon Carter), Falcon и The Winter Soldier (Bucky Barnes).


Ето ни веднага няколко изненади. Hawkeye уж се пенсионира в края на "Avengers: Age of Ultron". Не очаквах толкова важна роля и за Шанън Картър, макар че в комиксите за Капитана тя определено е важна фигура (любов въртят, да). Ако сте гледали "Captain America: Winter Soldier", значи сте я виждали като "съседката" на Стив Роджърс. Falcon е ясен, но интересното е, че тук той изглежда ще получи и роботизиран... орел? И за финал - изглежда Капитанът и някогашният му най-добър приятел Бъки ще оправят отношенията си и Winter Soldier вече ще е официално от страната на "добрите". Макар в този сблъсък на супергерои със супергерои да не е много ясно кои са "добри" и кои - "лоши".

Прехвърляме се на Team Iron Man. Редом до Тони Старк застават War Machine, Black Widow, Black Panther (T'Чала) и Vision


Тук сериозната изненада е само Black Widow, която, както се видя в последните филми, е доста по-близка с Капитана отколкото с Тони Старк, но този път може би споделя вижданията на втория за бъдещето. Black Panther е новото попълнение, което ще направи дебюта си във филмовата вселена на Marvel тук, преди да стане време за самостоятелния му филм през 2018-та.

За тези, на които не им се чете стария пост, припомням, че "Civil War" е базиран на едноименната комикс-история, в която Капитан Америка и Железният човек влизат в конфликт заради различия в мисленето. Iron Man подкрепя инициативата на правителството на САЩ за регистрация на всички супергерои (при което те трябва да разкрият самоличностите си), докато Капитан Америка е твърдо против. Около тях се оформят два лагера, които впоследствие влизат в остър конфликт. Има и умрели, но няма да спойлвам, а и е много вероятно филмът само бегло да следва основната сюжетна линия на комикса.


Така че не ни остава друго, освен да гледаме отново досегашните ленти от филмовата вселена на Marvel и да чакаме това бижу, с надеждата да е поне толкова добро, колкото беше "Winter Soldier". "Captain America: Civil War" ще се появи по кината на 6 май 2016 г.

SummerSlam'15 и RAW - спорни решения и приятни изненади

Суплекс тук, суплекс там, кой ще бъде от Леснър помлян? (Първоначално римата беше друга, ама нали съм пич - цензурирах се). Мина "SummerSlam 2015", мина и RAW-ът след него, за който от WWE се бяха постарали повече от обикновено. И е време за каквооо? За няколко думи от вашия любим (с)маркав кеч-аналитик, pro-wrestling догматик, неосъзнат рап Супермен и умерено сексав-смотаняк - мен! Как си личи, че съм в отпуск...

Всичко живо орева ИнтернетА заради спорния финал на Brock Lesnar vs. Undertaker. Мисля, че е уместно преди да се говори за финала, да се каже просто и ясно: този мач беше с пъти по-добър от срещата им на WrestleMania 30. Тейкър, макар и опулен и дишащ тежко като мечка на припек, успя да изтърпи физическото предизвикателство да е на един ринг с кмета на Suplex City. Двамата създадоха паметен main event за тазгодишния "SummerSlam" с много драма, хвърляния, пот, малко смях (kinda), финишъри. И тогава... дойде финалът.  

Който е чел превюто ми за PPV-то знае, че ми се искаше Леснър да победи, за да може да продължи да е доминиращия Звяр, чакащ да бъде спрян от някой младок. Е, това все още е възможно заради начина, по който мачът с Гробаря свърши. Хем Тейкър, уж с нечовешки усилия и малко измама, получи отмъщението си, хем Леснър все още е чудовището, което може да накара всеки да се предаде, и припада, преди той самият да направи същото. 

Искрена проява на спортменство courtesy of Bork Laser.

Слабият край на мача ни даде поне поредното страхотно промо от (Ladies and gentleman, my name is) Пол Хеймън. Дайте ми пуканки и го оставете да ми чете Библията - може накрая да съм станал силно вярващ. Единствената ми тревога след SummerSlam обаче е, че ще се наложи пак да гледаме Lesnar vs. Taker. Дано поне стане по-скоро, за да се приключи с тази история. Hell in a Cell, maybe? Хайде да не е на WrestleMania 32, мерси.

Като преспах осъзнах, че май имам по-голям проблем с това как WWE осраха другия наистина добър мач на "SummerSlam". Както и очаквах Сина и Ролинс се разцепиха за WWE WHW и US титлите. И какво? Намесаааа! От кого? От Джон Стюъъърт! 

Wait... who?

Повечето фенове извън Щатите вероятно имат проблеми с разпознаването на (ex-)водещия на The Daily Show. Аз нямам такъв проблем, но съм недоволен от присъствието му на WWE ринг в този толкова важен мач, само и само WWE да получат малко медийно внимание. Щях да съм по-ОК, ако Стюърт взимаше нещата насериозно. Той обаче е зациклил в ролята си на водещ на комедийно шоу и изглеждаше нелепо и на SummerSlam, и в RAW. Надявам се занапред да стои далеч от WWE ринг. Хубавото в цялата ситуация е, че Ролинс си тръгна с двете титли, но за него по-надолу.

Другите неща в PPV-то бяха ОК, но нищо, което да помня дълго. Чаканият от мен мач между Сезаро и Оуенс бе попрецакан от заспалата публика, но нищо. Ще имат още възможности. Актьорът Стивън Амел пък беше адски впечатляващ на ринга и ми се ще да го гледам в 1 на 1 мач със Stardust. Такива участия на известни личности са нещо, с което нямам проблем - човекът е фен, има разбиране за това какво е кечът и се старае. А и пое стабилни рискове. Евала.

THE RAW AFTER 'MA... SUMMERSLAM!

Да не повярваш, WWE се постараха повече от обикновено с RAW-ът след PPV, което не е WrestleMania. Единственото наистина слабо нещо в шоуто беше Miz TV сегментът и последвалият го мач. Всичко друго беше гледаемо, а на места и доста развлекателно. Включвам побоя над Big Show, новият член на Wyatt Family, смазването на Бо Далас от страна на Леснър... Личният ми фаворит за вечерта обаче бе и нещото, което ми докара един истински, прекрасен mark-out (фенчетата ме разбирате добре): Dudley Boyz are back! 


Боже, как маркнах... Дъдлитата са част от спомените на всеки, започнал да гледа кеч по bTV в периода 2000-2002 година, а преди всичко са и един от най-успешните отбори в историята. Завръщането им не е от онези завръщания на легенди, които те карат да се ядосваш, че отнемат светлината на прожекторите от младоците. Напротив - отборната дивизия за пореден път не получава достатъчно внимание (и по-зле е било), а с отбор като The Dudleyz това рязко може да се промени. Вече чакам Night of Champions заради евентуалния мач с The New Day или троен с участието на The Primetime Players. Страхотна изненада, отлично допълнение към дивизията и дано покрай тях всички отбори дръпнат малко нагоре. Но без големи надежди, нали, защото знаем колко ги бива от WWE в сриването им.

Другата приятна изненада е свързана с WWE World Heavyweight титлата. Още след като бе обявен финалния сегмент със статуята на Ролинс, очаквах Сина да се крие под плата, да изскочи оттам, да ступа шампиона и да поемем по тегавия път към поредния мач помежду им. И WWE за втори път в една вечер ме изненадаха! Брей, брей, брей... (не Уаят). Не съм голям фен на Стинг, нито пък съм умрял да гледам точно него срещу Ролинс, но съм щастлив, че чрез техния мач ще получим нещо разнообразно на NOC, а няма за второ поредно PPV да гледаме как Сина се мъчи да изравни рекорда на Флеър (което знаем, че евентуално ще стане). Мачът вече е официален, между другото, има го на сайта на WWE. Pic or it didn't happen? K:


В превюто за "SummerSlam" писах, че за мен царуването на Ролинс е добро. То вече става отлично - победи Сина, стана първия човек, държал едновременно US и WWE WHW титлите, а сега ще има мач и с легенда като Стинг. До Night of Champions ще е шампион от половин година, а все още не е омръзнал. Не много шампиони могат да се похвалят с това.

Предположения? За да няма Ролинс два мача за титли на NOC, Сина ще си поиска реванша за US титлата другата или по-другата седмица в RAW и след намеса на Sting ще я спечели пак (по-добре нея, отколкото световната). След това ще му намерят с кого да се занимава. За мен по-важното е Оуенс да стане IC шампион, защото имаше намек за вражда между него и Райбак. Guest booker-ът в мен също усеща, че съм в отпуск...

Още с първото шоу след SummerSlam WWE създадоха в мен интерес към "Night of Champions 2015". Sting vs. Rollins, Dudleyz vs. The New Day (и може би Prime Time Players), потенциалният Ryback vs. Owens, кой ще бъде партньор на Ambrose и Reigns във войната срещу The Wyatt Family - повече от добре, повече от изкушаващо. Сега остава само през следващите седмици да не съсипят всички тези възможности с обичайните си малоумия.

Книги: "Кървави книги, том 4" на Клайв Баркър


В края на август миналата година за пръв път се докоснах до творчеството на гениалния H.P.Lovecraft. Неговите творения бяха това, което ми показа как думи, изписани върху хартия, могат да те накарат да потръпнеш, дърпайки в теб нежно и безпощадно тънките струни на ужаса. Странно как се случи така, че година по-късно за пръв път се докоснах до творчеството и на Клайв Баркър - друг гений на писания хорър. И макар срещата с неговата мрачна и болна фантазия да не бе така потресаваща като с Лъвкрафт, все пак успях да разбера откъде идва уважението към таланта му.

Четвъртият том на "Кървави книги" очаквано е сборник с хорър-разкази. Пет на брой, ако трябва да сме точни, и всеки един самостоятелен от останалите. В тях не се залага на някакъв външен източник на страха - някое класическо или оригинално чудовище, извънземен вид или пък дремещ в дълбините на океана звяр. Баркър търси и открива ужаса в хората, в самите персонажи. Дори когато на пръв поглед не е така, заплахата всъщност се оказва пряко или косвено свързана с човеци. Което е някак нормално, защото, както е известно, ние сме отвратителен животински вид, способен на безобразни извращения.

Интересно е около какви странни неща са изградени някои от разказите. Ще ви дам само лека подсказка с първия - "Бунтът срещу тялото". Там ръцете на главния герой нощем, докато той спи, общуват помежду си и се наговарят как точно да се спасят от деспотичното управление на своя собственик. Мечтаят за революция на крайниците, осъзнали непотребността от телата, и планират как да постигнат тази своя зловеща цел. Някъде по средата на този разказ се загледах в лявата си длан, размърдах пръстите бавно, един след друг, и осъзнах, че Баркър е прав - в собствените ни ръце има нещо страховито. Било то заради вида им, било то заради нещата, които знаем, че са способни да извършат (или да извършим с тях, въпрос на интерпретация). А идеята, че могат да мислят сами и да се опитат да заличат човечеството е колкото нелепа, толкова и плашеща.

Баркър не се свени да построява страха в разказите си и върху вярата, любовта и похотта, които се оказват стабилна основа за сбъркани истории. Личните ми фаворити са последните два разказа. "Долу, Сатана!" има зад себе си интересната идея за човек, искащ да построи Ад на Земята. Тя обаче стои някак недоразвита. Авторът просто е искал да я отметне, но не си е направил труда да й даде повече завършеност, повече живот и пъстрота (когато говорим за ужаси тази дума навежда на мисълта за различни нюанси на червеното, right? Или е само при мен? Well, OK). "Епохата на желанието" пък е перфектната кулминация за подобен сборник, защото там крайностите достигат ново ниво. Името на разказа разкрива доста, мисля, така че няма да изпадам в разяснения. Ще отбележа само, че въпреки подвеждащо слабото му начало, той се развива по брутален (в буквален и преносен смисъл) начин.

Сборниците с разкази са удобни, знаете - скимне ви, седнете и прочетете един за "лека нощ" ("лека" тук е условно, да). След ден-два се сетите, грабвате томчето преди сън и се зареждате с няколко идеи за кошмари. Няма я постоянната ангажираност с книгата. Това и тук хем е плюс, хем е минус. Липсата на каквито и да е допирни точки между отделните разкази лишава сборника от чувството за някаква цялост, но го изпълва с приятно разнообразие. Е, ако човек е "гладен" за нещо подобно, вероятно ще изяде разказите един след друг. Няма и да му е трудно - тези 220 страници се четат плашещо бързо.

В заключение: този том на "Кървави книги", явяващ се и първия ми реален досег с творчеството на Клайв Баркър, не успя да ме уплаши чак толкова. Е, донесе ми един по-разнообразен кошмар, но това зависи от нагласата. Някои хора могат да развият фобии към ръце и възли, примерно. Но макар да не бях "Лъвкрафт-уплашен", като цяло останах доволен. Добрата литература влияе на емоциите, а страхът е една от тях. И всеки, който с няколко страници текст може да докара тръпки по гръбнака ти или да те накара да погледнеш тревожно през прозореца, взирайки се в черната нощ, заслужава едно "браво".

Браво, Баркър! You sick son of a bitch...

---

Издателство: "Колибри"
Корици: меки
Брой страници: 220

"WWE SummerSlam 2015" - Четири часа, десет мача, едно превю


ДА БИГГЕСТ ПАРТИ ЪФ ДА САМЪР! И то без чалга! How is that possible?!?

Животът е кръговрат. Особено за кеч-феновете. Идва януари - чакаме "Royal Rumble". Идва краят на март/началото на април - чакаме "WrestleMania" (и най-великата дата в историята на човечеството - моят рожден ден. Мерси.). Идва август... бам! It's "SummerSlam" time, baby!

Тазгодишното издание на голямото лятно PPV е масивно. Но не като сила на мачовете в карда, които в голяма част са доста "пропускаеми", а като времетраене. В рамките на 4 часа ще можем да видим цели 10 мача, което май си е своеобразен рекорд. Но колко от тях аз имам желание да видя? Отговорът в малкото Бировско PPV-превю, което следва. Damn, отдавна не съм писал такова... *пукапръсти*

Най-важният мач в карда!

Най-очакваният мач за мен в SummerSlam '15 е... CESARO VS. KEVIN OWENS! Започвам ударно, а? Не, абсолютно сериозно - без съмнение за скромната ми (с)маркска натура това е най-интересният сблъсък. Кевин Оуенс продължава да е едно от най-интересните неща във всяко WWE шоу, макар да бе смъкнат по-надолу в карда след враждата си със Сина (е***и изненадата, а?). Сезаро пък получава заслужен пуш след контузията на партньора си Тайсън Кид (рядък случай една контузия да направи нещо добро) и определено вдигна поне едно ниво в цялостното си представяне - по-добър на микрофона, все така добър на ринга, по-свързан е с публиката. Продължава да ми е странно да гледам Claudio Castagnoli vs. Kevin Steen на WWE ринг. Странно, но наистина приятно, защото освен, че са страхотни кечисти, двамата са свежа глътка въздух сред еднообразните вражди между Синавци, Ортъновци, Шеймъсовци и т.н., които сме гледали милион пъти. Чиято и ръка да бъде вдигната в края на този мач, от него печелим ние, феновете. А аз се надявам враждата да продължи или и двамата да получат шанс за нещо повече. Заслужават, мамка му.

BORK LASER GOES ONE-ON-ONE WITH THE UNDERTAKAAAA
- Ще те трепя! 
-Ша ти се наложи.

ОК, след като отметнахме странния ми избор на мач-фаворит за SummerSlam, да погледнем това, което WWE се опитват да ни пробутат като най-важно. *trailer voice: on* Мачът-реванш, който никой не е сигурен дали иска да гледа. Мачът-реванш, закъснял с поне няколко месеца. Мачът-реванш... между Брок Леснър и Гробаря. *бие камбана, пада гръм, Хеймън квичи*

Този мач изскочи някак от нищото, опитвайки се да изпълзи от логическата дупка "Защо Тейкър иска отмъщение чак сега?". Моето предложение? За да изглежда кардът на "SummerSlam" по-силен. А реалността е, че можехме да минем и без Леснър-Тейкър II. След въргала им на един от първите RAW-ове, който беше изключително класически и реалистично изглеждащ, както и няколко прекрасни промота от Микрофонения бог  Пол Хеймън, вече имах някакъв интерес към двубоя. Разбира се, извратеното ми от "анализиране" фенско съзнание не мисли за кефа от самия мач, а за опасностите. Опасност 1: Тейкър пак да е "неразположен" и да видим едни крайно тегави 20 минути на лежане и тежко дишане по ринга както на WrestleMania 30 (ако сте си помислили нещо нередно, ударете си шамар). Опасност 2: Тейкър да бие, с което да се обезсмисли доминацията на Леснър през последните години. Брок трябва да "пусне" на някой младок, някоя бъдеща звезда (пак си ударете шамар), когато най-накрая е дошло времето да губи от някого. Обичам Тейкър от хлапе (трети шамар, извратеняци), но той няма нужда от победа тук. The Streak is dead, deal with it. Така че... WAR BORK!

"Човекът с раздробения нос" срещу "Човекът, плашещ колежки с голите си снимки"
(и тези двамата са шампиони...)
Знам, че промо-снимката е от края на миналата година, но просто я слагам, за да ви припомня колко скоро Сина и Ролинс имаха вражда. Защото WWE мислят, че сте (сме) идиоти и не помните.

Трябва да гледаме положителното, приятели. Така че тотално пренебрегвам факта, че Сина отново е в голям мач за WWE титлата. Ясно е, че не е приятно, ясно е, че ни е писнало и искаме други хора да се борят за най-престижното отличие в компанията. Но след като този мач е факт, нека поне видим какво е хубавото в него. Първо, Сина, колкото и да смуче, през тази година прави адски добри мачове. Който отрече това е просто сляп хейтър. В комбинация с таланта на Ролинс може да се получи наистина добър и запомнящ се мач. Стига, разбира се, да не го оплескат с външни намеси, дисквалификация (голяма опасност), рестартирания и прочие. Второ, този мач е голяма възможност името на Сет да бъде записано в историята като първия човек държал WWE и US титлите едновременно (мачът е и за двата колана). Аз, за разлика от много други, харесвам неговото царуване като WWE шампион. Враждите му са прилични и логични, мачове са на ниво (това, което съм гледал), а промо-уменията му скочиха с пъти. Бягал от мачове? Мамел? Момчета и момичета, това правят страхливите (и умни, може би) злодеи - бягат и мамят. Така че вариантът Ролинс да стане двоен шампион е много по-добър от поредната WWE титла за втръсналия ни Сина. Както победата на Тейкър в мача с Леснър, така и тази на Сина тук е възможна, но излишна и без никаква полза за бъдещето.

"Stardust, you have failed this city!"

Четвъртият най-любопитен мач за мен е този с участието на celebrity. Стивън Амел, изпълняващ главната роля в базирания по комикс сериал "Arrow", ще застане рамо до рамо с Neville (по-скоро рамо до глава...), за да се изправят срещу свежата и забавна комбинация от Stardust и "The Cosmic King" Barett. Комиксите са "Нещото" в момента и браво на WWE, че се възползват от популярността на техните филмови адаптации по някакъв начин, макар да не съм сигурен, че този несериозен, леко хумористичен подход е най-правилен. Амел обаче е готин пич, фен е и уважава pro-wrestling-a, което ме кара да съм позитивно настроен към наличието на този мач в карда. Четиримата могат да направят нещо развлекателно и по-добро от обичайните участия на известни личности в WWE шоута. А не бих отказал и един 1-на-1 мач между Arrow и Stardust в бъдеще. Просто историята, голяма част от която се разви в Интернет, е по-прилична от много от зле скалъпените вражди, които сме гледали.

Твърде много - и време, и мачове.

Както споменах в началото, този SummerSlam е наистина масивен. 4-часово шоу, в което ще има цели 10 мача. Десет, от които със сигурност ще гледам четири. Всичко друго е под въпрос, на места изглежда и като пълнеж. Мачове като Orton vs. Sheamus, Reigns/Ambrose vs. Wyatt/Harper, Fatal 4 Way мача за отборните титли са неща, които с по-интересен build може би щях да искам да видя. Такъв нямаше. Rusev vs. Ziggler бе обявен в последната седмица, но има сериозна история зад гърба си и най-вероятно ще го гледам от уважение към сънародника ни, който продължава да става все по-добър като образ и умения на микрофона и ринга. Divas революцията мен не ме повлече - това да правиш случайни комбинации от мачове между 9 диви сме го гледали винаги, сега те просто са разделени на 3 отбора. Така че няма какво да ме грабне и тук. Могат да се постараят. Трябва история. Трябва причина.

Тройният мач за IC титлата няма да го коментирам. Към кое точно трябва да имам интерес в него? Райбак? Грамадата? Миз? Тримата на едно място звучи по-скоро като заплаха към всеки разумен фен. Колкото по-скоро Райбак загуби титлата (а подходящи хора за нови шампиони има, но не и в този мач), толкова по-добре.

И така... Няма да пропусна тазгодишния SummerSlam. Тъй като съм в отпуск (добре планирано, Бире, добре планирано), даже може и да си сглобя една от своите WrestleMania софри, макар че няма да е точно същата, защото все пак не става дума за 'Mania. Една камара неща за ядене и пиене, знаете. Ще се паркирам пред екрана, ще нагъвам като прасе и ще се постарая да изгледам колкото се може повече. Дано има какво да задържи интереса ми към екрана и този кард да изненада с качествено изпълнение, защото на хартия определено не изглежда като "must see TV". На всички вас, братя и сестри по хоби - приятно гледане!

P.S. И не забравяйте, че в събота вечерта има NXT Takeover: Brooklyn с мач със стълби за NXT титлата между Finn Balor и Kevin Owens. С пъти по-сериозен мач от половината от карда на SummerSlam, *** му майката...

"Star Wars Епизод 9" ще бъде режисиран от Колин Тревъроу

LucasFilm изглежда са решили да привлекат всеки млад режисьор, успял да постигне дори някакъв единичен успех в Холивуд. След J.J.Abbrams и Gareth Edwards, в групата на "градителите" на новите "Star Wars" филми се включва и режисьорът на бруталния хит за тази година "Джурасик Свят" - Колин Тревъроу. На тазгодишното издание на D23 Expo е било обявено, че Тревъроу ще режисира Епизод 9 - последния филм от новата "Star Wars" трилогия, който ще се появи по кината през 2019 г. Новината идва след като преди няколко дни J.J.Abrams потвърди, че ще режисира само и единствено задаващия се тази Коледа Епизод 7, носещ официалното заглавие "Star Wars: The Force Awakens". Епизод 8 (2017) пък е поверен на Rian Johnson, режисирал sci-fi екшънът с Брус Уилис и Джоузеф Гордън-Левит "Looper" и някои от най-добрите епизоди на "Breaking Bad".

Колин Тревъроу - човекът, върнал към живот кино-света на динозаврите. Човекът, който по-добре да не оплесква Star Wars Episode 9. Нърдовете бавят, но не забравят. Примерно.

Бировото мнение: Идеята за новата трилогия (и самостоятелните Star Wars филми, които ще видим) да се привличат млади режисьори е нож с две остриета. От една страна те могат да предложат свеж поглед и идеи, които да създадат уникална аура за всеки от новите Епизоди, като същевременно се запази общата, Star Wars-ка атмосфера. Рискът с младите режисьори обаче е в това, че те имат само по един-два успешни проекта зад гърбовете си (освен Ейбрамс, но хората имат различни мнения за неговото творчество). А един добър/успешен филм не означава задължително "добър режисьор".

Само ви напомням, че и Josh Trank беше считан за талантлив млад режисьор (също със само един успешен филм зад гърба си), но дори в момента неговият "Fantastic Four" продължава да трупа брутално лоши оценки от критика и публика, както и парични загуби. Транк, между другото, също трябваше да режисира самостоятелен Star Wars филм, преди да напусне (да бъде уволнен?) от проекта. 

Конкретно с Колин Тревъроу проблем нямам. "Jurassic World" беше един приличен филм, но не мога да си кривя душата - има неща в него, които не харесах, и не разбирам как направи толкова много пари. Радвам се само заради факта, че съм динозавър-нърд от хлапе и ще е хубаво чрез "Джурасик свят" любовта към праисторическите господари на планетата да се появи и в днешните деца. Надявам се обаче в Star Wars Episode 9 да няма генно-модифицирани джедаи или нещо такова. И да е с една идея по-малко шарен, защото ако J.J. има фетиш към светлинните отражения и проблясъците, Тревъроу май си пада по по-високите нива на цветност. Too much е.

Други новини за Епизод 9... няма. Не, сериозно, да не би да очаквахте нещо? То за Епизод 8 нищо не се знае, за "The Force Awakens" информацията е крайно недостатъчна (пазиш ги тайните, Джей Джей), та какво остава за филм, излизащ след 4 години. Иначе аз си оставам оптимист, тъй като все пак става дума за тъй скъпите на сърцето ми "Star Wars". 18 декември е едновременно толкова близо и толкова далеч...

"Терминатор" остава без своя нов генезис


"Но никой не очаква Terminator филм без Джеймс Камерън да е шедьовър, нали така?"

Така преди няколко месеца съм завършил пост за трейлъра на "Terminator: Genisys". След като вече видях филма съм още по-убеден в това. На хартия концепцията и основните идеи, залегнали в новия "Терминатор", са страхотни. За съжаление обаче са съсипани от реализацията, която мога да определя най-много като "ставаща". Лош сценарий, лоша режисура и на места монтаж, лоши визуални ефекти, лош подбор на актьорите, водещ до лоша актьорска игра, че дори и лош музикален фон. Твърде много лоши работи, don't you think?

Започваме с трейлъра на филма, който вече не изглежда чак толкова "разкриващ", макар да показва една от най-любопитните новости в поредицата, а именно различната съдба на Джон Конър (в ролята: Джейсън Кларк):


Продължаваме нататък с идеята, че сте запознати с поне някои от "Терминатор" филмите, гледали сте новия или поне сте изгледали трейлъра. Спойлерите ще са ограничени до съдържанието на рекламните клипове, така че спокойно.

Та "Genysis" започва доста прилично, претворявайки някои сцени от първия "Терминатор" почти едно към едно. Да, обаче носталгията към предните филми и рециклирането (тук неуспешно) на класическите реплики не носи със себе си и същата атмосфера. Още в самото начало нещо в "Генизис" изглежда претупано. CGI ефектите пък правят дори любопитните сцени да изглеждат по-скоро като видеоигра, отколкото като някаква страховита реалност. Минута след минута историята се усложнява излишно и без необходимите разяснения, нещо в ритъма на разказване се обърква, а слабите реплики и постоянно лутане между екшън-комедия и sci-fi екшън започват да разкриват сериозните сценарни слабости.

Първият ми голям проблем с "Terminator: Genisys" обаче са актьорите и най-вече Джей Кортни, изпълняващ ролята на Кайл Рийз. Кой, по дяволите, реши, че напомпаният и набит Кортни, с типичната му ММА-ска/земеделска мутра, прилича по какъвто и да е начин на хилавия, но жилав Майкъл Бийн (който играе ролята в първия "Терминатор")? Сравнете ги визуално, приятели:


Като близнаци са, знам. Изглежда според създателите на филма в алтернативните времеви линии персонажите изглеждат различно. Кортни е ужасно бездарен и с "играта" си дърпа филма още надолу, а сценарият никак не му помага. Не мога да си обясня защо Кайл Рийз трябва да се държи като сърдит и несръчен тийнейджър. Не, наистина, защо? Къде отиде параноикът с мисия, така добре изигран от Майкъл Бийн преди няколко десетилетия?

Джейсън Кларк също щях да го нахуля сериозно заради сцените в бъдещето, но след като историята се разви и се стигна до втората му поява (ако сте гледали трейлъра, значи вече сте наясно) вече бях по-ОК с неговия избор за Джон Конър. И той обаче страда от кофти сценария, тъй като трансформацията на героя му можеше да е много по-драматична, свързана с вътрешни терзания. В "Genisys" Конър от лидер и герой на Съпротивата, целящ унищожението на Скайнет, изведнъж безпроблемно се превръща в най-запаления фен на човешкото изтребление, който така и не разбрах какво точно иска да прави с бъдещите си (да, знам, объркващо е) майка и баща. Много, много потенциал има в този герой; потенциал, който мисля, че Джейсън Кларк като актьор може би щеше да успее да реализира, но не - сценаристите са убили всички тези възможности, използвайки го просто като поредният cool Терминатор, около когото да развият няколко готино изглеждащи (и твърде нереални) екшън-сцени.

След другите актьори никой не впечатлява с нещо, но пропиляният потенциал се усеща тук и там. Особено при героят на J.K.Simmons, който... просто е там. Без ясна цел и посока. Мат Смит (един от бившите Доктор Ху-та) е друг голям пропуск и грабна интереса ми с появата си, но му бяха отделили твърде малко минути. Шварценегер си е Шварценегер и не съм сигурен, че детето в мен ще позволи да напиша нещо наистина лошо за него някога. Идеята за "остарелият" Т-800 е добра и едно от нещата, които харесах във филма. Връзката му със Сара Конър (Емилия Кларк) е интересна за наблюдаване, макар в един момент прекаленият хумор да започва да пречи и на нея. А и Терминатор, проявяващ емоции, ми дойде в повече. Но Шварценегер е велик и за него нищо лошо. Само заради неговото присъствие бих се съгласил този филм да види продължение.

Един от най-споделяните кадри от филма. В общи линии описва цялата му атмосфера.

Вторият ми голям проблем с "Terminator: Genysis" е атмосферата. Това е по-малко Терминатор-филм дори и от "Salvation". Всичко изглежда някак твърде излъскано, чисто и изкуствено, не само в настоящето, но и в бъдещето, когато уж човечеството се бори за оцеляване. Депресиращото бъдеще, носещо със себе си чувството на обреченост, не може да бъде претворено на голям екран от "Терминатор 2" насам. Необяснимо е как създателите на последните три филма, с всички компютърни технологии, с които разполагат, не успяват да покажат онова страховито бъдеще, показано от Джеймс Камерън чрез няколко практически ефекта. В "Генизис" го няма усещането за заплаха, а оттам липсва и усещането за значимостта на действията на героите. Сценарият не помага никак - "писачите" са гледали твърде много Marvel-ски филми, в които персонажите пускат шегички и се правят на остроумни в най-напечените и драматични моменти. Нямам против малка доза хумор, но тук той е твърде много. Реалността също бяга. Знам какво ще си помислите - та това е филм за роботи-убийци и пътувания във времето. Да, но само определени моменти от него трябва да са научно-фантастични. Хеликоптери, които са по-пъргави от дронове, или пък хора, които оцеляват след няколко преобръщания на автобус, пращат филма в един съвсем различен жанр - този на филмите с множеството безсмислени, но иначе приятно изглеждащи екшън-сцени (които дори не са истински каскади). И така, частица по частица се изгубва аурата на Терминатор-филмите, това, което прави първите два класики, които да можеш да гледаш безброй пъти. Ето защо и не знам кога пак ще гледам "Terminator: Genysis".

Предполагам, че до момента звуча доста остър, а всъщност новият филм донякъде ме забавляваше. Тази своя цел той успя да изпълни. Запълних два часа, но не бях прикован към екрана. Не бях запленен от случващото се, нито пък истински ангажиран с това, което ще се случи в следващия момент. И съм леко разочарован, че някои наистина добри идеи получават такава кофти реализация. Идеи като по-сериозното наблягане на пътуването във времето и съществуването на алтернативни времеви линии (по принцип гениална концепция, която тук е недоразвита, недобре обяснена и като цяла пропиляна възможност), идеята за комбинирането на човек и машина и др.

Но, хей, можеше да съм много по-разочарован, особено ако бях подходил с някакви големи очаквания към този филм, а отдавна казах, че няма да го правя. Но проблемът не е само в мен, изглежда. Целта на "Terminator: Genisys" бе с този филм да се даде един своеобразен рестарт на франчайза и той да заживее един нов живот, както и да донесе много пари, както други екшън-поредици правят ("Fast and Furious", "Mission: Impossible"). Същото се целеше и с "Terminator: Salvation", но знаем колко добре се развиха нещата там, щом се е стигнало до втори опит. 

С не особено добрите си финансови резултати обаче "Генизис" може и да не успее да се сдобие с продължение, въпреки крайно отворения си финал. Което лично за мен май не е чак толкова лоша новина, защото това е най-слабият Терминатор-филм, който някога съм гледал. Щеше ми се да завърша другояче, но... за едно гледане става.

"Мисията: Невъзможна - Престъпна нация" - Ревю

"Когато нямаш пари за билет за самолета..."

Пам! Пам! Пам-пам! Пам! Пам! Пампам! Тируруууу... тируруууу...

Схванахте идеята. Човек може да не е гледал дори един "Mission: Impossible" филм през живота си (или епизод на непознатия на наборите ми сериал), но пак ще е чувал музикалната тема на франчайза, която отдавна е надминала филмите по популярност.


Малко като с Том Круз, който с вече цели 53 (не се шегувам) годинки зад гърба си успя да натрупа множество успешни заглавия, които да го спасят от това да е само Итън Хънт или Маверик в главите на кинозрителите. Това обаче не помага хората да го харесват повече, но тук ролите му имат по-малко значение и на преден план излизат личните му изцепки. Как да е - последните няколко лета са доказателство, че точно "Мисията: Невъзможна" е нещото, в което Круз блясва и привлича интереса на повече народ. И с право - "Mission: Impossible - Ghost Protocol" - бе едно страхотно екшън развлечение, а "Rogue Nation", за който ще ви говоря днес, върви по същите стъпки.

Фабулата - Итън Хънт (да, Круз) и неговият екип продължават със своите до един момент шпионски, а след това каскадьорски изпълнения, целящи да предотвратят разни глобални заплахи. Какво обаче се случва, когато срещу тях се изправят два могъщи противника - правителството на САЩ, имащо своите съмнения в методите на организацията IMF, и тайнственият Синдикат - престъпна група, която според Хънт стои в основата на огромна част от световните проблеми? Става мазало, скъпи блогочетци. За пръв път Итън трябва да работи сам, издирван от чужди и от свои. А неговата вманиаченост по Синдиката (в чието съществуване не вярва почти никой) е на път да срине дори доверието между него и най-доверените му хора. Наистина рискова ситуация, когато светът отново се нуждае от спасяване.


Да, всички ние имаме нужда екип от тайни агенти да ни избави от края, но този път мащабът на заплахата не е прекалено огромен. Демек няма атомни бомби и т.н. "Престъпна нация" е с една идея по-шпионски филм, което всъщност е страхотно. Тук на фокус са отделни планове на лошите, които да разклащат цялата система, а не някой голям терористичен удар, който да всее страх. Те пипат фино и следователно на Хънт и компания се налага да действат по същия начин, за да ги уловят. Има ли екшън? О, по дяволите, да. Шпионското е повече, но не говорим за филм като "Tinker, Tailor, Soldier, Spy", a шпионски екшън и на "екшън" частта се набляга сериозно. Лично мен ме спечелиха няколкото свежи преследвания с коли и мотори, които видимо са заснети с доста практически ефекти и тук-там малко CGI. Това прави усещането на каскадите с пъти по-реално и далеч от космическата изкуственост на "Furious 7", например. 

Личният ми фаворит в целия филм обаче остава една от най-оригиналните и впечатляващи подводни сцени, които някога съм виждал. Ако сте гледали дори един MI филм, знаете, че Круз е сбъркан и винаги иска да направи нещо различно и впечатляващо. Да катери Гранд Каньон с голи ръце и без въжета, да се катери по прозорците на най-високата сграда в света (отново без CGI, Вин Дизел) и т.н. Е, тук нещата са по-underground. Ще видите сцената, когато гледате филма, така че няма да ви разкривам повече. Четох, че е заснета с един дълъг дубъл, но силно ме съмнява, още повече, че тя е една от малкото във филма, в които визуалните ефекти личат по-силно. Това обаче не я прави по-лоша, даже напротив.

Old-school плакат с експлозия, мотори и основните герои. Огромната глава на Том Круз показва в общи линии как е разпределен фокусът в "MI" филмите.

Един от големите проблеми на MI филмите лично за мен е твърде централната роля на персонажа на Том Круз и тоталното превръщане във фон на всички останали актьори. Тук ситуацията е мааалко по-добре. Ребека Фъргюсън е интригуваща в обичайната роля на фаталната жена, чийто път се преплита с този на Итън Хънт. Дотолкова, че да е по-интересна от самия него. За голямо съжаление обаче "Мисията: Невъзможна" разви и друго правило на шпионските екшъни, взето донякъде от г-н Бонд, Джеймс Бонд: във всеки филм има различна жена. А в случая с героинята на Фъргюсън това е голяма загуба.

Наистина свежа част от филма е и Саймън Пег, който отново виждаме в ролята на Бенджи. Комедийният талант на Пег се вписва чудесно със сериозността на Круз и той заслужено е сред по-основните фигури в историята. Лично за мен актьорските разочарования са две: първо, Злодеят. Цялата концепция на "Rogue Nation" е, че Хънт е намерил своя Мориарти, ако позволите това сравнение. Да, обаче неговият Мориарти е крайно нехаризматичен и просто не излъчва заплаха с присъствието си. Антагонистът в подобна история трябва да краде вниманието с всяка своя поява, да е достатъчно "голям" като образ, за да е истинска конкуренция на главния герой. Избраният актьор (няма да спойлваме) не успява да постигне това, поне според мен. Имаме и Алек Болдуин, който, изненадващо, не ми хареса с това, че отново играе себе си. Не, сериозно - във филма Болдуин играе директорът на ЦРУ. Гледайте случаен епизод на комедийния сериал "30 Rock" и потърсете разликите между героя му там и този в "Мисията: Невъзможна". Успех!

Дори Круз обаче е сравнително интересен с маниакалната нотка, обсебила героя му. Хънт е убеден в съществуването на Синдиката и е готов на всичко, абсолютно всичко, за да го разкрие и унищожи. Това е нещо различно и в случая добро. А и "MI" е единственият филм, в който почти винаги еднаквата му физиономия не дразни. Изглежда и публиката е на това мнение с оглед на факта, че тези филми са по-успешни от последните sci-fi опити на чичо Том. Не, няма да слагам шеги на тема сциентология. 

Вместо това завършвам с обобщението, че с типичната шпионска история, разчитаща на правилото "не знаеш на кого да вярваш", с няколкото обрата, добре заснети екшън сцени и достатъчно хумор, "Мисията: Невъзможна - Престъпна нация" е чудесен летен блокбъстър, който си струва да гледате. Дори въпреки факта, че Том Круз е в главната роля.

P.S. Споменавайки sci-fi опитите на Скачащия по дивани се сетих, че вчера попаднах на "На ръба на утрешния ден" (Edge of Tomorrow). Това е един много добър научнофантастичен филм, който също си струва да видите... въпреки че Круз е в главната роля.
P.S.2. Догодина започват снимките на "Mission: Impossible 6". Доживяхме времената на множеството прилични продължения, носещи все повече пари. Може би затъпяваме като публика, кой знае...

"DEADPOOL" - болен хумор и кървави пръски в 3-минутен трейлър


Пфу, дреболии като трудова ангажираност и нужда от сън (скъпи тийнейджъри, някой ден ще го цените изключително много) бавят вече втори ден написването на няколко думи за трейлъра на прекрасния "Deadpool". Да, обичам да пиша по няколко думи за разни неща. Разпускащо е и тренира пръстите. Kinda like fingering someone...

ФИЛМ ПО КОМИИИИКС! Не бягайте крещейки, а останете за още няколко реда, за да разясня. Филмът "Deadpool" ще е нещо различно, защото едноименният герой е един от най-свежите комикс-персонажи, придобивали някаква по-прилична популярност. В голяма степен той е хумористична гавра с всички клишета в комиксите, което го прави и толкова симпатичен за масовата аудитория. Другото е психопатската му склонност към насилие, която, както знаем, продава. Светът обича насилието, колкото и да го отрича.

След има-няма половин година реалност ще стане и първият самостоятелен филм за Deadpool, за който с ръка на сърцето си признавам не вярвах, че някога ще видя. No more useless talk. Гледайте!



Nice, a? В случай, че нямате YouTube регистрация и не можете да видите видеото, цъкнете тук за не толкова веселата версия на трейлъра.

Ако сте объркани, а може би сте, продължаваме с разясненията. Deadpool е роден с името Уейд Уилсън (заради фетиша комикс-героите да имат една и съща буква в инициалите си, think about it). Радва се на живота си, докато не разбира, че е болен от рак, който се е разпръснал навсякъде из тялото му. За да живее (а както личи от трейлъра - и за да не оставя яката си приятелка в ръцете на разни скапаняци), той се съгласява да се подложи на експеримент. Експеримент, който го дарява с умението да се възстановява мигновено от всякакви наранявания, доста подобно на healing factor-a на Върколака от X-Men. Да обаче новите умения на Уейд не се спогаждат с болестта му, което сериозно осира (простете) външния му вид и Райън Рейнълдс заприличва на... е, видяхте. И дадените в трейлъра примери са достатъчно цветни. След това започва да стреля по разни хора. Защо е без значение, но в следващите трейлъри сигурно ще стане ясно. Все тая. Стреляне да има.

Какво прави Deadpool уникален, какво ще направи филма за него уникален и защо съм развълнуван? Устата! Не, перверзници! НЕ! Не това. Идеята е, че Deadpool не млъква. Побърканото копеле (а той наистина е побъркан) не млъква. Колко от вас ме познават малко по-добре от "Как е?"? Е, представете си нещо подобно, умножено няколко хиляди пъти (примерно, за да звучи по-грандомански) и вероятно по-забавно. Уилсън има брутално и страхотно черно чувство за хумор, което може да накара всеки човек с вкус да квичи от кеф, да се тресе от смях и да реве. ДА РЕВЕЕЕЕ!

Последното страхотно качество на Deadpool е, че той е наясно с факта, че е герой в комикс и постоянно говори на читателя. В случая ще е наясно с факта, че е герой във филм, така че се пригответе за масово разбиване на Четвъртата стена. Не знаете какво е? Образовайте се.

Някога хората не влизаха в тоалетната с телефоните си, kids.

След този трейлър целият свят (разбирайте комикс-нърдовете като мен) има надеждата, че филмът за Deadpool е успял да улови част от хумористично-насилствената атмосфера на хартиените истории за Наемника с уста (буквален превод в ефир: Блогърчето).

Няколко любопитни неща, които може да са ви интересни, може и да не са, но изобщо не ме *** и все пак ще ги напиша:

1. Този филм стана реалност адски трудно. Концепцията му не е нещо, което всеки костюмар в Холивуд би одобрил да продуцира, но едно изтекло в Интернет концептуално клипче (което виждаме претворено в трейлъра) създаде такъв фурор, че проектът получи зелена светлина.
2. Раян Рейнълдс, който ще играе главната роля, от години мечтае да направи този филм. Т.е. това е филм-мечта, който е правен с чувство. Рейнълдс получи възможност да играе Уейд Уилсън в брутално слабия "X-Men Origins: Wolverine", но там героят му бе съсипан, когато в края на филма се появява някаква Deadpool-пародия със зашита уста. ЗАШИТА УСТА, CAROL! Но то почти всичко в Origins бе съсипано, така че...
3. Филмът почти сигурно дели обща филмова вселена с X-Men филмите. Да, знам - аман от филмови комикс-вселени, но Fox държат правата над X-Men, Fantastic Four и Deadpool, и с оглед успеха на Marvel-ските (а вероятно и тези на DC) филми по комикси, вероятно и от тази компания ще се опитат да изкарат колкото се може повече пари чрез комиксови адаптации. Дори в трейлъра можете да видите Colossus. Оня... металния мутант. Мдам.

Не осъзнавах колко надъхан съм преди да почна да пиша този пост. Deadpool е велик, хора. Забавен, нагъл, постоянно стрелящ, рядко мислещ, говорещ си с гласовете в главата си (for real) комиксов герой от тип, който не сме виждали на голям екран. И съм щастлив, че болният кучи син успя най-накрая да се измъкне от хартиения си затвор и да се добере до филмовата лента без зашита уста и с (надявам се) един верен на оригинала сценарий.

Още по-впечатляващо е колко много хора харесват концепцията. Трейлърът бързо беше споделен от доста от моите Facebook познати, някои от които ме изненадаха сериозно и доста приятно с това си действие. Още повече, че Red Band трейлърът за 2 дни е гледан над 10 милиона пъти, а цензурираният - още 3 милиона, което си е впечатляващо и дава надежда, че "Deadpool" ще бъде успешен и ще накара Холивуд да започне да рискува малко с комиксовите адаптации, защото еднообразните Marvel филми взеха да омръзват лекичко. 

И така. Февруари не е чак толкова далеч, дами. Подгответе се.

Какво чета... (02.08.2015)


"Ooooh, nooooo... пак ли ще пише за книгииии?"

Ъъъъ, да. Тъй като все още нямам времето да пиша такива, ще пиша ЗА такива. Просто quick update в онлайн читателския дневник, до който всички имате достъп и от който можете да черпите идеи за това с какво да запълвате часовете си на читателствуване. Има ли такава дума? Според Blogger няма, защото я подчертава в червено. Да речем, че вече има. Решено е. Продължаваме.

Точно сега чета "Последното кралство" на Бърнард Корнуел. Исторически роман, базиран на викингските набези върху Англия. Като голям фен на сериала "Vikings" (който трябва да гледате) много бързо позволих на мъгливата атмосфера на този период да ме погълне и да ми позволи да се вживея в кървавите битки за земя, злато и добитък. Още съм съвсем в началото, но съм доволен от това колко лесно се чете книгата. Корнуел разказва събитията от гледната точка на англичанина Утред, който в крехка детска възраст се сблъсква с викингската инвазия и суровите обичаи на този народ. И имайки предвид, че говорим за исторически роман, не са спестени и реалистичните и цветни описания на неизбежните сцени на насилие. Gooooood. Very gooooooood.


Последното заглавие, което приключих, пък няма как да привлече всеки читател. Става дума за "YES! My Improbable Journey to The Main-Event of WrestleMania" - автобиографичната книга на кечиста Daniel Bryan (огромното заглавие изглежда много по-добре с повече главни букви, не знам защо). Знам как звучи, но автобиографиите на кечистите са изключително забавно четиво, особено за феновете на този тип развлекателни ТВ програми, но могат да очароват и всеки, който харесва реалните човешки истории. С помощта на съавтор (главният редактор на WWE.com), Браян разказва за живота си - родното си градче Абърдийн, където почти всички са дървари и се гордеят с това, проблемите в семейството му, странния му поглед към живота и липсата на желание да преследва успеха или да е твърде социален, как се е запалил по pro-wrestling-a и докъде го е довело това. А Daniel, колкото и да е скромен, е видял доста - трениран е от големи имена, участвал е в шоута в Англия и Япония, раздавал се е пред публика от 50-ина души в гимнастически салони, за да стигне до момента, в който 70 хиляди души скандират заедно с него думичката "YES!" в главния мач на най-голямото кеч шоу за 2014-та. Не пропуска и личните моменти, между които и запознанството и любовта му с Бри Бела, която вече е и негова съпруга. Както казах приятна история за живота на един човек - както с добрите, така и с лошите мигове (книгата има много емоционален финал, свързан с баща му). Благодарение на влечението си към pro-wrestling-a открих очарование и в автобиографичния жанр, тъй като ни показва колко любопитен и изпълнен с обрати е всеки човешки живот. Ясно е, че хората, които не знаят кой е Daniel Bryan, едва ли ще се заинтересуват от това заглавие, но за феновете, с които делим общо хоби, то е почти задължително.

Комиксите също са четиво, макар и от по-различен тип. С много мъки заради кофти разпространение (предизвикано вероятно от липса на интерес) се сдобих и прочетох третия брой на "DragonLast", новия български комикс, за който писах преди време. Реално броят не беше нищо особено, а от интервю с автора разбрах, че 4-ти брой може да се забави, защото "работата била много" и вероятно историята ще продължи в повече от 10 броя, "ако изобщо бъде завършена". Вбесен не бях, само леко раздразнен - защо да започваш проект, който дори да не си сигурен, че ще завършиш? Как хората да инвестират време и пари в комикса, когато един брой излиза веднъж на 2-3 месеца и не се знае дали историята ще бъде разказана докрай или няма да спре в нищото заради слаби продажби? Точно подобна необмисленост, несигурност и липса на планиране са сред причините рисково начинание като издаването на комикс в България да става още по-рисково. А оттам и да не можем да мръднем дори йота напред в развитието на комикс-културата у нас. Няма да се ядосвам. Ще се радвам, че поне има опити.

Към момента друго не чета, имам само много планове - чака ме "Свидетели няма да има" на Джеймс Хадли Чейс, която мина в режим на изчакване именно заради "Последното кралство". На телефона съм захванал една от новите "Star Wars" книги - "A New Dawn" на Джон Джаксън Милър, която обаче върви мудно, просто защото не е особено грабваща, макар да представя интересен персонаж - Count Vidian. Чета я от дъжд на вятър, когато трябва да чакам на опашка за нещо. Тук си струва само да вметна, че четенето на книги на смартфон е едно от нещата, които осмислят притежаването на такъв. Иначе "Сияйни слова" на Брандън Сандърсън продължава да чака, изчетена едва до страница 300 или нещо такова. Да се опитам да мина първите две книги от "Летописите..." се оказа грешка, тъй като просто ми дойдоха в повече. Това забавяне обаче ще направи така, че няма да чакам чаааак толкова много до излизането на третия том. Очакват ме и две книги (и може би един учебник) за това как се "прави" телевизия. Трябва да се развиваме и професионално.

Та така - в началото на август не мога да се оплача от липсата на опции за това какво да чета. Дано всички вие сте така и последните 30-ина дни от лятото ви бъдат запълнени с множество добре написани страници!

Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)

WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на в...