Какво чета... (02.08.2015)


"Ooooh, nooooo... пак ли ще пише за книгииии?"

Ъъъъ, да. Тъй като все още нямам времето да пиша такива, ще пиша ЗА такива. Просто quick update в онлайн читателския дневник, до който всички имате достъп и от който можете да черпите идеи за това с какво да запълвате часовете си на читателствуване. Има ли такава дума? Според Blogger няма, защото я подчертава в червено. Да речем, че вече има. Решено е. Продължаваме.

Точно сега чета "Последното кралство" на Бърнард Корнуел. Исторически роман, базиран на викингските набези върху Англия. Като голям фен на сериала "Vikings" (който трябва да гледате) много бързо позволих на мъгливата атмосфера на този период да ме погълне и да ми позволи да се вживея в кървавите битки за земя, злато и добитък. Още съм съвсем в началото, но съм доволен от това колко лесно се чете книгата. Корнуел разказва събитията от гледната точка на англичанина Утред, който в крехка детска възраст се сблъсква с викингската инвазия и суровите обичаи на този народ. И имайки предвид, че говорим за исторически роман, не са спестени и реалистичните и цветни описания на неизбежните сцени на насилие. Gooooood. Very gooooooood.


Последното заглавие, което приключих, пък няма как да привлече всеки читател. Става дума за "YES! My Improbable Journey to The Main-Event of WrestleMania" - автобиографичната книга на кечиста Daniel Bryan (огромното заглавие изглежда много по-добре с повече главни букви, не знам защо). Знам как звучи, но автобиографиите на кечистите са изключително забавно четиво, особено за феновете на този тип развлекателни ТВ програми, но могат да очароват и всеки, който харесва реалните човешки истории. С помощта на съавтор (главният редактор на WWE.com), Браян разказва за живота си - родното си градче Абърдийн, където почти всички са дървари и се гордеят с това, проблемите в семейството му, странния му поглед към живота и липсата на желание да преследва успеха или да е твърде социален, как се е запалил по pro-wrestling-a и докъде го е довело това. А Daniel, колкото и да е скромен, е видял доста - трениран е от големи имена, участвал е в шоута в Англия и Япония, раздавал се е пред публика от 50-ина души в гимнастически салони, за да стигне до момента, в който 70 хиляди души скандират заедно с него думичката "YES!" в главния мач на най-голямото кеч шоу за 2014-та. Не пропуска и личните моменти, между които и запознанството и любовта му с Бри Бела, която вече е и негова съпруга. Както казах приятна история за живота на един човек - както с добрите, така и с лошите мигове (книгата има много емоционален финал, свързан с баща му). Благодарение на влечението си към pro-wrestling-a открих очарование и в автобиографичния жанр, тъй като ни показва колко любопитен и изпълнен с обрати е всеки човешки живот. Ясно е, че хората, които не знаят кой е Daniel Bryan, едва ли ще се заинтересуват от това заглавие, но за феновете, с които делим общо хоби, то е почти задължително.

Комиксите също са четиво, макар и от по-различен тип. С много мъки заради кофти разпространение (предизвикано вероятно от липса на интерес) се сдобих и прочетох третия брой на "DragonLast", новия български комикс, за който писах преди време. Реално броят не беше нищо особено, а от интервю с автора разбрах, че 4-ти брой може да се забави, защото "работата била много" и вероятно историята ще продължи в повече от 10 броя, "ако изобщо бъде завършена". Вбесен не бях, само леко раздразнен - защо да започваш проект, който дори да не си сигурен, че ще завършиш? Как хората да инвестират време и пари в комикса, когато един брой излиза веднъж на 2-3 месеца и не се знае дали историята ще бъде разказана докрай или няма да спре в нищото заради слаби продажби? Точно подобна необмисленост, несигурност и липса на планиране са сред причините рисково начинание като издаването на комикс в България да става още по-рисково. А оттам и да не можем да мръднем дори йота напред в развитието на комикс-културата у нас. Няма да се ядосвам. Ще се радвам, че поне има опити.

Към момента друго не чета, имам само много планове - чака ме "Свидетели няма да има" на Джеймс Хадли Чейс, която мина в режим на изчакване именно заради "Последното кралство". На телефона съм захванал една от новите "Star Wars" книги - "A New Dawn" на Джон Джаксън Милър, която обаче върви мудно, просто защото не е особено грабваща, макар да представя интересен персонаж - Count Vidian. Чета я от дъжд на вятър, когато трябва да чакам на опашка за нещо. Тук си струва само да вметна, че четенето на книги на смартфон е едно от нещата, които осмислят притежаването на такъв. Иначе "Сияйни слова" на Брандън Сандърсън продължава да чака, изчетена едва до страница 300 или нещо такова. Да се опитам да мина първите две книги от "Летописите..." се оказа грешка, тъй като просто ми дойдоха в повече. Това забавяне обаче ще направи така, че няма да чакам чаааак толкова много до излизането на третия том. Очакват ме и две книги (и може би един учебник) за това как се "прави" телевизия. Трябва да се развиваме и професионално.

Та така - в началото на август не мога да се оплача от липсата на опции за това какво да чета. Дано всички вие сте така и последните 30-ина дни от лятото ви бъдат запълнени с множество добре написани страници!

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...