Книги: "Кървави книги, том 4" на Клайв Баркър


В края на август миналата година за пръв път се докоснах до творчеството на гениалния H.P.Lovecraft. Неговите творения бяха това, което ми показа как думи, изписани върху хартия, могат да те накарат да потръпнеш, дърпайки в теб нежно и безпощадно тънките струни на ужаса. Странно как се случи така, че година по-късно за пръв път се докоснах до творчеството и на Клайв Баркър - друг гений на писания хорър. И макар срещата с неговата мрачна и болна фантазия да не бе така потресаваща като с Лъвкрафт, все пак успях да разбера откъде идва уважението към таланта му.

Четвъртият том на "Кървави книги" очаквано е сборник с хорър-разкази. Пет на брой, ако трябва да сме точни, и всеки един самостоятелен от останалите. В тях не се залага на някакъв външен източник на страха - някое класическо или оригинално чудовище, извънземен вид или пък дремещ в дълбините на океана звяр. Баркър търси и открива ужаса в хората, в самите персонажи. Дори когато на пръв поглед не е така, заплахата всъщност се оказва пряко или косвено свързана с човеци. Което е някак нормално, защото, както е известно, ние сме отвратителен животински вид, способен на безобразни извращения.

Интересно е около какви странни неща са изградени някои от разказите. Ще ви дам само лека подсказка с първия - "Бунтът срещу тялото". Там ръцете на главния герой нощем, докато той спи, общуват помежду си и се наговарят как точно да се спасят от деспотичното управление на своя собственик. Мечтаят за революция на крайниците, осъзнали непотребността от телата, и планират как да постигнат тази своя зловеща цел. Някъде по средата на този разказ се загледах в лявата си длан, размърдах пръстите бавно, един след друг, и осъзнах, че Баркър е прав - в собствените ни ръце има нещо страховито. Било то заради вида им, било то заради нещата, които знаем, че са способни да извършат (или да извършим с тях, въпрос на интерпретация). А идеята, че могат да мислят сами и да се опитат да заличат човечеството е колкото нелепа, толкова и плашеща.

Баркър не се свени да построява страха в разказите си и върху вярата, любовта и похотта, които се оказват стабилна основа за сбъркани истории. Личните ми фаворити са последните два разказа. "Долу, Сатана!" има зад себе си интересната идея за човек, искащ да построи Ад на Земята. Тя обаче стои някак недоразвита. Авторът просто е искал да я отметне, но не си е направил труда да й даде повече завършеност, повече живот и пъстрота (когато говорим за ужаси тази дума навежда на мисълта за различни нюанси на червеното, right? Или е само при мен? Well, OK). "Епохата на желанието" пък е перфектната кулминация за подобен сборник, защото там крайностите достигат ново ниво. Името на разказа разкрива доста, мисля, така че няма да изпадам в разяснения. Ще отбележа само, че въпреки подвеждащо слабото му начало, той се развива по брутален (в буквален и преносен смисъл) начин.

Сборниците с разкази са удобни, знаете - скимне ви, седнете и прочетете един за "лека нощ" ("лека" тук е условно, да). След ден-два се сетите, грабвате томчето преди сън и се зареждате с няколко идеи за кошмари. Няма я постоянната ангажираност с книгата. Това и тук хем е плюс, хем е минус. Липсата на каквито и да е допирни точки между отделните разкази лишава сборника от чувството за някаква цялост, но го изпълва с приятно разнообразие. Е, ако човек е "гладен" за нещо подобно, вероятно ще изяде разказите един след друг. Няма и да му е трудно - тези 220 страници се четат плашещо бързо.

В заключение: този том на "Кървави книги", явяващ се и първия ми реален досег с творчеството на Клайв Баркър, не успя да ме уплаши чак толкова. Е, донесе ми един по-разнообразен кошмар, но това зависи от нагласата. Някои хора могат да развият фобии към ръце и възли, примерно. Но макар да не бях "Лъвкрафт-уплашен", като цяло останах доволен. Добрата литература влияе на емоциите, а страхът е една от тях. И всеки, който с няколко страници текст може да докара тръпки по гръбнака ти или да те накара да погледнеш тревожно през прозореца, взирайки се в черната нощ, заслужава едно "браво".

Браво, Баркър! You sick son of a bitch...

---

Издателство: "Колибри"
Корици: меки
Брой страници: 220

Популярни публикации от този блог

Реквием за един феномен (WrestleMania 33)

Комикси: "Batman: Europa"

Пушът на Джиндър Махал... и парите на един милиард потенциални фенове