Ерик Бишоф: "И аз бих прецакал Брет Харт в същата ситуация." (WWE Legends)


WWE Network има ново шоу в своя "виртуален" ефир. WWE Legends е с водещ JBL и в основата си е talk-show, в което Брадшоу ще интервюира имена, утвърдили се като легенди в кеч/sports entertainment бизнеса. Приятна изненада обаче е, че първият гост не е "WWE original", a Ерик Бишоф - бившият президент на WCW, главен мениджър на RAW и в общи линии един от хората, стоящи в основата на кеч-бума в средата на '90-те години на миналия век.


В рамките на две предавания по 45 минути JBL и Бишоф обсъждат най-разнообразни теми, които със сигурност ще са най-малкото любопитни за по-"закоравелите" кеч-фенове, които обичат да поглеждат зад кулисите. Бишоф разказва за живота си, ТВ бизнеса, как се е стигнало до работата му в WCW, усилията, положени за превръщането на губещата компания в най-голямата кеч-промоция в света, последвано, разбира се, от нейните неизбежни залез и смърт.


"WWE Legends" е второто истинско попадение в програмата на WWE Network след "The Monday Night War"

Ще простите доста новинарско/клюкарското заглавие, но занаятът си казва думата. А и лично за мен това бе едно от най-интересните неща в този час и половина. Бишоф, макар и видимо притеснен на места в интервюто, споделя повече информация и гледната си точка за много интересни моменти от WCW и войната с WWF. Споменато е и историческото "Монреалско Преебаване" (щом някой може да кръсти WCW "Втора лига", то и аз мога да си позволя по-свободен превод, благодаря). На въпрос на JBL дали Бишоф също би "прецакал" Брет Харт, така както Винс МакМеън го е направил, бившият творчески гений на WCW заявява, че би взел такова решение без дори да се замисля. Защо? Защото е правилно от бизнес гледна точка да не оставяш главната си титла в човек, чийто договор приключва. Бишоф посочва и че заради риска от завеждането на съдебно дело, той е нямало как да ползва или покаже Световната титла на WWF, дори ако Брет Харт бе останал шампион и бе отишъл с нея в WCW.

В интервюто Бишоф разкрива причинaта дебютът на Харт в WCW да се забави 2 месеца след Survivor Series.

В предаванията става дума и за други "контроверсиални" моменти, между които вече поизтърканата история за nWo, прекъснатото по време на главния си мач PPV "Halloween Havoc", Винс Русо и мизериите, които той е сътворил в WCW, Кевин Неш като глава на творческия екип и други. Без съмнение теми, които ще са интересни за хората, които се интересуват от историята на бизнеса и са започнали да гледат кеч преди повече от 10 години. Изненадващо няма цензура на моменти, в които се говори за Хълк Хоган (макар името на Крис Беноа да е удобно пропуснато при споменаването на Радикалите). Не се споменава и престоят на Бишоф в TNA (който даже аз бях забравил), но пък като добра новина мога да посоча това, че Бишоф има интерес отново да поработи в креативната страна на кеч-бизнеса. Но тъй като отношенията му с Triple H май не са кой знае колко добри, шансовете за това едва ли са големи, мисля аз.

Лично аз много харесах интервюто, още повече, че Бишоф е един от големите ми фаворити що се отнася до "творците" в кеча. Той е човек, балансиращ между съдържанието и бизнеса. Знаете, че ние, феновете, наблягаме на първото, а в мързеливите си периоди WWE прави второто свой приоритет. Да, Бишоф определено има големи грешки в биографията си, но все пак е правил неща, постигани от малцина други. Така че препоръчвам да хвърлите поглед на участието му в първите две издания на "WWE Legends", което се очертава като едно стабилно шоу. JBL стои добре като водещ, който не само задава въпроси, но се включва и със свои истории, а и респектира с факта, че също е човек, който е наясно с всички аспекти на бизнеса.

За финал отново препоръчвам и "Controversy creates cash" - автобиографията на Ерик Бишоф, която май е и любимата ми книга сред подобните на нея и която имам намерение скоро да прочета повторно (а аз изключително рядко препрочитам книги). Струва си.

Книги: "Приятелски огън" на Елиът Акерман


Афганистан представлява интерес за мен от професионална гледна точка. Изчел съм доста статии, а и 2-3 обемни научни заглавия, за тежката история на близкоизточната държава и за интереса на големите сили към нея. Твърде сухият им стил обаче не може да даде реална представа за живота там. Няма ги детайлите за ежедневието на афганистанците, за това как постоянните конфликти се отразяват на съществуването там. А това е едно от наистина интересните неща - как се живее в страна, в която някой все се опитва да те забърка в своята война и да я направи твоя.

Точно тази гледна точка ми даде "Приятелски огън" на Акерман. Може би с не особено голяма точност или ниво на художественост. Все пак авторът е бивш американски войник. Но пък именно благодарение на това той е успял да види афганистанската действителност от първа ръка и в книгата си я обрисува чрез достатъчно реалистично звучаща история.

"Приятелски огън" разказва за афганистанското момче Азис. Той и брат му Али губят родителите си още като деца и за тях живота бързо се превръща в борба за оцеляване. Един ден бомбардировка ранява сериозно Али и Азис е принуден да се захване с войнишкия занаят, за да подсигури някакви нормални лекарски грижи за брат си. Американците и техните афганистански съюзници точно от това се нуждаят - бедни и отчаяни момчета, чиито сърца жадуват за бадал - отмъщение за нанесеното зло. А такива момчета в една раздирана от войната страна има много. Така Азис се озовава в една съвсем различна реалност. Реалност на ежедневни тренировки, следване на чужди заповеди, в която животът - твоят и чуждият - сякаш губи стойност, а хората, с които си всяка една минута, лека-полека се превръщат в твое ново семейство. Там Азис осъзнава своята роля на пешка в една чужда игра и грозната истина зад един конфликт, който сякаш никога няма да свърши.

Както споменах Елиът Акерман е бивш войник, а не професионален писател (какво всъщност означава да си професионален писател? И има ли такова нещо?). Идеята ми е, че откъм писане "Приятелски език" не е нещо велико. Разказът върви някак по-сухо и семпло. Обръща се внимание на един малък кръг персонажи - само тези, които по някакъв начин са нужни на историята, като това някак смалява мащаба на случващото се.

Това обаче са някакви дребни забележки. На някои хора този по-"олекотен" разказ може дори да им хареса повече. Аз лично се радвам, че прочетох тази книга, защото ми даде един по-земен, по-човешки поглед към една проблемна държава, за която съм чел най-вече исторически справки, политологични анализи и журналистически статии. Акерман, макар да идва от хиляди километри разстояние, е успял да влезе в кожата на хората, с които се е сблъскал в Афганистан, и да представи техния свят. Повече от успешно показва как войната вече е бизнес, а не насилствено отражение на противостоящи си интереси. Тук интересът е един - пари, а войната е начин той да бъде постигнат.

Препоръчвам "Приятелски огън" на хората, интересуващи се от военни истории, Близкия Изток или просто от човешки истории. Защото това в крайна сметка е една човешка история. При това доста тъжна.

----
Издателство: Сиела
Брой страници: 226
Корици: меки

WWE Night of Champions 2015 - Нещо като ревю, но не съвсем


Няма да ви бавя с глупави детайли и скачаме на основното - според мен единственото нещо от "Night of Champions 2015", което си струва да гледате, е последният един час. Час, изцяло посветен на Сет Ролинс и неговото ВОДЕЩО място в WWE в момента. Към доброто в тазгодишния "Night of Champions" (NOC за по-кратко) можем да добавим само мача между нашата гордост Русев и Долф Зиглър. Но за това по-надолу. Да, дойде време за глупавите детайли. Хохохо.

Бирко, Pepsi и домашен кекс с пудра захар
под акомпанимента на Birdeatsbaby
представят...
WWE NIGHT OF CHAMPIONS 2015
Стари муцуни се завръщат...
а контузиите дебнат ли, дебнат.


Първата изненада за вечерта: противно на очакванията (и логиката, в известна степен) шоуто е открито не с мач за американската титла, а с такъв за интерконтиненталната. Хубавото - Кевин Оуенс спечели титлата, а той е може би най-подходящият човек за нея в момента. Очаквам много от неговото царуване и дано не го опропастят, защото определено могат да се намерят хора, срещу които да защитава (Сезаро и Невил веднага ми идват наум). Лошото - дори дяволски талантливо копеле (аз срещу шкембето нямам нищо против, даже мисля, че го отличава от останалите) като Оуенс не успя да изкара хубав мач от Райбак. Не знам и защо решиха да мачът да се върти около контузия в ръката на Райбак, но ако не е била истинска, поне мога да го похваля, че добре sell-ваше. Все пак мачът беше дроп, като дори победата на правилния човек не ме зарадва както трябва.

Тук дойде тоталният шок. Гледам аз рекламата за "Brock Lesnar's Go to Hell Tour" и бам - в края обявяват, че Леснър и Undertaker ще имат Hell in a Cell мач на едноименното шоу следващия месец. Тъй като не съм гледал последните RAW-ове от-до помислих, че съм пропуснал официалното обявяване на срещата, обаче коментаторите веднага потвърдиха опасенията ми - WWE обявиха такъв голям мач, част от толкова важна история, чрез смотана 30-секундна реклама на някакво измислено "турне". Някой за секунда изглежда е забравил, че кечът е забавление, базирано на добре разказана история, и обявяването на подобен мач може да е цяло СЪБИТИЕ в някое от седмичните шоута, а не да бъде подхвърлено ей така. #маркетингвгъза, ще прощавате. О, и между другото - Брок до момента е имал 5 мача тази година, задават се още два. Рекорд!

Последва първото добро нещо за вечерта и едно от малките такива като цяло. Русев и Зиглър направиха стабилен мач, посъбудиха публиката, а и финалът бе готин. Да, нашенецът отново пада, но с оглед на историята може би бе нормално. Прогнозата ми за негова победа бе изцяло базирана на фактора, че той е наш юнак. Нещата бавно вървят към завъртане на двойките и събирането му с Лана, което за мен ще е най-добрият вариант. Реално обаче тази история вече се разтегли твърде дълго (заради контузията на Зиглър) и макар да дава на всички замесени някакво екранно време, ги държи настрана от може би по-интересни работи. Все пак това е може би вторият най-добър мач на вечерта, така че препоръчвам да го видите.

Удряй, мачкай, тоз' не е от наш'то село. И между другото - обявявам Summer Rae и обувките й за врагове на Републиката. Мерси.

Чаканият от мен мач за отборните титли се превърна в разочарование и като изпълнение, и като финал. В New Day наистина има нещо развлекателно обаче. С тази дисквалификация сега най-логичното нещо ще е да се стигне до мач с маси на "Hell in a Cell". Ако ли не - това ще е една опропастена възможност. И там вече ТРЯБВА да има нови шампиони, пък после нека продължават да враждуват и да си прехвърлят титлите до края на годината. Доброто? В отборната дивизия има една добра и истинска история.

Това май ще е единственият комплимент и за Divas дивизията, където историята с рекордното царуване на Ники Бела беше нещо добро, съсипано от ужасния мач, който сложи край на това царуване. Контузията в крака на Шарлът май си беше напълно истинска (или тя sell-ва адски добре) и реално мачът беше мъчение както за нея, така и за нас, зрителите. Финалът дойде от нищото и смяната на титлата не бе така голяма, каквато трябваше да е. Само чистата, неподправена емоция на малката Флеър и татко Флеър беше хубав момент. Да й е честито, дано контузията не е сериозна и занапред направи малко мачове с ниво като за NXT.

Половината шоу мина, а единственото струващо си нещо е мачът на нашия със Зиглър. Лошо, Седларов, лошо. Дойде време за изненадата на вечерта - кой ще е партньорът на Роман Вали и Дино Амброзо. И наистина си беше изненада... Очаквах Роуън, очаквах Кейн, но не и Джерико. Самият мач го гледах с едно око. Имам някакъв вътрешен проблем с цялата тази история, тръгнала от навика на Брей Уаят да се заяжда с разни кечисти без някаква логична причина, докато накрая не загуби враждата си с тях. Предполагам ще ги гледаме чаааак до Survivor Series, където един 4 на 4 мач ще бъде достоен финал. По-интересното тук е дали начина, по който Джерико отсвири Рейнс и "брат му", ще доведе до нещо.

На Исус му писна да прави чудеса на ринга и реши да си ходи още след първия си мач.

И стигаме до доброто! Най-накрая, дами и господа, още нещо, което наистина да си струва!Спектакълът "Сет Ролинс и приятели" в последните 50 минути на шоуто беше нещо наистина развлекателно. Да започнем от странното решение двата мача на Сет да са един след друг, а не в началото и края на NOC. Логиката зад това решение се потвърди в главата ми едва след като започна мачът със Стинг. Първо, ясно беше, че Ролинс-Сина ще е добър мач (и той беше може би най-добрият за шоуто, заедно с Русев-Зиглър). Второ, ясно беше, че Ролинс-Стинг няма да се получи чак толкова добре. Още повече от WWE са си направили сметката, че нещо може да стане със Стинг (както и стана - той наистина се контузи сериозно). Така мачът със Сина някак замаза нещата, а този за WWE титлата беше по-скоро за шоу. Лошото е, че "легендарният Стинг" бе изкаран толкова зле, че да не може да се справи с човек, току-що загубил 20-минутен мач и отнесъл един АА край ринга. Доброто е, че Ролинс все още е шампион и се доутвърди като Човекът. Царуването му продължава да е все така интересно, а доминацията му над ростъра (макар да губи мачове) и способността му да се измъква с титлата вече стават епични. 

Случилото се след мача също беше любопитно. Шеймъс от години ми е скучен, но с куфарчето в ръце е експлозивен елемент от шоуто, който всеки момент може да избухне. Това му появяване беше много добро и създаде напрежение, макар да бе очаквано и намекнато от няколко сегмента. Изненадата дойде от завръщането на Кейн, който търси отмъщение от доскорошното си приятелче Ролинс. Нямам против. Отварят се още възможности за вражди, истории и комбинации за мачове. Определено интересен завършек за NOC 2015 в сериозен контраст с почти всичко останало в шоуто.


...но Любимият демон на Дявола (реален прякор, btw) имаше други планове. Само аз ли виждам нещо библейско в цялата работа?

Но, хей, изгледах NOC, любопитен съм и в RAW какво ще стане, така че всичко е шест. Но как, по дяволите, можаха да обявят Hell in a Cell мача по този крайно бездарен начин? Поне Хеймън да беше излязал за едно промо, ебати...

Да сипем малко на новия "Fantastic Four"

"По-млади. По-тъмни. По-фотошопирани... ФАНТЧЕТВОРКАИЧНАТА!"
Wait... what?

Лоши оценки както от критици, така и от зрители, слухове за проблеми при снимките и груба намеса на студиото в работата на режисьора, жалък боксофис резултат, парите от който едва ли ще успеят да покрият разходите за бюджет и реклама... Така с няколко думи може да бъде обобщена цялата ситуация около новия "Fantastic Four". Третият пореден опит най-популярното комиксово семейство на Marvel да се появи на голям екран се сгромоляса жестоко, като дори режисьорът на филма Джош Транк му "сипа" в нощта преди премиерата. Честно казано имах намерение да стоя настрана от този филм, но комикс-нърдовщината, любопитството и добрите спомени от предния филм на Транк (свежият "Chronicle") надделяха. И, разбира се, дойде време и аз да сипя на новата "Фантастична четворка".

Първо искам да уточня едно нещо за хората, които не се интересуват чак толкова и вече вероятно са объркани от всички филми по комикси, филмови вселени и т.н. Макар да е базиран върху комикс с герои на Marvel, филмът "Фантастичната четворка" не е част от Marvel-ската филмовата вселена ("Отмъстителите", "Капитан Америка", "Iron Man" и т.н.). Правата за филмиране на комиксите за Рийд Ричърдс, Бен Грим, Джони и Сю Сторм са притежание на 20th Century Fox от вече доста години. Fox са тези, които стоят зад всички X-Men филми, а в началото на следващата година ще ни зарадват и с "Deadpool" (моля ви, не го осирайте; моля ви, не го осирайте; моля ви...). Fox опитаха да направят филм за Фантастичната четворка и през 2005-та. Получи се един наивно-глуповата лента, която незнайно защо се сдоби с продължение. След това им скимна да направят ребуут (ех, че любима дума за филмовите студия) и да разкажат историята отначало, но в по-мрачен, реалистичен вариант. И се провалиха.


Сю: Рийд, Бен няма гащи.
Рийд: Знам, че няма гащи. Заради това не го гледам.
Сю: Рийд, Бен и друго няма.
Рийд: Стига, жено! Млъкни!


Провалът е епичен, както сочат масовите оценки и ниските приходи, но аз не съм чак толкова зле настроен към филма. До 40-тата минута той е някак приличен - разказва за група млади гении, които по неведоми пътища получават шанс да работят по проект за телепортиране в друга галактика. И всичко това опаковано в сивите, тъмни тонове на визията на Джош Транк за това как трябва да изглежда един филм (гледайте "Chronicle"). Не те приковава към екрана, но не е и чаааак толкова зле. Дори носи онова тягостно усещане, че се задава нещо ужасяващо...

И то наистина е така - задава се втората половина на филма. Хаотична, необмислена, зле написана/изиграна/сглобена/озвучена и най-вече претупана. Това е основното - претупана. Темпото се сменя изключително бързо, а със същата скорост и историята отива по дяволите. Случват се неща без особен смисъл, които остават недоразвити, а отношенията между героите биват засегнати само на повърхността без да се задълбае. Може би слуховете, че при монтажа Джош Транк е бил изгонен от довършването на собствения си филма са верни - втората половина от "Fantastic Four" носи съвсем различно усещане и като монтаж, и като музикално оформление, и като темпо, както вече казах. Като за капак на всичко баш финалът е толкова отвратително претупан (и безсмислен), че дори се ядосвам лекичко, сещайки се за това.

Не казвам, че ако намесата на студиото я нямаше и филмът бе запазил атмосферата на своите първи 40 минути това щеше да е добър филм за "Фантастичната четворка". Не, няма вариант, в който с този актьорски състав, тези идеи за историята и героите и това изпълнение, това да е филм, верен на комиксите и носещ техния дух. Но пък ако смениш заглавието и имената на персонажите, можеше да се получи един доста приятен филм на Джош Транк, ала "Chronicle" (гледайте го). Дори да преживеем това, че Джони Сторм е афроамериканец (което всички масово смятахме за сериозно погазване на светостта на комикса), няма как да се примирим с нещото, което представлява Виктор Вон Дуум. Така... за хората, които не четат комикси, вметвам, че Доктор Дуум (Dr. Doom) е един от най-великите злодеи, измисляни някога, и не мога да си обясня защо е толкова трудно да бъде изобразен в пълното си величие на голям екран. Това, което Тоби Кебъл (Кибъл?) играе в този филм, не е Dr. Doom. Дори за негова алтернативна версия не го приемам. Не, не и не.

Dr. WhatthefuckFOX? WTF?!?

Няма да ви препоръчам да гледате "Fantastic Four", за да се убедите сами, че е провал. Даже напротив - този път дори смятам, че е по-добре да не гледате този филм. Няма смисъл. Ако толкова ви се гледа нещо по комикс, вече има огромен избор от добри заглавия. За финал искам да споделя, че имах надежда Fox да се откажат от идеята да правят продължение на новата си "Фантастична четворка". Такова бе предвидено още преди този филм да бъде довършен. След сгромолясването му и като оценки, и като приходи, беше напълно логично Fox да признаят, че нещо не им се получава, правата да се върнат при Marvel и те да се пробват сами да пратят на голям екран изглежда толкова трудния за филмиране комикс. Да, ама не. От Fox толкова отчаяно искат да задържат правата за филмиране на "Fantastic Four" комиксите, че упорито са решили все пак да направят продължение на този явно слаб филм. А това... това е жалко.

Какво чета... (14.09.15)


Ех, Калуня, Калуняяяя...

Да, последната книга, която прочетох, бе "Калуня-каля" на Георги Божинов. Чак сега се замислих, че сякаш бе станало модерно да се чете това заглавие. Аз, признавам, погледнах книгата именно заради целия шум, който се създаде около нея. Което значи какво? Че винаги има полза от реклама, независимо каква. Изненадващото обаче е, че колкото и да е далеч от обичайните жанрове, които чета, "Калуня-каля" ми допадна. Може би защото е особена книга. Действието се развива в един период от историята ни, който поради ред причини (някои от които доста основателни) сме свикнали да разглеждаме доста едностранчиво. В произведението си Божинов показва времената на последните години преди Освобождението, но го прави през погледа на един заможен помак - същият този Калуньо. Човек, който иска да гледа своя собствен живот, да се грижи за земята си, животните си, дома си. И изведнъж, иска или не, му се налага да се сблъска с ужасната природа на човека, което лека-полека срива цялата му представа за света.

"Калуня-каля", донякъде заради гореспоменатата силна реклама, се превърна в интересно литературно явление. Едни я обявяват за шедьовър, други разгорещено я хулят. Знам, че ще е странно да прочетете нещо такова в блога на човек, редовно пишещ за книги, но за мен чуждото мнение тук не трябва да е фактор. Изглежда, че "Калуня-каля" е от онези книги, за които всеки трябва да прецени сам. На мен лично по-скоро ми хареса. Допадна ми най-вече това как Божинов описва един простичък мъж, опитващ се да разсъждава върху някои от най-сложните въпроси на битието и човешката природа, измъчвали велики умове векове наред. Другият плюс е намекът за онова усещане за спокойствие, за връзка с природата, със земята, върху която живеем и която ни дава живот. Нещо, което е добре познато на всички от доста от произведенията, с които ни заливат като малки в училище.

Какво не ми хареса? Като за начало езикът. Божинов е използвал изключително голям брой архаични и диалектни думи, които на моменти затрудняват наистина много четенето, особено при млади и зелени читатели като мен (25 не са много, нали?). Not cool. Не може книга, публикувана за пръв път през 1988-ма, да е написана в по-архаичен стил от произведения, писани в края на по-миналия век. Търсен ефект, но пречи. Другият проблем е самото развитие на историята. За мен наистина силните моменти са в по-предните страници на романа. После някои на пръв поглед наистина важни събития минават просто ей така. Финалът и той така. Не ми допадна и включването на един поглед от настоящето в самия край, който изглежда някак не на място, някак "залепен" и по-скоро разваля градената в цялата книга атмосфера. Това е. Дали някога ще прочетете "Калуня-каля" зависи от вас. Дали ще ви хареса е въпрос на вкус. Има книги, за които казвам "Четете!" и дори се старая да убеждавам хората да ги пробват. Тук не мога да го направя и ще си позволя да препоръчам да пробвате с няколко страници и да прецените сами. Пък критиката и дълбоките анализи... тях винаги ще ги има.

След това скромно мнение, нека все пак почетем факта, че този виртуален читателски дневник все пак се казва "Какво чета..." и да обърнем внимание и на сегашните ми четива. Започвам със сборника "Разбойници". Отново проличава, че името на Джордж "Мързи-ме-да-пиша" Мартин може да продава. Човекът изглежда се забавлява повече със събирането на разкази от други автори, вместо с довършването на собствената си поредицата, но докато така помага таланта на тези автори да стигне до повече читатели аз няма да имам нищо против. С "Разбойници" случаят е точно такъв. Бях останал с впечатлението, че това е сборник само с фентъзи, но не - на четвъртия разказ съм, а вече имаше един трилър и една детективска история, все в наши дни. "Разбойници" е наджанров сборник. Фокусът тук не е в жанра, а в темата. Името ви казва тя каква е. Във всяко едно произведение има поне по един от онези нахакани персонажи, които харесваме въпреки лошите им качества. Симпатични боклуци! За сборника ще пиша по-подробно, когато го довърша, но след едва 150-ина страници го препоръчвам с две ръце. Да, тук крещя "Четете!". Все пак започва с разказ от любимия ми Джо Абъркромби, който май ми допадна повече от последната му книга ("Червена страна"). А усещам как ще си набележа и поне още няколко автора, книги от които да прочета. Това изглежда е идеята и да, it works!

Започнах и "Приятелски огън" на Елиът Акерман. История за момче от Афганистан, което попада в суровата реалност на родината си, разкъсвана от вътрешни конфликти и присъствието на най-могъщата военна сила в света. Това ми е четивото за обедните почивки и всички свободни минути, които успея да грабна, просто защото не мога да нося 850-страничните "Разбойници" навсякъде. "Приятелски огън" е свежа, а и имам професионален интерес към всичко, случило се в Афганистан. В научната литература обаче често го няма личния момент, гледната точка на обикновения човек, а Акерман, макар и американец, е бил на терен в тази сурова страна и се опитва да пресъздаде точно това. Като писане не е нещо велико, дори на места е доста постна, но все пак съм по-скоро доволен. И за нея повече по-нататък.

Иначе вече насъбрах достатъчно неща за четене за оставащите 3 месеца и половина от годината или поне така ми се струва. Но пък ще ставам все по-зает и ще имам все по-малко време за четене. Тъй че ви казвам "до скоро писане/четене", защото разбойниците чакат ли, чакат.

The Punisher и Elektra ще са част от сезон 2 на сериала "Daredevil"


Срам за мен, но все още не съм написал нищичко за сериала на Marvel "Daredevil", чийто страхотен първи сезон се завъртя по Netflix в началото на тази година. С по-мрачната си визия, повече реализъм за сметка на фантастична супергероичност и високото ниво на кръв и насилие, "Daredevil" определено не прилича на другите неща от филмовата вселена на Marvel. Голям плюс са и силният сценарий, плавно развиващата се история и някои много добри актьорски изпълнения. Винсънт Д'Oнoфрио изиграва по невероятен начин престъпния бос Уилсън Фиск/Kingpin и застава редом до Локи (Том Хиделстън) в групата на малкото наистина качествени злодеи в Marvel-ските филмови и телевизионни произведения. Така че ако все още не сте имали времето, желанието или възможността да изгледате 10-те епизода на сериала "Daredevil" - сега е моментът.

Време е обаче за новини за втория сезон на сериала. Да, Netflix (и зрителите) останаха толкова доволни от "Daredevil", че бе поръчан втори сезон, който ще видим още догодина. По-любопитното обаче е, че в него ще видим още два "дебюта"* във филмовата вселена на Marvel. Първият, и доста по-интересен, e...


The Punisher, така очарователно превеждан у нас като Наказателят*, който се завръща на екран след 3 все неуспешни опита да получи свой самостоятелен филм (1989, 2004, 2008). Сега Франк Касъл, както е името на героя, ще направи официалния си дебют във филмово-телевизионната вселена на Marvel, само че не на филм, а във втория сезон на "Daredevil". Ролята ще бъде изиграна от Джон Бернтал (Jon Bernthal). Някои от вас вероятно веднага го разпознават като Шейн от "The Walking Dead". Бернтал обаче има роли и във "Вълкът от Уолстрийт" и "Fury", така че и големият екран не му е чужд.

В нета се мяркат и негови снимки от снимачаната площадка, но за съжаление на черния му потник не може да бъде видян класическия (и просто задължителен) бял череп. За доброто на всички в Marvel - дано такъв има. Punisher без череп на тениската/потника/якето/бронежилетката си не е Punisher, а някакъв издухал тип с мания към убийствата на престъпници. Не, че и с черепа не е същото, де, но принципът е важен.

Черепът, Франк... Къде е черепът, Франк? 

Друг основен персонаж от комиксите за "Daredevil" също ще направи своя телевизионен дебют в следващия сезон на сериала. Става дума за Електра - голямата любов на Човека без страх. В сериала тя ще бъде представена като мистериозна жена от миналото на Мат Мърдок. Естествено, тяхната връзка е малко kinky и освен да правят любов, ще правят и война. В смисъл... в кръвта на персонажите е просто. Електра ще бъде изиграна от Елоди Янг (Elodie Yung). Уж сме я гледали в "GI Joe: Retaliation" и "District 13: Ultimatum", но аз нямам някакъв ярък спомен за това. Как да е, дано изтрие спомена за Дженифър Гарнър (която изигра ролята в цели два филма), както Чарли Кокс изтри този за Бен Афлек като Daredevil.


Имайки предвид колко изненадващо добър беше първият сезон на "Daredevil" (не, сериозно - гледайте го!), няма как да не завиша очакванията си за втори. А това дори не е всичко. Ще ви припомня, че сделката на Marvel с Netflix включва направата на още няколко сериала, всеки с по един сезон от 10 епизода. Това са "Jessica Jones" (излиза по-късно през тази година), "Luke Cage" (2016), "Iron Fist" и т.нар. "телевизионно събитие" "The Defenders", което ще събере всички тези герои на едно място. Солидна програма и още по-солидно стъпване на Marvel в света на телевизията след малко по-несериозните опити "Agents of SHIELD" и "Agent Carter".

---

* Макар и двата персонажа да са се появявали в други филми (Франк Касъл в трите споменати и несвързани помежду си филми за него, а Електра - във филма "Daredevil" от 2003-та и ужасния "Elektra"), появата им в сериала на Netflix всъщност е дебют за тях, тъй като представя техните официални версии във вече доста изградената и мащабна филмова вселена на Marvel. Занапред ТОВА ще са Punisher и Електра, предните им екранизации остават в историята.
** Наказателят ми звучи твърде много като "указателят" и това е крайно смущаващо. Но така е като си нямаме подходяща дума. "Наказващият" също звучи доволно нелепо. 50 нюанса Франк Касъл, майна.

Книги: "Последното кралство" на Бърнард Корнуел


Викинги, викинги, викинги... Покрай доста успешния сериал на History Channel "Vikings" светът си спомни отново за кръвожадните бойци, покорили морета и земи, водени от желанието си да грабят и убиват в името на боговете си. Сериалът бе и моята основна причина да посегна към "Последното кралство" на Бърнард Корнуел с желанието да навляза още по-дълбоко в света на езическите нашественици, опитващи се да покорят Англия. Да, ама не. Книгата няма почти никакви допирни точки със събитията в сериала или пък с представените в него герои. Така че ако сте фенове на Рагнар, Роло, Флоки и техните драматични телевизионни съдби, не очаквайте да ги откриете из страниците на тази книга. Предупредих ви, сега дебело подчертавам, че това в никакъв случай не означава, че "Последното кралство" е лоша книга. Тъкмо напротив - това е един лек исторически роман, четящ се бързо и много приятно.

Действието в книгата на Корнуел се развива в периода, в който викингите, предвождани от военачалниците си Уба и Ивар Безкостния, пристигат с огромните си флотилии край бреговете на остров Великобритания. Те целят да плячкосват, изнасилват, убиват и, разбира се, да завладяват нови земи. Една от първите пречки пред датчаните (както викингите често са наричани тук) е замък на английски лорд, близо до източния бряг на Острова. Синът на лорда - момче на име Утред, се превръща и в главния герой на книгата, избран от Корнуел за наши очи и уши в този кървав и несигурен свят. По стечение на обстоятелствата Утред се озовава при викингите и бива отгледан като собствен син от техния велик воин Рагнар*. Чрез неговия разказ за живота му ту сред англичани, ту сред датчани, ние опознаваме нравите, обичаите, силните и слаби страни на двата народа, вкопчени в една продължителна война, като същевременно ставаме свидетели и на сблъсъка на младото момче с бруталната и насилническа човешка природа.

В "Последното кралство" виждаме как викингската военна машина бавно, но методично завладя християнските кралства на англичаните. Корнуел умело вмъква битките и обсадите в разказа за живота на Утред, поставяйки момчето винаги в горещата точка на конфликта. Чрез главния си герой авторът запознава и с изкуството на войната по това време. Много внимание е обърнато на концепцията за "стената от щитове", при която бойците от двете враждуващи страни се нареждат в клинообразни формации и предпазвайки се с щитове се опитват да пробият редиците на врага. Битката е описана до най-малкия мръсен и кървав детайл, без да създава илюзорната представа за някаква поетична героичност. Не, при сблъсъка на стените умираш като куче, понякога с разсечени слабини, извадени вътрешности или сцепена глава, а оцелелите от двете армии газят трупа ти, докато продължават с опитите си да се доизбият. Корнуел набляга на тази картина, обрисува я добре чрез текст и постига онова реалистично, тягостно усещане, което подобна сцена трябва да носи.

Насилието е основна част от книгата, но то тук е напълно оправдано, заради характера и обичаите на нашествениците. Срещу тяхната привидна семплост и животински-агресивна натура, авторът изправя овчето примирение на англичаните, прикриващи чрез молитви не само болезненото си желание да оцелеят, но и собствените си пороци. Докато чете, всеки сам може да избере кой свят му се струва по-добър, по-подреден и правилен.

"Последното кралство" е историята не само на сблъсъка между два различни народа, но и за израстването на едно момче и превръщането му в мъж в една такава среда. В неговата двойнствена вярност - от една страна към английските му корени, от друга - към приелите го като свой викинги. Макар и вече често срещана в различни литературни и кино произведения, тази схема работи достатъчно добре в книгата на Корнуел, за да поддържа интереса на читателя, да тласка историята в различни посоки и постоянно да предлага нещо ново. И така, "Последното кралство" се превръща в една грабваща и лесна за четене книга, независимо дали човек е почитател на историческите романи или не.

Аз я харесах, това е сигурно. Определено не беше това, което очаквах, и определено не ми даде тези викинги и събития, на които се надявах. Но така е дори по-добре, защото интересът ми бе по-лесен за задържане, а изненадите в текста бяха налице. Към края на книгата обаче осъзнах нещо, което може да ме задържи настрана от следващите заглавия. Макар и доста завършена като действие, "Последното кралство" всъщност е първа книга от поредица с името "Саксонски хроники", което, както се досещате, означава, че тя ще се фокусира най-вече върху историята на Англия, а не на враговете й. А тъй като именно викингите бяха това, което ме накара да прочета книгата, срещата ми със следващите романи засега остава под въпрос.

---
* Бел.Биров: Споменах липсата на допирни точки със сериала "Vikings", а малко по-късно казвам, че в книгата има герой с това име. Има, да, но той е измислен от Корнуел, за да му помогне да разкаже историята, точно както е измислен и главния герой Утред. Този Рагнар в книгата няма нищо общо с онзи от скандинавските легенди, който ни е представен като реална личност в сериала на History Channel. Възможно е объркване, да (дори анотацията на книгата е малко подвеждаща в това отношение), заради това е хубаво, ако гледате сериала, да подходите към книгата с празно от герои и събития съзнания, а не с някакви предварителни нагласи.

Комикси: "Пазители на галактиката: Император Куил" (и мъчното комиксоиздаване у нас)

"Комикси! Комикси! Дайте комикси!", скандираха в хор гладните за истории в картинки нърдски души, но във Facebook страницата н...