Книги: "Последното кралство" на Бърнард Корнуел


Викинги, викинги, викинги... Покрай доста успешния сериал на History Channel "Vikings" светът си спомни отново за кръвожадните бойци, покорили морета и земи, водени от желанието си да грабят и убиват в името на боговете си. Сериалът бе и моята основна причина да посегна към "Последното кралство" на Бърнард Корнуел с желанието да навляза още по-дълбоко в света на езическите нашественици, опитващи се да покорят Англия. Да, ама не. Книгата няма почти никакви допирни точки със събитията в сериала или пък с представените в него герои. Така че ако сте фенове на Рагнар, Роло, Флоки и техните драматични телевизионни съдби, не очаквайте да ги откриете из страниците на тази книга. Предупредих ви, сега дебело подчертавам, че това в никакъв случай не означава, че "Последното кралство" е лоша книга. Тъкмо напротив - това е един лек исторически роман, четящ се бързо и много приятно.

Действието в книгата на Корнуел се развива в периода, в който викингите, предвождани от военачалниците си Уба и Ивар Безкостния, пристигат с огромните си флотилии край бреговете на остров Великобритания. Те целят да плячкосват, изнасилват, убиват и, разбира се, да завладяват нови земи. Една от първите пречки пред датчаните (както викингите често са наричани тук) е замък на английски лорд, близо до източния бряг на Острова. Синът на лорда - момче на име Утред, се превръща и в главния герой на книгата, избран от Корнуел за наши очи и уши в този кървав и несигурен свят. По стечение на обстоятелствата Утред се озовава при викингите и бива отгледан като собствен син от техния велик воин Рагнар*. Чрез неговия разказ за живота му ту сред англичани, ту сред датчани, ние опознаваме нравите, обичаите, силните и слаби страни на двата народа, вкопчени в една продължителна война, като същевременно ставаме свидетели и на сблъсъка на младото момче с бруталната и насилническа човешка природа.

В "Последното кралство" виждаме как викингската военна машина бавно, но методично завладя християнските кралства на англичаните. Корнуел умело вмъква битките и обсадите в разказа за живота на Утред, поставяйки момчето винаги в горещата точка на конфликта. Чрез главния си герой авторът запознава и с изкуството на войната по това време. Много внимание е обърнато на концепцията за "стената от щитове", при която бойците от двете враждуващи страни се нареждат в клинообразни формации и предпазвайки се с щитове се опитват да пробият редиците на врага. Битката е описана до най-малкия мръсен и кървав детайл, без да създава илюзорната представа за някаква поетична героичност. Не, при сблъсъка на стените умираш като куче, понякога с разсечени слабини, извадени вътрешности или сцепена глава, а оцелелите от двете армии газят трупа ти, докато продължават с опитите си да се доизбият. Корнуел набляга на тази картина, обрисува я добре чрез текст и постига онова реалистично, тягостно усещане, което подобна сцена трябва да носи.

Насилието е основна част от книгата, но то тук е напълно оправдано, заради характера и обичаите на нашествениците. Срещу тяхната привидна семплост и животински-агресивна натура, авторът изправя овчето примирение на англичаните, прикриващи чрез молитви не само болезненото си желание да оцелеят, но и собствените си пороци. Докато чете, всеки сам може да избере кой свят му се струва по-добър, по-подреден и правилен.

"Последното кралство" е историята не само на сблъсъка между два различни народа, но и за израстването на едно момче и превръщането му в мъж в една такава среда. В неговата двойнствена вярност - от една страна към английските му корени, от друга - към приелите го като свой викинги. Макар и вече често срещана в различни литературни и кино произведения, тази схема работи достатъчно добре в книгата на Корнуел, за да поддържа интереса на читателя, да тласка историята в различни посоки и постоянно да предлага нещо ново. И така, "Последното кралство" се превръща в една грабваща и лесна за четене книга, независимо дали човек е почитател на историческите романи или не.

Аз я харесах, това е сигурно. Определено не беше това, което очаквах, и определено не ми даде тези викинги и събития, на които се надявах. Но така е дори по-добре, защото интересът ми бе по-лесен за задържане, а изненадите в текста бяха налице. Към края на книгата обаче осъзнах нещо, което може да ме задържи настрана от следващите заглавия. Макар и доста завършена като действие, "Последното кралство" всъщност е първа книга от поредица с името "Саксонски хроники", което, както се досещате, означава, че тя ще се фокусира най-вече върху историята на Англия, а не на враговете й. А тъй като именно викингите бяха това, което ме накара да прочета книгата, срещата ми със следващите романи засега остава под въпрос.

---
* Бел.Биров: Споменах липсата на допирни точки със сериала "Vikings", а малко по-късно казвам, че в книгата има герой с това име. Има, да, но той е измислен от Корнуел, за да му помогне да разкаже историята, точно както е измислен и главния герой Утред. Този Рагнар в книгата няма нищо общо с онзи от скандинавските легенди, който ни е представен като реална личност в сериала на History Channel. Възможно е объркване, да (дори анотацията на книгата е малко подвеждаща в това отношение), заради това е хубаво, ако гледате сериала, да подходите към книгата с празно от герои и събития съзнания, а не с някакви предварителни нагласи.

Комикси: "Пазители на галактиката: Император Куил" (и мъчното комиксоиздаване у нас)

"Комикси! Комикси! Дайте комикси!", скандираха в хор гладните за истории в картинки нърдски души, но във Facebook страницата н...