Книги: "Приятелски огън" на Елиът Акерман


Афганистан представлява интерес за мен от професионална гледна точка. Изчел съм доста статии, а и 2-3 обемни научни заглавия, за тежката история на близкоизточната държава и за интереса на големите сили към нея. Твърде сухият им стил обаче не може да даде реална представа за живота там. Няма ги детайлите за ежедневието на афганистанците, за това как постоянните конфликти се отразяват на съществуването там. А това е едно от наистина интересните неща - как се живее в страна, в която някой все се опитва да те забърка в своята война и да я направи твоя.

Точно тази гледна точка ми даде "Приятелски огън" на Акерман. Може би с не особено голяма точност или ниво на художественост. Все пак авторът е бивш американски войник. Но пък именно благодарение на това той е успял да види афганистанската действителност от първа ръка и в книгата си я обрисува чрез достатъчно реалистично звучаща история.

"Приятелски огън" разказва за афганистанското момче Азис. Той и брат му Али губят родителите си още като деца и за тях живота бързо се превръща в борба за оцеляване. Един ден бомбардировка ранява сериозно Али и Азис е принуден да се захване с войнишкия занаят, за да подсигури някакви нормални лекарски грижи за брат си. Американците и техните афганистански съюзници точно от това се нуждаят - бедни и отчаяни момчета, чиито сърца жадуват за бадал - отмъщение за нанесеното зло. А такива момчета в една раздирана от войната страна има много. Така Азис се озовава в една съвсем различна реалност. Реалност на ежедневни тренировки, следване на чужди заповеди, в която животът - твоят и чуждият - сякаш губи стойност, а хората, с които си всяка една минута, лека-полека се превръщат в твое ново семейство. Там Азис осъзнава своята роля на пешка в една чужда игра и грозната истина зад един конфликт, който сякаш никога няма да свърши.

Както споменах Елиът Акерман е бивш войник, а не професионален писател (какво всъщност означава да си професионален писател? И има ли такова нещо?). Идеята ми е, че откъм писане "Приятелски език" не е нещо велико. Разказът върви някак по-сухо и семпло. Обръща се внимание на един малък кръг персонажи - само тези, които по някакъв начин са нужни на историята, като това някак смалява мащаба на случващото се.

Това обаче са някакви дребни забележки. На някои хора този по-"олекотен" разказ може дори да им хареса повече. Аз лично се радвам, че прочетох тази книга, защото ми даде един по-земен, по-човешки поглед към една проблемна държава, за която съм чел най-вече исторически справки, политологични анализи и журналистически статии. Акерман, макар да идва от хиляди километри разстояние, е успял да влезе в кожата на хората, с които се е сблъскал в Афганистан, и да представи техния свят. Повече от успешно показва как войната вече е бизнес, а не насилствено отражение на противостоящи си интереси. Тук интересът е един - пари, а войната е начин той да бъде постигнат.

Препоръчвам "Приятелски огън" на хората, интересуващи се от военни истории, Близкия Изток или просто от човешки истории. Защото това в крайна сметка е една човешка история. При това доста тъжна.

----
Издателство: Сиела
Брой страници: 226
Корици: меки

Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)

WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на в...