Сериалът "Джесика Джоунс" - още едно бижу от Marvel?


- О, Джесика! О, Джоунс!
- О, Бире!
- О... К'во пра'и Люк Кейдж тук?!?
*побойкръвисълзи*

Marvel и Netflix продължават по план с много доброто си сътрудничество, приятелчета. А за всички нас това значи само едно - качествени сериали по комикси. Първото отроче на колаборацията им - отличният първи сезон на "Daredevil" - даде цял нов нюанс на филмовата вселена на Marvel. Сериалът беше по-реалистичен, по-кървав, по-драматичен и суров. Вторият сезон ще дойде догодина, като дотогава може и да съм написал нещо за първия... 

След по-малко от месец обаче ни очаква вторият марвълонетфликски проект - "Jessica Jones". Неговият първи трейлър можете да видите тук:



Запознавам ви накратко: Джесика Джоунс (Кристин Ритър) е млада жена със суперсили, чийто опит в супергеройстването не се е развил особено добре. Поради тази причина тя се е захванала с детективския занаят. В живота й обаче се завръща една зловеща фигура от миналото й - "Човекът в лилаво" Kilgrave (Дейвид Тенант). Той има уникалната способност да подчинява хора на волята си, благодарение на специален феромон, който тялото му изпуска. И, както се досещате, Килгрейв не ползва тази си способност, за да кара хората да правят добри неща...

Не мога да спра да мисля за сексуалните приложения на подобна... "суперсила".

Спирам, спирам. Време е за признание - макар да съм комикс-фенче, историите за Джесика Джоунс никога не са били обект на моето скъпоценно внимание. Кратките ми контакти с нея са били на страниците на някои от "The Avengers" поредиците. Там Джесика е в ролята на грижовна майка, а не на таен детектив/супергерой, така че не съм много сигурен какво да очаквам от новия сериал. Освен да е добър, разбира се.


Трейлърът е обещаващ, а най-любопитното за мен е злодеят Килгрейв. Не съм фен на Dr.Who, но все пак участието на Дейвид Тенант ми изглежда любопитно и мооооже би филмовата вселена на Marvel ще се сдобие с поредния добър злодей. А определено има нужда от такива - до момента само Loki (от "Тор") и Кингпин (от "Daredevil") са наистина сполучливи, а с някои уговорки можем да сложим още един-двама в групата на "приличните".

Целият първи сезон на "Jessica Jones" (13 епизода) ще се появи в Netflix (и на разни други места, нали...) на 20 ноември. Тогава ще разберем ще продължи ли да е успешен опитът на Netflix и Marvel да пренасят по-неизвестни супергерои на малкия екран. 

Не съм надъхан, но съм оптимист.

Брок в клетката - кръв, пот и дъските на ринга (WWE Hell in a Cell '15 Ревю)


Тъм... тъм-търъм-тъм, търъръм... тъм.

Ако сте си го изтананикали правилно и сте познали мелодията, печелите... абсолютно нищо. Е, може би потупване по рамото и съжалителен поглед за липсата на живот, но, хей, ние, фенчетата, сме свикнали с подобни прояви на загриженост от скучните хора.

Аз, въпреки бруталната липса на време, успях да прегледам "Hell in a Cell 2015", че и RAW след това, което си е чудо. И това, което видях, ми допадна. Разбира се, че основното нещо е рекламираният като "последен" мач между Леснър и Тейкър. Двама си спретнаха класически Hell in a Cell въргал, показаха ни обичайната безрезултатна размяна на финишъри (на които ние продължаваме да се връзваме) и разнообразиха с някои неща. Лично аз оцених момента, в който Леснър се измъкна от Hell's Gate и засипа легналия Тейкър с леви и десни прави. Много ММА-ско, Дейна (де)Белия ще се гордее с бившето си прасенце-касичка Брок.

Разцепването на главите и на двамата ни върна в едни по-кървави кеч-времена, но докторите всеячески се опитваха да ни отнемат този миг радост. "Достоверните източници", които ежедневно пълнят Интернет с новини за това какво селфи си били направили Миз и Джерико, твърдят, че Винс полудял заради кръвта по ринга и по лицата на двете големи звезди. Това съм склонен да го приема за вярно и идеята някак ме забавлява. МакМеън стои зад кулисите със слушалки на ушите, целият червен, а от носа му излиза пара. LOL. Според мен нито един от двамата на ринга не се сряза умишлено, но е напълно възможно да са се разбрали да се млатят възможно най-контактно и силно, докато и двамата не бъдат със сцепени чела/глави. Old school мислене.

"Bang, bang! He shot me down..."

Готин бе и финалът, в който Леснър разкъса ринга и оголи дъските отдолу. Последвалите Tombstone, low blow и F-5 върху дъските създадоха добър финал на добър мач и една вече класическа вражда, която със сигурност ще има своето важно място в историята. Правилният човек победи, без съмнение. Тейкър нямаше нужда от тази победа, а Леснър тепърва го чака запълване на Suplex City. А колко от вас помнят, че двамата имаха Hell in a Cell мач преди точно 13 години, също спечелен от Брок?

Помнещите печелят още едно потупване по рамото и още един съжалителен поглед. Хехехе!

Останалата част от шоуто бе плаваща откъм качество. Сред нещата, които лично на мен не се харесаха, бе поредната загуба за Дъдли Бойз, този път с измама. Да, The New Day са най-забавното нещо в WWE в момента, но една-две смени на титлите в рамките на няколко месеца щяха да освежат враждата между двата отбора. Иначе всички глупости за еднорозите са велики, както и почти целият репертоар на The New Day ("You can call me Harry Potter, 'cause I'm gonna get in that ring and do some magic!", ха-хаааа!). Безсмислен бе и реваншът между Райбак и Кевин Оуенс.Оуенс може да направи чудеса с ИК титлата, стига да му дават подходящи противници, не Месарчето.

Unicorn Power!, Photos: WWE.com

Голяма изненада за мен се оказа Hell in a Cell мача между Роман Рейнс и Брей Уаят, които са ми доста скучни през последните месеци. Възползваха се добре от клетката обаче, имаше някои оригинални хрумвания за това как тя да се комбинира с кендо-стикове и столове... Предложиха нещо ново в gimmick мач, който за 18 години съществуване е показал всичко, което може да бъде показано. Очакваната победа на Рейнс се комбинира много добре с това, че той вече е No1 Contender за WWE титлата. Защото, макар понякога това да се забравя и от компаниите и от феновете, легитимно изглеждащият претендент е този, който тъкмо е успял да спечели една солидна вражда. Точно какъвто е случаят с Рейнс. Може би неговият момент да стане WWE Champion най-накрая ще дойде, макар и с 6 месеца закъснение. Няма лошо, сега е доста по-готов. За това ще си говорим другия месец в превюто на "Survivor Series", ако не ме мързи да пиша такова.

Разбира се, най-голямата изненада в "Hell in a Cell" бе завръщането на Алберто Ел Па... Дел Рио. Ще прощавате, но последно го гледах в брутално якото "Lucha Underground" (с което е крайно време да ви запозная). Не вярвам някой да е очаквал Дел Рио да се върне в WWE след расисткия скандал, който доведе до напускането му. Ето обаче че отново се потвърждава мантрата, че в този бизнес никога не трябва да се казва "никога". Радвам ли се? Не. Алберто винаги ми е бил скучен като образ, а прекаленият push, който получаваше, дори ме дразнеше. Комбинацията със Зеб Колтър обаче е любопитна, може да се завърти нещо около кандидатите за президент на САЩ (кхъмтръмпкхъм), а и щом Сина пада можем ли да се оплакваме? Кой обаче ще е американският герой, който ще спре царуването на Дел Рио? Или ще чакаме завръщането на Супермен, който да свърши тази работа сам и да си върне титлата? Това са въпросите... за които не ми пука особено в момента. Както казах Дел Рио ми е скучен.

За RAW могат да се кажат добри думи, особено що се отнася до турнира за претендентското място, страхотният четворен мач, забавните New Day и силната публика. Враждата на Уаят (който се чуди с кой да се сдъвка за по няколко месеца) и неговото Семейство с Гробаря, Кейн и двамата все още неизвестни техни помагачи започва прилично. Survivor Series за пръв път от много време се очертава като наистина голямо PPV.

Така че може и да се постарая да намирам време за шоутата. И все пак - #ИскамеРусев, другото не е чак толкова важно.

Трейлърът на "Star Wars: The Force Awakens" - размисли и страсти

ТУК Е! И е във всички новинарски емисии - така, както трябва да бъде. Първият цял трейлър на "Star Wars: The Force Awakens" най-накрая се появи, едва два месеца преди премиерата на филма. Има слухове, че той ще си остане и единствения, но няма проблеми - очакването е толкова голямо, че филмът няма нужда от други подобни кратки реклами. Стига глупости... ГЛЕДАЙТЕ!


Вероятно повечето от вас вече са го гледали поне няколко пъти, но бях длъжен да го вградя отново. За по-малко от ден трейлърът е гледан почти 12 милиона пъти. Аз лично успях да го видя още в 05:30 сутринта при едно събуждане за храна. Или може би храната беше оправдание...

Важното е друго. Трейлърът показва малко повече от новия филм и определено се забелязват някои неща, които ми направиха силно впечатление.

"БиркоЕNerd Productions" и  малко Pepsi представят
STAR WARS THE FORCE AWAKENS Трейлър
Размисли и страсти


Да започнем с това за роднинските връзки. Беше казано, че неслучайно все още не са обявени фамилиите на Рей и Фин. Тайна е и фамилията на злодея Кайло (обяснено бе, че Рен е титла на членовете на организацията Рицарите на Рен. Нещо като "Дарт" при ситите). Така че е нормално да се чудим кой на кого е син/дъщеря. Фин, бившият щурмовак, е по-лесен за предположение. Единственият логичен вариант е да е син на Ландо Калрисиан. Нужно ли е да обяснявам защо?

ОК. Радвам се. Но накрая може да се окаже, че Фин няма никаква връзка с досегашни герои и ние всички просто да прекаляваме с конспиративните фен-теории.

Като теорията ми, че Рей (момичето) е дъщеря на Хан и Лея, която сериозно взе да издиша, тъй като в трейлъра чуваме нещо като разговор между двете, в който Лея пита "Коя си ти?". Остава вариантът Рей да е дъщеря на Люк... Някаква направена по случайност и забравена негова дъщеря, която също владее Силата (и на която предполагам, че Люк говори във втория тийзър).

Остава Кайло Рен. Новият злодей обира овациите и симпатиите на фенове и кежуъл зрители. Мен също ме радва като концепция, а след трейлъра дори още повече, защото се потвърди, че той е сбъркан последовател на Дарт Вейдър. Продължавам да мисля, че Кайло всъщност е внук на Анакин/Вейдър - по-вероятно син на Хан и Лея, но не е изключен и варианта той да е наследника на Люк. Има нещо поетично в това още един младеж с кръвта на Скайуокър във вените си да е превъртял, да се е присъединил към Тъмната страна и да се опитва да "довърши делото" на дядо си. А и ще е хубаво намигване към т.нар. Разширена вселена - книгите и комиксите, които доскоро (но вече не) продължаваха историята на "Завръщането на джедаите" и в които синът на Хан и Лея беше станал сит.

Единственото ми притеснение свързано с Кайло Рен не е нито родословното му дърво, нито лазерните предпазители на меча му, а опасността сценаристите да го убият още в "Силата се пробужда". Лично за мен една от огромните слабости на prequel трилогията бе как всеки Епизод представяше нов злодей, който не получаваше достатъчно развитие и бързо бе убиван. Примери? Дарт Мул, Граф Дуку, Джанго Фет, генерал Грийвъс... Дано същата съдба не сполети и "новия Вейдър".

Това определение, "новият Вейдър", може би е доста подходящо, защото целият трейлър засилва усещането, че "Силата се пробужда" ще е преработена версия на Епизоди 4-6. Имаме стария наставник (Оби-Уан преди, Хан сега), имаме трима млади герои (Люк, Лея, Хан преди, Фин, Рей, По сега), имаме сит с маска (Вейдър преди, Кайло сега). В трейлъра виждаме пустинна планета, гориста планета и ледена планета. Спомнете си Татуин, Ендор/Явин 4 и Хот...

Вече съм споменавал факта, че отново ще гледаме X-Wing и TIE Fighter-и, както и звездни разрушители, макар и с леко променен дизайн. Всичко това е добре забравено старо. Може би, за да е по-плавен преходът, "Силата се пробужда" ще съдържа толкова много сходни със старата трилогия неща, а по-нататък Епизоди 8 и 9 ще станат по-различни като усещане.

Като казах ледена планета... Това всъщност е бойна станция, ако вече не сте разбрали от новия постер (над главата на Фин е). Нарича се The Starkiller Base и "има силата да унищожава звездни системи". Твърде подобно на Звездата на смъртта? Може би, но различното тук е, че говорим не за изкуствено построена станция, а видоизменена планета. Пак е нещо ново. Като дойде филмът, ще видим какво, как и защо.

Иначе единствената друга слабост на трейлъра (евентуално и филмът) е един от основните проблеми на Епизод 1 - твърде много J.J. И ако в "Невидима заплаха" тези инициали посочваха Джар Джар, тук става дума за режисьора Abrams, който не е успял да се сдържи и е вкарал любимите си светлинни отражения тук и там, плюс някои по-модерни планове на снимане и проследявания с камерата. Но засега ще кротувам по този въпрос.

Защо? Защото това е Star Wars и нещо вътре в мен гори в най-различни щастливи цветове от факта, че продължението на "Завръщането на джедаите" е само на два месеца от нас. Отново казвам, че това е нещо, което допреди няколко години не вярвах, че ще се случи. Огромният ми проблем сега е, че не знам дали на 18-ти ще съм в Пловдив или София, иначе досега да се бях сдобил с билет за премиерата...

Премиерата, на която ще плача от простичка, фенска радост.

Препоръчани песни - Част 92: Културният шок от това да мразиш риболова

"I like to fuck but no french letter.
Without the condom the sex is better."

Казах ви, че ще се постарая до края на годината да се появи още едно издание на "Препоръчани песни" и ето, че то вече е факт. Браво на мен? Браво на меееен! Миналата година една подобна публикация, тази година - две, с което вече сме подобрили рекорда. Постоянството е важно, хахаха.

Но какво да се прави - всеки се нуждае от хубави песни в живота си, а понякога е толкова трудно да откриваме нови такива. Затова следват няколко предложения от сърце, като този път ще се отдадем на по-забавна и развлекателна жичка.


Топ предложението този път е плод на една брутално-духовита и духовита-брутална комбинация. През тази година Тил Линдеман, вокалистът на "Рамщайн", обедини сили с музикалния гений зад "Pain" и "Hypocrisy" Питър Тан... Тянгрен? Тиндгрен? Whatever. "Чичо Пешо" за по-кратко, както го нарича my buddy Саката.

Ta тези две метъл икони създадоха страничен проект, носещ името "Lindemann". Първият им общ албум надхвърли очакванията ми както с грабващите си тежки мелодии с индъстриъл и скандинавски привкус, така и с адски забавните си текстове. Препоръчвам ви да чуете първия сингъл - "Praise Abort", който освен с весело-грубите си и лееееекичко крайни лирики, се забива в съзнанието и с много идеен и добре направен клип. За всички природозащитници - прасенцата, които Тил хвърля в един момент, не са истински. Chill.

Преди седмица се появи доста оригинален клип и за друга песен от дебютния албум на Lindemann. Във видеото за "Fish On" кукери (да, кукери, или както там се наричат по вашия край) преследват полуголи момичета, а след това скачат на метълче. Нелепостта може да е велика понякога. "Fish On" е от по-слабите песни в албума, но си печели място тук заради нашенския елемент в клипа.

Песента е част от гарнитурата към основното музикално ястие този път. Останалите две парчета, които избрах за привкус, също носят в себе си някаква солидна нотка несериозност, опакована в китари и барабани:


Произведенията на Kultur Shock и Dubioza Kolektiv доказват, че типичните балкански ритми могат безпроблемно да вървят ръка за ръка с жица. А и "Сараево" е толкова изкушаващо танцувална, че се тревожа за психиката на приятелите ми при следващото ми по-сериозно напиване. За щастие едва ли някой от тях ще прочете това, така че няма как да ме спрат от това да я пусна.

Разделяме се с пожелание през 2015-та година в музиката да се случи още едно велико нещо като "Lindemann". Чакаме следващия им клип, като стискам палци да е на епичната песен "Fat". Но за нея ще си говорим следващия път.

Рок он, сакърс! Бирко аут.

"It smells like fish, I take a sniff.
The bait is fresh, my rod is stiff."

Какво чета... (11.10.15)

Сядайки да пиша този пост се сетих за една картинка, която се мотаеше из Мрежата. Текстът беше закачка с това как масовият човек използва от модерните технологии и гласеше, че НАСА са изпратили човек на Луната с по-малко процесорна мощ от тази на съвременните смартфони. Същите, които ползваме за тъпотии като селфита и "Angry Birds". Сетих се за тази картинка заради основната идея, залегнала в последната книга, която започнах - "Прилив" на Даниел Суарес. Там се разказва за тайна организация, която следи всички талантливи изобретатели по света. Когато някой от тях направи някое грандиозно откритие, организацията веднага "прибира" както учения (или целия екип), така и творението му. Всичко това е оправдано с идеята за "съхраняване на обществения ред", тъй като според организацията твърде бързото развитие на технологиите може да доведе до хаос в световен мащаб. Разбира се, всяка монета има и втора страна, която в този случай определено е по-интересната.

В книгата си Суарес вкарва още няколко много силни научнофантастични идеи, които някак е успял да слепи успешно в едно наистина интригуващо цяло. Към момента съм в средата на книгата и действието се засили в сравнение с по-кротките и обяснителни (но и силно въздействащи) първи страници. Единствената ми тревога е само в това, че сега разказът ще стане по-традиционен. Първите няколко глави са изключително уникални с различната атмосфера, която всяка от тях носи. Усещането е, че сякаш четеш различни книги, но е добро. За слабости и такива неща ще си говорим като дойде време за цялостна рецензия, но отсега заявявам, че "Прилив" ме изненада много приятно. Не очаквах да е толкова... изпипана. Да, "изпипана" е точната дума.


Започнах и нещо по-особено. По препоръка на братовчед ми, Младия либерал (ТМ), захванах "God is not great" на Кристофър Хичънс. Прочутият атеист (така написано звучи странно...) подробно разказва за своя проблем с религиите като цяло, украсявайки (и аргументирайки) позициите си с лични истории от богатия си житейски опит. Отдавна мина времето, в което шумния атеизъм ми се струваше правилен. Сега го считам за почти толкова излишен, колкото шумната проява на религиозност, но трябва да призная, че логиката, с която Хичънс подхожда към този толкова сложен проблем на човечеството, прави текста много лесен за четене и доста въздействащ. Подобни теми обаче винаги водят до бурни и излишни спорове, които ми се иска да избегнем, така че няма да задълбаваме в "Бог не е велик". За момента това е книгата, която ще чета, когато пътувам.

Продължавам и със силния сборник "Разбойници", от който също вече отметнах доста разкази. Много добро впечатление ми направи историята, написана от Скот Линч. В нея екип от талантливи крадци трябва да измисли начин да открадне цяла една улица. Да, точно толкова нелепо е колкото звучи, но и много по-трудно за реализиране. Определено вече съм по-надъхан да хвърля едно око на творчеството на Линч и прословутите "Джентълмени копелета". Стиймпънкът не е нещо, което веднага да ме грабва, но шарената фантазия на автора и готините образи, които измисля, ме заинтригуваха. Ето защо сборниците са добро нещо - срещат те с нови творци.

Това е. Есента дойде, започнаха дъждовете (единственото хубаво нещо в този отвратителен сезон) и атмосферата за четене ни обгражда отвсякъде. Четете и бъдете велики!

Нова страница

Отдавна не съм ползвал блога като виртуален дневник, а това е една от основните функции на този род сайтове. Какъв по-подходящ момент да поправим този пропуск от обръщането на една цяла страница в живота на уважаемия блогописец? Каква ти страница - аз направо започвам нова глава...

Като за начало от тази есен Бирко отново ще е студент. Записах магистратура "Електронни медии" в Софийския и съм наистина въодушевен от нещата, които бих могъл да науча там. Вече имам почти година и половина опит в телевизия, като през това време добих доста ясна представа за това как "стават нещата". Да, обаче наличието на практика не компенсира напълно липсата на теория. А това ми пречи да се кача едно ниво нагоре. С магистратурата целя точно това - повече знания, които да ми помагат да се развивам в тази сфера. Бирко Телевизионерче. Бирко Медиен бог :O Sounds nice.

Тук идва веселата част... Тъй като обучението ми е задочно, няма нужда да живея в София. Вместо това се местя в Пловдив, където пък, живи и здрави, започвам нова работа, която също да ми даде възможност да опитам нови неща, да кача няколко level-а и да реализирам идеите, които изскачат в главата ми. И да - напуснах досегашната си работа, така че ако сте от Пазарджик и областта не очаквайте вече да виждате лицето ми в регионален ефир. Но знайте, че за мен бе чест и удоволствие, хехе. Исках да го кажа в края на финалната си спортна емисия, точно преди "лека и спокойна вечер", но в последния момент се отказах от идеята. Е, казвам го тук. Който прочел, прочел.

С преместването идва и ново жилище, естествено. Приключи едногодишното ми царуване в Casa del Bire - моята китна пазарджишка квартира. Първото място, в което живях сам, и в което имах удоволствието да посрещам най-разнообразни гости. Там натрупах солидно количество спомени и още по-солидно количество бутилки Pepsi. Аз обичам Pepsi, да.


Хей, беше ми супер гадно, когато дойде време да ги изхвърля, но така и не намерих човек, нуждаещ се от 70+ празни двулитрови бутилки. Апартаментът вече е празен, багажът е подготвен за Пловдив и колкото и тежко да звучи за мен - вече няма Casa del Bire.

И така. Нов град (макар и да съм живял там 4 години), нова квартира, нова работа, нова специалност в нов университет в друг нов град. Така започва есента на 2015-та за мен. И чак сега съзнавам колко прав съм като казвам, че това си е цяла нова глава, а не страница. Как ще се развие, предстои да видим (класическа реплика за завършване на репортаж). Иначе няма как да не се сетя за една от философиите на Барни Стинсън, която макар да не споделям напълно, ми звучи доста адекватно в момента:

"New is always better." :D

"WWE Live from MSG: Lesnar vs. Big Show" - Нищо специално в този Special.


НЮ ЙОРК ИС СУПЛЕКС СИТИ, БИЧ!
...

Не, няма го надъхването. "WWE Live from MSG" беше толкова "meh" шоу, че дори успя да прогони първоначално голямото ми желание да пиша за него. Личеше му, че е house шоу и то в лошия смисъл. Повечето мачове бяха тотално пропускаеми и реално нито една част от тези 2 часа и 23 минути не е нещо, което бих определил като "must see TV" (демек "непропускаемо". Голяма дума).

Да започнем с най-рекламираното събитие. Искам да отбележа колко много одобрявам маркетинг стратегията шоута с мач на Леснър да бъдат рекламирани със слоган тип "Lesnar vs. Big Show", "Lesnar vs. Rollins" за "Night of Champions" и т.н. Схващате идеята. Това е един от бокс/MMA елементите, от които WWE могат и трябва да се възползват, особено след като подхождат към Брок като към специална атракция, а не като към редови кечист. 

От тази гледна точка добро решение беше да смениш първоначално обявения опонент на Леснър за това шоу - Бо Далас, с 250-килограмовия гигант от Джобървил. Без значение колко зле буукван е, Big Show изглежда много по-адекватно като противник на Звяра. Тук трябва да похваля и WWE, които отделиха доста време в последните няколко издания на RAW и SMACKDOWN, за да "изградят" мача Lesnar vs. Big Show. Припомниха техни предишни сблъсъци, историята помежду им, дадоха няколко сегмента на Грамадата, в които той отново бе доминиращ гигант, а не кучката на половината ростър... Абе, справиха се много добре в това да създадат поне някаква мааааалка илюзия, че няма да гледаме тотален джобфест, в който Леснър да се качи на ринга, да си свали късите панталони, да изнасили Show и да си тръгне.

О, чакай... Ама то това стана. Е, не съвсем. Трябва да признаем, че в началото на краткия им мач, Грамадата (бТВ ТМ) получи някаква офанзива. Изхвърли Леснър от ринга, а след това му направи и три поредни chokeslam-a... от които Брок се вдигна леко замаян и от които се "възстанови" само за секунди. В рамките на 30 секунди WWE тотално скапаха легитимността на финалната хватка на Big Show и изкараха Брок още по-голямо и неунищожимо животно. Предполагам вече само второто има значение, така че "йееей". Последваха няколко суплекса. Хей, това е кеч и дори да знаем, че Биг Шоу отскача от ринга, гледката на това как Леснър хвърля 250-килограмов човек из ринга си е впечатляваща. Затваряме си очите за бочнатия опит за F-5, когато пролича колко трудна задача е размятането на такъв гигант, нищо, че Леснър го прави да изглежда като детска игра. Следващите два успешно изпълнени F-5 бяха изродска гледка. Сетих се за онази стара промо-снимка на Леснър, държащ макет на акула върху раменете си...

Нечовек.

И така, Big Show джобна почти толкова страшно, колкото щеше да джобне и Бо Далас. Но това е идеята на мачовете на Леснър по тези WWE Network Special-и - той да излезе, да размята някого за пет минути и да се прибере, оставяйки публиката щастлива. И ако трябва да съм честен, предпочитам да има по един такъв мач на Леснър на месец, отколкото да няма никакви негови мачове. Мерси.

А уж вдъхновението си бе заминало? Не, не, The Mayor of Suplex City надъхва по начин, по който надъхваха повечето хора в WWE в младините ми. Наелектризиращи аудиторията персонажи, чиито характерни черти достигат абсурдни крайности, но точно това те кефи. Тук не е изненада, че второто най-интересно нещо за мен в това шоу бе промото на Пол Хеймън, който за пореден път показа, че дори кратък и с нищо не впечатляващ мач може да бъде рекламиран като събитието на годината. Бог на микрофона, който след напускането на CM Punk просто няма конкуренция в тази позиция. О, споменах CM Punk. Сигурно това ще го накара да се върне, да? Не. #ЕЛОЕЛ

Най-добрият мач от кеч-гледна точка бе главния такъв (почти нерекламиран) между Сина и Ролинс за US титлата. ОК, двамата имат химия, правят много добри мачове помежду си и т.н. Но... това им е петия или шестия мач в рамките на два месеца. Това е TOO DAMN MUCH. Стига вече. WWE имат грозния навик след като като видят, че някоя комбинация работи, да я повтарят докато втръсне до смърт. В този ред на мисли дано скоро няма друг мач между Сет The Dick Pic Guy и "Д-р Енчев ми оправи носа". Аз нямам проблем с очакваната загуба на Ролинс. Това все пак беше house show и публиката трябва да си тръгне щастлива. А и появата на Кейн бе класически начин за загуба на мач в клетка. Всичко е шест, макар и гледано многократно и без така нужната доза фантазия.

Останалото в "WWE Live from MSG" беше meh. Прилични мачове за IC Championship и WWE Tag Team Championship. Първият може би твърде кратък, а вторият завършил малоумно... пардон, по абсолютно същия начин като мача на "Night of Champions". Да де, малоумно. Да идва този неизбежен мач с маси и Дъдли да взимат титлите. Другите мачове в Special-a няма какво да ги коментирам, защото вече ги забравих. Holy shit.

В общи линии не виждам абсолютно никаква причина да ви препоръчам да гледате "WWE Live from MSG: Lesnar vs. Big Show". Може да погледнете мача на Брок и Show, в случай, че ви се гледат няколко суплекса и обичайната през последната година броклеснърщина. Иначе просто не си пилейте времето и се надявайте, заедно с мен, че "Hell in a Cell" ще предложи по-интересни неща.

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...