Какво чета... (11.10.15)

Сядайки да пиша този пост се сетих за една картинка, която се мотаеше из Мрежата. Текстът беше закачка с това как масовият човек използва от модерните технологии и гласеше, че НАСА са изпратили човек на Луната с по-малко процесорна мощ от тази на съвременните смартфони. Същите, които ползваме за тъпотии като селфита и "Angry Birds". Сетих се за тази картинка заради основната идея, залегнала в последната книга, която започнах - "Прилив" на Даниел Суарес. Там се разказва за тайна организация, която следи всички талантливи изобретатели по света. Когато някой от тях направи някое грандиозно откритие, организацията веднага "прибира" както учения (или целия екип), така и творението му. Всичко това е оправдано с идеята за "съхраняване на обществения ред", тъй като според организацията твърде бързото развитие на технологиите може да доведе до хаос в световен мащаб. Разбира се, всяка монета има и втора страна, която в този случай определено е по-интересната.

В книгата си Суарес вкарва още няколко много силни научнофантастични идеи, които някак е успял да слепи успешно в едно наистина интригуващо цяло. Към момента съм в средата на книгата и действието се засили в сравнение с по-кротките и обяснителни (но и силно въздействащи) първи страници. Единствената ми тревога е само в това, че сега разказът ще стане по-традиционен. Първите няколко глави са изключително уникални с различната атмосфера, която всяка от тях носи. Усещането е, че сякаш четеш различни книги, но е добро. За слабости и такива неща ще си говорим като дойде време за цялостна рецензия, но отсега заявявам, че "Прилив" ме изненада много приятно. Не очаквах да е толкова... изпипана. Да, "изпипана" е точната дума.


Започнах и нещо по-особено. По препоръка на братовчед ми, Младия либерал (ТМ), захванах "God is not great" на Кристофър Хичънс. Прочутият атеист (така написано звучи странно...) подробно разказва за своя проблем с религиите като цяло, украсявайки (и аргументирайки) позициите си с лични истории от богатия си житейски опит. Отдавна мина времето, в което шумния атеизъм ми се струваше правилен. Сега го считам за почти толкова излишен, колкото шумната проява на религиозност, но трябва да призная, че логиката, с която Хичънс подхожда към този толкова сложен проблем на човечеството, прави текста много лесен за четене и доста въздействащ. Подобни теми обаче винаги водят до бурни и излишни спорове, които ми се иска да избегнем, така че няма да задълбаваме в "Бог не е велик". За момента това е книгата, която ще чета, когато пътувам.

Продължавам и със силния сборник "Разбойници", от който също вече отметнах доста разкази. Много добро впечатление ми направи историята, написана от Скот Линч. В нея екип от талантливи крадци трябва да измисли начин да открадне цяла една улица. Да, точно толкова нелепо е колкото звучи, но и много по-трудно за реализиране. Определено вече съм по-надъхан да хвърля едно око на творчеството на Линч и прословутите "Джентълмени копелета". Стиймпънкът не е нещо, което веднага да ме грабва, но шарената фантазия на автора и готините образи, които измисля, ме заинтригуваха. Ето защо сборниците са добро нещо - срещат те с нови творци.

Това е. Есента дойде, започнаха дъждовете (единственото хубаво нещо в този отвратителен сезон) и атмосферата за четене ни обгражда отвсякъде. Четете и бъдете велики!

Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)

WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на в...