Брок в клетката - кръв, пот и дъските на ринга (WWE Hell in a Cell '15 Ревю)


Тъм... тъм-търъм-тъм, търъръм... тъм.

Ако сте си го изтананикали правилно и сте познали мелодията, печелите... абсолютно нищо. Е, може би потупване по рамото и съжалителен поглед за липсата на живот, но, хей, ние, фенчетата, сме свикнали с подобни прояви на загриженост от скучните хора.

Аз, въпреки бруталната липса на време, успях да прегледам "Hell in a Cell 2015", че и RAW след това, което си е чудо. И това, което видях, ми допадна. Разбира се, че основното нещо е рекламираният като "последен" мач между Леснър и Тейкър. Двама си спретнаха класически Hell in a Cell въргал, показаха ни обичайната безрезултатна размяна на финишъри (на които ние продължаваме да се връзваме) и разнообразиха с някои неща. Лично аз оцених момента, в който Леснър се измъкна от Hell's Gate и засипа легналия Тейкър с леви и десни прави. Много ММА-ско, Дейна (де)Белия ще се гордее с бившето си прасенце-касичка Брок.

Разцепването на главите и на двамата ни върна в едни по-кървави кеч-времена, но докторите всеячески се опитваха да ни отнемат този миг радост. "Достоверните източници", които ежедневно пълнят Интернет с новини за това какво селфи си били направили Миз и Джерико, твърдят, че Винс полудял заради кръвта по ринга и по лицата на двете големи звезди. Това съм склонен да го приема за вярно и идеята някак ме забавлява. МакМеън стои зад кулисите със слушалки на ушите, целият червен, а от носа му излиза пара. LOL. Според мен нито един от двамата на ринга не се сряза умишлено, но е напълно възможно да са се разбрали да се млатят възможно най-контактно и силно, докато и двамата не бъдат със сцепени чела/глави. Old school мислене.

"Bang, bang! He shot me down..."

Готин бе и финалът, в който Леснър разкъса ринга и оголи дъските отдолу. Последвалите Tombstone, low blow и F-5 върху дъските създадоха добър финал на добър мач и една вече класическа вражда, която със сигурност ще има своето важно място в историята. Правилният човек победи, без съмнение. Тейкър нямаше нужда от тази победа, а Леснър тепърва го чака запълване на Suplex City. А колко от вас помнят, че двамата имаха Hell in a Cell мач преди точно 13 години, също спечелен от Брок?

Помнещите печелят още едно потупване по рамото и още един съжалителен поглед. Хехехе!

Останалата част от шоуто бе плаваща откъм качество. Сред нещата, които лично на мен не се харесаха, бе поредната загуба за Дъдли Бойз, този път с измама. Да, The New Day са най-забавното нещо в WWE в момента, но една-две смени на титлите в рамките на няколко месеца щяха да освежат враждата между двата отбора. Иначе всички глупости за еднорозите са велики, както и почти целият репертоар на The New Day ("You can call me Harry Potter, 'cause I'm gonna get in that ring and do some magic!", ха-хаааа!). Безсмислен бе и реваншът между Райбак и Кевин Оуенс.Оуенс може да направи чудеса с ИК титлата, стига да му дават подходящи противници, не Месарчето.

Unicorn Power!, Photos: WWE.com

Голяма изненада за мен се оказа Hell in a Cell мача между Роман Рейнс и Брей Уаят, които са ми доста скучни през последните месеци. Възползваха се добре от клетката обаче, имаше някои оригинални хрумвания за това как тя да се комбинира с кендо-стикове и столове... Предложиха нещо ново в gimmick мач, който за 18 години съществуване е показал всичко, което може да бъде показано. Очакваната победа на Рейнс се комбинира много добре с това, че той вече е No1 Contender за WWE титлата. Защото, макар понякога това да се забравя и от компаниите и от феновете, легитимно изглеждащият претендент е този, който тъкмо е успял да спечели една солидна вражда. Точно какъвто е случаят с Рейнс. Може би неговият момент да стане WWE Champion най-накрая ще дойде, макар и с 6 месеца закъснение. Няма лошо, сега е доста по-готов. За това ще си говорим другия месец в превюто на "Survivor Series", ако не ме мързи да пиша такова.

Разбира се, най-голямата изненада в "Hell in a Cell" бе завръщането на Алберто Ел Па... Дел Рио. Ще прощавате, но последно го гледах в брутално якото "Lucha Underground" (с което е крайно време да ви запозная). Не вярвам някой да е очаквал Дел Рио да се върне в WWE след расисткия скандал, който доведе до напускането му. Ето обаче че отново се потвърждава мантрата, че в този бизнес никога не трябва да се казва "никога". Радвам ли се? Не. Алберто винаги ми е бил скучен като образ, а прекаленият push, който получаваше, дори ме дразнеше. Комбинацията със Зеб Колтър обаче е любопитна, може да се завърти нещо около кандидатите за президент на САЩ (кхъмтръмпкхъм), а и щом Сина пада можем ли да се оплакваме? Кой обаче ще е американският герой, който ще спре царуването на Дел Рио? Или ще чакаме завръщането на Супермен, който да свърши тази работа сам и да си върне титлата? Това са въпросите... за които не ми пука особено в момента. Както казах Дел Рио ми е скучен.

За RAW могат да се кажат добри думи, особено що се отнася до турнира за претендентското място, страхотният четворен мач, забавните New Day и силната публика. Враждата на Уаят (който се чуди с кой да се сдъвка за по няколко месеца) и неговото Семейство с Гробаря, Кейн и двамата все още неизвестни техни помагачи започва прилично. Survivor Series за пръв път от много време се очертава като наистина голямо PPV.

Така че може и да се постарая да намирам време за шоутата. И все пак - #ИскамеРусев, другото не е чак толкова важно.

Популярни публикации от този блог

Реквием за един феномен (WrestleMania 33)

Комикси: "Batman: Europa"

Пушът на Джиндър Махал... и парите на един милиард потенциални фенове