Пропиляната възможност WWE Survivor Series 2015 (ревю)




Роман Рейнс започва събирането на подписка за референдум - иска забрана на Money in the Bank куфарчетата.

Напълно в духа на великите пичове от Kayfabe News можем да се погаврим с Рейнс и случващото се с него през последната година. Както го гаврят и феновете, които инатливо продължават да го освиркват, а също и самите WWE, които, въпреки че явно са си го избрали за своя бъдеща топ звезда, продължават да правят странни неща с него. Странни като случилото се на Survivor Series 2015.

Да започнем по-отдалеч. Ужасно е това, което се случи със Сет Ролинс. Лично аз харесвах царуването му с WWE World Heavyweight титлата - Сет мина през множество солидни опоненти и най-разнообразни вражди. Обвиненията, че бил поредният chicken s**t heel са глупави - живеем във времена, в които "лошият" трябва да се държи по този начин, в противен случай най-вероятно ще е по-харесван от "добрия". Та царуването на Ролинс не трябваше да завършва с контузия и овакантяване на титлата. Вероятно ако не се беше контузил, пак щеше да загуби титлата от Рейнс в предвидения мач помежду им, но това щеше да е един солиден финал на едно свежо шампионство.

Именно контузията на Сет доведе до един любопитен турнир за титлата, който по случайност се върза добре с името "Survivor Series". За съжаление обаче този елиминационен турнир сякаш прецака всички други планове за едноименното PPV и очакванията ми, че ще видим един наистина добър "SS", не се сбъднаха.

ТУРНИРЪТ ЗА ТИТЛАТА


Логично и очаквано до финалната фаза на турнира за WWE World Heavyweight титлата стигнаха другите двама бивши Shield-овци Роман Рейнс и Дийн Амброуз. Компания в полуфиналите им правеха US и IC шампионите Алберто Дел Рио и Кевин Оуенс. Първи проблем - носителите на двата мидкард колана останаха без собствени истории и мачове за своите титли, а вместо това се "състезаваха" за овакантената главна титла. Да, логично е носители на титли да са сред "най-добрите", а кечът се нуждае от логика, колкото и да е скриптиран (даже и повече поради тази причина). По този начин обаче бе пропиляна възможността да се обърне внимание на midcard титлите или пък Оуенс и Дел Рио да са част от солиден 5-на-5 мач, който да задвижи няколко истории едновременно.  

Още по-очаквано Рейнс и Амброуз победиха шампионите, които си бяха изпълнили целта "да запълнят някакви spot-ове там", и се срещнаха на финал. Това беше добре, тъй като тласка напред продължаващата вече няколко години история около членовете на Shield, разпада на групата, издигането на Ролинс, "братството" между Рейнс и Амброуз... В този сюжет има още много хляб и финалът на турнира за титлата бе хубав момент от него. Хубав, но претупан - дадоха им малко време, което те се опитаха да компенсират с по-динамичен мач. Хареса ми обаче колко надъхани и енергични изглеждаха двамата, сякаш наистина са готови да се разкъсат за колана. Похвално.

Очаквано #3 (взеха да стават много, да): Роман Рейнс победи Амброуз и стана световен шампион. Хей, знаем, че това вероятно щеше да се случи и ако Ролинс не се беше контузил, така че... Но все пак липсата на изненада е нещото, което прави кеча монотонен и скучен, а именно изненадите и обратите му дават живот и го превръщат в адреналиновото забавление, което толкова харесваме и което е толкова трудно да опишем на не-фенове. 

Конфетииии, пироефектииии, сълзииии - така завърши започналата още в началото на годината история за опитите на Роман Рейнс да се изкачи на върха на WWE. И познайте какво?

ОЧАКВАНО НОМЕР 4 (are u fuckin' kiddin' me?!?) - Шеймъс кашира своето куфарче и взима титлата от Рейнс, оставяйки го двойно по-ревящ на ринга (вече с основание) и сбъдвайки най-лошите страхове на доста фенове.

Не разбирам WWE понякога. Феновете ти не са тъпи. Феновете ти имат Интернет, обменят идеи. Звучно заявяват какво за тях е най-вероятно да се случи и дали им харесва или не. В крайна сметка WWE решават да направят точно това - най-очакваното и най-нежеланото. В момента сякаш се повтаря историята с Daniel Bryan и постоянното му прецакване по пътя към титлата. Да, обаче Роман не е Браян, а и тази история сме я гледали преди няма и две години. Не, мерси. Да не говорим и че прецакаха първото царуване на Рейнс със световна титла. За всяка нова "звезда" това трябва да е събитие, а не подобна и вече виждана гавра. 

Можеха да отложат кеширането поне с ден - Рейнс да си е изживял момента, титлата да смени притежателя си в RAW и така ниските рейтинги на шоуто да живнат. Но не. Well, fine.

ОСТАНАЛОТО

Хубавото на "Survivor Series 2015" бе в основната тема - 25 години Undertaker! Независимо дали си фен на Мъртвеца или не, това си е едно впечатляващо постижение, имайки предвид характера на този бизнес и щетите, които тялото на човек отнася. Отново production team-ът не разочарова и видяхме две адски добре направени клипчета за кариерата на Тейкър и враждата с The Wyatt Family. И тук обаче имаше пропусната възможност 4-мата членове на "Фамилията" да се изправят не само срещу Тейкър и Кейн, но и двама техни партньори в един истински Survivor Series мач. Вместо това The Brothers of Destruction разхвърляха Уаят и компания собственоръчно. Не, че се оплаквам, де. Мачът имаше много приятен и носталгичен привкус. Все пак видяхме BOD отново заедно през 2015-та, което е още едно от впечатляващите неща около Тейкър и образа му.

Въпреки шкембетата и очевидния провал на Брей в отскачането от ринга, този миг ме върна в детството.

Всичко друго влиза в графата "ще го помни ли някой след месец"? Не знам как са днешните хлапета, но някога знаех наизуст резултатите на всяко едно PPV от 2001-ва и 2002-ра. Силно ме съмнява сега някой 11 или 12-годишен млад фен да може да ми каже всеки един мач от тазгодишния "Night of Champions", например. Най-лошото е, че в случая турнирът за световната титла не може да е единствената причина за слабия кард на "Survivor Series" или факта, че вкараха някакви случайни отборни мачове в последния момент. Просто... нещо не се получава и накрая зрителите са разочаровани.

Ако на човек все още му пука, разбира се. Другия месец ни чака поредният TLC мач от нищото - вместо да получим такъв за отборните титли ще гледаме КОЛОСАЛНИЯ сблъсък между Роман Рейнс и Шеймъс. По-развълнуван съм от факта, че БНБ пуска в обръщение метална двулевка. Какво повече да говорим?

P.S. Във връзка с шегата в началото: не бива да забравяме и как на едно house шоу MITB куфарче, хвърлено от фен, шибна Рейнс в главата. Не е редно, но е някак смешно, още повече като се замислиш за символиката :D

Капитан Америка срещу Iron Man в трейлъра на "Captain America: Civil War"


Трейлър-еуфорията от последния месец продължава. След като "Star Wars: The Force Awakens" и "WarCraft" ни накараха да цвилим от кеф (е, говоря за себе си, не знам за вас...), Marvel не изпуснаха възможността да се качат на вълната на нърдско-щастие, поднасяйки ни първия трейлър за новия филм за Капитан Америка:


По традиция след трейлъра е време и за кратък коментар, знаете. Вече няколко пъти споменах, че "Captain America: Civil War" не на шега е наричан "Avengers 2.5" заради броя на супергероите в него. В трейлъра обаче сериозно се набляга на самия Капитан. Сякаш цялата история наистина се завихря около Стив Роджърс и той е в нейния център, а не е просто поредния участник във филм, носещ неговото име. Това е много, много добре.

Харесва ми, че приятелството му с Бъки и опитът му да защити най-добрия си приятел са една от причините да тръгне на своя кръстоносен поход в защита на свободата на супергероите да бъдат... well, супергерои. Така наистина се създава връзка с "The Winter Soldier". Още там видяхме и убедеността на Капитана, че нещо в нашето съвремие не е наред - вярата му, че повечето контрол не означава повече сигурност, а просто по-малко свобода. Нещо, което тук се доразвива, когато и на него му казват "трябва да те контролираме и няма да правиш каквото сам пожелаеш".

Iron Man също продължава да се развива като герой - още в "Iron Man 3" видяхме как в Тони Старк назряват съмнения за това какво вършат той и тези като него. Това бе нещото, което го накара да създаде Ултрон, това е и нещото, което сега го вкарва в конфликт с Капитана. Честно, леко удивен съм колко добре се развиват тези два персонажа (а покрай тях и останалите). Това е напълно в духа на комиксите и съм склонен напълно да пренебрегна разликите с оригиналната "Civil War". 

Не мога да не отбележа и завръщането на генерал Рос във филмовата вселена на Marvel. За тези, които не са се усетили - човекът, който в началото на трейлъра обяснява на Капитана, че безконтролното супергеройстване не може да продължи, е може би най-големият враг на Хълк - генерал Тадеус "Thunderbolt" Рос. Отново го играе Уилям Хърт, който изпълни ролята в "The Incredible Hulk". Такива дреболии ме радват супер много, особено като знам каква е комиксовата съдба на генерал Рос.

За няколко секунди виждаме и Черната пантера. Никъде обаче не се мяркат Ant-Man и новият Spider-Man, но имайки предвид, че това е първи трейлър е напълно нормално. Нормално е и да няма нещо кой знае колко епично като битки. Все пак вероятно голяма част от филма все още не е готова, но дори това, което ни показват половин година преди премиерата му, е доста грабващо.

Особено финалната размяна на реплики:

Cap: "I'm sorry, Tony. You wouldn't do this if I had any other choice. But he's my friend."
Tony: "So was I..."

Холифакингшит! Комиксова драма, дами и господа! Последвана от брутална размяна на удари в хендикап-мача Captain America/Winter Soldier vs. Iron Man. Двама на един ли, келеши? Двама на един ли?

Очакванията ми за този филм скочиха значително след няколко гледания на този трейлър, а това не е добре. Все пак харесах толкова много "Captain America: Winter Soldier" заради ниските си очаквания.


A за финал - ето ги и първите 3 постера от новия филм:


Какво чета... (16.11.15)

Основен акцент този път ще бъде малкото съкровище, което ми беше пратено от Великобритания като подарък, защото в тукашните книжарници трудно се намират такива прекрасни творения - "Star Wars: Book of Sith" (казах ли ти "благодаря"? Отново ти казвам "благодаря" :D ). Тъй като това обаче е специфично четиво, първо ще обърнем внимание на другите книги, които ме занимаваха в последно време.

Едно от последните завършени заглавия е "Прилив" на Даниел Суарес, но тя успя да се сдобие и с цяло ревю в блога, което можете да прочетете тук (или ако четете от телефон, просто скролнете малко по-надолу, хехе). След нейното приключване отново протегнах ръка към сборника "Разбойници", върху чиято корица се мъдри името на Джордж Р.Р. Мартин, като за моя радост негов е само последният разказ. Отметнах още няколко разказа и продължавам да се удивлявам от жанрвото разнообразие вътре - сборникът създава впечатлението, че е фрашкан с фентъзи (заради името, корицата, съставителя...), но в него се срещат и крими истории и няколко мистерии. Макар разказите да продължават да вървят приятно, друг нов автор, с чието творчество да държа да се запозная от-до, все още не съм открил. Може би върху това влияе и фактът, че ползвам "Разбойници" за четиво за лека нощ (което обяснява и защо го чета от няколко месеца, освен липсата на свободно време, разбира се).

Освен него си намерих и нова книга за влаково/автобусни пътувания - "Отвъд стената на съня" на H.P.Lovecraft. Обожавам начина, по който Лъвкрафт пуска пипалата на страха по гръбнака на читателя. Автор, творил преди почти столетие, показва, че човешката фантазия не е ограничена от времето, в което живее - някои от идеите му звучат повече от актуални и днес. Дори са с пъти, с пъти по-разчупени от масовия хорър, който ни обгражда сега. Филмите от този жанр създадоха неговото лошо, евтино име в съвремието ни, но ако посегнете към творчеството на Лъвкрафт ще видите, че в пресъздаването на страх на хартия може да има нещо гениално. Препоръчвам!

И дойде време за "Star Wars: Book of Sith". Около 160 страници, подрязани и оформени различно според "източника", прекрасни твърди корици, грабващи илюстрации и огромно количество удоволствие за всеки фен на Star Wars. А "Book of Sith" е ориентирана изцяло към нас - людете, подготвящи се психически да се разплачат от радост в началото на "The Force Awakens". 


Книгата е представена като творение на Император Палпатин/Дарт Сидиъс. В нея той е събрал писания на други велики сит лордове - всичко, което е открил на черния пазар, както и в архива на Джедайския храм след като Заповед 66 е изпълнена и джедаите вече ги няма. В "Book of Sith" са събрани разкази и данни за най-ранната история на ситите - за това, че името "Sith" всъщност идва от едноименна раса, чиято система е покорена от 12 Тъмни Джедаи, прокудени от Старата Република. В отделните "глави", ако можем така да ги наречем, различни ситски лордове описват Тъмната страна, нейната мощ, защо е по-добра от Светлата. В книгата има детайли и за това как се изграждат светлинните мечове на ситите, как трябва да бъде подбран ученик и т.н. Изключително интересна е частта, описана от Darth Bane. В нея той развива теорията си за Правилото на двамата, което реално тръгва от него и тотално променя курса на развитие на историята на ситите.

Изключително приятни са бележките под записките на сит-лордовете. Предполага се, че тези текстове са минали през много ръце и на всяка страница има ръкописен шрифт от различните читатели - Сидиъс, Вейдър, Люк, Йода, Мейс Уинду... Прекрасен детайл, правещ историите по-живи.

"Book of Sith" има няколко минуса. Първо, свършва. А ти искаш ли, искаш още... Второ, не е напълно хронологична история, може би умишлено. От един период се прехвърля на следващия, прескачайки 100, 200, 500 години. Фокусира се върху отделни неща и моменти, а изпуска други, някои от които наистина значими. Трето, така и не ми стана ясно доколко може да се счита за част от новия "canon", макар това копие да е издадено през 2015-та. На места се споменават герои от разширената Star Wars вселена, която вече е част от "Star Wars Legends" и не се води "истинска". Други неща обаче са доста сходни със съдържанието на новите продукти, като например The Nighsisters. Феновете обърквате сериозно, Дисни.

Огромен кеф беше изчитането на това чудо и ме накара да разбера, че имам нужда от шопинг-туризъм - да събера пари и да отида в държава, където има магазини, задоволяващи нърдските потребности на хора като мен, и да се прибера с няколко чанти книги, комикси и фигурки. Примерно. #NerdLife 

Какво предстои? Ще продължа да се приспивам с по един разказ от "Разбойници" (остават още няколко), а освен това по всяко време мога да започна "Границата" на Робърт Макманън. Времето продължава да е проблем, но хубавото е, че се чувствам запасен със заглавия до края на годината. А и покрай премиерата на "The Force Awakens" се задават доста Star Wars заглавия, които вероятно няма да са нещо запомнящо се като качество, но ще задоволят болния фенски глад.

Книги: "Прилив" на Даниел Суарес


Замисляли ли сте се с какви темпове се развиват технологиите през последните… да речем 80 години? Помислете за това как са живели бабите и дядовците ни и как живеем ние сега. Разликата е огромна – човечеството не се влачи в технологичното си развитие, то прави скок след скок. Някои хора твърдят, че технологичният бум е започнал да утихва, но ежедневието ни показва друго. Все пак част от вас вероятно четат това на телефоните си.

Дали обаче всички ние сме наясно с реалното равнище на технологично развитие на човечеството? Даниел Суарес се заиграва с тази интересна идея в „Прилив”. Отговорът, който той предлага, е „не” – не сме наясно, защото тайна федерална организация, наречена БКТ, пази огромен брой технологични открития скрити от публиката. Ръководителите на организацията се оправдават с това, че твърде бързите темпове на развитие на науката могат да доведат до срив на обществения ред, но все пак те си остават хора, а в човешката природа е да се лъже…

Самото начало на книгата ни запознава с група млади учени, които в мрачната си и мизерна лаборатория са на прага не революционно откритие – гравитационно огледало, което е способно да отрази гравитационното привличане на планетата и да позволи на обект да левитира свободно в дадена точка във въздуха. Откритие, което няма как да не привлече интереса на БКТ.

Каквото и да напиша като анотация обаче, не бих могъл с няколко реда да ви опиша колко грабващо приключение всъщност се оказа „Прилив”. Въпреки доста мудното си начало, което някак натоварва читателя с термини и обяснения на физични феномени, изискващи твърде много мислене, тя постоянно набира инерция. Първите глави полагат основата на една динамична втора част, в която налице е и доста качествен и добре описан екшън.

Сред силните страни на „Прилив” обаче е именно фантазията, вложена от Суарес в насока  какви технологични чудеса може вече да са открити. От термоядрен синтез до клониране – той си е позволил да се развихри в предположенията, като същевременно си е поставил някакви граници и описва неща, по които по един или друг начин наистина е работено или наистина се работи. Комбинира ги с разнообразни персонажи, които са привлекателни точно с това, че отговарят на някои клиширани типажи – праведното ченге, непримиримият учен, големият лош шеф, злия военен и т.н. Съдбата на всеки един от тях е под въпрос и Суарес не се притеснява изненадващо да ликвидира някой, който ти се е струвал важен, и да даде по-водеща роля на друг, почти незабележим в началото персонаж. Това е свежо.

Друго любопитно нещо е уникалната атмосфера, която носят главите. В началото сякаш четете разказ за налудничав експеримент, след това се потапяме в клаустрофобичния ужас на човек, подложен на физическо и ментално мъчение от студен изкуствен интелект, а оттам се озоваваме в една класическа полицейска истории. Тези разнообразни парчета евентуално си лягат на мястото и по някое време разказът поема в по-традиционен стил по пътя към епичния и наистина зрелищен финал.

Лично аз открих в произведението на Суарес и препратки към други произведения - като се почне от „1984”, мине се през „Матрицата” и се стигне дори до "Беглецът" или „Half-Life”. Може би тези сравнения са се появили само в моята глава, но не ги приемайте за лоши – става дума за сходства в отделни елементи и всяко едно от тези сходства е добро.

Единственият минус, който някои читатели могат да срещнат, е понякога твърде подробното обяснение на някоя технология. За мен бе от полза, защото дава някаква представа за начина на функциониране на нещо, но за други, предпочитащи повече действието, тези моменти могат да са малко натоварващи и изискващи твърде много концентрация.

Препоръчвам „Прилив” дори на хората като мен, на които жанровото определение „техно-трилър” не им звучи особено примамливо. Аз се изненадах от това колко ми допадна, но сега като се замисля беше нормално – това просто е една добра разказана история, изградена върху няколко много добри идеи. А в крайна сметка това е идеята.

Издателство: DejaBook
Корици: меки
Брой страници: 491

"АНТ-МЕН" - Ревю (най-накрая!)


Как да "продадеш" успешно филм, носещ името "Човекът-мравка"? Трудно е, трябва да признаем. Може би заради това родните киноразпространители решиха да не превеждат заглавието на "Ant-Man" и по плакатите на филма у нас се мъдреше китното "АНТ-МЕН". Звучи по-респектиращо, да?

Та същият този "Ант-Мен" е първият Marvel-филм, който не гледах почти веднага след премиерата, защото в единственото пазарджишко кино (е, поне има) така и не го пуснаха, а в този период нямах време за кино-пътувания. Важното обаче е, че наваксах - "Ant-Man" е изгледан и за мен втората фаза на филмовата вселена на Marvel вече е е завършена.

Та... хареса ли ми? Хареса ми. Внесе нещо различно във вече доста еднообразния Marvel свят. Може би не чак толкова различно, колкото "Captain America: Winter Soldier" или "Guardians of the galaxy", но все пак. Почеркът на Едуард Райт се усети - както в хумора, така и в някои интересни решения (като сцената в куфарчето и разказите на Луис). Сигурен съм обаче, че ако Райт бе останал режисьор на филма (той се махна заради "творчески различия" с шефовете в Marvel), "Ant-Man" щеше да е нещо много по-уникално и като визия, и като усещане. И, вероятно, щеше да е нещо много по-добро.

Не, че филмът е лош. Напротив - доста готин е. Един абзац по-горе написах, че ми харесва, you know? Така че го препоръчвам на всички, независимо дали сте фенове на масовите комикс-екранизации от последните години, или не сте. Огромен плюс на "Ant-Man" е именно това, че има изключително малко допирни точки с другите Marvel филми, което го прави някак по-отделен, по-самостоятелен. 

Друг плюс е Пол Руд, който изглежда изненадващо адекватно в ролята на нещо-като-супергерой. Откъм каст нещата всъщност са доста прилични. Кори Стол (...не маса. Тъпа смешка, хехе) направи всичко възможно с малкото време, което му бе дадено, за да сътвори един що-годе ставащ злодей. Разбира се, и този път Marvel не докараха нещата докрай. Започвам да се дразня на това с колко лека ръка те похабавят лошковци с голям потенциал.

Чакаме Ant-Man да превърти и да стане Yellow Jacket 2.0 - забавен по един прекрасно побъркан начин. За третия филм, може би? :D

В конкретния случай това бе и един от проблемите на филма - липсата на каквото и да е противопоставяне между "добрия" и "лошия". Те просто нямаха допирни точки, нямаше го конфликта, нямаше я драмата в отношенията им, каквато можеше да има (за гледалите го пояснявам, че това щеше да стане, ако бе наблегнато повече на отношенията "ментор-протеже"). Другото, което не ми хареса беше "training montage" сцената. В смисъл... ОК е, но е твърде брутално клише. Meh, хващам се за дреболии.

Каквото имах да казвам като заключение, вече го казах в началото, така че приключваме с важното - Ant-Man ще го видим в "Captain America: Civil War" догодина (повече за него можете да прочетете тук), а вече бе обявено и продължението - "Ant-Man and The Wasp". Очаквайте го по българските кина (само не и в пазарджишкото) със заглавие "Ант-Мен енд Дъ Уосп".

Първи трейлър за филма "WARCRAFT"!


Приятно е, когато доживяваме сбъдването на мечти. "Warcraft", една от най-популярните игри в световен мащаб, най-накрая ще се сдобие с филмова адаптация, повече от 12 години след като за пръв път се заговори сериозно за такава.

А кога един филм става реален за зрителите? Когато се появи първият трейлър. А този за "Warcraft" вече е факт:


Трейлърът показва доста повече неща, отколкото очаквах, а само няколко часа след пускането му еуфорията, дори сред моите познати, изглежда голяма. И няма как да е иначе.

Тъй като вече няколко души ме попитаха за какво точно ще става дума в този филм, тъй като изглежда не са имали допир със стратегиите или "World of Warcraft", ще обясня с няколко думи. Другите фенове да не ме съдят, ако описанието им се стори твърде семпло.

Действието в "Warcraft" се развива в Азерот - свят на мечове и магия. Свят, обитаван от хора, елфи, джуджета, живеещи в кралствата си в привиден мир. Това се променя в деня, в който в Азерот се отваря портал към друг свят. През този портал нахлува Ордата - армия от огромни зеленокожи/червенокожи същества, жадни за кръв. Орки, драги читатели. Но не дребните, мърляви и крайно грозни орки, познати ви от адаптациите на творчеството на Толкин. Орките в "Warcraft" са мускулести и свирепи войни, всеки от които е способен сам да се справи с няколко противници. И армия от такива идва в Азерот с явното намерение да го завладее, защото собственият им свят е пред разруха...

Имайки предвид, че вече са ясни повечето основни герои, можем да предположим, че освен върху първата игра - "Warcraft" от далечната 1995-та, историята на филма ще се базира донякъде и на книгата "Последният пазител", която разказва за магьосника Медив и неговата роля в битката между хора и орки. Но както казах - 10 юни 2015-та е далеч. Дотогава ще знаем много повече.

До момента имаме постерът горе, на който виждаме двамата главни герои - вождът на едно от оркските племена Дуротан (игран от Toby Kebbell) и рицарят Андуин Лотар (игран от Травис Фимел, който е хубаво вече да познавате като Рагнар от "Vikings". Ако не - гледайте го!). Всеки от тях има и свой личен постер, като те се появиха преди доста седмици.


Да не забравяме и този кадър на Оргрим Дуумхамър - предводителя на Ордата. Doomhammer идва от факта, че той ползва гигантски чук, с който размазва черепи. Мдам. Сладур.


Това е. Както се изрази братовчед ми "и 2016-та ще е година на чудеса". Да се надяваме, че въпреки малкото си опит (доста добрите "Moon" и "Source Code"), режисьорът Дънкан Джоунс ще успее да се справи с нелеката задача да направи добър филм по компютърна игра, който да е поне на половина толкова епичен, колкото любимата ни поредица.

Нови постери с героите на "Star Wars: The Force Awakens"


Толкова съм въодушевен, че дори на няколко постерченца се радвам... Но такъв е животът, такъв съм си аз, а това е Star Wars. След като J.J. Abrams (режисьорът) отсече, че няма да има повече трейлъри до премиерата на филма, не ни остава друго, освен да се радваме на картинки.

От Disney/LucasFilm пуснаха отделни постери с главните герои в "The Force Awakens". Свой персонален плакат получават Хан Соло, (принцеса) Лея, Рей, Фин и Кайло Рен.





ОК, порадвахме се на картинки, сега да продължим нататък. Реално няма кой знае какво ново инфо, НО! Искам да спомена някои спойлероидни неща, които се мотаят из нета от доста време. Доста хора продължават да мислят, че под маската на Кайло Рен се крие Люк Скайуокър. Не, че е невъзможно - член на семейство Скайуокър да мине към Тъмната страна е нещо доста логчно, но Люк да е Кайло Рен е твърде смело предположение... 

За Люк се намеква и в трейлъра, когато закачулената фигура с роботска ръка докосва R2-D2. Вече видяхме и кадър от филма, в който Кайло Рен е без маска и лицето си е на актьора Адам Драйвър (който по-добре да си стои маскиран...). В трейлъра виждаме и неговата коса секунди преди с Фин да преплетат lightsaber-и. Някак ме съмнява всичко това да е просто отвличане на вниманието, за да се окаже, че всъщност Люк е под маската. Може ли Люк да е прещракал? Напълно възможно, но това не означава задължително, че е Кайло Рен. 

Още едно нещо - мечът на Кайло е с такова нестабилно острие, защото "сам си го е правил". Люк, както вече знаем от "Завръщането...", има опит в правенето на стабилни и прави lightsaber-и. Та така. Оставам със залога, че Кайло и Рей са син и дъщеря на Хан и Лея.

Друга мълва също се носи много упорито из нета, но тук вече слагам едно голямо ЕВЕНТУАЛЕН СПОЙЛЕР, за да сте предупредени и да спрете да четете, ако прецените. В трейлъра се вижда как Рей плаче над нечие тяло. Не знам защо първоначално реших, че е Чубака. Впоследствие обаче се загледах и видях, че това, което съм взел за козина е коса, а се забелязва и някакво сходство с дрехите на друг герой. Само ще кажа, че го има на постерите.

Слухове за смъртта на този персонаж също има отдавна, но докато не го видя - не вярвам. Фонът на конкретната сцена е гората на снежната планета/бойна станция, така че предполагам, че плачът на Рей и битката на Кайло и Фин ще са по едно и също време, вероятно в края на филма.

По дяволите, започвам все повече да звуча като онези пъпчасали типове с рехава брада и наднормено тегло, които анализират всеки втори кадър от трейлърите, търсят връзки с някогашната разширена вселена и не се съзнават, че дори да успеят да налучкат нещо, просто си прецакват кефа от гледането. О, между другото, има предположения, че "тоягата", която Рей мъкне навсякъде със себе си, не е просто тояга.

Спирам, спирам... Ще се постарая да съм кротък и да не си тормозя мозъка с глупости. В идните дни/седмица-две започваме с гледането на Епизоди от 1 до 6, като препоръчвам на всички ви да отделите 12-13 часа за целта, за да сме готови за премиерата.

Идва! Идваааа!

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...