Книги: "Отвъд стената на съня" на Х.Ф.Лъвкрафт


О, какви ужаси ни заобикалят... Светът около нас постоянно гори - нечовешки зверства се извършват във всеки един момент някъде на планетата. Въпреки че живеем в ера на глобални комуникации, много от най-страшните и отвратителни проявления на човешката природа остават скрити за повечето от нас. Донякъде и защото медиите са взели решението да не ни затормозяват с подобни крайности.

Но ужасите не са само "там", някъде далеч из света. Те могат да са зад стените на старата, но обитавана къща на улицата, по която минаваме всеки ден на път за работа. Могат да са в съседния на нашия апартамент. Могат и да са в главите на хората, с които се разминаваме, а ние дори да не подозираме.

H.P.Lovecraft обаче отдавна е отворил вратите към кошмарните пространства на съзнанието си за всички, имащи желание да се разходят из тях. Невероятно обширната фантазия на този истински майстор на писания хорър може да те стисне за гърлото и да те поведе на едни наистина мрачни пътешествия. Стига да се съгласиш на пътуването, разбира се. След като преди година и половина за първи път се докоснах до неговото творчество, с удоволствие поех по самотните пътеки на зловещата му фантазия и в последния появил се у нас сборник с разкази на автора - "Отвъд стената на съня".

Разказите тук са така подбрани, че са далеч от най-масово познатата тематика в творчеството на Лъвкрафт - митовете за Ктхулху и всичко по някакъв начин, свързано с него. В "Отвъд стената на съня" са подбрани по-различни, по-разнообразни като тематика и съдържание истории на ужаса, всяка от които изпъстрена с обичайните за автора детайли, правещи я по-реална, а оттам и по-плашеща.

В разказите, намерили място в този сборник, Лъвкрафт се заиграва с темите за съня, живота след смъртта и страхът от отвъдното, първичното зло, израждането на хора в нещо друго, вещерството, инцеста, канибализма, зоофилията... Не гледайте отвратено, скъпи блогочетци. За да бъде едно нещо ужасно, то трябва да излиза далеч извън рамките на общоприетото, нали така? Лъвкрафт успява да направи това, като поставя всяка своя сбъркана идея в достатъчно реалистична обстановка, че за секунда да си кажем "ами ако беше истина...".

По-впечатляващо, лично за мен, обаче бе колко богата може да бъде фантазията на автор, творил преди почти столетие, що се отнася до неща като паралелни светове, например. Без съмнение някои от най-добрите попадения в сборника са именно разказите, които намекват за съществуването на свят извън триизмерните ограничения на нашия; свят на ужаси, които човешкото съзнание не може дори да си представи. Свят невидим за очите ни, но осезаем за нас чрез тръпките, лазещи по гръбнака ни.

Впечатли ме и как в един от разказите Лъвкрафт развива своя версия за това как ще загине човечеството. Да, той си позволява да посегне и към по-чистата фантастика, разказвайки как видът човешки е пред своя край заради... wait for it... глобално затопляне. Разбираемо, при Лъвкрафт то е следствие от приближаването на Земята към Слънцето, а не от процеси, причинени от човешкото безхаберие към собствената му планета. Но все пак основата е същата - жегата и сушата унищожават вида ни. В няколко страници Лъвкрафт предава отчаянието, носено от една такава загиваща Земя, и обръща внимание на безсмислието и незначителността на хилядолетия човешко развитие, водещи само и единствено към неизбежен край. Който за Вселената не означава нищо - просто още един вид, изчезнал от лицето на една планета... Толкоз.

Тази година прочетох и "Кървави книги, том 4" на Клайв Баркър (за която можете да прочетете повече тук)... Ами не е същото като да четеш Лъвкфарт. Баркър дори да предлага интересна идея, по-скоро "погалва" по повърхността й. Лъвкрафт, подобно на много други автори, творили преди десетилетия, развива бавно и спокойно своите истории, понякога дори с повече от необходимата доза детайли. Вдъхва живот на персонажите си, когато това е важно за разказа. Неговият ужас е по-истински донякъде и защото авторът показва по-широки познания във важни за отделните разкази области (например съня, географията, историята), макар и на база това, което се е знаело в научните среди по негово време (ето защо ще прочетете за една Венера, нямаща нищо общо с реалността).

Истинският хорър не може да бъде открит на екрана на киносалона, телевизора или монитора. Не, истинският хорър е този, който може да бъде открит на страниците на една наистина добре написана книга. Защото е лесно да уплашиш някого с изкачащо от тъмното чудовище и пищящи актриси. По-трудното е да събудиш истинска тревога в човек, четящ история, сътворена от фантазията ти; да му докараш кошмари, за които на другия ден да си мисли "Хей, поне знам защо сънувах това...".

Лъвкрафт е (бил) такъв автор. И е хубаво, че можем да се докоснем до произведенията му. Препоръчвам с две ръце, два рога и една опашка.

Издателство: ИБИС
Корици: меки
Брой страници: 332 

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...