Какво да гледате: "The Revenant", "Bronson", "Locke"

Почивните дни покрай коледно-новогодишните празници са времето, в което въпросът "Какво да гледам" отново е на дневен ред. Бирко пак идва на помощ с кратки мнения за някои от нещата, които минаха през очите ми в последно време. Това, което четете, се получи едно "Том Харди" издание, но какво да се прави. Англичанинът, който ще уважаваме до гроб заради неговия силно силен Бейн от "The Dark Knight Rises", е респектиращо талантлив актьор, който намира своето място както в блокбъстъри като последния "Батман" или "Mad Max: Fury Road", така и в едни по-дълбоки и комплексни ленти, като тези долу; ленти, които масовата публика не "консумира" така лесно.

Е, аз вярвам, че голяма част от вас са склонни да оценят добре разказаните истории, завладяващата актьорска игра и визуалната красота на филмите, така че ще рискувам да ви предложа нещо по-не-масово. Започваме с филм, нарочен за печелене на награди още преди да се появи за кината...

THE REVENANT (2015)



Леонардо ДиКаприо крайно умело избира филмите, в които да се снима. Продължавам да недоумявам как човекът, поел толкова подигравки заради лигавата си роля в още по-лигавия "Титаник", се превърна в един от най-добрите актьори в света. Майната им на Оскарите, майната им на Златните глобуси и каквито награди се сетите. ДиКаприо потъва в образите си толкова убедително, че докато гледах "The Revenant" се чудих как е възможно това да е същият актьор, играл във "Вълкът от Уол Стрийт". Но ей го на, с поредната много силна роля в поредният много силен филм. Пък дали ще пипне Оскар е вече друг въпрос...

"Тhe Revenant" разказва за онази някогашна Северна Америка, която рядко влиза в полезрението на масите, защото може би вече не е удобно да се говори за нея. Сурова земя, в която смъртта е нещо нормално. Земя на враждуващи индиански племена и търсещи печалба и препитание (дори по най-долния възможен начин) "нови американци". Земя, в която не зализаните назад коси са на мода, а скалпирането. Глас (ДиКаприо) е водач, познаващ изключително добре тази опасна земя на покрити със сняг планини и дебнещи в гората опасности. Неговата работа е да намери безопасен път, по който един отряд да се прибере, без да стане жертва на местните. Нещата обаче бързо се объркват и самият Глас трябва да търси начин да оцелее...

Този филм кара Беър Грилс да изглежда като изгубил се в градската градина бойскаут. Една брутално реалистична лента за оцеляването, за човешката воля, за първичното и животинското в нас, което често се опитваме да пренебрегнем, забравяйки, че то ни е съхранило като вид.

Някой може да попита "къде, аджеба, е Том Харди в цялата работа?". Спокойно, Харди е във филма и лично аз останах по-впечатлен от неговата игра, отколкото от тази на Лео. Въпрос на преценка е, предполагам, но лудомаксия англичанин отново се е "гмурнал" в ролята си (както в двата филма, за които ще прочетете по-надолу). Южняшкият акцент, макар и може би леко пресилен на моменти, заедно с пропадналия вид на мърляв бивш алкохолик правят неговия Фицджералд адски интересен образ и едно от няколкото основни достойнства на лентата.

Другите достойнства? ДиКаприо, разбира се; прекрасните, дълги one shot-ове, за които дори не искам да си представям колко време са отнели да бъдат заснети; дяволски реалистичната атмосфера; великолепните пейзажи, които до момента са най-зимното нещо, което съм виждал този декември (къде си, сняг?). В сърцето ми бърка само една ужасна монтажна грешка, която може и да бъде отстранена занапред, но пропускът й ми направи лошо впечатление. Това обаче идва от професионалните изкривявания, които развивам и вие може дори да не я забележите, когато гледате филма.

А определено си струва да гледате "The Revenant". Той, както казах, е подходящ за най-голям кръг от хора. Следващите два филма са малко по-различни... 


BRONSON (2008) 



Много рискова лента. Ако се определяте за част от масовата публика, която обича експлозии, стреляне, малко женска плът и тук-там някоя псувня за цвят, има много голям шанс изобщо да не го харесате. Предполагам, че може да не се хареса и на тези с твърде изтънчен вкус ("ако не е снимано в Париж от "гениален" френски режисьор/доскорошен пияница и не разказва за междурасова проституция и недостижимата, истински дълбока любов няма да го гледам"). "Бронсън" повече клони към вкусовете на вторите. Базиран е на истинска история, колкото и нереално да изглежда в моменти.

Том Харди изиграва брилянтно ролята на Чарлз Бронсън - най-известния английски затворник, чийто живот е едно безкрайно прехвърляне от зандан в зандан, придружено със сбивания с охранители и постепенно изперкване по пътя към някаква зародила се в главата му нужда за слава.

Филмът е от онези нещица, които могат да бъдат определени като душевна чекия. Движи се като една симфония, с редуване на бързи и бавни моменти. Насилие и много лек хумор се редуват с толкова арт-кадри, че сърцето ти се свива от кеф, ако някога си хващал камера/апарат.

Дълго отлагах гледането на "Бронсън", а сега, след като вече го видях, го определям за един от най-задоволителните филми, които съм гледал някога, въпреки някои откровени странности (а понякога и крайности) и в сценария, и в заснемането, и в изпълненията на актьорите. Препоръчвам го на всички, на които им се гледа нещо по-различно, но ще си избърша ръцете с класическото "имайте едно на ум", за да не ме псувате после.

LOCKE (2013)


И за финал пак Том Харди, но в доста по-нормална и човешка роля. Затворен е в автомобил за час и половина. Джитка си по разни английски магистрали и си говори с разни хора по телефона, все за някакви важни неща от живота.

Да, не се бъзикам - в целия филм гледаме как Харди кара кола и лафи по телефона. Преди да си кажете "Бирето се е побъркал и почнал да гледа само малоумия", държа да отбележа, че това е най-човешкия филм, който съм гледал в последно време. Героят на Харди е строителен инженер, на който всичко му се е струпало в една нощ - проблеми в работата, проблеми със семейството, проблеми в личния му живот. Всичко това е разказано чрез разговорите, които той води - с жена му, със синовете му, с шефа му и с некомпетентния колега, с лекари, дори с мъртвия си баща.

Това не е моноспектакъл, защото, дори само чрез гласове, участието на другите актьори е от съществена важност за разкриване на историята. Харди обаче е лицето на филма - той е човек като всеки един от нас, с проблеми, каквито могат да се стоварят и на нашите глави. И "Locke" представя най-лошата нощ в живота му - нощта, в която всичко се изплъзва от пръстите му и той започва да губи контрол над неща, градени с години.

Отново силен филм, в който също няма да откриете стреляне, експлозии и женска плът (ако ви се гледа такова, пускайте "Transformers", примерно). Това е човешка история, разказана по един оригинален и свеж начин. И значително по-малко арт от горния филм, което я прави по-лесно смилаема за всички.

---

Това са коледните, макар и никак не-празнични предложения за гледане. В последно време отметнах и други неща в малкото си свободно време, но те не се връзваха с идеята на този текст - нито имат Том Харди в тях (lol), нито пък ги препоръчвам така горещо като тези. Може пък да получите и един "Какво да НЕ гледате" пост около Нова година.

А сега Весела Коледа и приятно гледане! И помнете, че Исус иска да си изпразните портфейла по празниците, иначе може да не възкръсне на Великден. jk, jk... 

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...