Royal Rumble 2002... пардон, 2016*


Абе... коя година сме?

Triple H спечели "Royal Rumble", Triple H отново (за 14-ти път, иху!) е WWE World Heavyweight Champion, Triple H ще бъде в главния мач на WrestleMania. Нормално е човек да се обърка.

Чак ми е трудно да повярвам, че букмейкърите се оказаха прави, обявявайки Хънтър за фаворит (да, има залози за кеч, нищо, че е по сценарий). Но не съм разочарован от резултата на мача. Почти не гледам WWE вече няколко месеца и не съм емоционално ангажиран нито с продукта, нито с историите, нито с образите. Така че няма как да съм разочарован, по-скоро съм учуден. 

В доста натовареното ми от работа и учене ежедневие реших да отделя няколко часа за тазгодишния "Royal Rumble", защото е едно от любимите ми PPV-та - заради стегнатия формат с 3-4 големи, често добре изградени мачове плюс доста развлекателния понякога Rumble мач. И ето какво излезе...

LAST MATCH STANDING 
(умишлено е, бе, не правя тъпи грешки)

Успешно изгледах от-до първия мач - Last Man Standing-а за интерконтиненталната титла. Солиден мач. Оуенс и Амброуз започнаха с много енергия и злоба - нещо, което често липсва в съвременния кеч, а дори след това успокояваха темпото само за да трупат напрежение преди всеки spot. Впечатляващи спотове имаше достатъчно (финалният беше от онези, от които и теб те боли), но налице бе и психология. Изсмях се с глас, когато изтощеният Оуенс най-искрено извика "I hate you!" и Амброуз отвърна със същото. Подобни импровизации правят случващото се на ринга по-живо, по-истинско и забавно, а Оуенс за кратко време се доказа като изключително добър в това.

Като се замисля, това е един от най-добрите мачове за ИК титлата, които сме виждали през последните години. Хубаво е, че двама от "новите" успяха да скалъпят подобна вражда (може да не гледам, но хвърлям око на резултатите), която да завърши с подобен мач и то за титла, която често е обект на подигравки заради "липсващ престиж".

SKIP-SKIP-SKIP-SKIPPEEEEER!

Един цял мач. Дотолкова ми стигнаха силите. Просто прехвърлих следващите три. С цялото ми уважение към The New Day (дяволски забавни типове), Шарлът и Беки (NXT реално превзе Divas дивизията, но аз МЕ-ти не гледам, та женски мачове) и... О, не, на Дел Рио и Калисто няма за какво да им се извинявам. Това прехвърляне на US титлата е освежаващо, но Калисто е някак още една стъпка надолу след това, което Сина направи с нея. И го казвам от изцяло маркска гледна точка.

Само аз ли си мисля, че това двама мексиканци да си прехвърлят US титлата е жестока закачка от страна на Винс с неговото добро приятелче Доналд "Моля-се-на-всички-богове-да-не-става-президент" Тръмп?

РОЯЛЕ РУМБЛЕ

Кралят на кралете спечели Кралският сблъсък. Намеците са някъде там, туруру-руруру-ру! Хънтър цяла година събираше хвалебствия и признание от маркчета и (с)маркчета за чудесата, които прави с NXT, за хората, които подписва... И накрая реши, че ще излезе в края на Rumble мача, ще си свали гащите и ще накара всички да се поклонят и да свършат работата на Стефани. И най-странното е, че доста хора са доволни! Не мога да си го обясня... Или доста фенове наистина са му благодарни за малкото добри неща в тази компания през миналата година, или наистина мразят Роман Рейнс чак толкова много, или пък (добър вечер!) не им пука.

Мачът на Мания между тези двамата беше неизбежен, да, и не е никак лоша идея. Не виждам обаче защо трябваше да е за титлата. Няма как това да е най-големия и най-желан мач в WWE в момента. Титлата можеше да иде в Брок. Но не, спечели я друг part-timer, който е имал дори по-малко мачове през последната година (Един? Два?) и който има ръководен пост в компанията. Чак е леко смешно. 

Единственото наистина добро нещо в този Royal Rumble мач беше дебютът на AJ Styles. Най-малкото, защото никога не съм очаквал да го видя на WWE ринг. През цялото време името му ми звучеше странно, излизащо от устата на Майкъл Коул. Можеха да му дадат малко повече време за изява обаче. Същото важи и за Леснър, който трябваше да влезе по-рано в мача и да пребива, бута, блъска и изнасилва (чрез суплекси, не по кметски) почти до самия финал.

Летящият брокландец. Нинджа Борк Лейзър. Sabertooth vs. Hulk. Коляно в гръбчето е по-добре от космодиск. Въздушна ръченица. Мога да продължавам до края на месеца...

Като казах Леснър - кой иска да гледа Брок срещу Брей на WrestleMania?!? Аз със сигурност не искам, но не гледам редовно, така че масовите нагласи може и да са други. И тук има скрит замисъл - след като през 2015-та година двама души (Undertaker/Kane) се справиха с четиримата от The Wyatt Family, през 2016-та е време само един да ги оправи и четиримата. He has the whoooole family in his haaaands... SUPLEX! Хахааа!

В крайна сметка дори "Royal Rumble" не успя да ме трогне тази година и да ме надъха за "пътя" към WrestleMania 32. Обявеният и ясен от самото начало главен мач на "Fastlane" също не помага, но няма да се отчайваме. Броят на mark-out-ите ми с всяка година намалява, така че в 4 април ми е надеждата.

Трейлърът на "Suicide Squad" - възхвала на веселата, шарена лудост


Обявяваме 20 януари за Ден на лунатика - първият официален трейлър на "Suicide Squad" дойде! Първи официален, защото онова предното било тийзър... Вече и аз се бъркам. В тези 02 минути и 31 секунди получаваме двете важни неща, които искаме най-много - сладката муцуна на Харли Куин (Марго Роби) и още по-сладкия й задник, така че enjoy!


Няма как трейлър с "Bohemian Rhapsody" на Queen за фон да е лош. Гениален подбор на песен, особено когато говорим за екип, чийто членове обитават лудница в "свободното" си време. Тъй като може и да има хора, които мигат на парцали и се чудят какво са гледали, обяснявам в два реда:

"Suicide Squad" разказва за група престъпници - наемни убийци, психопати, вещица, човек-алигатор (даммм...) и т.н., които стават част от тайна правителствена програма. Дава им се шанс да свършат нещо "добро" в живота си - пращат ги на самоубийствени мисии, на които друг не би отишъл. Ако успеят - страхотно, ако не успеят - никой няма да жалее за тяхната кончина.

И в случай, че не сте се усетили - филмът е част от филмовата комикс-вселена на DC. Уил Смит играе Deadshot, Джоел Кинъмън (новият Робокоп) е в ролята на Рик Флаг, а носителят на Оскар (за разлика от Лео ДиКаприо) Джаред Лето изненадващо е човекът с достатъчно топки, че пръв да се опита да изиграе Жокера след смъртта на Хийт Леджър.

Сега впечатленията:
  • Харли е сладка. Fuckin' insane I-wanna-bang-her-till-the-end-of-time сладка. Нямам никакъв проблем с редизайна, който й направиха за филма, стига да има повече близки кадри на всяка част от нея.
  • Уил Смит вече ми изглежда доста на място като Deadshot. Очаквам "интересна динамика" (така ли беше израза?) между него и командирa на отряда Rick Flag. 
  • Джей Кортни (онзи с брада като Леми, RIP) е още по-голямата изненада, защото неговият Boomerang на пръв поглед сякаш е доста забавен персонаж. А това е Джей Кортни, по дяволите...
  • Жокерът на Джаред Лето тук не блесва с нищо. Просто е... там. От малкото секунди с мутрата му останах с впечатлението, че гледам някакъв лош косплей или по-скоро човек, болен от много странна, смъртоносна болест. Все пак стискам палци Лето да се справи добре с ролята на любимия ми злодей, иначе ще го псувам.

TIMMY! TIMMY, TIMMY, TIMMY!

  • Трейлърът дава доста добра представа за основния сюжет и част от героите без да издава почти никакви детайли. Много по-добре отколкото един друг трейлър за DC филм, който ни показа твърде много (разбира се, че говоря за "Батман срещу Синьо-червената криптонска кучка").

Едно солидно браво на DC, защото към момента "Suicide Squad" определено се очертава като различно и свежо изживяване във вече леко монотонния свят на комикс-филмите. А иначе е странно, че през 2016-та публиката сякаш масово одобрява филми, базирани върху по-непопулярни и различни комикси (визирам и "Deadpool"). Това е добре. 

За финал - плакатче:


Кой ще бъде новият (мразен) Хан Соло?


"Дисни" ще доят златната крава "LucasFilm" докато могат. Тя им струваше 4 милиарда долара, така че не е учудващо, че планират освен да я доят, също така да я разчленят и да я направят на пържоли и салами. Както и да я клонират преди това, за да могат да повтарят горното начинание отново, и отново, и отново...

Самостоятелният филм за младостта на Хан Соло, който ще излезе през 2018-та, е един от начините да бъде постигнато това. В случай, че не сте запознати с идеята за т.нар. "a Star Wars stories", в края на поста ще намерите повече инфо. Сега минаваме на по-забавното: кои са келешите, имали съмнителния късмет да попаднат в краткия, финален списък за ролята на младия Хан Соло? Ей ги на:


Първи ред: Emory Cohen, Miles Teller, Ansel Elgort, Scott Eastwood
Втори ред: Logan Lerman, Blake Jenner, Jack Reynor, Dave Franco

Богове, колко минути от живота си изгубих, за да сглобя колаж от муцуните на тези babyface шибаняци...

Като ги гледам си мисля, че "Дисни" искат да правят не филм за младия Хан Соло, на който всички да се радваме, а романтична лента а ла "Twilight" за тийнейджърките, които няма за коя лигава поредица да харчат парите на родителите си и няма с кой актьор да си създават погрешни представи за мъжете. WTF, Диснеееей?!?

Не знам за вас, но според мен никой от тези generic looking, червенобузести модели не става за младия Хан Соло. Сериозно, погледнете ги... Търся някаква дори мизерна прилика с младия Харисън Форд, но не откривам такава. Но то там е и основният проблем - Хан Соло е толкова успешен и популярен персонаж именно заради чара и таланта на Форд. Това не е нещо, което да може да бъде клонирано (фабриките на Камино затвориха *намиг*, хехехе). И не, не мисля, че и Крис Прат е подходящ...

Харесва ми идеята всяка година да се радвам на "Star Wars" филм, но съм по-ентусиазиран за другите две заглавия - "Rogue One" и "Boba Fett" (или както там ще е името на филма, който ще се фокусира върху любимия ни ловец на глави). Но лентата за Боба Фет е далеч (излиза през 2020-та), така че нека спомена по-интересния слух, който се носи за първия филм, за да си поговорим за нещо оптимистично. 

Казвал съм ви вече, че действието в "Rogue One" ще се развива между Епизоди 3 и 4 и ще разказва как Бунтовниците са откраднали плановете на първата Звезда на смъртта. Кой друг любим на всички ни персонаж е бил изключително деен в този период?

Дарт Вейдър, bitches! Упоритият слух е, че Джеймс Ърл Джоунс, озвучил легендарния персонаж в оригиналната трилогия, ще го направи отново за кратка поява на Вейдър в "Rogue One". Подобно cameo определено ще засили с пъти интереса към новата лента. Аз лично нямам нищо против, стига да не крещи "Nooooo!" и под маската да не е Хейдън Кристънсън. Но все пак Вейдър може би не трябва да е основният злодей, защото рискът да го оплескат е твърде голям. Нека дадат на Мадс Микълсън ("Ханибал") да се развихри в ролята на имперски генерал или нещо такова. Човекът може да е брутален в подобна роля и да ни даде още един запомнящ се Star Wars-лошковец.

И така... Наясно сте вече с лошия подбор за потенциален млад Хан Соло (предполага се, че и него искат да вкарат с малка роля в "Rogue One" и заради това бързат с избора на актьор), както и слуха за новата ни среща с Дарт Вейдър. А аз демонстрирах активност и успешно отложих с още малко "Ревюто" с главно Р за "Star Wars: The Force Awakens", за което все не остават време и вдъхновение.

Скоро, скоро. Все още дори не е минал месец от премиерата.

P.S. "Дисни" решиха, че за да изкарат повече пари от марката "Междузвездни войни", ще правят възможно най-много филми, чието действие се развива във вселената на космическата опера. Освен обявената нова трилогия, започнала със "Силата се събужда" (Епизоди 7, 8 и 9), ни чакат поне три самостоятелни филма, които ще излизат в "празните" години между епизодите. Тази Коледа ще видим "Rogue One", филмът за Хан Соло излиза през лятото на 2018-та, а Боба Фет ще долети със свой филм през 2020-та.

"Омразната осморка" на Тарантино - мудна и кървава (Ревю)


Това "на Тарантино" в заглавието не е случайно. Все пак част от рекламната кампания на лентата е, че това "осмият филм на Куентин Тарантино" (прочетете го наум с trailer guy voice). Човекът се превръща в нещо като отделен жанр в киното и дори от студиото наблягат на този факт. Или може би се опитват да ни замажат очите, за да не видим някои слабости на "Омразната осморка"...

Лично аз никога не съм бил някакъв огромен почитател на творчеството на режисьора / сценарист / почти-сигурно филмов гений. Грабна вниманието ми със своите "Гадни копилета", наблъскани със силен каст, запомнящи се персонажи и също толкова запомнящи се сцени. После дори си замъкнах задника в киносалон, за да се порадвам на "Джанго без окови", който бе наблъскан... well, със същото. Както си и трябваше. Останаха доволен и беше нормално да очаквам нещо такова и от "Омразната осморка". В голяма степен го получих, макар и в някаква леко мудна, камерна версия.

Действието в "The Hateful Eight" се развива няколко години след Гражданската война в САЩ. В самото начало се срещаме с ловеца на глави Джон Рут (стабилно остарелия Кърт Ръсел с едни повече от епични мустаци). Той е тръгнал към градчето Ред Рок, за да предаде издирваната Дейзи Домъргю на властите. Целта? Е, целите са две: Дейзи да увисне на въжето, а Джон Рут да я погледа как рита с крака, после да грабне торбата с изкараните от залавянето й пари и да потегли към залеза. Да, обаче съдбата може да е голяма кучка. Каляската на Рут среща друг ловец на глави и след известна доза уговаряне, той се присъединява към компанията, въпреки взаимното недоверие. Но това ще е дълго пътуване и веселата групичка ще расте ли, расте, докато не стигне бройката в заглавието на филма (или някъде около това число, зависи как гледате на нещата... и математиката).

Ако напишеш историята на филма на лист (или страница в Уикипедия), нещата са си съвсем наред. "The Hateful Eight" е филм, който залага не толкова на събитийност, колкото на запомнящи се персонажи (е***и изненадата, да?) и комуникацията между тях. Някои от героите наистина са любопитни образи, да, други не чак толкова. Съмнява ме след месец-два да помня дори половината от тях, да не говорим след повече време. Виж, комуникация има. Всеки от героите държи да разкаже малко от личната си история, което е сладко, нали, "sharing is caring", но в крайна сметка част от тези разговори отиват в графата "можеше и по-кратко".

Това е основния ми проблем с "Омразната осморка". Филмът е 2 часа и 47 минути дълъг. Махате надписите и ще станат с 10-ина по-малко, но все пак... holy fuck! Сякаш е умишлено и режисьорът просто казва "Майната ви на всички, аз съм Куентин шибания Тарантино и ще правя каквото си искам!". И какво се получава? Нещо, което по-скоро напомня театрална постановка. Имаме ограничен брой персонажи, още по-ограничен брой декори, много говорене и значително по-малко действие в огромна част от филма. За разлика от финала, който е по-тарантински деен, брутален и кървав до нелепост. Но това му е хубавото.

Докато стигнете до него обаче ще се нагледате на едни дъъъъъълги сцени - движеща се бавно в снега каляска, похапване, размяна на погледи, заковаване на врата, пак каляска, недоверчиви погледи, пак заковаване на врата. Сега, припомняйки си ги, в съзнанието ми върху самите сцени изскача мутрата на Тарантино с два опънати средняка към лицето ми. Не се ядосвам, даже ми става забавно, но за много хора изключително мудното темпо на филма ще е отблъскващо. И ако споменатите в началото два филма могат без проблем да очароват и масовата публика, тук това ще стане малко по-трудно.

Иначе място за хвалби има, да не си помислите, че само ще мрънкам, че "филмът бил дълъг". Започваме с каста, в който няма слабо звено. Като се почне от легендите Ръсел и Самюел Джаксън, мине се през Тим Рот (който на всички ни се иска да беше Кристоф Валц, ама не е) и се стигне до култовата мутра на Майкъл Медсън. Минаваме през детайлите, толкова важни за филм като този. Действието все пак се развива след Гражданската война, хората доскоро са били с насочени пушки едни срещу други, а сега трябва да се научат да живеят заедно. Цветнокожите тепърва се борят за своето място под слънцето и расизмът си се шири с все сила навсякъде, а отношението към жените не е кой знае колко по-цветущо. Споменатите горе истории, които можеха да бъдат разказани в по-сбит формат, поне помагат картинката от този период да стане по-цветна и ясна за зрителите, които са зле с историята.

Естествено филмът е красив чисто визуално, но тук изненада просто няма как да има. Пръскащата кръв и високите дози филмово насилие пък ги аплодираме по навик, знаейки кой е сценарист и режисьор на филма. Тарантино е ученик на занаята и знае кое и как. Знае как да разчита и на тишината, и на музиката, за да подсили определени сцени. Сигурно заради това е привлякъл Енио Мориконе (да, същият) за написване на музиката. Похвално решение, заедно с вкарването на The White Stripes във филма.

Има доста неща, за които "Омразната осморка" да получи адмирации. Във всички други случаи бих похвалил Тарантино и за това, че не бърза и си дава цялото необходимо време на света, за да разкаже историята по начина, по който той иска. Тук обаче мудността на лентата ми дойде в повече.

Ще видим какво ще ни предложи "Деветият филм от Куентин Тарантино" (отново trailer guy voice). Той май намекна, че му се прави хорър... Обзалагам се, че поне ще е кървав.

Книги: "Границата" на Робърт МакКамън


Представете си края на света. Но не онзи хубав и завършен край на света, в който човешкият вид тотално е заличен от лицето на тази бедна и страдаща планета, а онзи, половинчатия край на света, който Холивуд ни предлага ежегодно. "Апокалипсис в прогрес", който все не достига своята така чакана и желана кулминация, ами вместо това се налага да гледаме как разни "добри хора" се чудят как да спасят не само своите задници, но и тези на всички, живеещи в Съеди... простете - живеещи навсякъде по света.

Наложилото се през последните години правило дава три варианта за причина за началото на този полу-апокалипсис:

а) природен катаклизъм ('щото сме тъпи копелета, които се правят, че много знаят);
б) зомбита (виж написаното в горните скоби);
в) извънземни ('щото сме недоразвити копелета и по всички правила на колонизацията ако някой по-развит дойде на Земята, ще иска да ни изтреби, за да не му пречим).

Робърт МакКамън си е харесал третия вариант. Даже си е казал "няма да е една извънземна раса, а ще са две". И точно това заварваме в "Границата". Двете враждуващи раси, които са на на границата да са протоси и зерги, ама не са баш, са харесали Земята като свое поле на военни действия. И се стрелят, и се взривяват, и се разкъсват, изпепеляват и дезинтегрират.

Свежото в случая е, че ние изглежда не сме основната цел, а просто фон. Някакви си там развити примати (за религиозните: някакви си там Божии чеда, бел. пълитикали-кърект-Бире). Няма значение ще живеем ли или ще умрем - ако могат да ни ползват в кървавия си конфликт - ОК, ако не - да вървим по дяволите.

Да, обаче хората са инатливи и трудно умират. Като малкото момче, което се събужда сред отломките на унищожен от войната град без спомен как се казва, откъде идва и за какво се бори. За негов късмет (не знам дали и за наш) то получава неочаквана помощ и шанс лека-полека да сглоби пъзела не само на своя живот, но и на всичко случващо се на Земята.

Тук е моментът да призная, че не харесвам половинчати свършеци на света. Ако ще се свършва, да се свършва. Ако искам да се преклоня пред това колко стряскащо инатливи сме като вид и как винаги отказваме да се предадем и да умрем, предпочитам да е с някаква по-реална и лична история, а не да е борба на цялото човечество за оцеляване, за да може после пак да се стреляме помежду си заради някакви въображаеми създатели, земя, храна, вода, жени, петрол, пари и т.н. Може би заради това "Границата" не ме грабна чак толкова - просто ми беше трудно да се загрижа за това какво ще стане не само с главните герои, но и с всички останали хора, живеещи в разкъсвания от извънземна война свят.

А и този пуст МакКамън упорито бягаше от нещата, които ми бяха най-интересни в книгата му - двете извънземни раси; как е започнал конфликтът им и каква е крайната му цел; какви експерименти правят, как и защо. Фантастичният елемент, дами и господа! Него исках по-развит. Наскоро Книжен Петър написа, че "Границата" е по-скоро хорър, отколкото фантастика, и чак сега се замислям колко е прав. Атмосферата в нея по-скоро напомня на "The Walking Dead" с малко "Денят на независимостта", отколкото на някоя по-чиста и солидна фантастика.

Попаденията ги има - някои от по-близките сблъсъци с извънземните и техните произведения, конкретни сексуални контакти, както и по-динамичният и наистина създаващ усещането за някаква опасност финал, който сякаш компенсира по-монотонното действие през останалата част от книгата. Но най-интересното за мен за съжаление не бе доразвито. Вместо това има доста клишета, които сякаш са излезли от някой фантастичен екшън. Сякаш книгата крещи "Филмирай ме! Филмирай ме!". Което може би ще стане някой ден. От едно крайно дразнещо филмово клише МакКамън се е опитал да избяга - това, че често поддържащите персонажи не вярват на главния герой и се опитват да му пречат. Тук се случва обратното, но изненадващо резултатът не е кой знае колко по-добър, че даже е дразнещо наивен.

Бяхме на границата да не се харесаме с "Границата". И все пак криво-ляво МакКамън успя да се измъкне от това книгата му да попадне в черния списък на измъчилите очите, нервите и душата ми заглавия. Даже ще я препоръчам на хората, които си падат по историите за апокалипсис, породен от някоя от посочените в началото причини. На любителите на фантастиката това, което ще открият в нея, ще е по-скоро леко повърхностно и недоразвито. Ще видим как ще е на екран.

Издателство: DejaBook
Корици: меки (ама с много секси корица. Браво, Живко! Браво, Петров! Ахаахаха)
Брой страници: 452

Star Wars: The Force Awakens - РЕВЮТО Епизод 1: Дочаканата премиера


Новата година за блога ще започне по най-правилния начин: с първата от поредица публикации, разглеждащи кино-събитието на вече отминалата 2015-та - "Star Wars: The Force Awakens". В главата ми има много идеи за това какво искам да напиша (а вие да прочетете) за филма, но ще видим дали времето ще ми позволи да ги реализирам. Нооо нищо не пречи да пробваме.

Започваме малко новинарски, защото човек не може да си избяга от занаята: приходите от "Силата се пробужда" вече минаха 1 милиард долара. В края на годината резултатите му бяха 1 милиард и 293 милиона долара в световен мащаб, с което мина "Frozen" и зае ОСМАТА позиция в класацията за най-успешни филми на всички времена. В класацията само за Щатите е на 4-то място (мина "Отмъстителите") и предстои "борбата" с приходите на "Джурасик свят", "Титаник" и сегашния номер 1 "Аватар", които скоро ще бъдат сгазени от могъществото на Тъмната страна. Парите валят като сладък, зелен сняг върху главите на тези от Disney, които вероятно са крайно щастливи от решението си да предложат 4 милиарда на Лукас, за да откупят всичките му творения...

Хей, дори аз, без да печеля пари от цялата работа, а само да давам, съм адски щастлив от продажбата на LucasFilm ООД. Вероятно ако тя не бе станала факт, никога нямаше да преживеем това, което ни се случи през декември - премиерата на чаканото с години (за някои десетилетия) продължение на "Завръщането на джедаите".

Точно заради това започваме поредицата публикации с леко въведение - преживяването, което беше премиерата, нищо, че от нея минаха цели 2 седмици. Ще ви спестя и спойлерите, които ще запазим за същинското ревю. Така...

STAR WARS: THE FORCE AWAKENS - РЕВЮТО
Епизод 1: Дочаканата премиера

Па-па-па-паааааааааааааа! Пааааа! Папа-паааааааа-пааааа!

В първите минути на 18 декември заветният миг настъпи. Дойде краят на чакане, продължило над две години. Чакане, започнало в онази вечер, в която от пост на познат във Facebook разбрах невероятната тогава новина (Християне, ако четеш това, за теб става дума), че Джордж Лукас е продал LucasFilm на Дисни и Епизод 7 официално е на хоризонта. Нещо, което не вярвах, че някога ще се случи.

И ей ме на, доживях нощта на премиерата (по едно време имах опасения, че може да не се случи... не е лесно да си хипохондрик, приятелчета! Само погребението ти ти се привижда). Докато висяхме в мола не можех да се нарадвам на всички хора там. На мъжете, жените, момичетата и момчетата със Star Wars-тематични тениски, плетени Йода-шапки, пластмасови мечове... Дълго се оглеждах за момичето, което било със Star Wars-клин, но така и не я открих. Може Георги и братовчед ми просто да са били по-ентусиазирани и да са им се привиждали някакви неща.

Нямаше обаче как човек да пропусне двамата (поне двама видях със сигурност) 35+ годишни мъже, облечени от глава до пети в джедайски роби. Огромен респект за тяхната впечатляваща фенщина. И, разбира се, черешката в тортата - тайнственият Кайло Рен-двойник, вероятно част от промоционалната кампания на филма. Кампания, която работи, защото и аз като децата не издържах на изкушението да се снимам с него/нея:

Вече рядко си плясвам мутрата тук (за ваше съжаление), но Тъмната страна определено е с нас. Отзад ни дебнеше някакъв джедай. "Дебнеше"... В минало време.

От три зали, в които филмът щеше да започне, аз щях да съм от тези, за които началото ще е най-рано - в 00:01. Следващите бяха в 00:02 и 00:03, защото са смотаняци и не са така бързи в купуването на билети като Георги ("Браво, Георги!"). Но не било писано - първо ни забави чистенето на пуканки от предна прожекция на нещо-си (пичовете не чуха съвета/молбата ми "Няма нужда да чистите, момчета, мога да го гледам и в кочина"), а след това 24 минути трейлъри, технически проблеми и забавили се хора ме отдалечиха още повече от бленуваното така силно филмово произведение.

Забавилите се хора, да. Как може да отидеш на премиера на "Star Wars" и да закъсняваш за залата, за да си купуваш кола (поне да беше Pepsi) и пуканки? Що за човек си ти? Човек ли си изобщо и имаш ли душа и сърце, съзнавайки, че от киното може (погрешно) да решат да чакат теб и себеподобните ти, защото, нали, е премиера?!? Тъмната страна ме изкуши в онзи миг, в който носеща напитки и храна casual-viewer scum се оглеждаше от дъното на залата в търсене на местата си. Но нямах меч, о, нямах меч...

После дойдоха трейлърите. Преживях ги, но нямаше как да се зарадвам дори на тези за филми по комикси, защото отлагаха тъй дълго чаканото. След трейлърите изскочиха рекламите. Скъпи рекламодатели, когато човек е отишъл на премиера на филм, чакан от него в продължение на десетилетие (за някои повече), той не е в настроение за реклами и шансът да го настроите срещу продукта си е много по-голям. Така вече няма да ям една конкретна марка шоколади, няма да ползвам услугите на една конкретна банка, нито да пия едно конкретно уиски и една популярна кола напитка, която... oh, wait, аз и сега не я пия. Защото не е Pepsi (продуктовото позициониране ми е силна страна. А все още не ми плащат. Сериозно).

И тогава...

Започна филма? Не. На една от рекламите нещо се прецака и в средата на екрана видяхме голяма черна лента. Последва мрак и ужасът от идеята, че може изобщо да не видя филма. Развеселиха ме пичовете от долния ред, които светнаха мечовете си и започнаха да се дуелират, носейки поне малко успокоение на изнервената тълпа. От киното се извиниха и казаха, че до 2 минути филмът ще започне. Е, имаше още малко трейлъри, но все пак оправиха проблема и им прощавам. Донякъде и заради нея, тъй като вече знам що за лудница е и там.

След втора доза реклами на продукти, които никога повече няма да ползвам, дойде мигът... Логото на LucasFilm, синият надпис над черен фон и избухващото интро, което милиони души по света тръпнеха да видят отново....

Хубав спомен.

Сега очаквате да ви кажа нещо за самия филм?!? Нееее, не, не, не. Това, че има "Ревю" в заглавието не означава, че всичко ще стане ясно още в самото начало :D Както казах, същинското ревю остава за по-нататък, спойлерите и те. Но за да не съм пълен боклук, който само е разказал как е минало времето му докато чака началото на филма, нека отметнем основното с няколко реда:

"Star Wars: The Force Awakens" ми хареса много. Не беше разочарование, а дори надмина очакванията, които нямаше как да не си създам в лека степен. Филмът е по-добър от всеки един от prequel-ите (Епизоди от 1 до 3). Бих отишъл и по-далеч, казвайки, че е сериозна конкуренция и на "Завръщането на джедаите", но някои могат да ме обявят за еретик и да ме запалят на клада.

"Силата се пробужда" ни даде достатъчно от старите и добре познати герои. Освен това изключително успешно представи следващото поколение - основните нови лица са приятна изненада до един: забавни и интересни "добри герои", които успешно те печелят на своя страна, както и гениално измислен, написан и представен нов злодей. Знам, че има хора, които не са съгласни с втората част от твърдението ми, но рано или късно ще се аргументирам, спокойно.

Подобно на "The Force Awakens" и този текст остава много неща недовършени и неизказани, но ще се постарая до премиерата на Епизод 8 да отметнем всичко важно. Важното е, че Силата вече е с нас. Какво имаме да кажем всички ние по темата не е от чак такова голямо значение.

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel

BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-разли...