Книги: "Полукрал" на Джо Абъркромби


Джо Абъркромби за мен се превърна в един от онези наркотизиращи автори, чиито нови произведения чакаш ли, чакаш с нетърпение, гризеш нокти, тропаш с пръсти, дъвчеш устни и накрая, когато последното отроче на фантазията им попадне в ръцете ти, тъпчеш енергично земята с крак като ентусиазиран, превъзбуден заек.

Така че няма нищо изненадващо в радостта ми от допира с "Полукрал". Тя ни разказва за Ярви - сакатият принц на едно от кралствата край Разбитото море. Макар и роден със златна лъжица в уста, едната му недоразвита ръка му е донесла множество подигравки и му е показала колко отвратителни могат да бъдат хората. Отраснал е с идеята, че никога не ще бъде крал, а вместо това ще служи като пастор (върховен съветник, духовен лидер) на големия си брат. Но животът обича да го начуква още повече дори на най-преебаните и един светъл ден Ярви се оказва с корона на главата. Корона, която е твърде тежка не за друго, ами защото го товари с неизпълними очаквания, засиленото презрение на цялото кралство и една камара врагове - далечни и не чак толкова далечни. А отделно му се налага да изпълнява и глупава, необмислена клетва за отмъщение, която изпраща него, сакатият полукрал, на война. А от война понякога дори "целите" крале не успяват да се върнат...

Ще бъда честен - бях доста недоволен и скептично настроен, когато разбрах, че действието в следващата книга на Абъркромби няма да се развива в добре познатия ни от трилогията "Първият закон" и самостоятелните му романи Кръг на света. Още по-недоволен и скептичен бях, когато разбрах, че фентъзито "Полукрал" ще е насочено към young adult аудитория - твърде старите, за да се водят деца, и твърде младите, за да се водят възрастни. Демек келеши. Който се е сблъсквал с негово произведение може да предположи какви бяха притесненията ми: Сбогом, кръв! Сбогом, насилие! Сбогом, цинизъм! Сбогом, култови, едностранични секс-сцени!

За огромна радост на мен, на теб, на вас, на нас, на всииички люде по света, сблъсквали се и харесвали творчеството на британеца, "Полукрал" е сакат само по отношение на последното. Другото е на линия, заредено с една важна съставка: истински свежест и вдъхновение. Макар да ми допадна в известна степен, "Кървава страна" бе по-слаба от останалите книги на автора. Експериментирането и сериозното залитане към уестърна показа, че на Абъркромби му се пише нещо различно. Вместо да продължава с опитите да избяга в друг жанр, окован обаче от вече създадения в "Първия закон" свят, той е взел правилното решение да остане в рамките на фентъзито, създавайки си изцяло нов свят. 

Или не съвсем - като атмосфера "Полукрал" е много по-близка до останалите му романи, отколкото "Червена страна" бе. Има ги и много от познатите съставки: имаме персонаж, чийто недъг го е натровил с огромна доза цинизъм; имаме сбъркан персонаж, който лесно може да се превърне във фаворит за всеки читател; имаме няколко силни женски образа; имаме предателство, безсмислена война, много, много страдание, капчица човещина и доза приятелство.

Young adult-щината тук личи само от това, че Абъркромби не е задълбал по-сериозно в развитието на персонажите си. Някои от тях остават с няколко идеи по-безлични от други, липсва им онази щипка лесна за запомняне уникалност и шарения. Други са поредните малки бижута - многоуважаемата пияница капитан Шадикшарам, изтерзаният ненормалник Нищо и, разбира се, главният ни герой - (бил някога) принц/крал Ярви. 

Абъркромби доказва, че има фетиш към сакатите или осакатени персонажи. Глокта, Кървавият девет, Тръпката и много други са примери за това. Измисляйки някакъв недъг, британецът го превръща в основа за изграждането на персонажа. Същият е случаят и с каления от годините подигравки и презрение Ярви, чийто живот го е превърнал в брутален циник за неговата сравнително млада възраст. А ние харесваме циниците, нали така? Стоим и им пляскаме с двете си цели ръце, защото виждаме колко по-леко от нас приемат живота и изпитанията, които той поднася. Ех...

Единствената слабост на книгата е, че е твърде кратка и свършва твърде бързо. Хваща те, изсмуква те и  въпреки изненадващо задоволителния си финал, тя те оставя с желание за още. А събитията в "Полукрал" дават стабилна основа за нещо още по-зрелищно. Огромна роля за това имат и двата много приятни обрата (спокооооойно, знаете, че мразя спойлери), които определено ме изненадаха и завишиха дори повече крайната ми оценка. И сега, все още доволно потръпващ от контакта си с книгата, вече съм сигурен, че това Абъркромби да си създаде нов свят е било добра идея както за самия него, така и за нас, неговите читатели.

(Полу)кралят е мъртъв, да живее (полу)кралят. А покрай него и новата доза Абъркромби. Тропайте с крака.

----

Издателство: Колибри
Корици: меки
Брой страници: 378

----

Популярни публикации от този блог

Децата и техните нови книжни идоли

Комикси: "Batman: I am Suicide" (#9-15)

Книги: "Тайната история на Туин Пийкс" от Марк Фрост