"Captain America: Civil War" (Ревю)


Marvel отново го направиха.

"Captain America: Civil War" лично за мен попада в Топ 3 на най-добрите ленти от филмовата вселена на комиксовия гигант, нареждайки се до първия "The Avengers" и "Captain America: Winter Soldier". Все още обаче не мога да определя на кое място, но това е без значение.

Важното е, че новата Marvel лента е един качествен филм, макар и белязан от това да е базиран върху комикс. Което, както знаем, води до предубеденост в някои зрители. "Civil War" успешно жонглира не с двама, не с трима, а с цели 12 супергерои и няколко странични персонажа, представя екшън-сцени и сблъсъци на обичайното високо ниво, дава солидна доза хумор, за да ни напомни, че не се взима твърде насериозно, и въпреки всичко накрая пак ни представя една смислена, логична, зряла и добре конструирана история. Нещо, което "Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта" не успя да направи.

Да започнем с основната тема - тази за последствията, които спасяването на света носи. Всеки, който е гледал някой от двата филма за "Отмъстителите" и/или предния "Капитан Америка", знае, че макар накрая героите да неутрализират "голямата заплаха", това става с цената на много жертви - бутнати сгради, премазани коли, убити в масовата разруха невинни хора. След поредния подобен инцидент Новите Отмъстители, предвождани от Капитан Америка (Стив Роджърс), изпадат в неприятна ситуация - светът най-накрая им търси отговорност за стореното. Държавният секретар на САЩ плясва пред очите им "Договора Соковия", според който групата супергерои преминава под контрола на ООН и ще оперира само където организацията ги изпрати. А ако някой не е съгласен, го чака пенсиониране.

Разбира се, Стив Роджърс не е съгласен. Опарил се вече от това да е под контрола на "неправилните хора", той няма намерение това да се повтаря и смята, че е по-добре на заплахите да се отговаря навреме, защото иначе щетите ще са много по-сериозни. Не всички обаче са на неговото мнение и в редиците на Отмъстителите настъпва разединение. Най-сериозната подкрепа за договора и международния контрол идва от най-изненадващия човек - ексцентричния бохем-милиардер Тони Старк, чиято съвест за причиненото от него като Iron Man не го оставя намира. И така конфликтът в редиците на героите става неизбежен, защото едните са "за" контрола, а другите са твърдо против. А нещата се усложняват допълнително, когато лице от миналото на Капитан Америка се връща с гръм и трясък на сцената.

Красотата в пресъздаването на темата за отговорността, която супергероите носят за разрухата, която биейки се с лошите причиняват, е в това колко равнопоставено са показани двете гледни точки. Човек разбира аргументите и на Капитана, и на Iron Man. Въпрос на личен избор е с кого от двамата да се съгласиш. Всеки от тях, че и от останалите герои, е прав за себе си. И това важи не само за основната причина за супергеройския конфликт, но и за зрелищния и емоционален обрат на финала, в който отново няма някой, който да греши, но и няма абсолютно прав.

Team Captain America в атака. Идеята за битка на празно летище ми се струваше малко разочароваща, но всъщност нейната семплост е най-големият й плюс - така фокусът пада не върху разрухата, а върху самите двубои - по-лични и повече "лице в лице".

"Civil War" остава верен на идеята за отговорността и за моя огромна радост в него разруха от огромни пропорции ни е спестена. Тук всичко е някак по-компактно, по-лично. Няма сринати до земята градове, гигантски вълни, падащи от небето метеорити и т.н., поставени там само заради няколкото зрелищни CGI кадъра. От онези, които правят впечатление в трейлърите, но са абсолютно безсмислени в самия филм. Както се вижда в трейлъра на този филм, основна битка се случва на празно летище. Защо? Защото така няма как да пострадат невинни хора, а нали все пак това е нещото, довело до "Договора Соковия".

Филмът успява и на друго ниво - представянето на новите персонажи, особено на Spider-Man и Black Panther. Да, първият е този, чиято поява в трейлърите предизвика масова истерия. По-важната роля във филма обаче получава принц Т'Чала/Black Panther. Той не е просто пришит към основната история, а има важно място в нея; има реален мотив за действията си и участието си в този конфликт. Въпреки че акцентът, който Chadwick Boseman използва, малко дразнеше ушите ми и на моменти ми звучеше преувеличен, съм заинтригуван от това как този герой бе представен и се радвам, че е получил такава важна роля. Сега повече хора ще обърнат погледи към киносалоните, когато дойде време за самостоятелния филм за Черната пантера.

Персонаж №4 по скалата "Важност".

Спокойно, това не означава, че Спайдър-мен е разочарование. Предполагам, че представянето на Том Холънд като Питър Паркър ще доведе до различни реакции, но аз лично одобрявам избора на нов Паяк. Холънд се справя добре и като нервен тийнейджър, и като неспирно плямпащ супергерой. Знаех си, че героят трябва да бъде оставен в ръцете на самите Marvel, за да се получи нещо наистина добро. Имайте предвид обаче, че ролята на Паркър в "Civil War" не е чак толкова голяма (напълно обяснимо). Двамата с Ant-Man са повече като пришивки, имащи своите звездни мигове, без обаче да прекаляват с гостоприемството на натоварения от и без това многото персонажи зрител. Все пак 12 супергероя не са малко. Странното обаче е, че сценаристите Кристофър Маркъс и Стивън Макфийли са успели да отделят по малко, но достатъчно внимание на всеки от тях. Никой не е там просто за фон, бройка или да рекламира бъдещ филм. 

Стив Роджърс и Тони Старк са в центъра на прожекторите, естествено. Колкото Робърт Дауни-младши Е Тони Старк, толкова Крис Евънс Е Капитан Америка. Евънс отлично олицетворява уверения в своите решения праведен герой, който е готов да отстоява това, в което вярва, дори когато всички се опитват да му втълпят, че греши. Той е от редките истински добри герои - изтъкан е само от позитивни качества и въпреки това симпатичен на радващия се най-вече на негодници зрител. Старк продължава да е същата каша от его, чувство за хумор и емоционална нестабилност, спускаща се по пътя от добри намерения надолу към Ада, но именно заради това го харесваме, нали така? Контрастът между двамата супергерои води до още по-любопитен сблъсък между тях, както на идейно, така и на физическо ниво. 

Въпреки двойния акцент в рекламната кампания, този филм носи усещането за лента за Капитан Америка, макар че Iron Man не остава много назад.

"Captain America: Civil War" ни представя и един от сравнително по-успешно екранизираните Marvel злодеи досега. Да, има си и наистина лош лошковец. Не е на висотата на Локи, Килгрейв или Уилсън Фиск, но пак оставя някакъв по-солиден спомен от другите, изгорели като клечки кибрит злодеи в повечето филми на Marvel. А и като комикс-фен се радвам, че поне един от по-популярните противници на Капитана не беше опропастен (както стана с Барон Стръкър в "Age of Ultron").

Искате да кажа и нещо лошо? Ами... филмът у нас стана жертва на ужасяващ превод на заглавието, така че като отидете на кино не се учудвайте, че ще гледате "Първият отмъстител: Войната на героите". В нечии очи това заглавие може да е добро и да привлича масовия зрител, но мен лично ме кара да потръпвам от погнуса. Но все пак е ясно, че извън САЩ филм с името "Капитан Америка: Гражданска война" е трудно продаваем. Ето ви лошото. Сега към финала:

С всички позитиви, които изброих, какво ми остава да кажа, освен че режисьорите на филма - братята Русо, заедно със сценаристите, вкараха нова свежа глътка въздух в Marvel филмите. Интересът ми към "Black Panther", "Spider-Man: Homecoming" и най-вече "Avengers: Infinity War" скочи много. 

Препоръчвам ви горещо "Captain America: Civil War". Гледането на "Winter Soldier" преди това, в случай, че все още не сте, е препоръчително, колкото да сте наясно с някои елементи от историята. Marvel успяха в това да ни предоставят добре направен филм за супергерои срещу супергерои. Ще се повторя: "Civil War" е в Топ 3 на най-добрите Marvel заглавия. Гледайте го!

Искам Conor McGregor vs. Brock Lesnar на SummerSlam

Ох, колко ми се пишеха простотии! Най-хубаво обаче се получава, когато се случи простотия, която да послужи като вдъхновение за твоята простотия. И ей го на - Конър "Плямпалото" МакГрегър, една от най-големите звезди в смесените бойни изкуства, обяви, че се "пенсионира", с което провали главния мач на юбилейното UFC 200. Едни фенове на бойния спорт са потресени, други са в шок, трети се забавляват с поредната идиотщина, направена от MMA боеца. Дейна Уайт със сигурност плаче и псува (или псува и плаче, редът е без значение, важното е сълзи да се леят и плюнки да хвърчат), но някой трябва да погледне нещата и от позитивната страна. А тя е:

Ами какво ще стане, ако "пенсионерът" Конър не само е чикъншитнал от главния мач на UFC 200 заради пари? Ами ако наистина се отказва от спорта, страхуващ се, че някой-друг точен ритник в кратуната му ще го направи едно с Майката Земя твърде скоро? Ами ако Конър...

...подпише с WWE?

Знам, че няма да стане. Знам, че няма смисъл дори да го обсъждаме, но FUCK IT! Ще го направим! Време е да обсъдим отмъщението на дедо ви Винс, за това, че Дейна приюти разбунтувалия се CM Punk (въпреки инфекцията). Сега е моментът Вини Мак да бръкне дълбоко в шефските джобчета (напълнени от WWE Network-a), да изкара пачките и да почне да замеря с тях МакГрегър по улиците. Крайната цел?

CONOR MCGREGOR VS. BROCK LESNAR @ WWE SUMMERSLAM 2016
(дори картинка направих, бел. paintmaster)


Побъркал съм се, знам, днес доста ме пече слънцето, въпреки бурния вятър. Но кажете ми, скъпи блогочетци, не звучи ли сладко? Прочетете го няколко пъти на глас и се замислете не ви ли носи някаква душевна наслада.

Че е лудост, лудост е. Но ще бъде епична лудост! И има вероятност с правилната реклама да продаде повече PPV-та от UFC 200. Или да докара повече абонати на WWE Network, макар че ако аз съм промоутър и се сдобия с възможност за такъв мач, феновете могат да забравят да гледат шоуто с него за 9,99$. Мерси, ама не мерси.

И няма да е кеч, не, не, не. Би било нелепо да вкараш МакГрегър, един от най-популярните истински бойци в света, да се мъчи със занаят, който не е негов. Не и със стила, показван от Леснър, откакто самият той се върна в WWE от UFC. Не може да е и ММА мач, защото 130-килограмовият Брок просто ще погълне 77-килограмовия МакГрегър. Heavyweighter vs Featherweighter звучи болно. Не само болно, ами направо с опасност за живота. Няма да има "Suplex City, Bitch!", ще има "Легнах върху теб и ти умря, bitch". Поради тези причини мачът ще бъде нещо средно. Виж, как Винс и компания ще убедят някой от двамата да падне - дори не искам да си помислям. Тук вече ще е ГОЛЯМОТО БЪРКАНЕ В ДЖОБОВЕТЕ (тм)! И един от двамата (по-умният) ще си построи къща от пачки, а милиони телевизори/монитори/смартфони по света ще бъдат покрити от фенско семе след като сблъсъка Lesnar vs. McGregor стане реалност.

Ех, мечти... Но се вдъхнових, дявол да го вземе, а само идеята за подобен мач на КЕЧ-ринг ми носи широка идиотска усмивка. Представете си само епичната размяна на реплики между ирландеца и Пол Хеймън. Разбира се, че Хеймън ще плямпа по време на build up-a на мача, защото на нападките на МакГрегър Брок би могъл да отговори само с някой друг крясък на птеродактил в размножителен период, което сериозно ще секне ентусиазма на всички ни (ще убие възбудата). Но Хеймън vs. Макгрегър на микрофон ще е злато, което ще надъха всички за диаманта, който ще е Леснър vs. МакГрегър на ринга.

Хвърли парите, Винс! Не ти трябват! Не ти трябват, Винс!

И без това децата ти чакат да се пенсионираш/гътнеш, за да се хванат за гушите за това кой да наследи по-голяма порция от пая.

Книги: "Сияйни слова" на Брандън Сандърсън (ВИДЕО)

Дойде време да опитаме нещо ново: видео-рецензия на книгата "Сияйни слова" на Брандън Сандърсън:


И още нещо, което отпадна при монтажа (хей, за пръв път е, нормално е) - Сандърсън е пълната противоположност на Мартин, например. Докато белобрадият шишко трепе герои бе да му мигне окото, то на Сандърсън просто не му стиска да дръпне шалтера дори на второстепенните такива. А дори когато се осмели да тегли ножа на някого, едва няколко страници по-късно прецаква нещата.

Това беше. Градивната критика е добре дошла, а дали ще видите второ подобно видео е въпрос, чийто отговор дори аз не знам.

Музика: The Freak Fandango Orchestra - Requiem for a Fish (чрез FreeMusicArchive.org)

Чистият талант пред спектакъла: Как NXT Takeover бе по-добър от WrestleMania 32

Кеч-фенчетата вече отбелязахме нашата "Нова година" и можем спокойно да чакаме следващата. Но все пак е в реда на нещата да кажем няколко думи за тазгодишния WrestleMania-уикенд. С какво друго да започнем, освен с най-доброто кеч-шоу, което WWE ни предложиха в периода петък-понеделник:

NXT TAKEOVER: DALLAS

Тези двамата, акомпанирани от една невероятна (с)маркска публика, направиха мач, за който ще се говори поне до края на годината; Photos: WWE.com

О, да. Оооо, да! WrestleMania може да е грандиозен спектакъл, пълнещ стадиони с над 100 000 души, водещ на ринга (нежелани) "звезди" от шоубизнеса, "забавляващ" феновете със сегменти като този със Скалата и Сина, и ознаменуващ с тонове фойерверки началото на нова година от кеч-летоброенето. Истинското бижу обаче бе не 'Mania, a това, което предложиха кечистите от шоуто за "развиване на таланти".

Без съмнение Sami Zayn vs. Shinsuke Nakamura беше върховен мач. Дебютът на Накамура бе най-добрият такъв за WrestleMania-уикенда: той демонстрира харизма и умения, които да го направят интересен дори на хората, които го гледат за пръв път (като мен), а освен това публиката бе ненормална и със скандиранията си издигна на още по-високо ниво това, което японецът и Сами правеха на ринга. Всъщност аз лично си мисля, че именно публиката създаде впечатлението за толкова грандиозен сблъсък, но по никакъв начин не искам да омаловажавам стореното от двамата на ринга. Мачът им бе истинско удоволствие за всеки фен и отново не вярвам, че виждам в WWE ринг нещо толкова качествено, толкова технично, толкова indy по душа.

От останалите четири мача само един може да мине за слаб - този между Austin Aries и Baron Corbin. Вината, разбира се, я търся в Корбин, а не в "Най-великия човек на света". Тъжното/смешното в случая е, че именно Корбин бе избран да дебютира в главния ростър 2 дни по-късно и то как - с победа на WrestleMania. Единствената логика, която виждам в това решение, е, че той просто не е достатъчно добър, за да е в NXT. Иска ми се да се шегувах и да, истинската причина със сигурност не е това, но звучи толкова правилно.

Другото? Отново силен женски мач между Асука и Бейли; отличен мач за отборните титли - от онзи тип, който липсва на WWE в момента, като American Alpha хвърлят във въздуха повече харизма дори от потта, която оставят на ринга (и да, искам да ги видя до Кърт Енгъл някой ден); достоен main event, който, макар да отстъпи на Зейн-Накамура, си струва да се види. Мачът между Finn Balor и Samoa Joe пострада само от жалките и непрестанни опити на рефери и лекари да спрат кървенето от окото на Джо ("Let Joe bleed!"), а кръвта само засилваше представата за претендента като машина, която няма да се спре пред нищо, за да докопа златото. Вместо това трябваше да гледаме как пет човека му бършат раната, докато той полудява заради осакатения от правилата на WWE мач.

Въпреки този лек лекарски минус, "NXT Takeover: Dallas" е шоуто, което със сигурност трябва да изгледате. Забравете WrestleMania 32, забравете RAW-ът след нея. Гледайте това шоу и няма да съжалявате. Зрелищни КЕЧ-мачове, страхотна публика и задоволителни и логични резултати. Умишлено не съм писал нищо за победители и победени, за да ви е по-интересно. ГЛЕДАЙТЕ ГО!

WRESTLEMANIA (32)

Истинските звезди на тазгодишната WrestleMania.

Излишни, нелогични изненади в резултатите (които на следващата вечер в RAW бяха тотално пренебрегнати и обезсмислени) и main event, който се нарежда сред най-скучните главни мачове на 'Mania, които съм гледал. С това май ще запомня WrestleMania Звездичка (32).

Най-доброто откъм чист кеч в цялото шоу беше женския мач. Поклон за трите момичета и за душата, която влагат в това, което правят. Прекрасен троен мач, който бе и най-добрия женски такъв, който съм виждал на най-голямото шоу. Дамите безспорно заслужават новата си Women's титла, дано поне и буукингът около нея е толкова добър, колкото мачовете, които Шарлът, Беки, Саша и ко. предлагат. Това, че техният мач бе най-добър в шоуто обаче говори колкото добре за тях, толкова зле и за мъжката част от ростъра.

Хората са стараха, факт. Опитаха се да изкарат най-доброто от безумните мачове, в които ги бяха вкарали и слабите истории, с които тези мачове уж бяха "градени". Въпреки това обаче почти нищо не надмина средното, "добро" ниво. Истински доволен останах само от двата сблъсъка, които реално очаквах с интерес - Lesnar vs. Ambrose, който беше хаотичен въргал, и Undertaker vs. Shane, който пък бе точно това, което очаквахме - размяна на spot-ове, много почивки и игра с публиката + падащ от клетката Шейн. И двата мача обаче ме оставиха доволен.

По-скоро разочарован останах от Джерико-Стайлс, на които просто нещо им липсваше, а и изборът на победител бе странен (особено с оглед на RAW). Разочарование, донякъде очаквано, бе и кралската битка за Andre The Giant трофея. Нито едно по-солидно завръщане + победа за Барон Корбин = meh. Корбин ми е ужасно generic кечист, с образ и вид, сякаш измислени за 5 минути с "Create A Superstar" опцията на видеоигра. Нито е рокер, нито е сатанист. Едър мъжага (както Винс ги обича) с детско личице, тъпи татуси и съмнителни умения на ринга. Освен да очакваме да е световен шампион до година-две.

За мъчителния main event не ми се говори, а още по-малко за речта на Стефани преди него... Жалък опит да ни накарат да мразим Triple H в последния момент, а Рейнс да бъде представен като "героя на масите". Отвратително. Самият мач също беше просто ОК, далеч от това, което трябва да е главен сблъсък на WrestleMania. Удобно ще забравим, че го е имало, както правим с други два такива на Хънтър - този с Джерико (18) и този с Ортън (25). Този път го нямаше Ролинс, за да спаси положението; нямаше го и Брок, за да хвърля суплекси. Имаше го Роман Рейнс, който все по-целеустремено върви към това да е новия Джон Сина. Неприятното е, че е дори по-лош от Сина в някои аспекти, но не ми се почва по темата.

Като казах Сина, сърцето ми се сви още повече от ужасно дългия сегмент, в който той взе участие. Скалата май забрави, че при неговата поява хората в залата вече са били по местата си от 3-4 часа, същото важеше и за нас пред телевизорите. ОК, хубаво му е да "чувства" момента, но не можеше ли малко по-бързичко да приключи с този сегмент, от който реално нямаше никаква полза за в бъдеще? Освен, че The Wyatt Family отново го отнесоха, да. И това, подобно на появата на Остин, Майкълс и Фоли, бе намигане към отминали времена, разбирам, но не е оригинално по никакъв начин и вече сме го виждали десетки пъти. Стига вече.

За поредна година софрата ми за WrestleMania бе едно от най-добрите неща, свързани (макар и косвено) с турнира. Така се прави - HD, много ядене, малко алкохол (не знам дали от него или 5-те часа ме заболя главата) и Pepsi.

За разлика от миналата година, когато качествените мачове компенсираха слабия билд, тази година WrestleMania (32) изкара наяве много от слабостите на WWE, които ме карат да продължавам да страня от редовното гледане на кеч. С резултатите WWE показаха огромен среден пръст на доста фенове, на простата логика и най-вече на буукмейкърите и хората, които бяха заложили пари (като им е толкова акъла да залагат на шоу със сценарий...). По дяволите, в прогнозите си аз май познах изхода само на един мач... Изненадите са най-хубавото в кеча, да, но когато са добри и имат някакъв смисъл. Тук изненади имаше просто, за да има "изненади", а още на следващата вечер всички те бяха обезсмисли.

Yes... The worst was yet to come.

RAW After Mania (4 април)

По принцип "RAW after Mania" е наистина запомнящо се шоу, в голяма степен заради разнообразната публика и склонността на WWE да я умилостивяват с някоя друга вече добра изненада. Тази година обаче това не стана. Най-лошото бе, че WWE сами се изсраха (с извинение) върху резултатите от предната вечер и, колкото и невъзможно да изглежда, обезсмислиха най-голямото си шоу за годината. Да видим:

1. Шейн получава контрол над RAW от нищото (което не донесе нещо кой знае колко специално). Тук можеше и да се получи нещо по-смислено, ако ни бяха представили цялата ситуация по един по-различен начин. Ама не. Винс е щастлив, че "кучката му" (Тейкър изглежда няма нищо против това обръщение) е победила Шейн, но все пак дава на сина си шанс... просто ей така.
2. Зак Райдър губи от The Miz. Реакцията ми след иначе много готиния спотфест със стълби за ИК титлата на Мания беше "По-добре Райдър, отколкото Миз" и накрая - БАМ! Холиос дикус ин задникус! Първо, Райдър беше over преди 3-4 години, преди WWE да се постараят да го закопаят и превърнат в джобър. Не могат сега да ми го изкарват като underdog-a, сбъднал детската си мечта, и да избират него пред хора с бъдеще като Зейн и Оуенс. Второ, Миз? Ебават ли се?!? Няма да коментирам. Жалко за титлата, която в ръцете на Оуенс и Амброуз бе на едно добро място.
3. The League of Nations записват победа на Мания, но отново се дънят, когато се брои - т.е. в мач за отборните титли. Какъв беше смисълът да побеждават в неделя в такъв случай?
4. AJ Styles става претендент за световната титла, след като е загубил от Джерико на Мания. Добре, бе, какъв беше проблемът да спечели първата си вражда и тогава да стане претендент? Какво щеше да изгуби Джерико от това? Какво спечели Джерико от победата си в неделя?

Има и още, но не ми се продължава. Освен тези мизерии, RAW-ът след Мания бе също така и сбор на дебюти на хора от NXT (четирима тук, още двама в Smackdown), от които харесах само този на Ензо и Кас. С толкова претъпкан ростър се опасявам, че тези четиримата ще са просто поредните "задушени" таланти, които ще джобят след време и ще се молят да се върнат в NXT. Главният ростър на WWE в момента е в една от най-тежките си ситуации, като се обръща внимание на бройката за сметка на качеството.

Истинска емоция. WWE имат двете експлозивни и адски харизматични съставки на една от най-дългите модерни кеч-вражди (която сами развиха в NXT), но вместо това ни предлагат Zack Ryder vs. The Miz. Нямам какво да кажа.

Да не пропускаме и феновете в залата, които не се интересуваха особено от случващото се на ринга (разбирам ги), а правеха и скандираха каквото им скимне, само защото целият свят очакваше това от тях.

RAW-ът просто не беше чак толкова добър и заслужено отива в дъното на класацията. Този безумен 180-градусов завой в историите, пренебрегването на цялата WrestleMania, излишно многото дебюти и недостатъчно значими завръщания (как да се радвам на Cesaro, като знам какво го чака?) не дадоха добро начало на новата кеч-година. Мания (32) поне предложи зрелище.

Моят съвет? Ако сте фенове или сте били фенове, гледайте "NXT Takeover: Dallas" - идеалната комбинация от талантливи кечисти с интересни образи, смислени истории, добри видео-пакети и отлични мачове. Другото... Е, другото по никакъв начин не ме кара отново да започвам да гледам редовно. Едва ли ще накара и вас.

Първи тийзър-трейлър за "Rogue One: A Star Wars Story"


Ерата на самостоятелните Star Wars филми започва. Ето го и първия тийзър трейлър за "Rogue One: A Star Wars Story", който ще се появи по кината на 28 декември:


Not bad, not bad. "Rogue One", както горе-долу става ясно и от трейлъра, разказва за група бунтовници, които трябва да се доберат до плановете на първата Звезда на смъртта. Същите планове, заради които R2-D2 е толкова търсен дроид в оригиналния филм. Действието на новата лента се развива между "Епизод 3: Отмъщението на ситите" и "Епизод 4: Нова надежда".

Тийзърът не показва много, да, но това е напълно нормално. Няколкото кадъра с персонажите, които влизат в оглавяваната от героинята на Фелисити Джоунс група, не са нещо свръх-грабващо. Лично аз съм най-заинтригуван от имперския адмирал (онзи с бялото), който най-вероятно ще е най-близкото нещо до адмирал Траун, което някога ще видим на голям екран (гениален имперски военноначалник, герой от книгите на Тимъти Зан), Dark Trooper-ите и сблъсъка между бунтовници и AT-AT-ове.

Бюджетът си личи дори в тийзъра, което спасява "Rogue One" от опасността да прилича на фен-филм (все пак няма общо с основната сага). Лентата определено изглежда и по-мрачна от всички Епизоди, което е плюс - нужно е нещо ново, което да отличава самостоятелните филми от видяното досега. А и колкото и да харесах "The Force Awakens", няма как да откажа малко от добрата стара Империя.

Чакаме декември. Чакаме Микълсън. Чакаме... Вейдър?

Комикси: "Secret Wars" или как в Marvel опитват да си пълнят джобовете

Не разбирате нищо? Спокойно, след като прочетете този event няма да сте по-наясно.

През последните години "reboot" стана болезнено модерна дума в комикс-индустрията. За разлика от киното обаче, тук "рестарирането" не съсипва завета само на един франчайз или филм, а има последствия върху десетки персонажи и истории. Големите издатели обичат да го правят, защото вече са научиха, че броевете с номер 1 се продават повече. И така, заради пари, година след година ставаме свидетели на малки и големи "ребуути", които да пълнят джобовете на DC и Marvel.

Подобен джобозапълващ рестарт бе направен и с Marvel-ския event "SECRET WARS". Той буквално сложи край на досегашните вселени на компанията или поне така бе рекламиран. Концепцията зад създаването му е ясна - "майната им на традициите, ще унищожим всичко и ще започнем на чисто, за да привлечем нови фенове". Всичко това отново бе замаскирано с обяснения за това как много от супергероите са "натоварени" от десетилетията истории, които новите фенове няма как да знаят. Глупости. Това е чарът на комиксите - ако човек даде шанс на този тип четиво, то той получава възможността да избира между стотици персонажи и хиляди приключения. Бърза проверка винаги може да му покаже кои истории са най-добрите, кои са издържали тестовете на времето, така да се каже, за да не си губи времето да чете всичко. 

Но да се върна на "SECRET WARS". Историята, развиваща се в 9 броя с това име и много други tie-in комикси, е следната: "класическата" и Ultimate вселените се сблъскват една в друга. Настъпва масова разруха, която би накарала дори Майкъл Бей и Зак Снайдър да се подмокрят. Човечеството загива, едва ли не реалността "загива", като оцеляват малцина избрани. Оцеляват как? Като се озовават в Battleworld - последният бастион на физическо съществуване, смесица между двата предходни свята, управлявана от Dr. Doom. Простете - "бога император" Doom, който с божествените си сили контролира този нов свят. Doom се е обградил само с хора, които да целуват металния му задник, и е поделил Battleworld на отделни зони, в които васалите държат оцелелите под контрол. А когато някой се бунтува, срещу него биват изпращани ударните отряди на Тор - различните версии на Бога на гръмотевиците, оцелели след унищожението на вселените.

Всемогъщият Dr. Doom е едно от малкото добри неща в "Secret Wars" и е добър поклон към един от най-великите комикс-злодеи, измисляни някога.

Да, но и други са преживели Края и то без помощта на Doom. Една скромна групичка супергерои, водена от Mr.Fantastic, се е озовала в Battleworld без да съзнава същността и уредбата на този свят. Същото се е случило и с редица злодеи, между които Thanos, който Marvel ще ни тикат в гърлата до пръсване покрай следващия "Avengers" филм. Всички те, всеки воден от собствените си цели, започват война срещу властта на Doom и тази нова реалност, събрала в себе си останките от всичко Marvel-ско. 

Концепцията на "SECRET WARS" е доста объркана, самата история също. Макар Есад Рибич да рисува по един доста приятен начин, визията няма как да спаси хаотичното, безцелно писане на Джонатан Хикман (Хайкман?). Сигурно с милионите tie-in комикси, допълващи основната сюжетна линия, нещата стават по-ясни. Мразя обаче да се чувствам принуден да чета броеве на 20 различни поредици, за да схвана събитията в даден event.

Поне арта и кориците са хубави, макар и вторите да са също малко претрупани и объркващи.

Да, "Secret Wars" е толкова мащабно събитие, че се сгромолясва върху основната поредица с това име заради невъзможността да обхване всичко, което се опитва да разкаже. Това обаче не е най-големият проблем. Най-проблематичен е финала. След 9-те броя от основната поредица комиксът ме остави крайно объркан за това какво по дяволите се е случило. Краят е толкова объркан и неясен, че чак ми се гади. Наложи се да чета краткия преразказ в Wikipedia, но пак не успях да схвана кой знае колко повече. Вместо това напсувах Marvel няколко пъти и отложих за бъдещ момент четенето на тяхната "нова", ребуутната Вселена, която вече издават под слогана "All-new, all-different Marvel". И в която нито всичко е ново, нито промените са чак толкова, поне ако се съди от края на "Secret Wars". 

Няма да ви отказвам да прочетете event-a, все пак основната част от него е събрана в едва 9 броя (но с милиони tie-in-и, както вече изяснихме), но не ви го и препоръчвам. Все пак се води "важен event" - поне до следващия път, в който Marvel решат да "рестартират". Което сигурно ще е още догодина.

Комикси: "Пазители на галактиката: Император Куил" (и мъчното комиксоиздаване у нас)

"Комикси! Комикси! Дайте комикси!", скандираха в хор гладните за истории в картинки нърдски души, но във Facebook страницата н...