Чистият талант пред спектакъла: Как NXT Takeover бе по-добър от WrestleMania 32

Кеч-фенчетата вече отбелязахме нашата "Нова година" и можем спокойно да чакаме следващата. Но все пак е в реда на нещата да кажем няколко думи за тазгодишния WrestleMania-уикенд. С какво друго да започнем, освен с най-доброто кеч-шоу, което WWE ни предложиха в периода петък-понеделник:

NXT TAKEOVER: DALLAS

Тези двамата, акомпанирани от една невероятна (с)маркска публика, направиха мач, за който ще се говори поне до края на годината; Photos: WWE.com

О, да. Оооо, да! WrestleMania може да е грандиозен спектакъл, пълнещ стадиони с над 100 000 души, водещ на ринга (нежелани) "звезди" от шоубизнеса, "забавляващ" феновете със сегменти като този със Скалата и Сина, и ознаменуващ с тонове фойерверки началото на нова година от кеч-летоброенето. Истинското бижу обаче бе не 'Mania, a това, което предложиха кечистите от шоуто за "развиване на таланти".

Без съмнение Sami Zayn vs. Shinsuke Nakamura беше върховен мач. Дебютът на Накамура бе най-добрият такъв за WrestleMania-уикенда: той демонстрира харизма и умения, които да го направят интересен дори на хората, които го гледат за пръв път (като мен), а освен това публиката бе ненормална и със скандиранията си издигна на още по-високо ниво това, което японецът и Сами правеха на ринга. Всъщност аз лично си мисля, че именно публиката създаде впечатлението за толкова грандиозен сблъсък, но по никакъв начин не искам да омаловажавам стореното от двамата на ринга. Мачът им бе истинско удоволствие за всеки фен и отново не вярвам, че виждам в WWE ринг нещо толкова качествено, толкова технично, толкова indy по душа.

От останалите четири мача само един може да мине за слаб - този между Austin Aries и Baron Corbin. Вината, разбира се, я търся в Корбин, а не в "Най-великия човек на света". Тъжното/смешното в случая е, че именно Корбин бе избран да дебютира в главния ростър 2 дни по-късно и то как - с победа на WrestleMania. Единствената логика, която виждам в това решение, е, че той просто не е достатъчно добър, за да е в NXT. Иска ми се да се шегувах и да, истинската причина със сигурност не е това, но звучи толкова правилно.

Другото? Отново силен женски мач между Асука и Бейли; отличен мач за отборните титли - от онзи тип, който липсва на WWE в момента, като American Alpha хвърлят във въздуха повече харизма дори от потта, която оставят на ринга (и да, искам да ги видя до Кърт Енгъл някой ден); достоен main event, който, макар да отстъпи на Зейн-Накамура, си струва да се види. Мачът между Finn Balor и Samoa Joe пострада само от жалките и непрестанни опити на рефери и лекари да спрат кървенето от окото на Джо ("Let Joe bleed!"), а кръвта само засилваше представата за претендента като машина, която няма да се спре пред нищо, за да докопа златото. Вместо това трябваше да гледаме как пет човека му бършат раната, докато той полудява заради осакатения от правилата на WWE мач.

Въпреки този лек лекарски минус, "NXT Takeover: Dallas" е шоуто, което със сигурност трябва да изгледате. Забравете WrestleMania 32, забравете RAW-ът след нея. Гледайте това шоу и няма да съжалявате. Зрелищни КЕЧ-мачове, страхотна публика и задоволителни и логични резултати. Умишлено не съм писал нищо за победители и победени, за да ви е по-интересно. ГЛЕДАЙТЕ ГО!

WRESTLEMANIA (32)

Истинските звезди на тазгодишната WrestleMania.

Излишни, нелогични изненади в резултатите (които на следващата вечер в RAW бяха тотално пренебрегнати и обезсмислени) и main event, който се нарежда сред най-скучните главни мачове на 'Mania, които съм гледал. С това май ще запомня WrestleMania Звездичка (32).

Най-доброто откъм чист кеч в цялото шоу беше женския мач. Поклон за трите момичета и за душата, която влагат в това, което правят. Прекрасен троен мач, който бе и най-добрия женски такъв, който съм виждал на най-голямото шоу. Дамите безспорно заслужават новата си Women's титла, дано поне и буукингът около нея е толкова добър, колкото мачовете, които Шарлът, Беки, Саша и ко. предлагат. Това, че техният мач бе най-добър в шоуто обаче говори колкото добре за тях, толкова зле и за мъжката част от ростъра.

Хората са стараха, факт. Опитаха се да изкарат най-доброто от безумните мачове, в които ги бяха вкарали и слабите истории, с които тези мачове уж бяха "градени". Въпреки това обаче почти нищо не надмина средното, "добро" ниво. Истински доволен останах само от двата сблъсъка, които реално очаквах с интерес - Lesnar vs. Ambrose, който беше хаотичен въргал, и Undertaker vs. Shane, който пък бе точно това, което очаквахме - размяна на spot-ове, много почивки и игра с публиката + падащ от клетката Шейн. И двата мача обаче ме оставиха доволен.

По-скоро разочарован останах от Джерико-Стайлс, на които просто нещо им липсваше, а и изборът на победител бе странен (особено с оглед на RAW). Разочарование, донякъде очаквано, бе и кралската битка за Andre The Giant трофея. Нито едно по-солидно завръщане + победа за Барон Корбин = meh. Корбин ми е ужасно generic кечист, с образ и вид, сякаш измислени за 5 минути с "Create A Superstar" опцията на видеоигра. Нито е рокер, нито е сатанист. Едър мъжага (както Винс ги обича) с детско личице, тъпи татуси и съмнителни умения на ринга. Освен да очакваме да е световен шампион до година-две.

За мъчителния main event не ми се говори, а още по-малко за речта на Стефани преди него... Жалък опит да ни накарат да мразим Triple H в последния момент, а Рейнс да бъде представен като "героя на масите". Отвратително. Самият мач също беше просто ОК, далеч от това, което трябва да е главен сблъсък на WrestleMania. Удобно ще забравим, че го е имало, както правим с други два такива на Хънтър - този с Джерико (18) и този с Ортън (25). Този път го нямаше Ролинс, за да спаси положението; нямаше го и Брок, за да хвърля суплекси. Имаше го Роман Рейнс, който все по-целеустремено върви към това да е новия Джон Сина. Неприятното е, че е дори по-лош от Сина в някои аспекти, но не ми се почва по темата.

Като казах Сина, сърцето ми се сви още повече от ужасно дългия сегмент, в който той взе участие. Скалата май забрави, че при неговата поява хората в залата вече са били по местата си от 3-4 часа, същото важеше и за нас пред телевизорите. ОК, хубаво му е да "чувства" момента, но не можеше ли малко по-бързичко да приключи с този сегмент, от който реално нямаше никаква полза за в бъдеще? Освен, че The Wyatt Family отново го отнесоха, да. И това, подобно на появата на Остин, Майкълс и Фоли, бе намигане към отминали времена, разбирам, но не е оригинално по никакъв начин и вече сме го виждали десетки пъти. Стига вече.

За поредна година софрата ми за WrestleMania бе едно от най-добрите неща, свързани (макар и косвено) с турнира. Така се прави - HD, много ядене, малко алкохол (не знам дали от него или 5-те часа ме заболя главата) и Pepsi.

За разлика от миналата година, когато качествените мачове компенсираха слабия билд, тази година WrestleMania (32) изкара наяве много от слабостите на WWE, които ме карат да продължавам да страня от редовното гледане на кеч. С резултатите WWE показаха огромен среден пръст на доста фенове, на простата логика и най-вече на буукмейкърите и хората, които бяха заложили пари (като им е толкова акъла да залагат на шоу със сценарий...). По дяволите, в прогнозите си аз май познах изхода само на един мач... Изненадите са най-хубавото в кеча, да, но когато са добри и имат някакъв смисъл. Тук изненади имаше просто, за да има "изненади", а още на следващата вечер всички те бяха обезсмисли.

Yes... The worst was yet to come.

RAW After Mania (4 април)

По принцип "RAW after Mania" е наистина запомнящо се шоу, в голяма степен заради разнообразната публика и склонността на WWE да я умилостивяват с някоя друга вече добра изненада. Тази година обаче това не стана. Най-лошото бе, че WWE сами се изсраха (с извинение) върху резултатите от предната вечер и, колкото и невъзможно да изглежда, обезсмислиха най-голямото си шоу за годината. Да видим:

1. Шейн получава контрол над RAW от нищото (което не донесе нещо кой знае колко специално). Тук можеше и да се получи нещо по-смислено, ако ни бяха представили цялата ситуация по един по-различен начин. Ама не. Винс е щастлив, че "кучката му" (Тейкър изглежда няма нищо против това обръщение) е победила Шейн, но все пак дава на сина си шанс... просто ей така.
2. Зак Райдър губи от The Miz. Реакцията ми след иначе много готиния спотфест със стълби за ИК титлата на Мания беше "По-добре Райдър, отколкото Миз" и накрая - БАМ! Холиос дикус ин задникус! Първо, Райдър беше over преди 3-4 години, преди WWE да се постараят да го закопаят и превърнат в джобър. Не могат сега да ми го изкарват като underdog-a, сбъднал детската си мечта, и да избират него пред хора с бъдеще като Зейн и Оуенс. Второ, Миз? Ебават ли се?!? Няма да коментирам. Жалко за титлата, която в ръцете на Оуенс и Амброуз бе на едно добро място.
3. The League of Nations записват победа на Мания, но отново се дънят, когато се брои - т.е. в мач за отборните титли. Какъв беше смисълът да побеждават в неделя в такъв случай?
4. AJ Styles става претендент за световната титла, след като е загубил от Джерико на Мания. Добре, бе, какъв беше проблемът да спечели първата си вражда и тогава да стане претендент? Какво щеше да изгуби Джерико от това? Какво спечели Джерико от победата си в неделя?

Има и още, но не ми се продължава. Освен тези мизерии, RAW-ът след Мания бе също така и сбор на дебюти на хора от NXT (четирима тук, още двама в Smackdown), от които харесах само този на Ензо и Кас. С толкова претъпкан ростър се опасявам, че тези четиримата ще са просто поредните "задушени" таланти, които ще джобят след време и ще се молят да се върнат в NXT. Главният ростър на WWE в момента е в една от най-тежките си ситуации, като се обръща внимание на бройката за сметка на качеството.

Истинска емоция. WWE имат двете експлозивни и адски харизматични съставки на една от най-дългите модерни кеч-вражди (която сами развиха в NXT), но вместо това ни предлагат Zack Ryder vs. The Miz. Нямам какво да кажа.

Да не пропускаме и феновете в залата, които не се интересуваха особено от случващото се на ринга (разбирам ги), а правеха и скандираха каквото им скимне, само защото целият свят очакваше това от тях.

RAW-ът просто не беше чак толкова добър и заслужено отива в дъното на класацията. Този безумен 180-градусов завой в историите, пренебрегването на цялата WrestleMania, излишно многото дебюти и недостатъчно значими завръщания (как да се радвам на Cesaro, като знам какво го чака?) не дадоха добро начало на новата кеч-година. Мания (32) поне предложи зрелище.

Моят съвет? Ако сте фенове или сте били фенове, гледайте "NXT Takeover: Dallas" - идеалната комбинация от талантливи кечисти с интересни образи, смислени истории, добри видео-пакети и отлични мачове. Другото... Е, другото по никакъв начин не ме кара отново да започвам да гледам редовно. Едва ли ще накара и вас.

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...