Банда бунтовници, дроид-изменник, зъл директор и легендарен злодей - изтекоха имената от "ROGUE ONE" (СПОЙЛЕРИ)


Къде е чичко Лукас сега, за да напляска глупаците (или по-скоро да отреже ръцете им), позволили изтичане на информация за нов Star Wars филм? Вероятно стои в някоя стая и брои пачки, за да пребори изкушението да каже нещо лошо за поредицата, която сам продаде на Disney. Почивай си, създателю! Липсата ти до момента е добре дошла.

Но да се върнем на темата - в Интернет - царството на слуховете, изтеклите материали и безплатното порно - се появиха корицата и няколко страници от книгата "ROGUE ONE: A Star Wars Story - Official Visual Guide". Това ще е една от онези книги за вманиачени хора с повечко излишни пари, в която с картинки, снимки и текст са обяснени всички детайли около предстоящия първи самостоятелен "Star Wars" филм*. Не е ясно доколко истинско е всичко, но изглежда твърде добре, за да е фалшификат. Или е сериозен "теч", или пък хитър маркетингов трик, за да се привлече повече внимание към филма.

Нека все пак погледнем каква информация ни дава, като отново ви предупреждавам - следват възможни спойлери.


Като за начало, имената на основните персонажи, които ще се опитат да откраднат плановете на първата Звезда на смъртта. За героинята на Фелисити Джоунс вече знаем, че се казва Джин Ерсо. Редом с нея ще се бият още шестима бунтовници, плюс един дроид. Ето имената и кратките им описания (придружени със скромен коментар):
  • Captain Cassian Andor, офицер в Бунтовническия съюз (2 лева, че ще шибка Джин)
  • Baze, убиец на свободна практика (достоен занаят)
  • Bodhi, войник от бунтовниците (сигурен мъртвец)
  • Chirut, духовен войн (нинджа на Силата? :D)
  • Pao и Bistan - извънземни, описани като "свирепи войни". Освен това са и изцяло компютърно генерирани, както изглежда.
  • K-250, имперски дроид, който минава на страната на бунтовниците


Ясно вече е и името на злодея в новия филм. Бен Мендълсън ще играе Director Krеnnik, директор на имперската армия (каквото и да означава поста му) и ще е основна пречка пред опитите на Джин и екипа й да откраднат плановете на Звездата на смъртта. Облечен е като Grand Admiral, а е Director, но няма проблеми. Това е може би поредната лека промяна/заемка от Разширената вселена, която вече знаем, че не е част от официалната история. Ще го преживеем и ще свикнем. Да не сте си позволили да мрънкате. Креник ще бъде подкрепян не само от класическите Stormtrooper-и (настоявам в този филм те да уцелят и убият някой от Rogue One тима, настоявам!), но и от новите Death Trooper-и, които са един вид елитни войски. Искам си Dark Trooper-ите, ама хайде, три реда по-нагоре забраних мрънкането.

Разбира се, най-избощащото очи нещо в изтеклите материали е мутрата... пардон - шлемът и маската на единствения и неповторим Дарт Вейдър. Слуховете, че той ще се появи под някаква форма в "Rogue One" вече добиват и някакви реални проявления. Да, знам, една картинка в някаква си книжка не означава нищо, но Вейдър е нещото, което определено ще притегли повече зрители към първият самостоятелен Star Wars филм и в случай, че накрая той не се появи във филма, разочарованието от несбъднатите очаквания ще е огромно. Е, да, очаквания, градени на база слухове, но живеем в ерата на Интернет, когато животът е слух.


Освен всичко това, изтеклите картинки разкриват съществуването и на два "нови" (да се разбира "невиждани до момента") типа космически кораби - U-Fighter за бунтовниците и TIE Striker за империята. Вторият ми напомня за стаааарите Star Wars игри, а знаете как детските спомени сякаш те стоплят отвътре.

"Rogue One: A Star Wars Story" има шанса да е филм, който да стопли сърцата на всички нас, феновете, и да докаже, че идеята за самостоятелни филми не е била лоша. Въпреки някак предвидимата история (макар да е сигурно, че ще видим 1-2 обрата) и не особено грабващите на пръв поглед главни герои, филмът дава всичко, което милиони зрители искат - Звезда на смъртта, Stormtrooper-и. АТ-АТ Walker-и, нов интересно изглеждащ злодей и, хайде, дано - Бащата на бащите Дарт Вейдър.

Време ли е да се развълнуваме или ще чакаме поне лятото да мине?

----


* Ако сте от хората, които все още не са наясно, пояснявам за ваше улеснение: "Rogue One: A Star Wars Story" е филм, чието действие се развива във Вселената на останалите Star Wars филми, но не е част от основната история. Т.е. не е Епизод. Действието в него се развива между Епизоди 3 и 4 - "Отмъщението на ситите" и "Нова надежда" - и следва странична сюжетна линия, която обаче е свързана с основната такава.

Комикси: "Spawn" #250... на български!



Да издаваш комикси в България изисква топки. Много топкки. Адът замръзва всеки път, в който някой се заеме с тази нелека задача. И все пак се намират хора, които показват среден пръст на досегашните неуспехи в тази насока. Хора, които смело се борят с онова вмирисано на старост, ограничено разбиране, че комиксите не заслужават внимание. Българинът упорито отрича една от най-великите форми на развлечение, измисляни някога - комиксите комбинират добре написани и увлекателни (макар и не винаги) истории с таланта на умели (макар и не винаги) художници.

Така че поклон за Artline, заради наличието на топки и издаването на 250-ия брой на тъй любимия им "Spawn". Преди да сте казали "Ама как направо 250-ти?". Ами ей така - броят е повратен от гледна точка на историята на поредицата, но заедно с това може напълно спокойно да е дори първото нещо, което четете за героя. Ще дам пример със себе си - не съм фен на Spawn, но броят е достатъчно добре оформен, че да не се почувствам объркан и изгубен в непознатата ми история. А и нямаше как да не уважа издаването на комикс на българския пазар и, макар и скромно, да подкрепя начинанието на артлайнци.

Ако не сте чели нищо (или почти нищо, като в моя случай) от поредицата за най-популярния... пардон, единствения популярен герой на Todd McFarlane - няма за какво да се тревожите. С кратък текст в началото на броя набързо е разяснено за какво аджеба става дума. Накратко: Spawn е името на изчадие на Ада, което върлува на Земята. То представлява мислещ Костюм, свързващ се с човешко същество (ако ви напомня на Венъм - не е случайно). В момента под костюма е ново лице - Джон Даунинг, което приятно ме изненада. Очаквах Ал Симънс (оригиналният Spawn), така че наличието на нов главен персонаж ми създаде впечатлението, че в тази поредица реално се е случвало нещо.


Todd McFarlane е сред създателите на Spider-Man злодея Venom, така че не е изненада, че концепцията за връзката между човек и симбиот е налице и в Spawn.

Джон има сериозен проблем - той е в конфликт със самия симбиот, даващ му адските му сили - Костюма. Симбиотът, от своя страна, е стоварил гнусен апокалипсис върху Ню Йорк. Неконтролируемото изчадие е привлякло в града пълчища от всякакви долни твари - хлебарки, змии, мравки, червеи, плъхове, тв репортери и всяка друга мизерна гад, която в повечето случаи би накарала някоя ученичка да пищи отвратено. В конкретната ситуация обаче трилионите многокраки, залели града, заплашват чисто и просто да заличат всяка форма на живот в мегаполиса, която е по-голяма от котка. Да те изядат буболечки е хипстърско, да?

По принцип бих сипал стабилно на McFarlane за това, че най-страшният катаклизъм, който е успял да измисли, е инвазия от буболечки, но наистина има нещо гнусничко в идеята легиони от многокраки гадини да плъзнат по домове и улици. И да убиват хора, нали... И макар 250-ият брой да не блести с арт или писане, както личи в края му той служи като своеобразен рестарт на поредицата и е добра начална точка за всеки нов читател (като мен).

Кевин Спейси с cameo в комикса :D Винаги ми е било странно, когато художници използват лицата на актьори като основа за даден герой (Томи Лий Джоунс дълго време "беше" Нормън Озборн).

Броят обаче е и доказателство, че единственото нещо, което остава мъртво в комиксите, е самата смърт. В комикс-средите възкресения се честват по-често отколкото в християнския свят и McFarlane не остава по-назад. Точно тук "Артлайн" проявят голяма хитрост с пускането на 250-ия брой. С него те ще посъживят интереса към героя и ще подгреят читателите за "Spawn: Възкресение", който ще издават от този месец (май). Да, скъпи блогочетци, Spawn #250 няма да е някаква муха-еднодневка на родния пазар, ами ще бъде последван от поредица. Пак казвам - не съм фен, но тази новина много радва.

Надявам се Artline да успеят да задържат поредицата на пазара за поне няколко завършени сториарка или на каквото там се дели "Spawn". Аз имам намерение да продължа да помагам в тежкото им начинание, купувайки си комикса редовно. Ако и вие някога сте посягали към комикси или пък ви е поне малко тъжно, че това изкуство (изкуство е, мамка му) така и не получава поне малко популярност у нас, направете същото. На месец ви струва колкото един дюнер. Грях е да не го купиш, а и е по-здравословно от дюнера.

Още по-хубавото е, че изглежда интерес има. Данаил от Popcorn Movies BG го беше открил чак в Добрич. И аз доста солидно се полутах по вестникарските будки в Пловдив в търсене на поне една бройка, но без успех. В малка книжарница на голяма верига (има ги и такива) ми казаха, че интересът бил много голям - за едва 4 дни останали без бройки. Пратиха ме в голямата книжарница (на голямата верига), където, за мой късмет, се намери брой за Бирко. 

Така че имайте предвид, че намирането на комикса може да е трудно, но си струва да си възложите един малък куест. Ако го няма по будките, търсете по книжарниците. А след няколко седмици ще се радваме на поредното Възкресение (но без чукането на яйца или спойлването във Facebook).

Книги "Край до край" на Стефан Стефанов


През последните година-две се случва да посягам към произведения на български автори и до момента не съм бил разочарован. Най-голямата сила на родните творци е в това, че те успяват да преплетат в произведенията си нишките на българщината. Както добрите, така и лошите черти на онова, което ни прави, поне в нашите глави, уникални.

Същият приятен вайб (хайде, убийте ме за чуждицата, хехе) на родното, на нашето, го има и в "Край до край" на Стефан Стефанов. Разликата е, че Стефанов е инжектирал произведението си с младежкия поглед към света и всички гадости, които го изпълват. Книгата е сборник с 5 повести, напълно различни една от друга. Във всяка авторът обръща внимание на различни проблеми, с които се сблъскват не само младите хора у нас, но и по света. И макар да го прави със солидна доза огорчение, отгоре е посипал творбите си с достатъчна доза хумор, която да ги прави по-лесни за консумация.

"Адиос" се фокусира върху отношенията жени-мъже, липсата на оптимизъм в собственото ти бъдеще в тази понякога твърде сбъркана държава и желанието просто да я напуснеш. Но не можеш, защото. Просто защото. "Адиос" е тежко начало за сборника и вероятно може да откаже някои хора. Съквартирантът ми, например, заяви, че повестта "много го е саднала". Това обаче не е универсално. Аз лично се чудих само "Защо има толкова много трева тук?", съзнавайки, че младите за които Стефанов пише в "Адиос" са различни от мен и тези, от които съм обграден.

"Смърдящата река" пък ни прехвърля в Южно Тонго, базирайки се на една абсурдна (но не чак толкова) идея - за това как управниците в България са опитали да прогонят младите от страната. Първо сме обявили война на САЩ (that would be fun, right?), но след като нещата не се получили (изненада), армията ни, в която са били привикани всички млади мъже, е изпратена в Африка, за да носи... мир и благоденствие? Естествено, родните алчност и печелбарство са излезли наяве дори на майната си, което е превърнало зарязаните в нищото наши войничета в търсачи на злато и евтини удоволствия пройдохи. Безсмислието на войната, изгубеното чувство за дълг и кръвожадността ни на едно място - в рамките на 60-ина страници.

Кръвожадността на цял един свят е централна тема и в "Президентската шайка", където президентът на САЩ е организирал риалити шоу, в което избива бедните. Целият свят гледа, включително и хората в милата ни родина. Риалити форматите основно имат за цел да ни покажат отвратителността ни като вид - колко гадни можем да сме в отношенията помежду ни, колко нелогични можем да сме в действията си, а и как обичаме да воайорстваме в живота на другите. Тази повест показва както това, така и отвратителните аспекти на самите риалити програми, които понякога имат деструктивно въздействие върху живота на зомбирания ТВ зрител.

Четвъртото произведение - "Депортация" - е голямата изненада. Със своите едва 14 странички то се различава не само като обем, но и като тема, стил и послание от останалите, а и тук определено човек може да се "садне". На мен лично ми стана леко тежко.

Но тогава дойде финалът - "Сеячът на бури" - и настроението ми бързо се оправи. Любимата ми повест от "Край до край" е именно последната. Стефанов ни предлага още един абсурден (или не чак толкова) сценарий - в България е отворен клон на ХААРП и млади български програмисти получават възможността да творят бури по поръчка, докато са запокитени в някаква хижа в планината, охранявани от дърт комунист. Естествено, стига се до мерене на патъри и цялата ни китна родина е застрашена от това, което български ръце могат да сътворят с американска технология. Тук е и любимият ми персонаж Джорджи - американец, пратен да наблюдава нашите, но получил своето "побългаряване" в Студентски град, което го е превърнало в лентяй-алкохолик, говорещ на шльокавица. Правилно прочетохте - говорещ на шльокавица.

Ревах. Признавам си, лежах на дивана, минавах страница след страница и се смеех с глас, докато сълзи се стичаха от очите ми. Гореспоменатият ми съквартирант, който стоеше на бюрото и цъкаше DOTA (любима игра на руснаци и хора с повечко свободно време), на няколко пъти се обърна да провери какво ми става. Когато му дадох да чете репликите на Джорджи, той също се смя. Талант си е да разсмееш човек с текст, а точно тук Стефанов не просто е ударил в десетката, но направо я е разпердушинил. Може би фактът, че се радвам на най-простия (в лошия смисъл) персонаж говори лошо за мен, но на кой му дреме.. Та аз ревах от смях!

Препоръчвам ви "Край до край" независимо на каква възраст сте. Въпреки че Стефанов е с малко по-голям от мен, на места книгата ми изглеждаше някак твърде тийнейджърска (много трева, човече...). През повечето време обаче се занимава, макар и шеговито, с теми, които касаят не само хората между 20 и 30 години, но и светът като цяло. Ако сте по-възрастни пък ще получите възможност да погледнете на съвременния свят през очите на един млад човек, но бързам да ви предупредя (и успокоя), че тази гледна точка не е универсална. Зависи от средата, опита и... количеството дим пред очите, хехехе.

Издателство: "Колибри"
Корици: меки (но мазнииии)
Брой страници: 272

Книги: Сборникът "Разбойници" (съставен от Джордж Мартин)


Това е един от най-измъчените текстове за книга, които съм писал за този блог. Защо? Първо, защото четох книгата в един от най-натоварените си периоди към края на миналата година. Нямаше време за четене, какво остава за писане. Второ, защото дори след като я завърших, все отлагах и отлагах със споделянето на иначе много добрите си впечатления, пак заради липса на време (и вдъхновение). 

Истината е, че трудно се пише за сборници. Колкото са лесни за четене, толкова е трудно и да пишеш за тях, особено когато имат в себе си произведения от 21 автора. Тогава те не са едно хомогенно цяло, а са компилация от отделни истории в различни жанрове, написани от различни творци с различен стил и т.н. Не споделяш мнение за едно произведение или автор, а за много.

"Разбойници" е точно такъв сборник. Въпреки че корицата, името и голяма част от авторите създават впечатлението за компилация от фентъзи-произведения, случаят не е точно такъв. Да, фентъзито доминира в различни форми, но тук-там се срещат и други жанрове - малко крими, малко трилър... Това, което обединява всички разкази, е именно разбойническото в героите им. В почти всеки от тях има някакви черти от характера на негодник. Едни са леки негодници, други са умерени негодници, трети страдат от ужасно тежки проявления на негодничество. Всички обаче са от онзи тип "разбойници", който публиката харесва - онези, които вършат нещо добро, но не винаги с най-добри намерения или средства. Мислете си за Хан Соло, например.

Поради големия брой автори в това 830-странично томче, няма как да обърна внимание на всички, затова ще се фокусирам върху тези, които ми харесаха най-много.  Започваме така, както започва и самият сборник - с  любимия ми Джо Абъркромби. В "На никого не му е лесно" той прави това, в което е най-добър - жонглира с коренно различни един от друг персонажи, прехвърляйки разказа ту от гледната точка на единия, ту на другия. Прави го по адски простичък и хитър начин - в разказа става дума за тайнствен пакет, който непрестанно сменя притежателя си в една върволица от надлъгвания, кражби, бягства и т.н. Фен съм на Абъркромби, не крия - чел съм всичко негово от "Гласът на острието" до "Полукрал", но дори тук той успя да ме изненада приятно с рекордния брой персонажи, които е пресъздал в толкова малък формат.

Продължаваме с "Какво работиш?" на Джилиан Флин. Ето нещо свежо, нямащо общо с фентъзито. Разказ, който върви на ръба на хоръра, а впоследствие добива формата най-вече на психо-трилър. А започва в една доста спокойна, лежерна обстановка. Действието се развива в днешно време, а главната героиня е шарлатанка, която обаче поема грешната работа и е на път да се сблъска с нещо, което да я накара да вярва в истинското зло. Да, децата могат да бъдат страшни. Period.

"Любопитният случай с мъртвите съпруги" на Лайза Татъл пък ни дава една детективска история, навяваща спомени за Артър Конън Дойл и неговия Шерлок, хвърлил гаргантюанската си сянка си върху всички подобни произведения. Двойка детективи трябва да се справят със случай, граничещ с паранормалното - наскоро починала млада жена отново броди в света на живите. Но зад всяка подобна мистерия си има напълно логично обяснение... нали?

Но бягането от фентъзито не спира тук. "Диаманти от текила" на Уолтър Джонсън Уилямс вкарва приятния океански полъх на кримито. Разказва за грозноват актьор, който се оказва замесен в една неприятна и кървава история по време на последния си филм. В мен дреме фен на качественото крими (наследил съм го от дядо ми и голямата му библиотека с книги от този жанр) и когато някой автор успее дори лекичко да ми напомни за онзи с голямото "Ч", веднага печели симпатии.

В "Как Маркизът си върна любимото сако" отиваме отново на вълна фентъзи, а Нийл Геймън ни разказва за хитрец, който е изградил целия си живот около прекрасното си, мултифункционално сако. Докато един ден, разбира се, не го губи, което го принуждава да се впусне в едно шантаво приключение, за да си го върне. Геймън е легендарен в моите среди на комикс-нърдщина. През първите няколко страници не разбирах защо толкова го хвалят, но постепенно ми се изясни и това симпатично приключение ме накара да поставя Геймън в списъка с автори, до чиито творби трябва да се докосна. 

Не бях много наясно и с хвалбите за Патрик Ротфус, но "Дървото на мълнията" ми даде малък пример какво ги е породило. По принцип не харесвам разкази/романи с по-млади главни герои, но това е едно интересно изключение. Действието в разказа се развива само за ден, но в него се случват толкова неща, че сякаш е част от наистина голяма история. И по-важното: Ротфус също влезе в "Списъка" и ще бъде удостоен с вниманието ми някой ден.

Последен, но не и по-важност, е третият автор, който си "заплюх" след прочитането на "Разбойници" и на когото вече дори отметнах една книга. Става дума за Скот Линч и стиймпънк чудесията "Една година и един ден в Терадан". Луд на шаренко се радва, да, но тук шаренкото е толкова, че за малко да ми се завие свят. Група от крадци е натоварена от магьосник с почти невъзможна задача - да открадне улица. Да, знам - как, по дяволите, се краде улица? И те това се питат. Тук отново имах своите съмнения в началото на разказа - наистина ми призля от шарения, но мъжки преглътнах и продължих нататък. Струваше си, тъй като това се оказа един от най-готините и свежи разкази в сборника, без да се налага да "посивява".

Някой ще попита какво е това за Джордж "Lazyass" Мартин в заглавието. Well, името на Мартин е гаранция за търговски успех в днешно време, след като "Game of Thrones" продължава да е може би най-популярния сериал в света. Мартин е подбрал разказите за "Разбойници" и трябва да призная, че се е справил отлично с това. Повече от слабо обаче се е представил при написването на последния разказ. Точно така - авторът, чието име стои на корицата, за да продаде повече бройки, лично за мен е сътворил най-слабия разказ в сборника. Той прилича повече на историческа хроника за един от праотците на Денерис "Кралицата на черните вежди" Таргариен и предполагам може да допадне само на фенове на "Песен за огън и лед". За мен, като неутрален читател, прочитането му бе доста скучно изживяване.

НО! Ролята на Мартин е да подлъже повече хора да купят и прочетат тази книга. А има защо - разказите са от добри до отлични. Налице са и най-важните предимства на сборниците. Първо, те са подходящо четиво за заети хора, които заради работа или нещо друго нямат кой знае колко време за четене. Когато разполагаш само с час на вечер преди сън, един 60-страничен разказ е страхотно хапче за сън. Второ, сборниците запознават читателите с непознати за тях автори и стила им на писане. Ето - аз се зарадвах на Абъркромби, но останах повече от доволен от Геймън, Ротфус и Линч и ще посегна и към техни книги, които поради една или друга причина са бягали от полезрението ми до момента.

Така че препоръчвам ви "Разбойници". Не е книга за път (обемно животно си е), а е книга, която да стои до леглото ви, с която да бягате от реалността ту в един, ту в друг свят и история. А и с която да се сблъскате с нови автори.

Издателство: "Сиела"
Корици: твърди
Брой страници: 830

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...