Книги: "Дж. Р. Р. Толкин. Биография" от Хъмфри Карпентър


Ще ми простите, че този път ще започна с лична история. В края на вече далечната 2001-ва година, някоя от учителките в първото ми училище, вероятно почитателка на творчеството на Толкин, реши да ни заведе на кино, за да гледаме "Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена". Помня как по това време всички медии тръбяха, че това е началото на "новата голяма трилогия". Първоначалната реакция на все още младия ми, нищо неразбиращ мозък бе да се възмути от това богохулство - за мен единствената велика трилогия бе онази, чието действие се развива много, много отдавна в една далечна, далечна галактика. Как смее някой да твърди, че друга трилогия ще е "велика"?!? Как?!?

Когато прожекцията започна разбрах. Завладяващата история за хобити, хора, елфи и джуджета, за Единствения пръстен и злия Саурон, за приятелството и саможертвата, пресъздадена от Питър Джаксън с помощта на прекрасен актьорски състав, магическа музика и спиращата дъха природа на Нова Зеландия ме спечелиха. Не след дълго се сдобих с тухлата, която представляваше тогавашното издание на "Властелинът на пръстените". Помня как през пролетта на следващата година все още прелиствах нейните страници, легнал на диван в кухнята на баба ми и дядо ми. Едва ли съм я прочел бързо - нейните почти хиляда страници (над хиляда с приложенията) определено са били предизвикателство за 12-годишно хлапе. Но все пак успях, а в годините след това повторих и (почти) потретих.

Ясно е, че творбата на Толкин ме завладя дори по-силно от филма, базиран върху нея. Героите в нея вече си имаха лица, да, и това бяха лицата на актьорите от лентата на Джаксън. Но описанията на природата (голям проблем за някои читатели), допълнителните събития и възможността да видя края на историята без да трябва да чакам другите два филма погълнаха вниманието ми, дадоха ми стимул да чета. Последва "Хобит", след него "Силмарилион", след него "Недовършени предания", а години по-късно дойдоха и "Децата на Хурин". Междувременно от мен стана читател. Благодарение на Толкин и неговия "Властелин..." развих такава любов към четенето, каквато нито учители, нито залегнали в учебните програми произведения успяха да ми дадат. В Толкиновите творби открих красотата на писането, там открих и магията на книгите, позволяващи ти да се пренесеш в изцяло друг свят. А без съмнение фантазията ми също получи силен тласък, инерцията от който я държи и до днес.

Разбирате ли сега, скъпи блоготчетци, защо Дж. Р. Р. Толкин е толкова важен за мен? Това не е нещо, което човек да може да определи с точност, но едва ли щях толкова често да посягам към книги и да се старая да намирам време за тях, ако не бе един скромен английски професор. Ето защо и любопитството ми бе сериозно разпалено, когато разбрах, че биографията му ще се появи на български. Защото освен някои основни неща, които всеки е чувал за него (някои от които вече знам, че са грешни), не се знае много за живота на човека, дал толкова много на света с толкова малко творби.

В "Биографията на Дж. Р. Р. Толкин" Хъмфри Карпентър успешно дава на всички нас, феновете на Професора, една по-плътна представа за човека, когото почитаме като бог. Да, като бог, защото Толкин е Създател на цял един свят, толкова мил за нас, колкото и родните ни краища. От биографията очаквах точно това - да очовечи за мен бога Толкин. На моменти обаче, докато я четях, ставаше точно обратното - изумявах се дори повече от фантазията, търпението и интелекта на бащата на Средната земя.

Карпентър ни разказва живота на Толкин в големи детайли, благодарение и на собствения навик на автора да пази не само своята кореспонденция, но дори тази на родителите си. Нещо, което е невъзможно в днешния свят на мигновени съобщения и телефонни разговори. Карпентър е претворил спомени, писма и записки в един жив разказ за пътешествието на един човек през перипетиите и превратностите на живота - през загубата на родителите му, местенето от едно място на друго, образованието и академичния живот, формирането на истински приятелства и загубата им, намирането на любовта и сбогуването с нея.

Изненадах се колко елементи от Средната земя могат да бъдат открити в житейския път на Толкин, особено в детството и юношеските му години. Защото по времето, когато е писал най-активно, неговият живот е бил дори леко скучен, както посочва самият Карпентър. Но Толкин не е имал нужда от приключения, за да пише. Той вече е имал впечатленията и познанията, нужни му, за да даде живот на света, зародил се в дебрите на съзнанието му. Изненада ме и важността на 'Силмарилион" за Толкин, което пък обяснява защо смятам пак да посегна към това, което е било основа на митологията на автора дълго преди появата на "Хобит".

Мога да продължавам още много, но не искам да развалям нито една от малките изненади, които почитателите на Толкин ще открият в биографията му. Нито пък искам да натоварвам някого със своите впечатления за нея. Знайте обаче, че това не е книга само за автора на "Властелинът на пръстените" и "Хобит". Това е книга за човекът Джон Роналд Руел Толкин - приятел, съпруг, баща, преподавател, учен. Това е книга за живота на един скромен писател, накарал милиони да започнат път от своя праг...

Издателство: Колибри
Корици: меки (а на предната е изобразено стоплящото лице на любимия автор)
Брой страници: 375

Популярни публикации от този блог

Реквием за един феномен (WrestleMania 33)

Комикси: "Batman: Europa"

Пушът на Джиндър Махал... и парите на един милиард потенциални фенове