"WarCraft: Началото" (ревю)


За пръв път четох за идеята за филм по игрите "Warcraft" през далечната 2003-та година. Беше споменато за нещо подобно в брой на списание за компютърни игри (PC Mania, за помнещите го), в който имаше обширна статия за "WarCraft III" и предстоящия тогава "World of Warcraft". Ако бъркам нещо с хронологията, ще прощавате. Та там се споменаваше идеята игрите да бъдат филмирани, което с оглед на успеха на друг фентъзи-филм, а именно "Властелинът на пръстените", изглеждаше повече от логично. 

Цели 13 години минаха оттогава. Години, в които популярността на "WarCraft" растеше, а филмът по игрите ту се доближаваше до реалността, ту се отдалечаваше от нея. Докато един ден стана ясно, че филм все пак ще има, а начело на продукцията ще е младият режисьор Дънкан Джоунс, който зад гърба си по това време имаше едва два филма. За сметка на малката бройка, качеството им бе на високо ниво - става дума за "Source Code" и "Moon", разбира се. И напълно нормално радостта от новината бе голяма, а надеждите също се повишиха.

Изтормозих ви с всичката тази информация, за да разясня, че това ревю не е писано от обикновен зрител, отишъл до киното, за да види за какво е всичката тази врява, а от фен. От човек, който е чакал и се е надявал да види една от любимите истории на детството си (хайде, тийнейджърските години) претворена на голям екран. И ето, че чакането свърши, филмът "Warcraft: Началото" вече е факт и дойде време да ликуваме, да гледаме и да даваме оценки. Филмът, макар и базиран върху популярни компютърни игри, не е създаден с идеята да се гледа единствено от геймъри и фенове. Да, те вероятно ще го харесат с няколко идеи повече, защото ще се сблъскат с един познат и обичан свят (а други от тях няма да го харесат, защото "не е точно като в играта", разбираш ли...). Но все пак целта е лентата да е подходяща за гледане от всички и да е едно добро въведение в света на Азерот за всеки непросветен в неговата красота.

"Respect my authori... the traditioooons!"

"WarCraft: Началото" ни праща точно там - в началото на конфликта между орки и хора. Светът на орките загива. Спасение им предлага вещерът Гул'Дан, който с помощта на черна магия отваря портал към друг свят, чакащ да бъде покорен - този на хората. Орките пристигат там и започват да вандалстват из цялото кралство на Стормуинд - да палят, колят и отвличат. Кралят на Стормуид - Лейн, изпраща своя приятел и довереник Андуин Лотар (Травис Фимел) да разбере кой се крие зад нападенията из кралството. Същевременно млад магьосник е доловил присъствието на черната магия, захранваща Гул'Дан, и осъзнава, че опасността не е само за жителите на Стормуинд, а за целия свят. Сред самите орки пък не цари единодушие. Дуротан, главатар на един от оркските кланове, започва да изпитва все по-големи съмнения в намеренията и методите на Гул'Дан и започва да подозира, че вещерът накрая ще сложи край не само на хората, но и на самите орките.

Макар в първите минути "Warcraft: Началото" да залива зрителя с разнообразни и красиви фентъзи места, различни раси и герои, количеството не е чак такова, че да те напрегне или да обърка дори човек, който за пръв път чува за това чудо. Вероятно за да се избегне това е избран и един по-лек сюжет, който обаче си има своите един-два значими обрата. Такива, които определено могат да изненадат. Филмът се опитва да представи историята балансирано - не всички хора са пазители на доброто, както и не всички орки са безлични лошковци. Все пак на човешкия елемент се набляга повечко от един момент нататък, а това е донякъде жалко. Не за друго, а просто оркската част лично на мен ми допадна повече. Прекрасната анимация от страна на ILM хем прави гигантските, мускулести орки достатъчно "живи", хем носи в себе си онзи лек анимационен елемент, характерен за игрите. При хората, макар там да гледаме живи актьори, нещата са с една идея по-неестествени, за което може би е фактор и не особено запомнящата се игра от тяхна страна.

Но няма как да е иначе - сценарият определено не е най-дълбокият на света, като това проличава най-вече при някои диалози. Има и излишни сюжетни линии (като един лек и мааалко извратен романс), а има и такива, които са точно на място и наистина много ми хареса как са реализирани (загрижеността на Дуротан за клана и семейството му; враждата между Лотар и главатаря на оркската Орда). Въпреки всичко обаче историята се развива достатъчно добре, има няколко запомнящи се и добре развити персонажа, и макар и с някои дупки тук и там ни отвежда до момента, който всички искаме - зрелищния сблъсък на двете армии. Бойните сцени определено са сред качествата на филма. Има няколко по-малобройни, но детайлни схватки (за геймърите: ранна битка в WCIII:TFT със само по един герой, хехе), а го има и мащабното меле (пак за геймърите: нещо от типа на 5 12-ки срещу 4-5 Insane-a с много грунтове, хехехе). Мечове, брадви, чукове, зрелищни и шарени магии... Филмът определено отговаря на името си, макар и съвсем леко да открехва портите за нещо наистина по-мащабно по-нататък. Къде по-нататък? И дотам ще стигнем.

Да си летиш с грифончето е фън.

Като филм "Warcraft: Началото" не е идеален, няма да печели Оскари. Дънкан Джоунс е имал проблеми с това да скочи от едва ли не камерни филми на нещо толкова мащабно и епично. Слабости проличават и в сценария, а за тренирано око тук-там и в монтажа, а е повече от ясно, че филмът можеше да спечели много от още 20 минути отгоре. В момента е дълъг скромните 2 часа, което в днешно време е един своеобразен минимум за повечето филми, а и си е направо малко за фентъзи-епос. Като филм по игра това е един от значително по-успешните опити - пренася достатъчна част от атмосферата на оригинала на голям екран, без в процеса да отблъсква хора, които не се интересуват и никога няма да се интересуват от компютърни игри. За феновете, като мен, самият факт, че този филм стана реалност е достатъчен повод за радост, а това, което ни представя, начинът, по който гали спомените ни и ни дава жива адаптация на един дълго обичан свят, повишава оценката му с много.

Най-важното обаче е, че филмът успява да постигне някаква универсалност. Направих тест и преди да коментирам каквото и да е, попитах приятелката ми за мнение. Човек, който а) не е играла нито една от игрите, и б) по принцип не гледа подобни неща. Тя каза, че е добър филм за пуканки и с нищо не е по-лош от останалите холивудски блокбъстъри. Това беше задачата - да се постигне поне това мнение в обикновения, неангажиран зрител. И "Warcraft", напук на филмовите критици и псевдокритици, които сякаш са очаквали да видят втори "Lord of the Rings", успява. И нямам търпение да видя продължението.

О, съмнявахте се? Няма за какво - филмът е базиран само върху първата игра ("Warcraft: Orcs and Humans", плюс някои допълнителни неща от историята), като в него са вплетени много елементи, които да бъдат развити в евентуални следващи продължения. А се моля да има такива. Искам още "Warcraft" на голям екран.

Така че бягайте към кината и вижте сами. На феновете ще кажа само, че да видиш "Hex" на голям екран е просто велико. А, да... И нали знаете:

LOK'TAR OGAR!

P.S. Не, че на някой му дреме, но искам и "Diablo" на голям екран. И се номинирам за ролята на Warrior-а/Dark Wanderer-а. #BirkoIsOnFire is trending now в главата ми.

Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)

WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на в...