Успешният експеримент "AJ Styles в WWE"


AJ Styles сътвори история. В неделя кечистът, станал най-популярен като едно от основните лица на TNA, спечели WWE World титлата. С това той се добра до поредното (и най-голямо) отличие, липсвало до момента в списъка му със световни титли от различни компании. Но това вълнува най-вече статистиците и феновете му. По-значимото нещо, което Стайлс постигна, е да докаже, че "TNA кечист" може да бъде успешен в WWE.

Това, разбира се, няма как да е изцяло негова заслуга. Все пак кечът е скриптирано шоу - успехите на кечистите зависят не толкова от уменията им, колкото от моментните настроения на хората в ръководството. Напълно заслужено WWE често търпи критики за това как подписва талантлив кечист, след което го опропастява с бездарен образ, ограничения на ринга и микрофона и като цяло с опитите си да вкарва всички в своя общ, безличен "калъп". На пръсти се броят случаите, в които някой е успял да излезе извън тези ограничения и сам да спечели фенските симпатии чрез таланта си. Преди WWE да го посече, разбира се. За това говори и малкият брой наистина отличаващи се и запомнящи се имена през последните години.

Експериментът "AJ Styles в WWE" обаче се оказа успешен. Компанията много внимателно действаше с бившия TNA, ROH и IWGP шампион още от самото му подписване. Това, че не смениха името му и не го пратиха дори за ден в NXT показва, че те реално признават постиженията му в бизнеса, това, че е познат на феновете и че може да направи най-много пари именно с този псевдоним. Но отстъпките не свършиха дотук. Откакто Крис Харис се превърна в Brandon Walker, каза едно "Knock! Knock!" и повече не го видяхме по телевизията, всеки дебют на кечист от TNA в WWE е рисков момент. Толкова рисков, че феновете на AJ най-вероятно са треперили каква гавра ще измислят Винс и ко. за техния любимец. Опасенията им обаче се оказаха излишни.

Стайлс направи сравнително запомнящ се дебют на тазгодишния "Royal Rumble", след което получи "the gift of Jericho", демек Y2J се захвана с това да направи AJ познат и на WWE феновете. Нищо обаче не показваше, че Стайлс ще надскочи мидкарда и ще се добере до нещо по-важно от IC и US титлите. Особено след като загуби мача си с Джерико на WrestleMania. Тогава дойде шокът - Стайлс стана претендент за титлата на Роман Рейнс. Тук се прояви първият външен фактор - около тазгодишната WrestleMania и малко след нея ростърът беше изтънял откъм звезди заради прекомерният брой контузии. Стайлс бе спасителното хапче - човек с опит във важни вражди, който, както и стана, може да изкара силен мач дори от Рейнс. И след като нахраниха младия галеник Роман с него, WWE решиха да хвърлят Стайлс на стария галеник - Сина.

Всичко започна като всяка вражда на Сина с нова звезда (за WWE феновете AJ e "нов", не забравяйте) - новото лице печели първия мач, всички са шокирани и ахкат. Както обаче животът и годините, пропилени в гледане на кеч, ни учат, след първоначалния шок Сина започва да гази - взима следващия мач, и по-следващия, и по-по-следващия. Накрая, когато новата "звезда" е позагасена, а душата й изсмукана, Джони бой продължава към следващото ново и обещаващо лице, за да изсмуче шансовете му за успех. Fuck you, Johnny! Fuck you, typical WWE booking! 

При Стайлс обаче нещата тръгнаха в друга посока (както върви цялото WWE тази година). Да, той, Gallows и Anderson загубиха PPV мач срещу Сина, Enzo и Cass. Но, о, чудо, Стайлс спечели и втория си мач със Сина - този на SummerSlam, и тогава вече си пролича, че WWE може би не гледат на него като на поредния TNA човек, когото да използват колкото могат, преди да го захвърлят. Така AJ отново стана претендент, а след приятен мач с готиния, но не особено интересен като шампион Дийн (fuckin') Амброуз взе и WWE титлата. С което стана Аш Кечъм на кеча, демек "хвана ги всичките".

И тук, разбира се, влияние оказаха външни фактори. Стайлс е от хората, които спечелиха много от Brand Split-a и появата на още една световна титла. Хора като Рейнс, Ролинс, Оуенс, че дори Леснър вече не са му реална конкуренция за едно от топ-местата в ростъра, тъй като са в RAW. Конкурентите му за водеща позиция намаляха, а с това и шансовете му да се докопа до световната титла. И така нещо, което в началото на 2016 г. звучеше като нелепа фенска фантазия, вече е факт - AJ Styles е WWE World Champion. 

По-важното е друго. От януари досега WWE почти не направиха грешни стъпки в неговото развитие - въпреки някои неуспехи, AJ скачаше от смислена история в смислена история. Без да се налага да минава през мидкарда се озова сред топ лицата на Smackdown LIVE. Донякъде е нормално - Стайлс наистина е феноменален на ринга, а и в WWE показа доста прилични промота и актьорска игра, въпреки ужасния си акцент. Макар и с повече от десетилетие закъснение, той бързо успя да се превърне в една от топ звездите в компанията.

Да, разбира се, че има опасност WWE бързо да прецакат нещата. Случвало се е безброй пъти. Основната опасност Сина може да му вземе титлата още на "No Mercy". Но Сина е и възможност - една от многото, които се отварят пред Стайлс като шампион. Продължаване на войната със Сина, довършване на враждата с Амброуз, мачове за титлата с Ортън и Зиглър - определено има с какво да бъдат запълнени следващите месеци в синьото шоу.

Успехът на AJ Styles в WWE показа, че има надежда хора, свързвани най-вече с TNA, да успеят да пробият на най-голямата сцена, вместо да бъдат използвани малоумно и освободени след няколко месеца. Има надежда за Samoa Joe, Bobby Roode, че и Austin Aries и Eric Young. Стайлс е поредното доказателство, че революцията в мисленето на WWE все пак лека-полека се случва (браво, Пънк!). Както по отношение на вида на суперзвездите им, така и що се отнася до техния "професионален произход".

===

ОЩЕ КЕЧ:

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...