Заслужилият шампион с непрестижната титла и откраднатия спотлайт


Заглавията винаги са ми били проблем. Твърде сухи са, не са достатъчно провокативни, казват редакторите ми. Често се случва да съм съгласен с тях. Това заглавие е по-скоро провокация. Хем считам, че описва доста добре ситуацията около Кевин Оуенс и спечелването на WWE Universal Championship-a, хем реално нямам особени оплаквания. Защо? Ами защото Кевин Оуенс е шампион.

Да започнем със заслугите. Оставяме настрана миналото на Оуенс в ROH и като цяло в индитата. Стийн е в историята, да живее Оуенс, 'дет се вика. Оставяме настрана и успехите му в NXT, които така бързо го изстреляха в основния ростър. А той там постигна достатъчно, че да е заслужил световна титла. Още от дебютната му вражда със Сина, през две царувания с IC титлата (за съжаление, не особено запомнящи се), та до бруталната война със Сами Зейн, започнала много преди кариерите им да ги отведат в WWE и която скоро едва ли ще свърши (което пък носи надежда, че ще видим и Зейн като main eventer). Оуенс умее да прави добри мачове. Оуенс прави добри и интересни промота. Оуенс може да изглежда адски сериозно и агресивно на ринга, а може и да те накара да се смееш с идиотските си коментари по време на срещите. Само за година той се наложи като един от основните кечисти, на които WWE може да се обляга при нужда, и това пролича и сега.

Подходящ ли бе моментът да става шампион? Не. След привидния край на враждата му със Сами той загуби инерция в singles дивизията и доста успешно се насочи към отборната такава с JeriKO, което се оказа адски забавен за гледане проект. С Джерико можеха да направят още интересни неща заедно преди да дойде време за неизбежната раздяла (и вероятно вражда), но контузията на Балър прецака доста планове. WWE се облегнаха на този, който са видели, че може да работи. След като единият NXT darling се контузи и планът да го правят звезда за месец пропадна, погледнаха назад в редичката с бивши NXT шампиони. Никой обаче май не очакваше точно Оуенс да стане световен... пардон, "вселенски" шампион.

И стигаме до титлата. WWE не за пръв път правят Brand Split и не за пръв път вкарват втора световна титла. Разликите с World Heavyweight Championship-a обаче са няколко. Първата е дизайнът. WHW титлата бе базирана на световната титла на WCW и, макар да не продължаваше нейната история, за много хора (включително и мен) тя бе духовен наследник на WCW колана. Самата визия бе нещо, което всяваше респект. Дизайнът на Universal Championship-a е... нелеп? Мързелив? Грозен? WWE избраха изключително странния вариант да създадат уж нова титла, която обаче е пълно копие на досегашната им, само че с червена кожа. Обеща ни се нова титла, очаквахме такава, спекулираше се за дизайна... и накрая получихме това:


С черна кожа изглежда прилично, с червена е ужасна. Но проблемите не свършват дотук - самото име и обяснението за него също са малко нелепи. "Universal Championship" звучи хем твърде високопарно (не е защитавана на друга планета, не е вселенска, точка.), хем и недостатъчно "тежко", тъй като липсва думичката "световна". А новата титла дори не е световна все още, защото не е била защитавана в друга държава освен САЩ. Знам, кеч е, всичко е сценарий, но има някои традиции, които (с)марковете стриктно следят и с които съм съгласен. Universal Champioship-ът е една чисто нова титла, която тепърва трябва да бъде утвърждавана като водеща, като важна, като равна на WWE титлата.

Изборът на първите два шампиона не помогна за това. Не ме разбирайте погрешно - радвах се на победата на Балър, радвах се и на победата на Оуенс. Но имиджът на една титла се изгражда именно от хората, които я печелят първи. За огромна част от WWE феновете Балър е един новобранец (колко хора гледат NXT според вас?). Оуенс пък преди седмица беше в откриващия мач на SummerSlam срещу Enzo и Cass, днес е шампион. 

Каква е разликата с World Heavyweight Championship-a? Първият шампион бе човек с вече няколко световни титли зад гърба си - Triple H. Не харесвам Хънтър, но е факт. Вторият шампион? Шон Майкълс. Третият (различен)? Голдбърг. Схващате. Първите няколко шампиона изградиха WHW титлата като престижна. Същото важи и за някогашните WWE Tag Team Championship (чиято история в момента продължават WWE World Tag Team Championship титлите в RAW). Първите шампиони - Кърт Енгъл и Крис Беноа = престиж.

Universal Championship-ът тепърва трябва да бъде утвърждаван, да, но той има поне едно предимство, поне според мен, спрямо WHW титлата - беше спечелен, а не подарен. Поне това важеше за първия мач за титлата. Вторият обаче завърши с подарък.

След няколкомесечна липса Хънтър се завърна на бял кон, или поне със сив костюм, влетя в арената с не една, а с две лопати в ръце и създаде исторически миг. Педигри за Роман - щастие! В последвалата ситуация аз лично не успях да предвидя прецакването на Ролинс. По-скоро се надявах Оуенс да излезе герой - да се измъкне от Педигри, да изхвърли ННН от ринга и да довърши Ролинс, за да може сам да стане шампион. С пот и мъка, превъзмогвайки не само едно от топ лицата в момента, но и Големия заровител. Вместо това Оуенс не направи нищичко, за да стане "световен" шампион. Просто гледаше как ННН печели титлата му вместо него, докато Хънтър в голяма степен отново открадна светлината на прожекторите от целия ростър на RAW. Защото това е ННН.

Дори не мога да се ядосам обаче, защото Оуенс е шампион. Не Рейнс, слава на боговете (и лопатата)! Не и Ролинс, който нямаше да е добър избор след няколко поредни загуби на PPV. Хаосът, който настана в RAW след контузията на Балър, сега води до интересни размествания. Шоуто бързо се нуждае от поне два топ фейса, а реално няма нито един. Опциите също са малко - търн за Ролинс (но добре обмислен), бърз пуш за Сезаро и Сами Зейн. А може би Оуенс всъщност ще стане фейс? Но е факт, че с един изненадващ ход WWE рязко върнаха интереса ми към RAW, който с последните неубедителни шоута и контузията на Балър бе стигнал дъното.

А Smackdown Live още се лута. Сякаш за да няма доминиращо шоу, сега бе негов ред да не е особено интересен. Там обаче има достатъчно хора за main event фейсове, че и за main event хийлове. А новият шампион е почти сигурен. Колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че Стайлс ще вземе титлата. Амброуз няма особено впечатляващо царуване, а Стайлс го градят по бетонен начин от дебюта му в компанията насам. WWE World Championship-ът сега също ще има нужда от силни шампиони, защото когато се появяват 2 световни титли на едно място, те веднага си делят важността. И Стайлс, колкото и да ми е трудно да го повярвам, изглежда като най-подходящият човек за тази работа в момента.

Популярни публикации от този блог

Реквием за един феномен (WrestleMania 33)

Комикси: "Batman: Europa"

Пушът на Джиндър Махал... и парите на един милиард потенциални фенове