Книги: "Небостъргач" на Дж. Г. Балард


"I am a human being, capable of doing terrible things."

Дай им подходяща среда, лиши ги от всякакво чувство за отговорност за действията им, а след това им гледай сеира. Това са хората. Дж. Г. Балард съзнава този факт и е дал на героите си именно това - място, където, водени от лична и обща воля, доброволно да спрат да бъдат хора. Място, където да се отдадат на животинското в себе си, а след това да продължат и отвъд него.

"Небостъргач" ни запраща в микровселената на една чисто нова 40-етажна жилищна сграда, която току-що е била напълно запълнена - продаден е и последният апартамент от общо 1000. Представители на всички слоеве на обществото - работници, средна класа и богати - са успели да намерят място зад стените й. Позицията им в живота, естествено, определя и позицията им в небостъргача - най-долните етажи са за "бачкаторите", хората на по-евтиния труд. Над тях, в средните етажи, са медици, адвокати и пр. Най-високите части на небостъргача пък са за тези, които спят не върху легла, а върху купчини с парите си. В сграда с такива разнородни обитатели е нормално рано или късно да възникне някакъв междусъседски конфликт. Тук обаче той лека-полека набира инерция, докато капка по капка не се превърне в океан от извратеност, лудост и насилие.

Гледната точка в "Небостъргач" се сменя на няколко пъти между трима различни герои. Балард проследява упадъка на мини-обществото, обитаващо сградата, през очите на представители на всяка една от класите. Имаме работника, готов на всичко за по-високо място в небостъргача и в това, което той отразява - обществената йерархия. Имаме университетския преподавател - достоен представител на средната класа, който се чувства щастлив на мястото си. За него е важно да има върху кого да стъпи, но и няма проблем, че над главата му има някой, който е "по". Има го, разбира се, и богатият - искащ да мачка, мачка и мачка, обсебен от позицията си на властващ и не желаещ да я отстъпи.

Те намират своите най-подходящи роли в гротескния цирк, в който животът в небостъргача лека-полека се превръща. Балард не се е свенил и дори аз, с известната ми поносимост и разбиране за мизерната човешка природа, на доста места бях искрено отвратен от пътя, по който поема животът в небостъргача. Бални рокли и торби с боклук, мизерия и лъскавост, апатия и безсмислена злоба. Чрез обитателите на една жилищна сграда авторът ни представя един малък макет на света, в който живеем. Но пукнатините в цивилизованото поведение, които ежедневно виждаме около нас и порицаваме с махане на пръст, тук се превръщат в същински пропасти. Без значение от прослойката, обитателите на сградата пропадат в тези пропасти и в тях блесва цялата отвратителност, на която човечеството е способно.

Харесах "Небостъргач", въпреки че ми бе трудно да се съглася, че подобна анархия може да се зароди и развие с такива темпове. Но се замислих за свободата, с която обитателите на небостъргача се сблъскват. Тяхното тихо примирие с всеки един краен акт, техните всеобщи разкрепостеност и безумство, разрастващи се като епидемия заради съгласието им, че могат да си го позволят. Останах дори леко шокиран да разбера, че книгата е писана през 1975 г. В нито един момент това не проличава и "Небостъргач" носи усещането, че действието се развива в наши дни. Но все пак най-долните човешки пороци най-вероятно наистина са непреходни.

Препоръчвам книгата, но имайте едно наум - след като я прочетете вероятно ще изпитате силен порив да чистите. С мен така стана. 

---

Издателство: "Колибри"
Корици: меки
Брой страници: 245

Популярни публикации от този блог

Реквием за един феномен (WrestleMania 33)

Комикси: "Batman: Europa"

Пушът на Джиндър Махал... и парите на един милиард потенциални фенове