Публикации

Показват се публикации от Октомври, 2016

Книги: "Монахът" от Матю Грегъри Луис

Изображение
Вижте тази корица! Ох, вижте я... Знам, че корицата в никакъв случай не е най-важното нещо в една книга, но много издателства у нас правят сериозната грешка да пренебрегват значението й. Тя е опаковката на книгата; тя е нещото, което продава, особено когато не говорим за ново четиво от популярен автор, или пък когато се опитваш да продадеш класика на нова публика. Когато имаш готически (хорър) роман от самия край на XVIII век, корицата определено е важна. Тази на "Монахът" обаче върши великолепна работа - не само е красива, но и наистина сериозно се обляга на сюжета на книгата. Казваме едно голямо "БРАВО!" на художника Христо Чуков и отгръщаме тази прословута корица, за да видим за какво всъщност става дума и в страниците на книгата...
Ужас и похот! Грях и романтика! Черна магия и почернена любов! Такива неща, омесени в едно чак необичайно смислено цяло от автора Матю Грегъри Луис. О, и един сериозен религиозен елемент (да, предполагам, че заглавието ви е навело н…

Не една, а три Адски клетки в повече

Изображение
Отляво: Физиономията, когато си пренебрегван шампион. Отдясно: Физиономията, когато всеки месец си в мач за титлата.
WWE ще творят история! Шарлът и Саша Бенкс ще творят история! ИСТОРИЯ, ИСТОРИЯ, ИСТОРИЯ!
Нека ви разкажа една история, скъпи блогочетци, която няма общо с това една компания да се опитва да се прави на модерна и да ни показва колко много цени жените в кеч-бизнеса. Всички помним (освен може би по-младите) Bra and Panties "мачовете", каква беше Триш на Винс, "аборта" на Лита и последвалото й поведение докато беше с Edge (велика двойка)... Но не за променящите се с времената нрави на Винс и ко. ми се говори, а за това как WWE убиха Hell in a Cell gimmick мача.
Убиха го като направиха PPV със същото име. Убиха го като отнеха шокиращия момент при обявяването на такъв мач за дадена вражда, ами ни научиха, че всеки октомври "вратите на Ада се отварят" за сульо и пульо. Отнеха го като започнаха да правят по три Hell in a Cell мача в една вечер. HIA…

Книги: "Името на вятъра" на Патрик Ротфус

Изображение
Ех, този сладкодумец Патрик Ротфус... Бях се наслушал на похвали за писането му дълго преди да се захвана с четенето на дебютния му фентъзи роман "Името на вятъра". На мен също ми бе направил впечатление с разказа си в сборника "Разбойници" (повече за него ТУК), където се разказва за детството на един от поддържащите персонажи в "Името на вятъра". Тогава нямаше как да знам, че именно ранните години на героите са фокус в писането на Ротфус. А началото на романа му по никакъв начин не ми намекна за това.
Полупразна странноприемница през нощта. Размяна на празни реплики между познати, които отдавна са си казали всичко смислено, което са могли. Съдържателят на странноприемницата търка чаши зад барплота и слуша с едно ухо разговора им. В този момент вратата се отваря и в нея нахлува техен съсед, сблъскал се в близките гори с неописуем ужас...
Толкова уютно се почувствах в първата глава. Сякаш бях попаднал в любимия си Sanctuary (светът на игрите "Diablo&…

Бирко чете комикси на български (септември-октомври '16)

Изображение
"I'm a man of my word", каза хийтледжърския Жокер преди има-няма осем години. "И аз така", допълвам аз. Преди известно време (може би дори месеци, всичко ми се слива от твърде много Pepsi...) подхвърлих, че мисля да правя месечни прегледи на излезлите комикси на български.  Безсмислено ми се струва обаче да пиша с недомлъвки от рода на "става нещо много интересно, което бута историята напред", така че ще си спойлвам на воля.
Предупредени сте, бирохолици татини! Следват СПОЙЛЕРИ! Така че ако имате намерение да четете някое от долуизброените заглавия, първо го направете и след това идвайте да сравняваме мнения. 
INTERNATIONAL IRON MAN #2
Международният Железен човек за мен без съмнение е най-добрата поредица, чието издаване Artline са захващали през тази година. Популярен персонаж, популярни писател и художник, а и, разбира се, таз' пуста българска връзка. Вторият брой ми хареса много поради няколко причини. 
Първо, продължава историята от буйната мл…

Сурова емоция в трейлъра на LOGAN - последния филм за Върколака на Хю Джакмън

Изображение
О, богове! Не съм очаквал, че ще съм толкова развълнуван за филм за толкова преекспонирания Върколак, но трейлърът на "LOGAN" ме накара да потръпна. Вижте го сами:


В случай, че не знаете, "Logan" е името на третия самостоятелен филм за Върколака (Wolverine), игран от Хю Джакмън във всички X-Men фили. Трейлърът обаче носи толкова различна атмосфера от всяка една мутантска лента до момента. Почти по нищо не прилича на супергеройските филми, с които сме свикнали. Напротив - изглежда някак по-интимен и емоционален. Браво на режисьора James Mangold, защото лично на мен сериозно ми писна от destruction porn фестове, в които "героите" сриват цели градове.

Филмът е базиран частично на култовия комикс "Old Man Logan". Логън (Хю Джакмън) вече е смирен и е укротил буйния си нрав в едно бъдеще, в което мутантите са на изчезване. Заедно с болния (и най-вероятно умиращ) Професор X (Патрик Стюърт) той трябва да предпази не само себе си, но и малко момиче. То …

Какво чета... (17.10.16)

Изображение
Есента може да е най-противният ми сезон, но едно нещо истински ценя в нея - многото дъждовни дни, създаващи прекрасна атмосфера за четене. Така, въпреки ограниченото време, читателското ми Аз отново се разля върху няколко заглавия - както книжни, така и комиксови.
Няколко десетки страници ме делят от финала на фентъзи романа "Името на вятъра" на Патрик Ротфус. Съвсем скоро ще задълбая в него в отделна публикация, но искам да отбележа известното си разочарование от рязката смяна на атмосферата в книгата. Тя започва отлично за всеки Diablo-фен като мен - с мрачна, но по приключенски стопляща атмосфера. След това обаче "Името на вятъра" поема по автобиографичния път на главния герой Квоте и романът се измества върху трудните му детство и юношество. Повече пакости, отколкото приключения, така да се каже. Добре, че е увлекателното писане на автора, което въпреки някои възможни недоволства те кара да впиеш зъби в книгата. Повече ще си говорим за нея съвсем скоро.
В мом…

Една БДЖ история: Дъжд, автобуси и сърдита кондукторка (Част 2)

Изображение
Experience-ът "БДЖ" не може да бъде изчерпан още в първите 10-ина минути на пътуването с роден влак. Даже напротив - то предлага доста повече от объркани туристи с огромни червени куфари и мнителни полицаи (подробностите четете в първата част ТУК). Например, може да ви даде възможност за контакт с хора, с които едва ли бихте се заговорили другаде. 
Точно това се случи и с мен след цялата ситуация около полицейската проверка на мургавия Американец (тм). Сценката провокира интересен разговор между мен и Дядото, който седеше на отсрещната седалка. Много мои връстници са попадали в подобни ситуации и знаят, че понякога можеш да научиш много от опита и историите на възрастните, друг път само губиш ценни минути, които можеш да ползваш за четене или слушане на музика. Този път, за мой късмет, имах интересен събеседник. 
Дядото изглеждаше на около 60 години, а всъщност се оказа, че е на цели 75. Не можеш да му ги дадеш - жизнен човек, здрав, само бялата грива може да го издаде. Сле…

Една БДЖ история: Туристи, полицаи и огромният червен куфар (Част 1)

Изображение
БДЖ не предоставя само транспортни услуги. Тя е развлекателна компания. Всеки, който се е качвал веднъж-два пъти на роден влак, е усетил и нелепата до смях атмосфера, покрай всички други миризми, които могат да се усетят из скрибуцащите вагони. Има обаче едни такива пътувания, които правят по-голямо впечатление, забиват се в главата ти и забавляват теб и околните. Точно за едно такова мое пътуване искам да ви разкажа сега.
Всичко започна що-годе нормално. Централната гара в София. Хладна, леко влажна сутрин. Поизгнили вагони, които сигурно са били впечатляваща гледка години преди да се родя. Харесах си един на принципа „този е най-близо до стълбите”, вмъкнах се вътре и тръгнах по коридора на задължителната инспекция по купетата. Знаете – търсиш най-празното, което по възможност и да не мирише много зле. След няколко пенсионерски сбирки, в които не бе редно да се включвам и в което бе ясно, че четенето щеше да остане мираж, попаднах на купе с двама мъже – един на средна възраст и еди…

WWE No Mercy 2016: Драма, атлетизъм и... малоумна подредба

Изображение
Два отлични мача озариха началото и средата на второто ексклузивно за Smackdown PPV, но въпреки това малките камъчета преобърнаха колата. И най-големият проблем дойде не откъде да е, а от нещо толкова тривиално като подредбата на мачовете. Но ще стигнем и дотам. Да започнем от най-важното, от истинския "main event", от мача, който ще се помни, и мача, който ме изправи на нокти - Miz vs. Ziggler. 
Атлетизъм. Драма. Изненади. Напрежение заради големия залог - титла срещу кариера. Този мач даде всичко това. Това е от онези сблъсъци, които ти напомнят защо си фен - независимо дали си на 15, 18, 26 или 35... Бях от хората, които заради слухове от месеци насам вярваха, че Зиглър може да загуби, за да се отдаде на други занимания извън кеча. Това вдигна тръпката с много нива. Самата конструкция на мача също - overbooking-ът тук е напълно простим, защото след всяка мръсотия от страна на Миз изглеждаше, че Зиглър е свършен, но той някак оцеляваше (без това да ти се натрапва като при…

БезМилостната доминация на синия бранд

Изображение
Първите две PPV-та, ексклузивни за отново разделените RAW и Smackdown Live, вече са факт и вървим устремено към вторите. След един изненадващо добър "Backlash", WWE "съживиха" още едно едно класическо PPV - "No Mercy", което тази неделя ще бъде изцяло в синьо. Интересна е тази тенденция на Smackdown да се дават PPV-та, закрити преди няколко години, а установените през последните няколко лета шоута да отиват в RAW. Синьото шоу обаче компенсира с по-високо качество - "Backlash" бе с нива над "Clash of Champions", а сега натам се е запътил и "No Mercy" с един отлично билднат кард.
Двоумя се дали да започна с главния мач, но хайде - нека спазим йерархията на титлите. AJ Styles ще защитава във възможно най-логичния мач срещу Сина и Амброуз. Стайлс почти сигурно запазва, а така и трябва, защото царуването му е едва в началото си, но все пак предпоставките за висококачествен главен мач са налице. Размътената окраска на участниците …

Книги: "Странник в странна страна" на Робърт Хайнлайн

Изображение
Има едни такива книги, за които жанровото определение е ограничаващо. Такъв е случаят и със "Странник в странна страна". Води се фантастика, но не, моля ви, не бягайте, ако изпитвате недоверие към жанра, свързван най-вече с космически пътувания и извънземни раси. Творението на Хайнлайн има в себе си много, много повече (макар и двете горепосочени да са налице). 
Няма как обаче да се съглася, че това е "просто фантастика". "Странник в странна страна" е изследване на това що е да си човек. Една дисекция на човечеството, прикрита под формата на фантастичен роман. Хайнлайн дава своя отговор на множество въпроси, които на пръв поглед могат да ни се сторят излишни - "Какво е човек? Какво е любов? Какво е религия? Какво е бог? Какво са парите? Защо носим дрехи?". И още, и още във все същия дух. Въпроси, за които изобщо не се замисляме в ежедневието си, но на които наистина ще трябва да даваме отговори, ако някой ден се сблъскаме с друг разум във Вселе…