Какво чета... (17.10.16)


Есента може да е най-противният ми сезон, но едно нещо истински ценя в нея - многото дъждовни дни, създаващи прекрасна атмосфера за четене. Така, въпреки ограниченото време, читателското ми Аз отново се разля върху няколко заглавия - както книжни, така и комиксови.

Няколко десетки страници ме делят от финала на фентъзи романа "Името на вятъра" на Патрик Ротфус. Съвсем скоро ще задълбая в него в отделна публикация, но искам да отбележа известното си разочарование от рязката смяна на атмосферата в книгата. Тя започва отлично за всеки Diablo-фен като мен - с мрачна, но по приключенски стопляща атмосфера. След това обаче "Името на вятъра" поема по автобиографичния път на главния герой Квоте и романът се измества върху трудните му детство и юношество. Повече пакости, отколкото приключения, така да се каже. Добре, че е увлекателното писане на автора, което въпреки някои възможни недоволства те кара да впиеш зъби в книгата. Повече ще си говорим за нея съвсем скоро.

В момента най-сериозно внимание отделям на готическата страхотия "Монахът" на Матю Грегъри Луис, разказваща ни за пътя към похотта на уж твърде непорочния и отдаден на Бога Амброзио. Още от самото начало авторът леко объркващо скача от персонаж на персонаж, от история на история, но преди да се оплета (чета няколко неща наведнъж, все пак) започна успешно да съшива с думи отделните парчета в една цяла картина. Какво се откроява в нея? Първо, много, много любов - от онази класическата и може би безвъзвратно изгубена, с огромни количества блян, свян, радости и разочарования. Второ, радващите ме свръхествени моменти, които се надявам да стават все повече. С  творбата на Луис обаче сме едва в средата на нашата краткотрайна връзка, така че и за "Монахът" ще има повече, когато всичко свърши (след около 160 страници).

В забързаното ни ежедневие не остава много време, за да легнем удобно с книга в ръце. Аз лично боря това неудобство с телефона си и фантастиката "Звездни рейнджъри" на Робърт Хайнлайн. След приятното време, прекарано с неговия шедьовър "Странник в странна страна"  (подробностите ТУК), послушах съветите на неколцина читатели и се заех със "Звездни рейнджъри". Тук Хайнлайн човърка в съвсем друга тематика - войната. Книгата започва с подробното и цветно описание на унищожителна (за едната страна) битка на друга планета, в която главният герой и неговите другари правят това, което човекът може най-добре - сеят смърт. След това Хайнлайн се заема да ни покаже как независимо от годината, века и реалностата около тях, младите хора често биват тикани от собствените си наивност, глупост и липса на опит към военна служба. Без да съзнават опасностите и факта, че може да се превърнат в просто поредната купчина обгорено месо... Още си чакам буболечките, но все по време на някое размотаване с влак или метро ще стигнем и дотам.

Но вече стигнахме и до втората част на читателските ми занимания - комиксите! Заех със задачата да изчета поредицата "Star Wars: Darth Vader" на Marvel. Комиксът разказва за случващото се около Вейдър между "Епизод 4: Нова надежда" и "Епизод 5: Империята отвръща на удара". Това изобщо не е лесен период за Тъмния лорд - той издирва пилота, отговорен за унищожението на Звездата на смъртта. Ставаме свидетели на това как Вейдър разбира името на младия бунтовник... и осъзнава връзката си с него. Освен това се оказва и че Императорът, изглежда, се съмнява във възможностите на своя ученик и тайно от него е подготвял "резервни варианти". "Darth Vader" ни припомня застрашителната версия на любимия Star Wars-злодей, разкривайки обаче и защо в него би се зародила идеята да иска сам да властва над Галактиката. Отлично четиво за фенове, дори по принцип да не четете комикси. 

Противно на навиците ми продължавам месец по месец да следя и други две поредици на Marvel - голямото събитие "Civil War II", както и "Captain America: Steve Rogers". Новата "гражданска" война на героите страда най-вече от това, че Marvel рекламират усилено твърде много неща, ставащи след нея. Да не пропускаме и прекаляването със смъртта, като начин историята да бъде тласкана напред, но за това вече говорихме (ТУК). "Captain America: Steve Rogers" пък шокира света с първия си брой, в който се оказа, че златното момче на САЩ всъщност е агент на HYDRA - фашистката организация, с която се бори от 1945 г. насам. Впоследствие този шокиращ обрат бе обяснен (мързеливо комиксово) и сега с интерес следя плановете на по-тъмната част на Стив Роджърс. За съжаление обаче, те се развиват твърде бавно за вкуса ми.

Их... чак се изморих. Доста неща съм захванал, да, някои от които са далеч от края си, но други ще бъдат довършени до дни/седмици и ще бъдат заменени от други. А има какво да се чете - най-накрая ще довърша "Злочестие" на Сандърсън, а университета даде поредната си доза заглавия за отмятане, като май ще започна с "АБВ на радиото". Дано и при вас е налице такова разнообразие от възможности, ако ли не - заровете се в най-близката библиотека. 

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...