Книги: "Името на вятъра" на Патрик Ротфус


Ех, този сладкодумец Патрик Ротфус... Бях се наслушал на похвали за писането му дълго преди да се захвана с четенето на дебютния му фентъзи роман "Името на вятъра". На мен също ми бе направил впечатление с разказа си в сборника "Разбойници" (повече за него ТУК), където се разказва за детството на един от поддържащите персонажи в "Името на вятъра". Тогава нямаше как да знам, че именно ранните години на героите са фокус в писането на Ротфус. А началото на романа му по никакъв начин не ми намекна за това.

Полупразна странноприемница през нощта. Размяна на празни реплики между познати, които отдавна са си казали всичко смислено, което са могли. Съдържателят на странноприемницата търка чаши зад барплота и слуша с едно ухо разговора им. В този момент вратата се отваря и в нея нахлува техен съсед, сблъскал се в близките гори с неописуем ужас...

Толкова уютно се почувствах в първата глава. Сякаш бях попаднал в любимия си Sanctuary (светът на игрите "Diablo"). Сходната атмосфера ме грабна веднага и с нетърпение очаквах приключението да се развие. И то се развива за още няколко страници, преди да книгата да поеме назад в миналото, към спомените на главния герой Квоте. Спомени за какво? За неговото детство, разбира се! (I didn't see that one coming). Не ме разбирайте погрешно - част от атмосферата, с която Ротфус ме спечели още в самото начало на "Името на вятъра", се запазва и в останалата част от романа. Но автобиографичният разказ на Квоте, който запълва почти цялата книга, се фокусира повече върху други неща, по-лични и интимни, отколкото върху голямата картина и героичните години на персонажа (които тепърва предстоят). 

"Името на вятъра" разказва за семейството на хитрия и умен Квоте, трагедиите, които го сполетяват, хората и трудностите, с които се сблъсква, търсенето на знание и борбата за оцеляване. Романът е поучителна история за изненадващата сила на децата, принудени от живота да пораснат твърде рано. И макар младият Квоте да попада в някои наистина тежки ситуации, този фентъзи роман разказва повече за пакости, отколкото за приключения. Това усещане се засилва от леко приказния привкус в писането на Ротфус, дори когато той описва доста сурови за едно 15-годишно момче преживявания (като тежки рани и счупени крайници).

След книгите на Питър Брет (повече за тях ТУК), пак попаднах на фентъзи автор, който се фокусира върху детството на главния си герой, за да ни привърже към него, да ни направи съпричастни към всяка трудност, към всяка радост. Ротфус успява - Квоте е персонаж, на който лично аз симпатизирах и стисках палци всеки негов план (дори безразсъдните такива) да успее, макар не винаги да ставаше така. Той обаче не е единственият "жив" герой. Ротфус показва талант в създаването на смислени и запомнящи се персонажи, без значение от тяхната роля. Пример за това е, че запомних собственика на една кръчма, който едва ли се появява на повече от 5-6 страници в 800-странична книга. Квоте се учи от срещите си с хора, подобно на всяко дете - един му показва що е съчувствие, друг му помага да развие талантите си, трети го предупреждава за страданието, което разбитото сърце носи. И точно с тези техни действия героите в "Името на вятъра" се забиват и в съзнанията на читателите. Като за дебютен роман - повече от добре.

Историята на Квоте обаче е далеч от завършена. Това е може би сериозен грях от страна на автора - 800 страници, изпълнени с пътувания, срещи и раздели, пакости/приключения... и накрая въпросите остават много повече от отговорите. Но няма да се оплаквам - тръгнах с Квоте по пътя на спомените му и няма да се отказвам - скоро ще продължа и със следващата книга - "Страхът на мъдреца". Ако изпитвате глад за ново фентъзи, елате и вие. Няма да усетите колко бързо ще се потопите във вселената на Ротфус и ежедневните проблеми на един 15-годишен бъдещ герой.

Издателство: Прозорец
Корици: меки (с твърди тази книга ще се превърне в потенциално оръжие, защото...)
Брой страници: 800 (...ето защо)

Комикси: "Пазители на галактиката: Император Куил" (и мъчното комиксоиздаване у нас)

"Комикси! Комикси! Дайте комикси!", скандираха в хор гладните за истории в картинки нърдски души, но във Facebook страницата н...