WWE No Mercy 2016: Драма, атлетизъм и... малоумна подредба


Два отлични мача озариха началото и средата на второто ексклузивно за Smackdown PPV, но въпреки това малките камъчета преобърнаха колата. И най-големият проблем дойде не откъде да е, а от нещо толкова тривиално като подредбата на мачовете. Но ще стигнем и дотам. Да започнем от най-важното, от истинския "main event", от мача, който ще се помни, и мача, който ме изправи на нокти - Miz vs. Ziggler. 

Атлетизъм. Драма. Изненади. Напрежение заради големия залог - титла срещу кариера. Този мач даде всичко това. Това е от онези сблъсъци, които ти напомнят защо си фен - независимо дали си на 15, 18, 26 или 35... Бях от хората, които заради слухове от месеци насам вярваха, че Зиглър може да загуби, за да се отдаде на други занимания извън кеча. Това вдигна тръпката с много нива. Самата конструкция на мача също - overbooking-ът тук е напълно простим, защото след всяка мръсотия от страна на Миз изглеждаше, че Зиглър е свършен, но той някак оцеляваше (без това да ти се натрапва като при Сина). Оголена сглобка на въжетата, спреят на Марис, контузен крак, изненадващата поява на Spirit Squad - Долф пребори всичко това, за да просне шампиона със Superkick и да грабне най-голямата победа за вечерта, а по мое мнение и една от най-големите в кариерата му. 

Изключително доволен съм и от мача, и от резултата. Сигурен съм, че тези двамата имат още какво да ни дадат докато историята помежду им приключи. Важното обаче е, че направиха отново една от любимите ми титли значима и престижна, защото IC коланът тази вечер блестеше най-ярко покрай посъбудените "звезди" не само на Зиглър, но и на Миз, който, пак казвам, не е бил толкова интересен от началото на WWE Championship рейна си. 

Другият задължителен мач за гледане е opener-a, който бе... мачът за WWE World титлата, хаха. Изненадващо и донякъде рисково решение на WWE, което в началото ми се стори хитро, но след това се оказа пропиляна възможност. Защо? Защото Сина, Стайлс и Амброуз направиха силен мач, който бе експлозивен старт на "No Mercy". Няма как да започнеш по-силно от това. Да, но какво става нататък? Отличната възможност бе Миз и Зиглър, с оглед на отличната им история, да закрият шоуто, но някой (уж Шейн, kayfabe) решил Ортън и Уаят да са в последния мач. За тях двамата - след малко, но това бе лошо решение. 

Но да се върна на тройния мач за WWE World Championship-a. Получи се зрелищен троен мач. Дори false finish-ът с двойното предаване на Стайлс не ме ядоса много, защото послужи като допълнителна щриха за образа на шампиона, а той, да не забравяме, е heel и е напълно в реда на нещата да се измъква по такъв начин от загуба, а след това да печели след удар със стол (още за успешния експеримент "AJ Styles" в WWE четете тук). Макар че след всички ходове, от които Сина се е вдигал на второто отброяване през годините, един удар със стол в корема и един по гърба да са достатъчни да бъде туширан е твърде нереалистично дори по фенските ни, кечаджийски стандарти. Но си знаехме, че той ще падне и щастието е голямо. Да ходи да снима Total Bellas, пък след няколко месеца пак да се върне, по възможност така надъхан както през последния месец. Мерси.

След този ударен откриващ мач обаче нямаше какво да задържи енергията, какво остава да натрупа още такава. Ники Бела и Кармела направиха meh мач, въпреки приличната си вражда. След тях мачът за отборните титли пораздвижи отново нещата. The Usos отнесоха пореден шамар, губейки отново от лего-отбора на Хийт и Райно, но WWE изглежда искат да изстискат наведнъж шампионството на вторите, вместо да разнообразят с размяна на титлата между двата тима. И тук обаче имаше готини неща и, разбира се, емоция, защото Слейтър продължава да е дяволски over. Трябва да отдадем заслуженото и на The Usos, които след търна и смяната на образа най-накрая са отново интересни. Да не пропускаме интеракцията с хората в залата:

Публиката за Слейтър: HE'S GOT KIDS!
Джей Усо: I got kids too!

Хахахаха, такива дребни неща дават живот на мачовете, питайте Кевин "Немлъкващия" Оуенс. След две загуби е безсмислено The Usos да остават претенденти, но другите два heel отбора в Smackdown не са в хич добра позиция и положението около отборните колани е в мъгла. Освен да получим троен мач с участието и на The American Alpha? Покрай контузения крак на Gable все още има логика това да се случи.

"No Mercy" продължи все така икономически, демек с ръстове и спадове. Следващият спад бе мачът между Корбин и Суагър. Макар да не бе отчайващо зле, особено в края, публиката ги прие лошо, а изглежда не само на мен не ми дреме нито за един от двамата. Корбин бе хвърлен в основния ростър твърде зелен, а все още недоумявам какъв е образът му и дали изобщо има такъв. Те бяха последвани от вече описаната в началото класика за ИК титлата, след която - бам! - второто разочарование в женската дивизия на синьото шоу. Неочакваната липса на Беки Линч провали мача за женската титла на Smackdown, а WWE вместо да замажат положението го осраха още повече. Каква е логиката да накараш главната претендентка да загуби от "заместител"? Блис трябва да изглежда силна, не да губи на PPV от... what the hell... Наоми. Липсата на мач за титлата и това нелогично решение определено не помагат на женската дивизия в Smackdown да догони тази на RAW, която в момента е на светлинни години напред.

И взехме, че стигнахме до финалният мач за шоуто, който не искам да си кривя душата и пръстите, за да наричам "главен"... Нищо против враждата на Ортън и Уаят. Умерено интересни са тези mind games помежду им, WWE опитват нещо по-филмово там, което ту работи, ту не. Въпреки всичко обаче те не заслужаваха да закрият шоуто. Ясно беше, че като качество няма как да направят "мач на вечерта". С представянето си само затвърдиха тази представа, защото мачът им просто ще бъде забравен. Малката "изненада" (не и ако си горд (с)марк от IWC) със завръщането на Люк Харпър също не бе основание този мач да е последен. Ортън и Уаят по-скоро пострадаха от това да закрият шоуто, отколкото да спечелят. Загубихме и ние, които вместо това можехме да имаме Миз-Зиглър за финал.

Лошата подредба и недостатъчно качествените вражди и мачове в мидкарда изиграха лоша шега на второто SD-exclusive PPV. Похвали обаче заслужават и монтажистите за отличните видео пакети към важните мачове. Хвърлете око на тях, двата адски добри мача (тройният и този за ИК титлата), а ако искате и на този за отборните титли. Другото преспокойно може да бъде пропуснато. Ще видим как ще движат нещата до Survivor Series, макар че в момента най-доброто, което SD може да предложи според мен е Champion vs Champion мач между Стайлс и Зиглър. Just sayin'.

С книги назаем от новото ни студио/апартамент

Влогът се завърна, да живее влогът! Новото AntTemz Studio официално отвори врати с пускането на седмия брой на съвместния ни влог с Темз &...