Книги: "Звездни рейнджъри" на Робърт Хайнлайн


Когато бях хлапе, децата все още се занимаваха с рязането на картинки и снимки от списания и лепенето им по стени и тетрадки. Странно е, но имам ясен спомен, че като първокласник бях осакатил с ножица някакъв вестник или списание, за да си взема за спомен кадър (един-единствен кадър!) от филма "Starship Troopers" на Пол Верховен. Черно-бяла картинка с главния герой Джони Рико отпред и огромен аракнид, изскачащ от земята. Естествено, тогава нямах идея нито кой е Джони Рико, нито що е аракнид, но като малък "Star Wars" фен всичко що бе "звездно" ми беше на сърце. Ей го и кадъра, като дори ви го очернобелих, за да по-голяма автентичност:


Години по-късно гледах самия филм "Starship Troopers" с доста по-малък ентусиазъм, но е нормално - детската фантазия може от една картинка да сътвори много повече, отколкото тийнейджърския мозък от час и половина дълъг филм, посветен на войната (пък била тя и с извънземни). Десетилетие и отгоре отне, за да прочета и книгата на Робърт Хайнлайн, върху която той бегло е базиран, за да мога най-накрая да оценя "материята".

Книгата "Звездни рейнджъри" разказва за войната на човечеството с т.нар. аракниди - раса от насекомоподобни същества, на които сме попаднали докато сме се ровили в дебрите на Вселената. Въпросът в случая не е кой кого ще изтреби, иначе хората вече да бяха превърнали обитаваните от буболечките планети в радиокативни бунища. Тук, като всяка война, въпросът е да удариш другия достатъчно силно през пръстите, за да разбере, че ти командваш. Това се постига посредством стратегия от големите глави и много умиране от страна на огромното количество пушечно месо. Главният ни герой Джони Рико гордо се числи към вторите. Решил в последния момент да стане войник, напук на баща си, Джони попада в месомелачката на армията, която или те прави мъж или те сдъвква и изплюва. "Звездни рейнджъри" се фокусира в много по-голяма степен именно върху престоя на Рико в армията - всяко унижение, всяка трудност, всеки загубен близък и приятел. Те лека-полека го подготвят за това да се озове на бойното поле, където месеци и години обучение могат да завършат с няколко мъчителни секунди, в които тялото му да бъде разкъсано от огромните буболечки.

Книгата на Хайнлайн е продължение на опитите ми да опозная творчеството на популярния (изглежда, не и у нас) фантаст. След "Странник в странна страна" (ревюто четете ТУК) вече имах идея какво мога да очаквам - няколко основни теми, в които авторът впива зъби и нокти, разпокъсва ги на парчета и след това описва всяко едно от тях чрез своята гледна точка, "говорейки" на читателя чрез мислите и устните на героите си. Разликите обаче са две.

1) Макар действието да обхваща едни с пъти по-мащабни събития, "Звездни рейнджъри" е някак по-ограничена откъм обхват. Тук темите, в които Хайнлайн се е унесъл, са по-малко - смисълът и целта на войната, същността на гражданството, упадъка на демократичните системи, жертвоготовността, йерархията и уважението в армията. Докато "Странни в странна страна" е изследване на човечеството с доста от неговите особености, "Звездни рейнджъри" се фокусира върху агресивността ни като вид, колонизаторската ни природа и бесния ни порив към самосъхранение. 

2) Книгата хем е по-еднообразна, хем е по-наситена с действие. Битка, военно обучение, битка, военно обучение, битка, военно обучение, битка... Така горе-долу протича животът на Рико, това е и структурата на книгата. Глава след глава Хайнлайн учи читателя за военната йерархия, за различните възможности на неговите "звездни" рейнджъри и техните специални костюми, за това каква апаратура използват, каква е тактиката им на бойното поле срещу един извънземен враг. Когато дойде моментът за битки пък, те са бързи, кървави и хаотични и за двете страни. Както си му е редът. 

"Звездни рейнджъри" обаче в никакъв случай не е фантастичен екшън. Тя е още едно излияние на Хайнлайн, още една доза от разсъжденията му за живота и света, замаскирано като фантастичен роман. В случая ни учи за армията и войната. Неща, които са чужди на моето поколение, лишено (или спасено, зависи кого питате) от възможността да служи в наборната войска. И определено недостатъчно дисциплинирано, може би именно заради това.

Романът ми бе "джобно четиво", с което оцветявах сивите пътувания с метро, автобус и влак. Може би заради това ми отне повечко време за завършване, но не е от книгите, които те стискат за гушата и не те пускат. Но все пак всеки любител на жанра трябва да се докосне до милитаризираната вселена на Хайнлайн, даваща ни представа за това как би изглеждал нашия свят, ако за правото на глас се плащаше с кръв... или направо цял крайник. За съжаление книгата май не е преиздавана вече повече от 20 години, така че надеждата ви е в библиотеките или, колкото и да не ми е приятно да го кажа, "Читанка". Така ще е, докато не дойде денят Хайнлайн да бъде преиздаден  в китната ни родина, може би покрай филмовите и телевизионни адаптации на книгите му.

P.S. В този ред а мисли - задава се нова екранизация на "Starship Troopers", която по думите на създателите ще е по-вярна на книжния оригинал от филма на Верховен. Освен това ни чака и сериал по "Странник в странна страна". Хубави времена, а аз мога най-накрая да се заема с "Луната е наставница сурова".

Guest Booker: По-различният WWE Survivor Series 2016 - Част 4


Истинският Survivor Series 2016 мина и замина. За съжаление нещото, с което ще запомня това PPV, е абсолютната подигравкa, която бе Lesnar vs. Goldberg II. Останалата част от шоуто просто ме убеди в това, в което вярвах от началото - че е твърде рано за RAW vs. Smackdown вражда. Вместо да развият историите в отделните шоута, WWE просто пропиляха един месец. Но, хей, така поне ме накараха да харесвам още повече своите идеи :D

След като ви представих своята версия за голям елиминационен мач в RAW, по-добро развитие на Goldberg vs. Lesnar и мачовете за титли на червеното шоу и един голям мач за WWE титлата, дойде време да приключим с "градежа" на по-различния Survivor Series 2016 с последните два мача от Smackdown.

ЖЕНСКИ МАЧ... БЕЗ ДА ГРАДИМ "ИСТОРИЯ"

Беки Линч се връща след своята "извънрингова" контузия и веднага е конфронтирана от Алекса Блис (Smackdown #1). Блис казва, че откакто са в Smackdown, Линч не я е побеждавала в 1-на-1 мач, няма и да успее в планирания им мач следващата седмица. Блис е решена да стане шампион и доказва намерията си, побеждавайки Наоми, която е успяла да я тушира наскоро. Беки наблюдава от коментаторската маса, а след мача получава и шамар. Мачът за титлата, както и в реалността, завършва с победа за Беки, но съдията не вижда, че кракът на Алекса е на въжетата (Smackdown #2). Тя е бясна и в интервю зад кулисите след мача казва, че Линч все още не я е победила "истински" и "това не е свършило". Блис посещава Daniel Bryan и иска от него да й даде реванш (Smackdown #3). Браян първоначално отказва, но Беки идва при него и казва, че е съгласна. И за да няма съмнение, че тя е шампионката, иска мачът да е 2 Out of 3 Falls. Блис е съгласна, Браян урежда мача за Survivor Series. По-късно в същото шоу Алекса и Кармела побеждават Ники Бела и Беки, след като Кармела избива зъб на Ники (хехе), а Блис я довършва и тушира.

МИЗ И ЗИГЛЪР СЕ СДОБИВАТ С АРМИИ

Тук промените не са толкова в отделните неща, колкото в голямата картина. Зиглър дърпа реч, че победата му на No Mercy е била най-голямата в кариерата му (Smackdown #1). Миз го прекъсва и си иска титлата. Зиглър е готов да даде мач-реванш, но Миз казва, че ще стане "когато той реши". Spirit Squad нападат Долф в гръб, но той е спасен от Хийт Слейтър и Райно. Слейтър казва, че ако Миз и "мажоретките" искат да се бият, могат да го направят в 3-на-3 мач. Миз казва "не" и на това. Слейтър обаче изкушава Spirit Squad - ако те и Миз победят, следващата седмица Кени и Майки ще получат мач за отборните титли. Миз отново отказва, но Spirit Squad изглеждат надъхани. Преди Миз да се скара с тях, на рампата се появява Daniel Bryan, който прави мача официален. Миз е бесен и се скарва с Браян. След рекламите мачът е започнал. С помощта на Марис, Миз успява да тушира Слейтър и печели мача. Spirit Squad са щастливи, той обаче се прибира бесен зад кулисите.

Също там, American Alpha се подиграват на The Usos за загубата на вторите на No Mercy. Гейбъл и Джордън казват, че може би "мажоретките" ще успеят да свършат това, което Джей и Джими не са успели. А ако ли не - след това може Alpha да опитат късмета си срещу отборните шампиони. The Usos се озъбват и казват, че веднъж са контузили Гейбъл и са му коствали мач за титлата. Нямат против да го направят пак. Следва отборен мач между двата тима, който The Usos успяват да спечелят, концентрирайки се отново в глезена на Гейбъл.

Миз минава през офиса на Браян. Бесен е за 3-на-3 мача. GM-ът срязва Миз, че уж е бил "fighting champion", а сега го е страх да си изцапа ръцете. Идват и Spirit Squad, който са доволни, че ще получат шанс за отборните титли. Миз обаче се разкрещява и на тях и казва, че важното е той да си вземе интерконтиненталната титла, когато дойде моментът, а не те да са отборни шампиони.

Миз е на коментаторската маса за мача за отборните титли (Smackdown #2). Зиглър обаче излиза на ринга и отново приканва Миз да използва реванша си. Миз отказва, при което Зиглър отправя отворено предизвикателство. Миз скача и започва да крещи, че това няма как да стане, но е твърде късно - Curt Hawkins отговаря на предизвикателството. Дебютът на Хоукинс е бил предната седмица и той е победил Apolo Crews. Тук обаче няма късмет - Зиглър го побеждава и запазва интерконтиненталната титла. След мача той също сяда на коментаторската маса и заявява, че Миз трябва да побърза с реванша си, иначе някой друг може да стане шампион. Мачът за отборните титли вече може да стартира. Heath Slater/Rhyno побеждават лесно Spirit Squad и защитават златото, но веднага след мача The Usos връхлитат ринга и ги нападат. Зиглър се втурва да помага, но Миз го издебва в гръб. Тримата шампиони отнасят солиден бой, но American Alpha идват на ринга на помощ. Миз и The Usos се оттеглят.

Зад кулисите Браян не е доволен от поведението им. Той им казва, че искат или не, ще трябва да се бият. На Survivor Series ще има 5-на-5 елиминационен мач - Team Ziggler vs. Team Miz. Зиглър, Райно, Слейтър и American Alpha срещу Миз, The Usos и Spirit Squad. Миз казва, че не иска Spirit Squad, тъй като са "шутове", също като Зиглър, и не могат да "свършат работата". The Usos обаче изглежда могат. Браян му казва, че в такъв случай има една седмица да си намери още двама партньори. Миз казва, че трудно ще убеди някой да му помогне, ако няма някаква полза за замесените. Тук се намесва Шейн и казва, че е съгласен с Миз. Затова победителите от 5-на-5 мача ще имат право на една услуга от ръководството на Smackdown Live. Миз вече е доволен и казва, че иска едно последно нещо - реваншът му да е следващата седмица. И да е Lumberjack мач. Браян не е съгласен, но Шейн харесва идеята - отборите на двамата ще са около ринга.

На 900-ия Smackdown Зиглър излиза със своя отбор (Smackdown #3). След тях се появяват The Miz, The Usos и... Curt Hawkins, който явно се е присъединил към отбора им. Той сочи гневно с бастунчето си Зиглър, който предната седмица го е победил. Двата отбора застават край ринга, тъй като ще служат като Lumberjacks в мача за ИК титлата. Той започва и, както може да се очаква, в един момент настава меле край ринга. Хаосът става още по-голям, когато Baron Corbin връхлита членовете на Team Ziggler. Съдията е разсеян от въргала и Миз се възползва, удряйки Зиглър с бастунчето на Хоукинс. Миз тушира Зиглър и отново печели ИК титлата.

По-късно зад кулисите неговият тим празнува победата. The Usos казват, че предвкусват новия шанс за отборните титли. Хоукинс пък заявява, че след като си спечели услуга от Шейн и Браян, може да поиска мач за титлата на Миз. В този момент влиза Корбин. Той казва, че заради възможността за услуга от ръководството ще е част от тима, но Хоукинс не трябва да си прави планове - шансът за ИК титлата ще е негов. Миз кима, казва им, че могат да се наредят на опашка, стига да му помогнат да победи отбора на Зиглър. В другия тим налице е униние. Зиглър се е провалил отново, но American Alpha и отборните шампиони го успокояват. Гейбъл и Джордън обещават победа и тръгват към ринга. Предстои им реванш с The Usos.

Мачът този път завършва с победа на Alpha, но веднага след гонга Team Miz връхлитат ринга с цел побой. Спрени са от Зиглър, Слейтър и Райно и след кратък въргал Миз и компания се оттеглят през публиката, но с усмивки на лица.
---

Моят SURVIVOR SERIES 2016 - Финален кард;

- Goldberg vs. Brock Lesnar
- WWE World Championship - Fatal 4 Way Match: AJ Styles (c) vs. Dean Ambrose vs. Kane vs. Bray Wyatt
- Traditional Survivor Series 4-on-4 Elimination Match: Team Owens (Kevin Owens, Chris Jericho, Sheamus, Braun Strowman) vs. Team Rollins (Seth Rollins, Sami Zayn, Roman Reigns, Cesaro)
- I Quit Match: Luke Harper vs. Randy Orton
- Traditional Survivor Series 5-on-5 Elimination Match: Team Ziggler (Dolph Ziggler, Heath Slater, Rhyno, American Alpha) vs. Team Miz (The Miz, Baron Corbin, Curt Hawkins, The Usos)
- RAW Women's Championship: Charlotte (c) vs. Bailey
- RAW Tag Team Championship: The New Day (c) vs. Enzo/Cass
- Smackdown Women's Championship - 2 Out of 3 Falls Match: Becky Lynch (c) vs. Alexa Bliss
- WWE Cruiserweight Championship: Brian Kendrick (c) vs. TJ Perkins
+ Kickoff Match: Nia Jax vs. Dana Brooke

...иии край. Или не? Ребуукването на тези 3 седмици от "Hell in a Cell" до "Survivor Series" определено ми допадна, върна ми творческия поглед към кеча, така да се каже, но за съжаление малко смъкна оценката ми и за реалния продукт на WWE. Важното е, че докарах проекта до неговия финал и кардът на моя Survivor Series вече е напълно готов. Мисля, че е доста силен кард, който позволява на повече хора да изпъкнат, а не да се изгубят в бройката.

Как се развиват мачовете и кои са победители - това всеки може да си представи сам спрямо неговия вкус и очаквания. Дори аз май нямам твърди отговори на тези въпроси. Но имам една седмица да преценя дали си струва в някаква степен да продължа проекта, да ви представя моята версия на резултатите, както и какво би чакало ростърите на двете шоута оттам нататък.

Какво да се прави - този Guest Booker събуди драскаческия звяр в мен. Дано да ви е било поне наполовина толкова интересно да го четете, колкото на мен беше да го пиша.

Книги: "Други песни" на Яцек Дукай


Рядко попадам на съвременни автори, в чието писане да не личи бързане. Действието много често е с приоритет пред спокойното описване на средата, героите, техните мисли и емоции. Обръща се внимание на най-значимите моменти, преломните събития, които да дават тласък на историята. Дребните неща и случки, уж незначителните, биват пренебрегвани, въпреки че именно те понякога стоят в основата на истински живите "писани" светове. Това донякъде е добре за нас като читатели, най-вече заради забързаното ни ежедневие. Бързане, бързане, бързане в живота, бързане и в книгите. Логично, нали?

Именно заради това е някак странно за мен, когато открия автор като поляка Яцек Дукай. Един млад и съвременен фантаст, който никак, ама никак не пришпорва историята, която иска да разкаже, дори с риск леко да отегчи читателя си. Автор, който в главата си има не една, а няколко грандиозни идеи, но по никакъв начин не загатва за тях в началото на книгата си. Вместо това предизвиква търпението на читателя, сякаш за да провери дали той заслужава да се наслади на всичко, което следва.

Пиша всичко това, защото никак не ми се иска да ви поднасям на тепсия идеите на Дукай, които така ми харесаха в "Други песни" и са повече от основателна причина да ви препоръчам възможно най-скоро да прочетете тази книга. А трябва. Дукай е създал един фантастичен епос, който си струва да изживеете. Ще се постарая да разкрия съвсем малко от него, колкото да ви дам някаква представа какво можете да очаквате, макар да съзнавам каква трудна задача е това.

Дукай ни представя една алтернативна Европа пред няколко века. Целият континент е поделен под властта на всемогъщите кратистоси, чиито характери оставят своя отпечатък върху подчинените им земи и хора. Въпреки това животът си върви - индустрията се развива, мореплаватели бранят стоката си от чудовищата на дълбините, а политически интриги забавляват висшите класи. Йероним Бербелек е застаряващ съсобственик на голяма търговска компания и някогашен велик пълководец. Години по-рано той написал името си в историята, изправяйки се срещу най-могъщия сред кратистосите - Магьосника. Днес Бербелек е бледа сянка на човека, за когото се разказват легенди, но животът му е подготвил изпитания, които той дори не си е представял. Изкусителна жена, завърнали се деца и едно пътуване с ясно начало и неизвестен край...

Стига драма! Знам, че звучи като някоя руска класика и, мамка му, на моменти "Други песни" е почти толкова трудна за четене за разглезен с бързоразвиващи се истории читател. Но какво ви чака после... Стиймпънк, фентъзи и фантастика преплетени с талант и умение! Изненадите в един момент следват една след друга. Разбирате неща за света на Бербелек, които за неговите жители са напълно нормални, но тъй като не са споменавани до момента, могат да ви оставят с отворена уста. 

Ще си позволя да спомена само Изкривяването - аномалия в дебрите на Африка, която "размива" физическите свойства на всяко живо същество, опитващо се да се доближи до центъра й. Представете си как без никаква явна причина ви поникват рога или тялото ви се покрива с твърда черупка - само заради могъщата аура на дадено място. Това е малък пример за великолепните фантастични идеи в "Други песни", а Дукай поглежда и нагоре - към звездите...

Този роман е като онази вечно изплъзваща се жена, чието поведение, странности и преднамерени откази търпите. Трябва да мине време, за да я опознаете, а и за да опознае и тя вас, преди пред очите ви да се разкрие истинския й потенциал. А после? После ви чакат зрелищни и запомнящи се моменти. 

Няма да крия, че аз самият мъчих "Други песни" 6 месеца. Първо прочетох 20-ина страници и я оставих за "по-добри дни". После й дадох втори шанс и започнах лека-полека да напредвам, разнообразявайки се с други заглавия. В един момент бях възнаграден за старанието - стигнах до "наистина доброто". Книгата започна да набира скорост, мащабите нараснаха с чудовищни размери, а накрая потънах в случващото се и жадно прелиствах с интерес да видя какво ще се случи нататък.

С "Други песни" можете да тествате дори собствената си фантазия, за да видите дали тя е способна да създаде великолепните, трудни дори за представяне картини, които грандиозният й финал предоставя. Това е книга, която в правилните ръце би се превърнала в пищна и по-важното смислена фантастична епопея, но, за съжаление, съзнавам, че не подлежи на филмиране.

Препоръчвам от все сърце "Други песни" на всеки любител на фантастиката. Не знам дали другите читатели ще могат да оценят и изобщо понесат фантастичните идеи на Дукай, но феновете на жанра определено ще спечелят от това, а творбата на поляка ще раздвижи позаспалите им от повтарящи се теми фантазии.

Издателство: "Колибри"
Корица: мека (но много добра, с достатъчната доза стиймпънк и намеци в нея)
Брой страници: 648

Guest Booker: По-различният WWE Survivor Series 2016 - Част 3


Порцията на RAW за "Survivor Series 2016" вече е ясна - имаме голям отборен мач (четете ТУК), имаме и Goldberg vs. Lesnar и три мача за титли (четете ТУК). Време е да обърнем поглед към Smackdown Live. 

Там пренебрегвам всичко, станало в синьото шоу в последните 3 седмици преди Survivor Series (т.е. от Hell in a Cell). Т.е. за последно Стайлс е победил Амброуз с DQ заради ритника на Джеймс Елсуърт. Ортън е прецакал Кейн, позволявайки на Брей Уаят да го победи. Хийт Слейтър и Райно са победили Spirit Squad за отборните титли, а враждата на Миз и Зиглър е все така гореща. В тази публикация обаче ще обърнем внимание само на главната вражда в Smackdown - борбата за световната титла, която става доста по-заплетена.

СВЕТОВНАТА МЕШАНИЦА НА ВРАЖДИ

AJ Стайлс е един доволен човек. Той излиза на ринга (Smackdown #1) и не може да скрие щастието си от факта, че "онзи глупак" Джеймс Елсуърт му е помогнал да се отърве от Дийн Амброуз. AJ заявява, че е време да се гледа напред. Светлините примигат и... Брей Уаят вече е на ринга. Брей обяснява на световния шампион, че наистина е време да се гледа напред. Уаят е победил Кейн миналата седмица и иска мач за титлата. Другият човек, който би ламтял за такава възможност - Ранди Ортън, е приел "правата вяра" и няма да е проблем. Стайлс обмисля предложението, но Кейн прекъсва договорката. Той идва на ринга и напада Уаят. Люк Харпър идва на помощ, а след него и Ранди Ортън. Тримата заедно повалят Голямата червена машина, докато Стайлс мълчаливо се е оттеглил. Едни реклами по-късно вече върви No DQ мач между Кейн и Ортън (точно както стана). С помощта на The Wyatt Family Ортън печели. Харпър обаче гледа подозрително Ортън, явно показвайки, че не му вярва.

Зад кулисите Стайлс е при Daniel Bryan и му обяснява, че като GM е длъжен да държи шампиона си щастлив. Браян не е доволен, но кима и казва, че Стайлс ще получи това, което е поискал. Амброуз влиза в офиса при тях и казва, че миналата седмица Елсуърт му е коствал възможността да спечели нов мач за титлата и той все още иска такъв. Стайлс се присмива на Амброуз и провала му, но Браян, донякъде, за да затапи шампиона, казва на Амброуз, че ще го включи в главния No1 Contender's Match, в който място ще намерят още двама души, набрали инерция - Bray Wyatt и Baron Corbin. Амброуз си тръгва щастлив, Стайлс не чак толкова. Той поглежда Браян и казва, че трябва да "преразгледат условията". В сегмент виждаме, че в някой тъмен ъгъл на залата Ортън е при The Wyatt Family. Той обяснява, че вече не вижда смисъл да се бори срещу нещо, което не може да победи, и заради това е решил да последва Брей. Уаят го приема, но казва на Ортън, че той тепърва ще трябва да се доказва. По негови думи Харпър не вярва на The Viper и ще се погрижи да "смачка главата на змията" при най-малкия намек за предателство. Първата задача за доказване на верността - Уаят да стане претендент за световната титла тази вечер.

Но преди да се стигне дотам шампионът отново е на ринга и е готов за мач. Той обяснява, че е дошъл мига да се разправи с човек, който му е коствал твърде много през последните седмици и ще стои като петно в кариерата му. На рампата излиза... Джеймс Елсуърт. Преди мачът да започне стартира музиката на Амброуз. Стайлс обаче му казва да не идва на ринга, защото ако го направи, няма да е част от тройния мач за претендентското място (предоговорените условия с Браян). Ако остане изобщо край ринга по време на Styles vs. Elsworth - също. Амброуз е разколебан, но все пак е решен да пребие Стайлс и продължава към ринга. Този път го спира Елсуърт. Той казва, че никога няма да си прости, че е прецакал Дийн веднъж и няма да го направи отново. Елсуърт моли Амброуз да отиде зад кулисите и да не рискува шанса си. Казва, че ще "изпълни своя дълг" и вярва, че по-късно вечерта Дийн ще стане претендент. След всичката тази драма Амброуз, макар и недоволен, се прибира зад кулисите. А Стайлс... Е, Стайлс смазва / премазва / унищожава Елсуърт на ринга в рамките на няколко минути. Веднага след гонга Амброуз дотичва на ринга, за да помогне на другаря си по неволя, но Стайлс надменно се измъква между въжетата и си тръгва доволен. По-късно Елсуърт е откаран с линейка.

Амброуз не се проваля само тук. Тройният мач не е никак честен, тъй като в един момент Ортън и Харпър идват да помагат на Брей. Кейн обаче се появява въпреки побоя по-рано. Той напада Ортън, а след това и Харпър, като дори прави Chokeslam на втория върху коментаторската маса. През това време на ринга е пълен хаос. Амброуз и Корбин повалят Уаят, след което Корбин се обръща срещу Амброуз - опитва се да му направи End of Days, но Амброуз контрира с Dirty Deeds. Корбин е аут, но Ортън се вмъква на ринга, прави RKO на Амброуз и го изхвърля от ринга, след което слага Брей върху Корбин. Съдията отброява до три и Уаят е новият главен претендент. Ортън измъква Брей от ринга, преди Кейн да е докопал и двамата, и така завършва първият Smackdown.

Брей Уаят е доволен от спечеления шанс за световната титла и хвали Ортън, отново в сегмент в тъмен (и зловещ) ъгъл на залата (Smackdown #2). Харпър обаче не е доволен, че Ортън го е зарязал предната седмица и все още не му вярва. Уаят казва на Харпър да не мисли за Ортън и че тази вечер има друга задача - да отслаби Styles в 1-на-1 мач. Този мач започва, като по средата му Кейн излиза на ринга и напада Харпър. Уаят и Ортън се появяват край ринга, вперили погледи в Кейн. Ортън обаче не осмелява да се качи на ринга, въпреки че Харпър иска помощ. В този момент Стайлс напомня кой е шампионът и скача през въжетата върху Уаят, а Кейн напада Ортън. Светлините угасват, идват пак - Ортън, Уаят и Харпър вече ги няма на ринга и край него. Кейн е бесен, оглежда се... и сграбчва Стайлс за гърлото. Следва Chokeslam на пода за шампиона.

Кейн вече е зад кулисите, бута апаратура, размята хора и търси The Wyatt Family. Идват Шейн и Браян, заедно с доста охрана, и го молят да спре. Дават му това, което иска - той и Амброуз срещу Ортън и Уаят тази вечер. Малко след това Амброуз е зад кулисите и се готви за мача си, когато минава покрай Стайлс - лекари преглеждат шампиона след Chokeslam-a. Амброуз казва, че Стайлс заслужава много по-лоши неща след побоя над Елсуърт, но и за това "ще дойде време". Шампионът отвръща, че в плановете на Амброуз не влиза само нов мач за световната титла. Браян е наблизо и изглежда е чул разговорът им. Той казва на AJ, че е изпълнил негова молба миналата седмица и сега съжалява. Казва и че не Амброуз, а Корбин е загубил претендентския мач. И по молба на пребития Елсуърт... ако Амброуз и Кейн спечелят отборния си мач тази вечер, те ще бъдат добавени в мача за световната титла на Survivor Series. Стайлс е бесен, Амброуз - адски доволен. На ринга Уаят и Ортън са изнервени от това колко усложнена е ситуацията. Те обаче почти печелят мача. Тогава обаче идва Люк Харпър. Той се опитва да разсее Кейн, за да може Ортън да го нападне, но Кейн се мърда и Ортън удря Харпър. Това разсейва Пепелянката и един Chokeslam по-късно Ранди е туширан и мачът за титлата вече е четворен. Кейн и Амброуз обаче нямат време да празнуват - Стайлс влита на ринга и поваля и тях, и Уаят, с метален стол. Шампионът е бесен. И с право.

900-тото издание на Smackdown започва по по-различен начин, но все пак свързан със ситуацията около световната титла. Undertaker прави голямото си завръщане (Smackdown #3) и се появява за пръв път от WrestleMania 32. Тейкър е кратък и ясен - Шейн О'Мак е доказал, че има сърце и заслужава да е начело на Smackdown, но това е шоуто на Мъртвеца и никой не може да го спре да е тук. Гробаря се интересува от едно нещо - това, че световната титла е тук... а той отново я иска. Но иска да я получи там, където е превърнал името си в легенда - WrestleMania. За целта той обявява, че ще е част от Royal Rumble мача през януари. Не само това - ще го спечели и ще отиде да се бие за титлата на WM33. Без значение дали шампион ще е Стайлс, брат му Кейн, Брей Уаят или Дийн Амброуз - те ще почиват в мир, а той отново ще е шампион... За един последен път.

Малко по-късно The New Wyatt Family е показано в тъмна стая зад кулисите. Брей е нервен и недоволен, че мачът му за титлата вече е четворен. Обвинява Ортън и Харпър за това и им казва, че недоверието между тях двамата пречи на него. Заради това Брей е решил какво е наказанието на последователите му - двамата ще се изправят един срещу друг на Survivor Series, за да излеят омразата си един към друг. Ако Ортън победи, той ще се е доказал и ще остане част от "семейството". Ако Харпър победи, Ортън ще бъде изхвърлен, а след това и унищожен. И за да е пълна забавата - мачът им ще е "I Quit" мач. Но по-важната задача ще е да му помогнат да отслаби противниците си тази вечер. Главният мач е 3-на-3 мач - The New Wyatt Family vs. Styles, Ambrose, Kane.

Идва време за The Cutting Edge. Гост на Острието е световният шампион AJ Styles. Той също не е доволен, че ще трябва да защитава титлата си в четворен мач. Според него нито един от претендентите не заслужава мач за титлата. Острието пита "А Гробаря?". Стайлс се сепва, но бързо се осъзнава и казва, че мачовете за титли трябва да се заслужат. Това води Амброуз на ринга. Той казва, че ще печели мач за титлата, след мач за титлата, докато накрая не си я върне. Светлините угасват и с връщането им Брей Уаят е на ринга. Той заявява, че не му харесва да дели претендентското място, но без значение колко хора са в мача, той и "семейството" му ще доминират - и тази вечер, и на Survivor Series. Кейн, изглежда, не е съгласен и също излиза на ринга, като веднага изхвърля Уаят оттам. Ортън и Харпър веднага идват на помощ. Острието, досега безучастен зрител, казва, че може би е време главният мач да започне. Отборите са формирани, но преди да бият гонга, Стайлс взима микрофон и казва, че няма никакво намерение да е партньор с тези двамата (сочи Кейн и Амброуз). Смята да изрита зъбите от устите им в неделя, а същото ще направи и с Уаят и всеки от обкръжението му. Стайлс излиза от ринга, а The New Wyatt Family нападат Кейн и Амброуз в гръб. И тогава... камбана. Пак камбана. Погребален марш.

Точно така - щом Тейкър може да прави един мач на WM, може да направи още един половин година по-късно. Това ще е нещо специално, а и е логично: 1) да помогне на брат си; 2) да се намеси във враждата на претендентите за титлата след изказването си за Royal Rumble. Undertaker идва на ринга и мачът все пак започва - Taker, Kane, Ambrose vs. The New Wyatt Family. Неразбории между Ортън и Харпър костват мача на "семейството". След мача Кейн просва с Chokeslam и Дийн Амброуз, след което той и брат му се взират в Стайлс, който отново се е появил на рампата със стол в ръка, но този път не отива на ринга, а просто сяда на стола с титлата си в ръце.

---

Големият главен мач на Smackdown за Survivor Series 2016 вече е факт. Може би компенсирам качество с количество, но мисля, че историята се получава добре, като преплита няколко вражди, освежава Styles vs. Ambrose и дава възможност Ортън и Харпър също да имат страничен, но логичен мач, който да продължи storyline-ът с присъединяването на Ортън към The Wyatt Family. Ето как изглежда кардът до момента:

- Goldberg vs. Brock Lesnar
- WWE World Championship - Fatal 4 Way Match: AJ Styles (c) vs. Dean Ambrose vs. Kane vs. Bray Wyatt
- Traditional Survivor Series 4-on-4 Elimination Match: Team Owens (Kevin Owens, Chris Jericho, Sheamus, Braun Strowman) vs. Team Rollins (Seth Rollins, Sami Zayn, Roman Reigns, Cesaro)
- I Quit Match: Luke Harper vs. Randy Orton
- RAW Women's Championship: Charlotte (c) vs. Bailey
- RAW Tag Team Championship: The New Day (c) vs. Enzo/Cass
- WWE Cruiserweight Championship: Brian Kendrick (c) vs. TJ Perkins
+ Kickoff Match: Nia Jax vs. Dana Brooke

Тъй като описах твърде подробно всички малки сегменти, оформящи голямата картина около четворния мач и I Quit мача, за следващата седмица остава последният пост, в който ще развия останалите два мача от Smackdown, с което, вероятно, този Guest Booker проект ще приключи. Дотогава! И дано истинският "Survivor Series 2016", въпреки излишната според мен RAW vs. Smackdown тема, се получи добре.

За Diablo III и разочарованията: Без нов Expansion догодина, само един "умрял" клас


Дявол да ги вземе Blizzard! Обичам игрите им, в частност "Diablo", и то до такава степен, че дадох 120 лева за оригинално "Diablo III" и 80 лева за expansion pack-a "Reaper of Souls" и то във времената на студентство със скромни, почти несъществуващи доходи. От година и нещо съм готов да си платя като пич и за нов expansion и пак да отделя няколко часа от тъй оскъдното ми свободно време, за да релаксирам, колейки демони из света на Sanctuary.

Но пука ли им на Blizzard, че аз и сигурно още няколко милиона души искаме да се бръкнем за един нов Act в "Diablo III"? Нееее! За "World of Warcraft" могат да бъдат правени expansion-и през година, защото играчите плащат всеки месец. Ние, Diablo-феновете, месечни такси не плащаме, така че fuck us, right?

Цялото ми недоволство идва от отминалия вече BlizzCon 2016 - голямата конференция на Blizzard, събираща фенове и разработчици на едно място, на която традиционно се обявяват следващите големи проекти - нови игри или продължения на съществуващи. Слуховете, че се готви нещо голямо по случай 20-тата годишнина на "Diablo" развълнуваха и мен. Естествено, не вярвах, че ще обявят "Diablo 4", тъй като е твърде рано и не са изсмукали напълно тройката. Но се надявах поне на Expansion Pack. Минаха две години от излизането на "Reaper of Souls" (прочетете ревюта на Act V и промените в него) и пускането на ново съдържание изглежда повече от логично. Не и според Blizzard, които дружно запретнаха ръкави и вдигнаха средни пръсти към играчите.

Нов expansion няма да има. Вместо това бе обявен само нов клас - Necromancer, който ще има сходни умения със същия клас от "Diablo II". Некромансърът ще се КУПУВА със специален пакет, наречен "Rise of the Necromancer", в който освен това ще има... нищо друго. Нов стар клас и някакви козметични глупости - това успяха да сътворят Blizzard за Diablo-феновете за 2 години. И дори ще искат пари за него. Нямам идея каква ще е цената на новия герой, но няма да се учудя, ако е нещо малоумно от порядъка на 20 евро (40 лева). Защото Blizzard се научиха да обичат парите. Нямам проблем - това е бизнес и трябва да се печели. Но поне да ми се предлага нещо, за което да си струва да си дам парите.

Другите "новости" обявени покрай "Diablo III" са нов пач (реве ми се...). Най-интересното в него ще бъде dungeon от 16 нива, който реално ще бъде "Diablo I" вградено в тройката. Нещо повече - dungeon-ът ще е наличен за игра само през януари, а оттам нататък - за по един месец всяка година. А да им *** майката мога ли?

Козметични промени, нов клас, който всъщност е стар клас от Diablo II, и подземието от Diablo I? Това предлагат Blizzard на мен, на вас и на всички хора, които са си купили "Diablo III" и въпреки явните слабости на играта, след това са купили и "Reaper of Souls". Дайте ми expansion, бе! Вземете ми парите и ми дайте шибан expansion! Нека е с Necromancer, ще играя с кеф, ама и нов Act да има, да бутне напред зациклилата история! Стига зони, предмети, глупости!

Брей, че съм емоционален. Може би просто надеждите ми се бяха повишили твърде много. Ще се успокоя и ще забравя. Но честно казано съм огорчен, защото с удоволствие щях да се потопя отново в света на Diablo. Сега обаче нямам причина. Този път Blizzard ме разочароваха. Този път Blizzard ни разочароваха.

P.S. По-неемоционална и подробна информация за това какво "ново" и добре забравено старо ще се появи в "Diablo III" догодина можете да разберете от статиите в сайта на Diablo Bulgarian Community - ето ТУК.

Комикси: "Спайдър-мен/Дедпул" #1 (на български!)


Deadpool is back, bitches! И си води компания под формата на един не по-малко устат, но доста по-умерен в ругатните си доброволен носач на трико - Spider-Man. "Артлайн" са умници и този път взеха мъдро решение при избора на нов комикс, който да опитат (дано успешно) да издават на български. "Спайдър-мен/Дедпул" #1 вече е на пазара и си струва всеки лев, а с набъбналата като войнишки пенис в бардак популярност на Дедпул искрено се надявам начинанието им да е повече от успешно. 

Без да ви спойлвам (спойлерите трябва да се наказват с нещо лошо - я кастрация, я смърт, я евтина водка) ще спомена само, че Дедпул също е захванал едно начинание, което ще му е трудно да изпълни. Той и Spider-Man са с допрени... не гърбове, а предници, заобиколени от безмозъчни (буквално) главорези и на път да бъдат изтезавани от демон. Трябва да работят заедно, колкото и трудно да е това. Защо е трудно? Спайдър-мен не може да понася Уейд motherf'n Уилсън. Мрази  го в червата, без значение дали са в прибрани в корема му или поради някаква нелепа причина висят навън. Ще избягам конкретно от този комикс за секунда и ще ви разясня, че в най-новата поредица за Отмъстителите, Спайдър-мен напуска тима именно, защото не може да понесе, че Deadpool вече е част от него. 

А ето ги двамата, омотани един за друг в почти интимен момент... Очаква ги мъчителна смърт, която е всичко друго, но не и геройска и ще хвърли срам върху страниците на житейските им истории, който срам ще лепне до края на дните. Да работят заедно или да си теглят майните? Или и двете?

Въпрос с няколко възможни отговора, за разлика от този "Струва ли си да купувам "Спайдър-мен/Дедпул" #1?". Да, dumbass/dumbass-ке (защото ме кефи да има женски род), струва си да го купиш, да го прочетеш, да го сложиш в шкафа и да чакаш в следващия. Причини бол:

1. Смях - Дедпул е простак. В ръцете на правилен автор с правилно чувство за хумор той е оръжие за смешки, много от които твърде вулгарни, абсурдни, черни или всичко това накуп. Точно както ние, съвременните млади и цинични хорица, ги обичаме. Джо Кели се справя доста добре с тази задача. Сигурно и той е "един от нас".

2. Екшън - Предостатъчно. 3-4 да са страниците, в които някой говори с някого, без в същото време да не ставаме свидетели на опита някой да бъде убит. 

3. Типичен Marvel арт - Под типичен имам предвид "достатъчно добър", "задоволителен", "шарен като за побъркани", но и изчистен, без този с моливите (Ед Макгинес) да се прави на велик художник. Вместо това просто разказва история с картинки, като не товари панелите със странни артистични решения. Тук-там е малко хаотично, но човек се оправя.

4. Аз препоръчвам - Бирко е нърд. Бирко ви разбира. Бирко знае. Бирко вдига палец. Бирко вдига друг палец. Бирко се усмихва.

Стигат ви толкова причини. Много се забавлявах със "Спайдър-мен/Дедпул" #1, харесва ми и че авторите подхващат една смислена история, която може да доведе до още по-интересни броеве занапред. А вторият идва още през декември. Отново поздравления за Артлайн, че се възползват от популярността, която едноименният филм донесе на Дедпул. Ако и на вас филмът ви е харесал и искате още от Устатия наемник (свободен превод), ето ви причина да опитате да четете комикси.

И по-бързо, преди Тръмп да се е заиграл с ядрения арсенал.

ОЩЕ КОМИКСИ:

Guest Booker: По-различният WWE Survivor Series 2016 - Част 2


В моя "Survivor Series 2016" Team Rollins се изправя срещу Team Owens. Залогът - победителите ще се редуват като главни мениджъри на RAW в 4-те седмици след PPV-то (подробностите за този мач четете ТУК). И макар най-трудният за буукване мач вече да е готов, трябва да отметнем и останалото, което червеното шоу ще предложи.

RAW е по-дълъг с един час от Smackdown и има по-голям ростър. Логично е да получи един мач в повече на PPV-то, като съотношението ще е 5:4 в полза на "червените". Единият мач на RAW обаче е сблъсък на part timer-и, така че в това няма нищо несправедливо. Просто е хубаво повече хора да получат внимание на PPV-то. Тъй като двама от шампионите (Universal и US) са в отборния елиминационен мач, а Goldberg vs. Lesnar са сигурният main event, реших, че е редно останалите 3 мача на RAW да са за другите титли. Така че връщаме се отново на първия RAW след "Hell in a Cell" и започваме...

"CERTIFIED G" ЗАПЛАХА ПРЕД ИСТОРИЧЕСКИ РЕКОРД

Мачът на Enzo/Cass с Gallows/Anderson на "Hell in a Cell" трябваше да е No1 Contenders' Match, но WWE вече години наред избягват да градят нещата PPV за PPV. Изисква твърде много мислене, да. В моя вариант веднага след турнира, където Gallows/Anderson са грабнали победата, е насрочен реванш (RAW #1). The New Day обаче излизат преди мача, за да се хвалят с победата си (при мен чиста) над Шеймъс и Сезаро. Те казват, че с крачки като на Годзила (или друг подобен reference, който Woods би използвал) вървят към рекорд за най-дълго държане на титлите. Това обаче не значи, че няма да защитават титлите си и очакват да видят дали Gallows/Anderson са се стегнали достатъчно, че да спечелят нова възможност. Enzo/Cass не харесват как са пренебрегнати и след като печелят мача си с The Club го показват... вербално. Още преди шоуто да приключи е обявено, че в следващия RAW Gallows/Anderson ще се изправят срещу Enzo/Cass в трети, решаващ мач, а победителите получават шанс за отборните титли на Survivor Series.

The New Day се гаврят и с двата отбора (RAW #2), твърдейки, че те не са способни да им отнемат титлите. Кофи, Big E и Woods сядат на коментаторската маса, за да гледат мача. Enzo/Cass успяват отново да победят Gallows/Anderson, защото вторите предната седмица са отнесли и един допълнителен побой (за него по-надолу). Финалната седмица е запазена за размяна на любезности (RAW #3). Представете си The New Day от едната страна и Enzo и Cass от другата в петминутна (минимум) размяна на обиди. Нямам фантазията и времето да опиша такъв епичен сблъсък. Той обаче ще се превърне в мач между Cass и Big E, в който Cass ще вземе победата. Ензо отпраща The New Day, заявявайки, че след 3 седмици победи, той и Кас ще запишат четвърта и шампионите могат да се сбогуват с титлите и мечтите за рекорд.

УСТАТА НА КЕНДРИК ГО ЗАХАПВА ПО ЗАДНИКА

Cruiserweight дивизията е трудна за буукване, защото имаш една титла, твърде малко TV време и няколко кечисти, които трябва да комбинираш всеки път различно. WWE обаче вече загатнаха интересна история с това как Браян Кендрик е потърсил помощта на Noam Darr и Tony Neese, които да му помогнат да стане шампион. Е, Кендрик е успял да вземе титлата с измама на "Hell in a Cell". Още на следващата вечер (RAW #1) обаче Нийз и Дар му помагат да победи TJ и в мача-реванш.

Тогава обаче (RAW #2) идва време за плащане на сметките - Darr и Neese искат обещаните си шансове за титлата, но Кендрик се опитва да се измъкне - не бил обещавал нищо такова. Двамата кандидат-претенденти посещават Стефани и казват, че Кендрик ги е излъгал. Искат тя да "поправи нещата" и да им даде мачове за титлите. Появява се и TJ Perkins, който не е доволен от това как е бил прецакан от Darr и Neese и иска нов шанс за титлата. Стефани заявява, че такива шансове трябва да бъдат заслужени и организира троен мач за следващата седмица. Който победи, получава шанс за CW титлата срещу Кендрик на "Survivor Series".

По време на Perkins vs. Darr vs. Neese (RAW #3) Кендрик се намесва и напада Пъркинс, но, вместо да се възползват, Darr и Neese скачат един върху друг. Кендрик тръгва да ги разтървава, но те изхвърлят и него от ринга. Пъркинс се възползва от хаоса и успява да тушира Neese за победата, печелейки шанс да си върне титлата на PPV-то. Пъркинс в момента е единственият изграден фейс в CW дивизията, така че докато "изскочи" друг претендент, не е лошо историята му с Kendrick да бъде изсмукана докрай.

КОГАТО ШЕФКАТА НЕ ИСКА ПРЕГРЪДКИ

Саша Бенкс е аут след Hell in a Cell. Помляна, разбита, ближе рани и чака да дойде момента за голямо завръщане. Шарлът обаче се нуждае от нов опонент, а Бейли тъкмо е победила протежето й Dana Brooke. Според Шарлът обаче това не е достатъчно, че да даде на Бейли мач за титлата (RAW #1). Назначен е No1 Contender's Battle Royal. Nia Jax доминира през цялото време. Така е до момента, в който Dana Brooke я напада и привлича вниманието й. Джакс се вторачва вбесено в протежето на Шарлът, а Дейна... й удря шамар, след което излиза извън ринга, самоелиминирайки се. Джакс прави същото и отива да я преследва зад кулисите. Седящата при коментаторите Шарлът изглежда е доволна от развитието на ситуацията. В това време обаче на ринга Бейли печели мача и става No1 Contender's. Веднага след мача тя е нападната и пребита от Шарлът.

Оказва се (RAW #2), че Шарлът е замислила малкия номер, изигран от Дейна, за да гарантират, че Nia Jax няма да спечели мач за титлата. Шампионката обаче не е доволна от това, че Бейли е спечелила претендентското място. Заради това я вика на ринга и й казва, че трябва да се откаже от мача и да коленичи пред Кралицата. Бейли казва, че е заслужила мача си и няма да се откаже от него. Dana я напада в гръб заради отказа и двамата с Шарлът започват да я налагат. Появява се Nia Jax, която се е насочила към Brooke. Шарлът и протежето й бягат през публиката, а Ная и Бейли само си разменят поглед, но до бой не се стига.

Бруук (RAW #3) се оплаква на Шарлът, че й е навлякла чудовище на главата. Шарлът й казва, че ще трябва сама да се справи с този проблем, след което да е на разположение на Кралицата за защитата на титлата й на Survivor Series. Двете имат мач срещу Бейли и Nia Jax. Когато Джакс влиза на ринга, Дейна бяга в публиката и оставя Шарлът сама. Жената-гигант тръгва през публиката след жертвата си, а Бейли се възползва от хаоса и успява да повали и тушира шампионката. Така за Survivor Series имаме вече два мача - сблъсък за титлата между Кралицата и Недостойната, както и мач за Kickoff шоуто между Nia Jax и Dana Brooke. 

LESNAR VS. GOLDBERG

Тук не виждах смисъл да пипам, ама с този мързелив буукинг WWE ме накараха... Мачът си остава, ясно е, както е ясно и че ще е main event на PPV-то. Аз обаче бих искал да видя нещо повече от приказки. Планираните появи на двамата в RAW показват, че те ще се засекат лице в лице едва в последното шоу преди Survivor Series. В седмиците преди това няма да откажа както Леснър, така и Голдбърг, да бъдат по-физически активни и да поступат няколко lowcarder-а. Да, нечестно е спрямо lowcarder-ите да бъдат ползвани за "храна" на part-timer-и, но доминацията на Леснър и Голдбърг, тяхната чудовищност, ако щете, трябва да бъде демонстрирана. Има хора, които могат да бъдат жертвани - Golden Truth, The Carribean Stars, Titus O'Neil, дори Mark Henry. Не и Русев. За него - по-надолу.

Но към Part-Timers Extravaganza-та - при втората си поява (RAW #1) Голдбърг е посрещнат зад кулисите от кечисти, които му казват, че не е желан обратно в WWE (точно както стана през 2003-та). Хич не ми се иска да жертвам точно тях, но Gallows/Anderson май са най-подходящи. Голдбърг им казва, че ако искат могат да се пробват да го разкарат, за да демонстрира чрез тях какво ще се случи на Леснър. Това и става - Голдбърг излиза на ринга, за да говори. Прекъснат е от Gallows, Anderson, Titus O'Neil и The Carribean Stars, който обграждат ринга. Малко по-късно всички лежат и стенат наоколо, а по-младите фенове са видели що за изрод може да е Голдбърг. Той казва, че действията му говорят по-силно от думите.

На следващата седмица (RAW #2) Леснър също решава да "говори". Golden Truth, Darren Young и Mark Henry са на ринга и чакат противниците си за поредния безсмислен 4-на-4 мач. Да, ама не. Вместо това излизат Брок Леснър и Пол Хеймън. Хеймън обяснява, че Брок не е впечатлен от стореното от Голдбърг миналата седмица. Нещо повече - Леснър можел да направи абсолютно същото и то по-добре. В този момент Брок се нахвърля върху R-Truth, а останалите трима скачат на помощ. И те са изметени, с което подвигът на Голдбърг е повторен от Леснър. Хеймън казва, че следващата седмица двамата ще се видят лице в лице. (Бел. Бире: Не е редно да се постъпва така с кечистите, знам, но точно тези осем души не виждам какво друго могат да правят в такъв тежък месец освен да са "храна".)

В последния RAW преди PPV-то (RAW #3) конфронтацията става реалност. Не е нужно Голдбърг и Леснър да говорят - номерът е да повишиш напрежението с взиране очи в очи, да оставиш публиката да реагира... след което да има въргал! Ама бесен въргал! От онези хубавите, неконтролируеми въргали, в които половината ростър и охраната излизат на ринга, за да спрат двамата мразещи се кечисти. Последният такъв пример - Леснър и Undertaker. Без явен победител от боя, но с размяна на удари и огромна доза надъхване за предстоящия им мач. Така ще завърши и последния RAW преди Survivor Series. Не мога да кажа, че съм особено щастлив, че WWE разчитат на двама part timer-и и реванш на мач отпреди 12 години, за да продадат PPV-то си, но като ще го има този мач, поне ентусиазма да е на ниво. А именно боят в последната седмица ще развълнува феновете.

РУСЕВ... НЕ МАЧКА

Три RAW-а без нашенеца. Знам, че на много хора това няма да се хареса, но смятам, че всеки образ понякога има нужда от кратка почивка след тежка загуба, каквато е неговата от Roman Reigns на Hell in a Cell. Не само, че тя ще избледнее в главите на хората, но и дава възможност за експлозивно завръщане... когато му дойде времето.

---
С това RAW порцията от моя "Survivor Series" 2016 вече е готова. Ето как изглежда PPV-то до момента.


- Goldberg vs. Brock Lesnar
- Traditional Survivor Series 4-on-4 Elimination Match: Team Owens (Kevin Owens, Chris Jericho, Sheamus, Braun Strowman) vs. Team Rollins (Seth Rollins, Sami Zayn, Roman Reigns, Cesaro)
- RAW Women's Championship: Charlotte (c) vs. Bailey
- RAW Tag Team Championship: The New Day (c) vs. Enzo/Cass
- WWE Cruiserweight Championship: Brian Kendrick (c) vs. TJ Perkins

+ Kickoff Match: Nia Jax vs. Dana Brooke

За следващия път остана Smackdown Live порцията, т.е. още четири мача.

Книги: "Да изиграеш краля" на Майкъл Добс


Мислите си, че родните политици са някаква уникална по своята гноясалост прослойка без световен аналог? Мислите си, че "политика" е мръсна дума само у нас? Че тук е "най-зле"? Разбирам. Този песимизъм е характерен за нашите ширини. Аз лично не го споделям от години и мога да се надявам, че след като се запознаете с творчеството на Майкъл Добс едва ли и вие ще го споделяте. Може просто границите му да се разширят, хехехе. Но преди да задълбаем във фикцията, нека отделим минутка (абзац), за да огледаме реалността:

В Щатите кандидатите превръщат дебатите за бъдещето на държавата си в телевизионно шоу с обвинения в какви ли не гнусни престъпления, докато ФБР диша във врата на единия, а данъчните отдавна са си харесали другия. В Италия... е, ще спомена само името "Берлускони" и ще продължа нататък. Канцлерът на Германия отвори "обятията на Европа" за всеки млад мъж от Близкия Изток, а сега се чуди как да затвори тези обятия, защото този генгбенг взе да става болезнен. И стигаме до доброто старо Обединено кралство, което разтрогна брака си с Европейския съюз, благодарение на човек, който веднага след това се пенсионира. Примери много из целия свят. Така че, моля ви, разберете, че родната политика, макар и често трагикомична,  не е нещо специално. Да продължим нататък - към фикцията на ръба на реалността и творчеството на Майкъл Добс.

"Да изиграеш краля" е продължение на размазващия му политически трилър "Къща от карти" (повече за нея ТУК). Същата онази книга, върху която частично е базиран хитовия сериал на Netflix с Кевин Спейси. Но докато между сюжетите на "Къща от карти" и първите сезони на сериала можеше да се открие връзка, "Да изиграеш краля" дава на читателя нещо, което няма да откриете на малкия екран*. Втората книга на Добс задълбава в една специфична особеност на политическа система на Великобритания - ролята на монарха и отношенията му с "реалната власт". И, о, колко кървави могат да са тези отношения...

Тук ще вметна, че "Да изиграеш краля" е от онези продължения, които имат потенциала да бъдат четени самостоятелно, без да изискват от читателя да е чел първата книга. Разбира се, веднага ви препоръчвам първо да изконсумирате "Къща от карти", за да се потопите в атмосферата и да опознаете част от главните действащи лица. Ако имате намерение да го направите, пропуснете следващия абзац, в който с няколко думи ще опиша каква ситуация заварваме в началото на "Да изиграеш краля":

Там виждаме триумф. Франсис Ъркарт е успял да се измъкне от сложната плетеница от интриги, секс, престъпления, предадени приятели и приближени врагове, която сам е изплел. след което е поел контролът. Франсис вече е най-силната политическа фигура на Великобритания. Окървавените му ръце ни най-малко не са успели да пробудят дремещата дълбок сън негова съвест. Напротив - за него играта на власт тепърва започва. Като за начало той трябва да се отърве от товара - тези, които са му помогнали да се добере до сегашния си пост и които са заплаха за оставането му там. Освен това трябва да се пази от всичките "хищници", които с удоволствие биха разкъсали новия си министър-председател. Трябва също така и да свърши нещо на поста. Вероятно всичко това щеше да е лека задача за врелия и кипял политик, ако Франсис не бе подразнил единствения, който стои в по-лъскав стол от него - кралят на Обединеното кралство....

Така по склона тръгва новата лавина от изнудване, игри със закони, ножове в гърба, разтворени крака, провалени кариери и още много, и още много. "Да изиграеш краля" запазва основните достойнства на "Къща от карти" - интересните персонажи, всеки тласкан от своя личен интерес (и нагон); любопитния поглед зад кулисите на политиката във Великобритания с всичките й дребни и не толкова дребни мръсотии; изненадите и неочакваните обрати. В писането на Майкъл Добс също се забелязва известно подобрение. Помня колко силно впечатление ми направи в "Къща от карти", че той не пише като "професионален писател" (ако изобщо има нещо такова), но именно заради това усетих подобрението тук. Силата на Добс и в тази книга обаче се крие в това, че той е бил част от политическия живот на Обединеното кралство. Виждал е грозното, подушвал е мръсното и заради това толкова успешно е пресъздал този свят на хартия. 

"Да изиграеш краля" е достойно продължение на "Къща от карти". Вместо да се тормозите с новини за родните това как протичат родните избори или "кой-какво-бил-казал" в ефира на някоя телевизия за опонентите си, по-добре се запасете с творчеството на Добс и се отдайте на няколко приятни вечери. Може пък след това да харесвате политиката поне наполовина, колкото аз я харесвам. А може и вече съществуващата във вас неприязън към родните политически фигури да се прехвърли на всички по света, захващали се с този древен занаят.

А аз... аз чакам третата книга.

Издателство: Сиела
Корици: меки (запазват стила на "Къща от карти", което е правилното решение)
Брой страници: 311

* Всъщност сюжета на "Да изиграеш краля" може да бъде видян на малкия екран, но в британските серии по книгите на Добс и по-точно "To Play The King" от 1993 г.

Guest Booker: По-различният WWE Survivor Series 2016 - Част 1


WWE имат навика да пришпорват нещата, когато нещо не е наред. Така стана някога с Invasion angle-a, така става и сега с враждата между RAW и Smackdown. При предишния Brand Split бяха нужни цели 3 години, за да се стигне до отборен мач между представители на двете шоута. Сега това става едва 3 месеца след новия Brand Split. Причината? Според мен бързат, защото нещата в RAW поради една или друга причина не вървят. Обявените три отборни RAW vs. Smackdown мача са безсмислени в дългосрочен план, но ще дадат време на WWE да измисли какво да прави в червеното шоу нататък.

Според мен обаче това е загуба на ценна възможност двата ростъра да бъдат развивани поотделно, хората в тях да продължат да се доказват, а историите да вървят напред. Толкова си го мислих, че накрая реших да загубя няколко часа от живота си за едно любимо хоби от миналото - rebooking. В няколко публикации ще ви опиша моята версия за това какви мачове бих сложил в "Survivor Series" 2016 и как бих развил враждите, водещи до тях. Съвсем леко променям резултатите от "Hell in a Cell" и ребууквам трите седмици (#1, #2, #3) водещи до 20 ноември. Enjoy!

БУРНИ ВРЕМЕНА В RAW

"Survivor Series" е PPV, посветено на отборите. WWE обаче вече рядко си правят труда да измислят някаква по-хитра история, с която да формират две групи мразещи се кечисти и да ги изправят едни срещу други. Какво ще направя аз? Ще плагиатствам от предходна година, като същевременно ще развия друга история, която WWE към момента само загатват. Тук ще съм по-подробен, защото основните играчи са твърде много.

В моя вариант "Hell in a Cell" е минал малко по-различно. Triple H отново се е намесил, коствайки мача за Universal титлата за Сет Ролинс. Ролинс, естествено, е бесен (RAW #1) и заявява, че това е бил планът на Triple H и Стефани, която всеячески се е опитвала да обърне нещата срещу него през последните седмици (мачовете с Джерико, шансът HIAC мача да е троен и т.н.). Сет обвинява и Фоли, че е глупак, че е марионетка, която не вижда кой всъщност командва парада. Фоли също е бесен и обещава на Ролинс още един мач за титлата. Lumberjack мач, в който дори самият GM ще е край ринга, за да не позволи намеси. Сега е ред на Оуенс да е бесен. Той се оплаква на Стефани и се озъбва на Фоли, когато той се връща в офиса си. Стефани моли Оуенс да напусне офиса и започва да разубеждава Мик от идеята за нов мач за титлата. Тя казва на Фоли, че той просто е загубил контрол и е позволил на Ролинс да го манипулира. Стефани се кълне, че няма нищо общо с атаките на Хънтър, но ще "нареди нещата". Фоли в крайна сметка се съгласява, че Ролинс вече е получил достатъчно шансове. Джерико съобщава новините на Оуенс и му казва, че ще му организира парти за премахването на "проблема Ролинс".

Сет заявява в интервю зад кулисите, че ще разбие партито им и ще си вземе титлата по един или друг начин. Интервюто е прекъснато от Стефани, която нарежда на охранители да ескортират Ролинс извън сградата. Докато те го изкарват от залата обаче Сезаро и Шеймъс, вече стигнали ръба на измъченото си партньорство, се сбиват на паркинга (в моя вариант те са загубили от The New Day заради проблемите помежду си). Охранителите зарязват Ролинс и отиват да ги разтървават. Идват и Фоли, и Стефани, а от Ролинс вече няма следа. Стефани крещи по Мик и казва, че вината за всичко това - неработещото партньорство на Шеймъс и Сезаро, както и бягството на Ролинс - е негова.

Стига се до партито за Оуенс, на което са само той и Джерико. Оуенс заявява, че спокойно може да продължи живота си без Сет Ролинс да се опитва да му вземе титлата. Джерико казва, че е време най-добрият му приятел да помисли за нов претендент. Намеква за себе си, разбира се. Оуенс казва, че мачовете за титли трябва да се заслужат. Преди крехкото им приятелство да стигне до скандал, Ролинс изскача от публиката със стол в ръце и напада Оуенс в гръб. Джерико се втурва да помага, но на помощ идва Сами Зейн (който Джерико по-рано вечерта е победил в мач). Следва меле, Фоли излиза и заявява, че следващият RAW ще започне с Battle Royal, а победителят от него ще получи мач за титлата срещу Оуенс още същата вечер. Оуенс е бесен, а Ролинс - повече от щастлив.

RAW #2 започва с Фоли на ринга. Той показва клип, записан след шоуто миналата седмица. На него Стефани крещи на Мик за идеята за Battle Royal-a и иска той да отмени мача. Той обаче отвръща, че "документите вече са подготвени", защото не е искал Стефани отново да го разубеди. Връщаме се на ринга, където доволният Фоли обявява началото на Battle Royal-a. В него бързо остават няколко души - Ролинс, Джерико, Зейн, Рейнс, Шеймъс, Сезаро и Строумън (който е елиминирал най-много хора). Шеймъс успява да изхвърли Сезаро, но е елиминиран от Рейнс. Малко по-късно всички се обединяват срещу Строумън и го изхвърлят. Ядосаният гигант измъква Рейнс извън ринга, елиминирайки го, и го пребива по пътя зад кулисите. Финалните трима се отдават на дълга борба. Оуенс излиза край ринга и сяда при коментаторите, за да догледа мача. Той разсейва Ролинс, за да може Джерико да го елиминира. Y2J обаче се разсейва заради това, при което Сами изхвърля него... и печели мач за титлата същата вечер.

Зад кулисите Мик е доволен от екшъна. При него обаче влиза Стефани, която е готова да убива с поглед. Фоли я пита дали е харесала мача. Тя казва, че не го е харесала и не е доволна от поведението и работата на главния мениджър. Именно заради това е решила, че Мик се нуждае от "почивка", поради което му дава шестседмичен отпуск. Фоли казва, че не го иска, но тя казва, че решението не е негово и се надява той да се върне "отпочинал и с по-ясна представа за това кое е добро за бизнеса". Фоли схваща намека, но преди да си тръгне пита Стефани докъде е стигнала с "оправянето на нещата" с Triple H и намесите му в мачове на Ролинс. Тя казва, че все още няма развитие, при което Мик излиза с усмивка и репликата "Така си и знаех". Малко след това Стефани е посетена от Оуенс, който иска мачът му със Зейн да бъде отменен. Тя казва, че цяла седмица е бил рекламиран мач за титлата и не може да промени това в последния момент. Оуенс настоява, при което Стефани се озъбва и на него. В средата на шоуто тя излиза на ринга, обяснява отново, че Фоли е в "принудителен отпуск" за шест седмици. Тази седмица всичко е уредено, следващата тя ще организира RAW, но в 4-те седмици след "Survivor Series" ще трябва някой друг да движи нещата. Идеята й? Traditional Survivor Series Elimination Match на PPV-то: Team Rollins vs. Team Owens. Който отбор победи, членовете му ще се редуват като главни мениджъри на RAW за по една седмица.

Зад кулисите Ролинс поздравява Сами за шанса за титлата и му пожелава успех, след което му предлага място в Team Rollins. Сами веднага приема и казва, че стане ли шампион, ще се радва да защитава срещу Сет. При тях влиза и Сезаро, който иска място в мача. В подобен сегмент Джерико и Оуенс обсъждат кой могат да вземат в отбора си. Шеймъс се появява. Щом Сезаро е в Team Rollins, той ще е в Team Owens. Идва и Строумън, който казва, че четвъртото място е негово, искат или не. Оуенс и Джерико кимат, Строумън излиза, а те са доволни, че отборът е сглобен и чудовището е с тях.

Universal Championship мача между Оуенс и Зейн завършва с победа за шампиона след очаквана намеса на Джерико. BFF-тата започват да налагат Сами, но Ролинс тича на помощ, след него Шеймъс, Сезаро, накрая и Строумън. Положението е 4 на 3, но тогава идва и US шампиона Рейнс, който прави Копие на Строумън и си отмъщава за по-рано вечерта. Шоуто завършва с оттеглящите се Team Owens и гледащите се с недоверие Рейнс и Ролинс.

Team Rollins откриват RAW #3. Те заявяват, че ще победят Оуенс и неговите хора и ще сътворят "велики неща" в месеца след "Survivor Series". Всеки има планове как в ролята на главен мениджър да вгорчи живота на Universal Champion-a. Проблемът? Все още са официално с един човек по-малко. Роман Рейнс излиза и след дълго колебание заявява, че няма доверие на Ролинс, но все пак ще се присъедини към отбора, защото има сметки за уреждане с всички в Team Owens. Прекъснати са от Стефани, която командва парада тази вечер. Тя заявява, че Рейнс продължава да си бута носа, където не му е работа и урежда мач за US титлата между него и Строумън. Ролинс и Зейн ще се бият с Оуенс и Джерико в отборен мач, а Сезаро е сложен в No DQ мач с Шеймъс. Сезаро печели, но след това е нападнат от шампиона и Y2J, които пък са изгонени от Зейн и Ролинс. Мачът за американската титла завършва с DQ, след като Строумън отказва да слуша съдията и удря и него, а след това и втори. В крайна сметка Рейнс успява да го повали с Копие и да се оттегли с титлата си, но Строумън бързо става на крак и го изпраща с поглед.

Оуенс и Джерико обсъждат зад кулисите, че досега съотборниците им не се представят добре. За шампиона е изключително важно Team Owens да спечели в неделя и да установят контрол над RAW. Джерико започва да мечтае за това как като GM ще си даде мач за Universal титлата, но двамата са прекъснати от Шеймъс и Строумън. Първият пита защо не са му се притекли на помощ по-рано и сочейки титлата на Оуенс казва, че е имал Best of 7 Series със Сезаро за title shot и когато стане GM най-накрая ще си даде един. Строумън пък пита защо така и не са се появили по време на мача за US титлата. Те обясняват, че са вярвали, че той сам ще се справи, което изглежда задоволява гиганта. Оуенс убеждава и двамата, че Team Owens трябва да е единен, иначе няма да успеят на "Survivor Series". В отборния мач Оуенс и Джерико успяват да измъкнат победа от Зейн и Ролинс, като в края мачът им се превръща в меле, когато всички членове на Team Owens и Team Rollins се изсипват на ринга.

---
И воала - отборният мач на RAW за Survivor Series е изграден, че даже си има хубав залог (макар и нагло изкопиран от Survivor Series 2004).


- Traditional 4-on-4 Survivor Series Elimination Match: Team Rollins (Seth Rollins, Sami Zayn, Cesaro, Roman Reigns) vs. Team Owens (Kevin Owens, Chris Jericho, Sheamus, Braun Strowman)


Не е толкова сложно, нали? Мачът се фокусира върху цели осем кечисти. Показва как всички се стремят към Universal титлата, а освен това развива няколко истории - Cesaro vs. Sheamus, Strowman vs. Reigns, Rollins vs. Owens, Zayn vs. Owens, мераците на Джерико за титлата... Отваря вратички и за "WWE Roadblock" през декември (да, започнах и за него да мисля). И още по-важното: развива историята и около проблемите между Стефани МакМеън и Мик Фоли заради действията на Triple H.

Следващият път продължаваме с останалите вражди в RAW.

Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)

WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на в...