Книги: "Да изиграеш краля" на Майкъл Добс


Мислите си, че родните политици са някаква уникална по своята гноясалост прослойка без световен аналог? Мислите си, че "политика" е мръсна дума само у нас? Че тук е "най-зле"? Разбирам. Този песимизъм е характерен за нашите ширини. Аз лично не го споделям от години и мога да се надявам, че след като се запознаете с творчеството на Майкъл Добс едва ли и вие ще го споделяте. Може просто границите му да се разширят, хехехе. Но преди да задълбаем във фикцията, нека отделим минутка (абзац), за да огледаме реалността:

В Щатите кандидатите превръщат дебатите за бъдещето на държавата си в телевизионно шоу с обвинения в какви ли не гнусни престъпления, докато ФБР диша във врата на единия, а данъчните отдавна са си харесали другия. В Италия... е, ще спомена само името "Берлускони" и ще продължа нататък. Канцлерът на Германия отвори "обятията на Европа" за всеки млад мъж от Близкия Изток, а сега се чуди как да затвори тези обятия, защото този генгбенг взе да става болезнен. И стигаме до доброто старо Обединено кралство, което разтрогна брака си с Европейския съюз, благодарение на човек, който веднага след това се пенсионира. Примери много из целия свят. Така че, моля ви, разберете, че родната политика, макар и често трагикомична,  не е нещо специално. Да продължим нататък - към фикцията на ръба на реалността и творчеството на Майкъл Добс.

"Да изиграеш краля" е продължение на размазващия му политически трилър "Къща от карти" (повече за нея ТУК). Същата онази книга, върху която частично е базиран хитовия сериал на Netflix с Кевин Спейси. Но докато между сюжетите на "Къща от карти" и първите сезони на сериала можеше да се открие връзка, "Да изиграеш краля" дава на читателя нещо, което няма да откриете на малкия екран*. Втората книга на Добс задълбава в една специфична особеност на политическа система на Великобритания - ролята на монарха и отношенията му с "реалната власт". И, о, колко кървави могат да са тези отношения...

Тук ще вметна, че "Да изиграеш краля" е от онези продължения, които имат потенциала да бъдат четени самостоятелно, без да изискват от читателя да е чел първата книга. Разбира се, веднага ви препоръчвам първо да изконсумирате "Къща от карти", за да се потопите в атмосферата и да опознаете част от главните действащи лица. Ако имате намерение да го направите, пропуснете следващия абзац, в който с няколко думи ще опиша каква ситуация заварваме в началото на "Да изиграеш краля":

Там виждаме триумф. Франсис Ъркарт е успял да се измъкне от сложната плетеница от интриги, секс, престъпления, предадени приятели и приближени врагове, която сам е изплел. след което е поел контролът. Франсис вече е най-силната политическа фигура на Великобритания. Окървавените му ръце ни най-малко не са успели да пробудят дремещата дълбок сън негова съвест. Напротив - за него играта на власт тепърва започва. Като за начало той трябва да се отърве от товара - тези, които са му помогнали да се добере до сегашния си пост и които са заплаха за оставането му там. Освен това трябва да се пази от всичките "хищници", които с удоволствие биха разкъсали новия си министър-председател. Трябва също така и да свърши нещо на поста. Вероятно всичко това щеше да е лека задача за врелия и кипял политик, ако Франсис не бе подразнил единствения, който стои в по-лъскав стол от него - кралят на Обединеното кралство....

Така по склона тръгва новата лавина от изнудване, игри със закони, ножове в гърба, разтворени крака, провалени кариери и още много, и още много. "Да изиграеш краля" запазва основните достойнства на "Къща от карти" - интересните персонажи, всеки тласкан от своя личен интерес (и нагон); любопитния поглед зад кулисите на политиката във Великобритания с всичките й дребни и не толкова дребни мръсотии; изненадите и неочакваните обрати. В писането на Майкъл Добс също се забелязва известно подобрение. Помня колко силно впечатление ми направи в "Къща от карти", че той не пише като "професионален писател" (ако изобщо има нещо такова), но именно заради това усетих подобрението тук. Силата на Добс и в тази книга обаче се крие в това, че той е бил част от политическия живот на Обединеното кралство. Виждал е грозното, подушвал е мръсното и заради това толкова успешно е пресъздал този свят на хартия. 

"Да изиграеш краля" е достойно продължение на "Къща от карти". Вместо да се тормозите с новини за родните това как протичат родните избори или "кой-какво-бил-казал" в ефира на някоя телевизия за опонентите си, по-добре се запасете с творчеството на Добс и се отдайте на няколко приятни вечери. Може пък след това да харесвате политиката поне наполовина, колкото аз я харесвам. А може и вече съществуващата във вас неприязън към родните политически фигури да се прехвърли на всички по света, захващали се с този древен занаят.

А аз... аз чакам третата книга.

Издателство: Сиела
Корици: меки (запазват стила на "Къща от карти", което е правилното решение)
Брой страници: 311

* Всъщност сюжета на "Да изиграеш краля" може да бъде видян на малкия екран, но в британските серии по книгите на Добс и по-точно "To Play The King" от 1993 г.

Комикси: "Пазители на галактиката: Император Куил" (и мъчното комиксоиздаване у нас)

"Комикси! Комикси! Дайте комикси!", скандираха в хор гладните за истории в картинки нърдски души, но във Facebook страницата н...