Книги: "Звездни рейнджъри" на Робърт Хайнлайн


Когато бях хлапе, децата все още се занимаваха с рязането на картинки и снимки от списания и лепенето им по стени и тетрадки. Странно е, но имам ясен спомен, че като първокласник бях осакатил с ножица някакъв вестник или списание, за да си взема за спомен кадър (един-единствен кадър!) от филма "Starship Troopers" на Пол Верховен. Черно-бяла картинка с главния герой Джони Рико отпред и огромен аракнид, изскачащ от земята. Естествено, тогава нямах идея нито кой е Джони Рико, нито що е аракнид, но като малък "Star Wars" фен всичко що бе "звездно" ми беше на сърце. Ей го и кадъра, като дори ви го очернобелих, за да по-голяма автентичност:


Години по-късно гледах самия филм "Starship Troopers" с доста по-малък ентусиазъм, но е нормално - детската фантазия може от една картинка да сътвори много повече, отколкото тийнейджърския мозък от час и половина дълъг филм, посветен на войната (пък била тя и с извънземни). Десетилетие и отгоре отне, за да прочета и книгата на Робърт Хайнлайн, върху която той бегло е базиран, за да мога най-накрая да оценя "материята".

Книгата "Звездни рейнджъри" разказва за войната на човечеството с т.нар. аракниди - раса от насекомоподобни същества, на които сме попаднали докато сме се ровили в дебрите на Вселената. Въпросът в случая не е кой кого ще изтреби, иначе хората вече да бяха превърнали обитаваните от буболечките планети в радиокативни бунища. Тук, като всяка война, въпросът е да удариш другия достатъчно силно през пръстите, за да разбере, че ти командваш. Това се постига посредством стратегия от големите глави и много умиране от страна на огромното количество пушечно месо. Главният ни герой Джони Рико гордо се числи към вторите. Решил в последния момент да стане войник, напук на баща си, Джони попада в месомелачката на армията, която или те прави мъж или те сдъвква и изплюва. "Звездни рейнджъри" се фокусира в много по-голяма степен именно върху престоя на Рико в армията - всяко унижение, всяка трудност, всеки загубен близък и приятел. Те лека-полека го подготвят за това да се озове на бойното поле, където месеци и години обучение могат да завършат с няколко мъчителни секунди, в които тялото му да бъде разкъсано от огромните буболечки.

Книгата на Хайнлайн е продължение на опитите ми да опозная творчеството на популярния (изглежда, не и у нас) фантаст. След "Странник в странна страна" (ревюто четете ТУК) вече имах идея какво мога да очаквам - няколко основни теми, в които авторът впива зъби и нокти, разпокъсва ги на парчета и след това описва всяко едно от тях чрез своята гледна точка, "говорейки" на читателя чрез мислите и устните на героите си. Разликите обаче са две.

1) Макар действието да обхваща едни с пъти по-мащабни събития, "Звездни рейнджъри" е някак по-ограничена откъм обхват. Тук темите, в които Хайнлайн се е унесъл, са по-малко - смисълът и целта на войната, същността на гражданството, упадъка на демократичните системи, жертвоготовността, йерархията и уважението в армията. Докато "Странни в странна страна" е изследване на човечеството с доста от неговите особености, "Звездни рейнджъри" се фокусира върху агресивността ни като вид, колонизаторската ни природа и бесния ни порив към самосъхранение. 

2) Книгата хем е по-еднообразна, хем е по-наситена с действие. Битка, военно обучение, битка, военно обучение, битка, военно обучение, битка... Така горе-долу протича животът на Рико, това е и структурата на книгата. Глава след глава Хайнлайн учи читателя за военната йерархия, за различните възможности на неговите "звездни" рейнджъри и техните специални костюми, за това каква апаратура използват, каква е тактиката им на бойното поле срещу един извънземен враг. Когато дойде моментът за битки пък, те са бързи, кървави и хаотични и за двете страни. Както си му е редът. 

"Звездни рейнджъри" обаче в никакъв случай не е фантастичен екшън. Тя е още едно излияние на Хайнлайн, още една доза от разсъжденията му за живота и света, замаскирано като фантастичен роман. В случая ни учи за армията и войната. Неща, които са чужди на моето поколение, лишено (или спасено, зависи кого питате) от възможността да служи в наборната войска. И определено недостатъчно дисциплинирано, може би именно заради това.

Романът ми бе "джобно четиво", с което оцветявах сивите пътувания с метро, автобус и влак. Може би заради това ми отне повечко време за завършване, но не е от книгите, които те стискат за гушата и не те пускат. Но все пак всеки любител на жанра трябва да се докосне до милитаризираната вселена на Хайнлайн, даваща ни представа за това как би изглеждал нашия свят, ако за правото на глас се плащаше с кръв... или направо цял крайник. За съжаление книгата май не е преиздавана вече повече от 20 години, така че надеждата ви е в библиотеките или, колкото и да не ми е приятно да го кажа, "Читанка". Така ще е, докато не дойде денят Хайнлайн да бъде преиздаден  в китната ни родина, може би покрай филмовите и телевизионни адаптации на книгите му.

P.S. В този ред а мисли - задава се нова екранизация на "Starship Troopers", която по думите на създателите ще е по-вярна на книжния оригинал от филма на Верховен. Освен това ни чака и сериал по "Странник в странна страна". Хубави времена, а аз мога най-накрая да се заема с "Луната е наставница сурова".

С книги назаем от новото ни студио/апартамент

Влогът се завърна, да живее влогът! Новото AntTemz Studio официално отвори врати с пускането на седмия брой на съвместния ни влог с Темз &...