2016-а разтърси WWE, а Smackdown изгря отново


Отминаващата година започна трудно за WWE. Първите месеци традиционно бяха фокусирани върху градежа на WrestleMania, a голяма част от основните лица бяха аут с контузии - Сина, Ортън, Ролинс, Уаят, Браян официално се пенсионира. Зорът, изглежда, подейства освежаващо на умовете с химикалки в ръцете и право на взимане на решения, защото получихме една изненадващо готина 'Mania (32, но кой ги брои вече...). Шейн и Тейкър надминаха очакванията, жените показаха, че "свежата кръв" в дивизията е способна на чудеса, поглезиха ни с мач със стълби, а главният мач... well... Рейнс vs. Triple H беше напълно очаквано разочарование, но карай. Толкова насилствено се опитаха да ни вкарат Рейнс (в очите), че чак ни болеше. Лошото е, че лека-полека пак започват да вървят натам (но ние няма да се дадем, right? Riiiight?).

Но си говорим за 2016-а, а не за това, което 2017-а ще донесе. WWE наистина закърпиха положението през първите месеци, а след това направиха една смела стъпка, решавайки отново да разделят шоутата си. Едно решение, което в началото ми се струваше излишно, но вече добива някаква логика (стига да се задържи) с оглед на гигантския ростър. Разделянето на шоутата до момента доведе до повече добри неща, едно от които е, че аз гледах изненадващо голям брой часове кеч през годината. Което с ограниченото ми свободно време е крайно необичайно, но, хей, интересно ми е. Особено случващото се в Smackdown. 

Идваме си на думата - прословутата "конкуренция" между две шоута на WWE. Такава реално не съществува, налице са само предпочитанията на феновете към съдържанието на едното или другото шоу. Вероятно обаче повечето гледат и двете. В този ред на мисли не разбирам неаргументирания хейт ту срещу едното, ту срещу другото шоу. "Враждата" между тях е по-нереална и от самите истории, които pro wrestling-ът ни предлага. 

Наистина важното при Brand Split-a е, че повече хора получават възможност да блеснат. Това пролича особено ярко в Smackdown. В края на годината хора като Ziggler и The Miz са отново дяволски интересни след като направиха враждата на годината, лично за мен (нито един слаб мач, разчупена история и силни сегменти). Rhyno и Heath Slater доскоро бяха супер over, което щеше да звучи абсурдно преди 6 месеца. The Usos са доволно освежени, The Wyatt Family и Orton също с общата си история. Нови лица от NXT като American Alpha и Baron Corbin получават шансове за изява и се справят доста добре с тях. На върха, разбира се, стои AJ Styles. Стайлс направи невероятна първа година в WWE и надмина много от фантазиите в дневниците на разни фенове, опитвали се да го впишат в особената среда на най-голямата компания в света. За 11 месеца той премина през успешен heel turn, история със Сина, която го изстреля на върха, продължаващо (и интересно) царуване с WWE титлата и качествен мач след качествен мач. AJ Styles никога не ми е бил особен фаворит, но ако някой заслужава да бъде сочен за "кечист на годината", това е човекът.

Вражда на годината. Мач след мач излъскаха до блясък ИК титлата.

Smackdown като цяло бе по-доброто шоу за мен през последната половин година, защото отговаряше на моите изисквания за това как всъщност трябва да изглежда една pro-wrestling програма. Стегнато и подредено е - не е 3 часа, които да се чудят с какво да пълнят, а всяка минута е от значение и се опитва да развие история и най-често успява. Залага на повече backstage промота, което помага за образите на кечистите. Титлите имат престиж. Турнирът за новите отборни колани и спечалването им от Слейтър/Райно даде солиден старт на дивизията, а след слабо затишие нещата се раздвижиха ударно в края на годината. Женската титла също стои по-солидно след смяната на шампионката (която първоначално мислех за излишна, но изглежда е била добра идея). Интерконтиненталната титла не е била толкова престижна (ех, тази дума...) от години, като на моменти ми изглеждаше по-значима и от световната. Миз и Зиглър сътвориха чудеса за нея във враждата си, а Миз продължава да се възползва от тази инерция и във враждата си с Амброуз. За WWE титлата и царуването на Стайлс вече споменах.

От другата страна RAW сякаш трябваше да стане по-суровото шоу, по-грубото и "някогашно" за сметка на "модерния" Smackdown. Контузията на Finn Balor обаче прецака много солидно нещата там, доведе до първоначален хаос във враждите, от който шоуто сякаш още не може да се оттърси. Оуенс като Universal Champion не е разочарование, напротив, но той стои твърде много в сянката на Джерико, който блесна с нови, божествени сили през тази година и бе най-забавното и интересно нещо за гледане в RAW. С кеф ще гледам тяхна вражда за титлата, защото нещата там се трупат много добре, но се опасявам, че WWE ще осерат и това и мачът им няма да е за злато. При жените интрига има, но няма разнообразие. При отборите такова също липсва - The New Day го довлачиха до рекорд, но какво от това? Ролинс и HHH също влачат враждата си с месеци, та вече да не ни пука за нея, а WWE междувременно отново започнаха да бутат Рейнс нагоре. Не, мерси. През това време Русев прави интересни дори midcard враждите, в които го вкарват. Как ми се иска да иде в Smackdown и да направи чудеса в името на Клета Майка България... 

Един от тези двамата "крадеше" всеки сегмент, в който участваше, и е сред най-интересните неща в WWE. Другият е (световен) шампион.

Потенциал има и то много. Просто сякаш нещо липсва. Може би имам проблем и с тези пусти 3 часа и в тях всичко ми изглежда размито и недостатъчно солидно, не знам. Но едва 3-4 пъти максимум RAW ми е харесал повече от Smackdown, където всичко всяка седмица е на едно стабилно ниво. Надявам се 2017-а да е по-добра за RAW и шоуто да се промени към по-добро, особено със задаваща се WrestleMania. Smackdown е пример, че е възможно.

За финал искам да отбележа, че някои от най-интересните неща изобщо не са в главните шоута. NXT продължава да "отглежда" звезди, а някои от най-добрите (да не кажа баш най-добрите) мачове, които съм гледал през годината, са именно от NXT Takeover-ите. Хвърляйте им око, защото там са истинските мачове бижута. Дори не е нужно да следиш историите - видео пакетите преди мачовете ти ги разказват. Cruiserweight дивизията се оказа по-скоро разочарование, но може би 205 Live ще позакърпи нещата. А може би не и коланът отново ще стане трофей за пълнене на минути в RAW.

Като цяло обаче мисля, че изпращаме една добра година за продукта на WWE. И можем само да си пожелаем следващата да е дори по-добра. Колкото и да е странно, аз съм оптимист.

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...