Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслучайно най-масивните книги, които можете да откриете по рафтовете на книжарници или библиотеки, са фентъзи романите и учебници по право. True story.

Eто как читателските ми вкусове ме заредиха (проклеха?) с над 3000 страници за декември. Горе-долу толкова ми предлагат 5-те книги, които имам на разположение за четене в края на годината и към които насочих вниманието ви в осмия брой на "С книги под завивките".

О, все още не сте ни гледали? Да поправим това:



Както виждате, с Темз отново решихме да опитаме нещо различно. Все пак идва Панаир на книгата. Обръщайки внимание на всичко, което сами сме си предвидили за четене, ви даваме насоки какво можете да си потърсите в НДК (или всяка книжарница). Подчертавам - това са насоки, а не препоръки. Все пак още не сме прочели повечето от книгите.

Пределно ясно е, че аз няма и да успея да прочета над 3000 страници за по-малко от месец, макар че вече завърших "На западния фронт нищо ново" на Ремарк и "Петата купа" на Дан Симънс. 2 от 5, baaaay-baaaay! "Вещерът: Време на презрение" вероятно също ще бъде прочетена и дано ми хареса повече от третата. Виж, чудовищния том "Лед" на Дукай и "Заклеващия" на Брандън Сандърсън ще са предизвикателство с огромния си брой страници. Но хей, след декември идва цяла нова година! Време за четене все ще се намери. Дори да сложа очила заради новата си работа все някак ще успея да преборя тези книжни гиганти.

Другото интересно нещо около влога през последната седмица е гостуването ни в "Кой говори?" по "Дарик Радио". Разказахме малко за създаването на "С книги под завивките" и, разбира се, говорихме си за книги. Бидейки PR на издателство, прекрасната ми жена е свикнала да е пред микрофон. За мен обаче радио дебютът беше труден, тъй като през последните години свикнах аз да държа микрофона и да задавам въпросите (без мръсни асоциации, моля). 

Трябваше да ни видите преди ефир... Аз - скован и необичайно мълчалив, а тя - спокойна и забавляваща се с моето притеснение. Което, разбира се, напълно изчезна в ефир. Дотолкова, че да се наложи Темз да ме ритне леко веднъж-два пъти, защото се отплесвах и ставах твърде подробен. Като сега.

Така че чуйте предаването за още малка доза книги под/над завивките. Никога няма да ми омръзне да ви напомням и да се абонирате за канала на влога и да харесате страницата му във Facebook. Хранете ни с лайкове, че през зимата човек постоянно е гладен, мерси.

Абсурдната гениалност на "Събудения/счупен" Мат Харди


Вторник сутрин.

Вече готов за излизане и работа, лежа на леглото. Темз нанася последни щрихи, за да подсили още повече своята прекрасност, и обикаля из спалнята. От време на време ме поглежда смутено, чувайки странните реплики, които се носят от говорителя на телефона ми. Личи, че не разбира на какво се дължи широката ми усмивка.

В един момент от телефона се разнася дебилен смях, а самият аз също започвам да се смея. Темз ме поглежда още по-объркано и тихо казва: "Това е един от моментите, в които се чудя защо съм с теб".

Приемам го с усмивка, уверен в качествата си, които я държат в Биреното кралство. Объркването й се дължи на факта, че все още не съм я запознал с гениалността на Мат Харди.

Защото това, което правех в този момент, беше да гледам общото промо, което той и Брей Уаят имаха в последното издание на WWE RAW. Да, кеч, скъпи приятели. Но дори да не споделяте тази моя страст, вероятно е да си спомняте за братята Харди, които бяха доста популярни и у нас в кеч-бума около 2000-2001 г. Доста години по-късно Мат отново е в WWE и след няколко месеца на по-скоро безцелно лутане из шоутата най-накрая получи възможност да покаже бижуто, което сам създаде.

Представям ви WOKEN (Broken) Matt Hardy:



Странно, нали?

Някак нелепо, абсурдно, дори малко безумно, но все пак весело по свой собствен начин. А кечът, бидейки развлекателен спектакъл, понякога трябва да ни дава точно подобен тип различно забавление. Той не е само сериозни скандали и мачовски изпълнения, които да дадат повод на персонажите да решат проблемите си в мач на ринга. В себе си той има и доза комедия.

Чарът на персонажа, който Мат Харди създаде в TNA (доскоро втората най-голяма кеч-компания в САЩ, конкуренция на WWE), донякъде е именно в това, че той има добре прикрита комедийна нотка. Мат предлага нещо различно и оригинално - образът на психически нестабилен човек, чието поведение скача от абсурдното към маниакалното. И не само това - Харди играе толкова убедително и отдадено персонажа си, че след като си го видял веднъж, вече не можеш да го приемеш "не-счупен".

Историята на Broken Matt Hardy персонажа можете да прочетете и в Wikipedia, но все пак ще обясня накратко за мързеливите, но любопитни. Преди няколко години Мат беше в TNA. След мач срещу брат му Джеф, той обясни, че нещо в него се е "счупило". Започна да използва полу-британски, полу-идиотски акцент, както и да обяснява, че душата му е на хилядолетия и просто сменя смъртни тела - последното от които е това на кечиста Матю Харди

Последваха няколко мача/сегмента, които приличаха повече на телевизионен сериал, отколкото на живо кеч-предаване, а абсурдните елементи от историята се трупаха - градинар-убиец, братът с промит мозък, дронът, който следи хора и излъчва холограми с Мат, и още, и още. 

След като братята Харди се завърнаха в WWE през април т.г. Мат не можеше да използва образа заради съдебен спор с новите собственици на TNA. Но ето, че някакво решение изглежда е намерено и всички фенове можем да се радваме, че "счупеният" Мат Харди най-накрая се събуди в WWE. Това определено ще ни даде още доста запомнящи се сегменти в RAW и още една причина да гледаме шоуто.

А може да доведе и до още по-голямо чудо - интересна вражда с участието на Брей Уаят (другият от видеото). Който разбрал, разбрал.

Батман, Джак Изкормвача и газени лампи

Не се чудете какво, по дяволите, се крие зад подобно заглавие. Бирко е доста прямо същество. В случая ви предлагам точно това - история за Батман, който преследва Джак Изкормвача в края на XIX век. Под газени лампи.

Става дума за нов анимационен филм на DC, наречен Batman: Gotham by Gaslight, който ще излезе през 2018 г. А анимационните филми на DC им се получават малко по-добре в сравнение с игралните. Примери много - като се започне от епичния Batman: Mask of the Phantasm (1993) и стигнете до по-скорошни творения като Batman: Under the Red Hood, The Dark Knight Returns и дори The Flashpoint Paradox.

Ясно е, че съм голям фен на Човека-прилеп (както личи и от последния брой на влога ни С книги под завивките). В същото време не харесвам особено алтернативните истории, които DC толкова обичат да издават. Batman: Gotham by Gaslight обаче ми изглежда доста любопитно. Може би заради това, че в момента чета "Петата купа" на Дан Симънс - история за случай на Шерлок Холмс, но изпълнена с множество реални исторически личности и написана напълно в стила на времето.

Хубавото на анимации като тази е и това, че човек не подхожда към тях с чак такива големи очаквания, каквито би имал към филм с бюджет 300 милиона долара. Но за него след малко. Сега вижте трейлъра:



Както казах: изглежда любопитно. Догодина ще разберем какъв ще е цялостният резултат.

А иначе преди малко повече от седмица гледах игралния Justice League. Не мога да кажа, че останах впечатлен, но не мога да твърдя и че съм разочарован. След няколко крайно негативни ревюта за филма очакванията ми бяха сиииилно занижени, което може би помогна да преглътна много неща без мръщене и да съм ОК с цялостния филм (с изключение на един дигитално премахнат мустак). Вече му написах ревю в Webcafe, така че няма да се повтарям. Прочетете го тук.

Но така и така сме на Батман-тематика, а знам, че някои от вас със сигурност са фенове също като мен, държа да препоръчам и един комикс. The Batman Who Laughs #1 е единичен брой, който разказва за алтернативна вселена, в която Батман и Жокерът са едно. Обяснението на това безумие е повече от прилично, а резултатът е очаквано шокиращ. Много мрачен комикс, който обаче доста ми допадна с оглед на липсата на симпатии към подобни алтернативни истории.

Броят е tie-in към вървящата в момента история Dark Nights METAL, но спокойно - не е нужно да сте чели или да четете нищо от нея. Дори аз не съм я започнал. The Batman Who Laughs може да се чете самостоятелно и това става за 15-ина минути, но комиксът определено ще ви направи впечатление. Струва си да я потърсите по какъвто там начин намирате и четете комикси.

С книги назаем от новото ни студио/апартамент

Влогът се завърна, да живее влогът! Новото AntTemz Studio официално отвори врати с пускането на седмия брой на съвместния ни влог с Темз "С книги под завивките"

Естествено, че става дума за апартамента, в който се нанесохме. Тъй като сме готини ни, позволяваме ви да хвърлите един поглед в новата ни обща спалня и заглавията, които ви подбрахме този път:



Аз се завърнах в блога си, влогът ни се завърна... Абе, седмица на завръщания. Само ще кажа, че малко след пускането на седмия брой онлайн Григор Димитров спечели финала си, а в София заваля сняг (аз ви представям "Снежния човек"). Нищо не намеквам, но пак заповядайте.

А всъщност този брой беше записан цели две седмици преди да бъде пуснат, т.е. малко след като се нанесохме. Просто не ми оставаше време да го монтирам заради всичко ново в живота на един Бире (за тази одисея, макар и в сбит формат, четете тук).

Оказа се, че е доста готино да измисляш обща тема на клиповете, защото това им дава някаква завършеност. Избрахме "Книги назаем" за този клип, защото се случи така, че малко преди да се стигне до запис и двамата завършихме книги, които сме взели от някой друг. Един вид темата сама си се избра. 

Каквото имахме да ви казваме за книгите ви го казахме във видеото. Темз много харесва поезията на Елин Рахнев, а доколкото видях на премиерата на неговата "Зелда" - доста други хора също. Признавам - поезията като цяло продължава да ми е някак далечна, но докато подготвях кадрите за броя прочетох съвсем малко от "Зелда" и ми допадна. Може пък скоро да експериментирам. Със сигурност обаче мога да заявя, че визуално стихосбирката е страхотна.

Що се отнася до "Снежния човек", както сте разбрали и от влога, нямаше дори да си помисля да припаря до Несбьо, ако не беше трейлъра на едноименния филм. Все още не съм го гледал, не знам и кога ще стане. Шокиращи за мен са ниските му оценки, защото книгата е много добра и някои моменти определено можех да си ги представя на екран. 

Но по-важното може би е, че открих нов крими автор, чието писане ми допада, и с инспектор Хари Хуле може да си станем дружки занапред. Така и така не мога да смогна да се видя с истинските си приятели, поне да формирам книжни приятелства. Тъжно, тъжно.

Оправихме се и стряскащо бързо със снимките, като и този път монтажът отне много повече време. Дано ви допада. Аз лично харесвам как синьото на спалнята стои на екран, но ми се иска да оползотворим и други подходящи местенца из апартамента. За снимки, имам предвид, не за друго. Другото е отметнато вече.

Отмятайте и вие. А намерете време и да се абонирате за канала ни в YouTube и да харесате страницата на влога във Facebook, в която продължаваме с качването и на старите броеве за хората, които не обичат да излизат от социалната мрежа. Естествено, че нямаше да се разминете без cheap plug-ове, хохохо. И очаквайте новия брой. Може да дойде по-скоро от очакваното. 

Жив съм, baaaaay-baaaaaay!



Жив съм, бе, жив съм!

Убеден съм, че така трябва да започва първия пост в блог, чийто автор не се е вясвал по мониторите ви от няколко седмици. Щях да използвам една много противна думичка - "приоритети", но в случая тя няма да е подходяща. 

Блогът, това мое най-мило място в интернет, не е спирал да бъде приоритет. Той е верен приятел, който предвидливо ме лиши за кратко време от компанията си, за да се оправя с всичко, което ми се случи през последния месец.

За да не омазвам мониторите ви с твърде много думи, обобщавам Големите промени в живота на един Бире (тм) само в няколко реда:

- нов град;
- ново жилище;
- нова работа;
- съвместен живот с любимата.

Последното, изненадващо за феновете на ергенлъка (това вече е секси дума), се оказа най-лесно, може би защото ние вече почти живеехме заедно - в два различни апартамента, в два различни града. Е, събрахме се в един. И добре, че беше Темз, че да не се удавя в пороя от стрес, който се изсипа върху главата ми.

Напуснах слънчевия Пловдив, за да се потопя в мъглите на красивата по един по-мрачен начин София. С колегите в TrafficNews, където работех доскоро, се разделихме със сълзи, за да търся нови и различни възможности тук. Дори е възможно вече да сте чели нещо от мен в Webcafe, ако сте фенове на сайта. Ако не сте - време е да станете.

Това ме подсеща - знаете ли, че блогът вече е на 10 години?

Как да знаете, като не съм го споменавал. Но е факт - през септември скъпото ми блогче чукна първото си десетилетие. Трябваше да го напиша някъде, че сам да го повярвам. И ще изкара и още, защото вече започнах да свиквам с новата си среда и ще мога да се занимавам повече и с него.

До края на годината ще раздвижа и нещата около подкаста #Birecast, защото говоренето с нърдове за нърдски неща е удоволствие. Дано и на вас досегашните броеве са ви били интересни, а следващите също да бъдат. Крайно време е да осъществим броя за Justice League, който трябваше да чуете още преди месеци и в който, изненадващо, няма да сипвам чак толкова много на филма.

Общият ни проект с любимата - влогът за книги "С книги под завивките" също се развива добре. В последния месец качихме част от досегашните епизоди и в страницата във Facebook, а съвсем скоро започваме с качването и на нови - там и в канала в YouTube. Сега е моментът да ги харесате/да се абонирате, в случай, че не сте.

И за финал нещо като новина: вчера Русев (българинът, който работи в кеч компанията WWE) бил в родния си Пловдив и казал, че ако иска кеч шоу под тепетата, кметът може да му се обади. 

Колкото и малки да са шансовете, можем само да стискаме палци да се случи, братя и сестри фенове (за другите знам, че не ви интересува, така че няма проблем). Всичко това тръгна след като кметът Тотев сподели мой текст за евентуално шоу, така че ако WWE най-накрая успеят да дойдат у нас, ще съм колкото щастлив, толкова и горд. Малките неща, като една шеговита статия, могат да променят много. Ценете ги. 

И до скоро!

P.S. Чак сега забелязах, че зад главата ми има конче и жирафче, но това е обяснимо - аз редих не долната, а горната част на библиотеката, където гордо стоят фигурки на Дарт Вейдър и баче Ранди (Ортън).

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи срещу Фин Балър в един Dream Match между двама бивши лидери на Bullet Club. Всичко това заради заушка/менингит/каквато там болест доведе до липсата на Уаят и Рейнс и оплекса билда на WWE TLC 2017.

Записах кратко видео с прогнозите си за шоуто. Доставя ми удоволствие да се гледам, дано достави удоволствие и на вас:

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме.

Шестият брой на книжния ни влог "С книги под завивките" беше записан за рекордно кратко време, сигурно под час. Естествено, след това отделих още час за снимане на кадрите за покритие (тези с книгите), а още поне два часа за монтаж и обработка. Мислехте, че е лесно? Не, скъпи приятели, не е лесно.

Този път ви говорихме за книги, в които по някакъв начин става дума за пътешествия. Вижте какво сътворихме:



Разбрахме се, че в Блога ще споделям личните си разсъждения от работата по Влога. Е, да започнем с това, че фотоапаратите (работим с нейния Canon SD600) не са предвидени за снимане в движение, както личи по интрото ни. Но пък се получи по-разчупено. Отново снимахме основната част в Пловдив, като се очертава това да е един от последните (ако не и последния) пъти, в които снимаме под тепетата. Скоро новите епизоди на "С книги под завивките" ще започнат да идват до вас почти изцяло от столицата. Живот.

Особено горд съм с някои доста сполучливи, според мен, външни кадри на книгите. Мисля, че по някакъв начин се вързаха с тематиката или заглавията им. Който ги е чел, ще разбере. Ако не сте - давайте, нали затова ги препоръчваме, хохохо. "Американски богове" ми допадна изненадващо много въпреки мудното си начало и след нея бях решил да прочета и други неща от Нийл Геймън. Сигурно година по-късно все още не съм го направил, но имам тооооолкова много други неща за четене.

Заглавието, което любимата ми Темз представи, взе, че привлече и моя интерес, което е необичайно с оглед на различния ни вкус за книги. Да, ние четем различни неща и това позволява да има разнообразие в това, което ви предлагаме. В случая обаче, докато подготвях кадрите за покритие на "Висока облачност" на Оля Стоянова, се зачетох в части от някои разкази. Стана ми любопитно и я минах сигурно за ден (доста кратка е). Така че скоро и аз ще кажа някоя-друга добра дума за книгата тук, в блога.

А иначе продължаваме с планирането на следващите броеве, така чееее абонирайте се за канала ни в YouTube и харесайте страницата във Facebook, защото това също ще е от голямо значение занапред. Там вече за втори път се случва да има ЕКСКЛУЗИВНО видео, а освен това решихме да качим и в самия Facebook досегашните броеве на "С книги под завивките". Ей го обявлението, съпътствано с порция "какво четем...":



Тревожа се, че Ремарк ще ме поизпоти. Предният ми опит да се докосна до творчеството му не завърши добре, но са минали вече 6-7 години, така че може би сега ще имаме успех. Дали ще е така ще разберете в някой от следващите броеве на... кое? Кое? КОЕ?

С КНИГИ.
ПОД ЗАВИВКИТЕ.
-тъм-тъм-тъм-тъъъъъъъъм-

Книги: "Вещерът: Меч на съдбата" от Анджей Сапковски


"И запяло Лютичето за Бирето, което чете,
Погълнато от страниците като малко дете.
За оная мастия Йенефер и Гералт балъка,
За таз‘ любов тежка, обречена на разлъка."

Поетичните ми напъни биха накарали всеки себеуважаващ се трубадур да си запали лютнята и да си тегли ножа, но се надявам, че ти, скъпи блогочетецо/скъпа блогочетке, все още не си се отчаян до такава степен от моята скромна особа.

Фактите обаче са си факти – хване ли се веднъж човек на хорото „Вещерът“, трудно се пуска. Така стана и с мен, след като преди по-малко от месец най-накрая дадох шанс на фентъзи поредицата на полския автор Анджей Сапковски, която бързо ме погълна. Толкова бързо, че още преди да съм споделил с вас задоволството си от първата книга – „Последното желание“ (похвалите ми за нея можете да прочетете ето тук), вече бях захванал продължението – „Меч на съдбата“.

И тук става дума за сборник от на пръв поглед несвързани помежду си разкази, проследяващи разнообразните приключения на белокосия вещер Гералт. Имаме поход за лов на дракон, съревнование за женско сърце, издирването на трансформиращ се измамник, "медиаторстване" между влюбени русалка и човек, и още, и още. Сапковски продължава да гребе вдъхновение от класическите приказки, завъртайки ги по свой си, малко по-мрачен, реалистичен и циничен начин, и намирайки им логично място в своя фентъзи свят.

Обогатява същият този свят и с нови раси. Като фен на Толкин ми стана драго да разбера, че хобитите съществуват и във "Вещерът", като са идентични с тези на любимия Професор. Сапковски ни среща по-отблизо и с джуджетата, представя ни дриадите, че дори и своята визия за споменатите вече дракони. А без да те ангажира с една голяма карта на света, авторът успява с разнообразието в историите си да те убеди колко голям е светът му.

Но не случващото се на преден план в разказите е истинският акцент във "Вещерът: Меч на съдбата". По-любопитното и ценното се крие в продължаващото развитие на главния герой Гералт и общуването му с основните поддържащи персонажи. Именно тези връзки служат за свързващо звено между иначе с нищо несвързаните истории.

На първо място, разбира се, трябва да посочим чернокосата магьосница Йенефер, в която вещерът е толкова отчайващо влюбен, че ти идва да му биеш шамари докато се осъзнае. Или не вземе да ти отвърне... Съдбите на двамата са преплетени още от края на първата книга, но като всяка истинска връзка и тук налице са проблеми. В един момент Гералт и Йенефер живеят заедно, в следващия се оказва, че в обмяната на телесни флуиди участват и трети лица, има разочарование, скандали, раздели, срещи, неприязън и любов. Любовно-драматично, та чак реалистично.

Останах с впечатлението, че Сапковски е имал някаква ужасна връзка в живота си, която е използвал като вдъхновение, за да опише така добре случващото се между вещера и магьосницата. Не можеш да пишеш за такива relationship мизерии, ако не си ги преживял. Не можеш!

Много повече от тази измъчена любов ми допадна типично мъжкото приятелство, което Гералт споделя с трубадура Лютичето. Техните случайни срещи и навик да се забъркват в общи неприятности са весел момент от разказите, а Лютичето е почти универсално симпатичен персонаж – верен, талантлив, шарен. Антипод на Гералт в много отношения, което пък го прави перфектния Робин за вещеровия Батман.

За финал имаме още една свързваща нишка не само между разказите в "Меч на съдбата", но и между тази книга, предходната и следващата - "Кръвта на елфите". Става дума за детето, което беше обещано на Гералт/което Гералт едва ли не си изпроси. Зависи от гледната точка. Докато считам Йенефер за дразнещ полу-парцал, а Лютичето за забавен sidekick, тук съм раздвоен. С детето Сапковски хем захваща темата за тежкото положение сред редиците на вещерите, хем не успява да се измъкне от клишето за Избрания, бащината фигура и съдбата на всичко и всички. 

Свързващи нишки или не, „Вещерът: Меч на истината“, струва ми се, с известни уговорки може да се чете самостоятелно. Но съветът ми що се отнася до фентъзито си остава: започвайте ги тези поредици от началото им, мили хора. Така изживяването определено е някак по-пълно, а героите наистина се развиват пред очите ви. В случая тази книга не само дава "повече от същото", но и надгражда над първата в много отношения. А аз слагам последната точка тук и се отдавам на оставащите ми страници от третата.

Брой страници: 383
Корици: меки (забележете колко прекрасно „мъртвата“ ми ръка приляга на красивата предна корица, дело на Живко Петров)
Издателство: Сиела

The New Day и The Usos съживиха славата на Hell in a Cell мачовете


О, богове на клетката! О, гробари! О, ейчове! О, уважаема госпожо Фоли!

Четирима (все още) младежи сътвориха може би най-добрия мач в кариерите си и оставиха Бирко и милиони фенове по света с широки усмивки от възхищение. Как? Като се възползваха от предоставения им шанс и ни напомниха защо "Hell in a Cell" мачовете се слагаха и трябва да се слагат за зрелищен и запомнящ се край на вражда. Последният (?) сблъсък The New Day vs. The Usos без съмнение беше най-добрият мач на тазгодишното #HIAC PPV. Ако не сте съгласни с мен, ще са ви нужни брутални аргументи, за да си направя труда дори да слушам.

Но защо да спираме с похвалите? Това беше един от най-добрите мачове в WWE за 2017 г., а освен това и един от най-интересните и качествените "Hell in a Cell" мачове, които сме гледали през последните години. От дребните детайли като скритите тромбони и Xavier Woods имитиращ Shang Tsung, за да даде старт на своята собствена "Смъртоносна битка" (велико!), през използването на белезници и едни от най-добрите побои с кендо стикове от много, много време, та до самия край и полета на The Usos - този мач за отборните титли на Smackdown е съкровище, което трябва да изгледате

Още по-доволен бях и от победата на The Usos, които заслужено станаха първият отбор, спечелил титли по двойки в HIAC. The New Day вече имат своя рекорд от миналата година, така че трябва да се градят и други големи тимове. Така този мач се превърна в една финална щриха, която затвърди страхотната трансформация на The Usos. От един от най-скучните отбори в компанията към края на самоанския им gimmick, те се превърнаха в едно от най-must see нещата в цялото WWE. 

Ако си намеря каскетът, който жената ми подари миналата зима, ще си го сложа и ще го сваля от главата си специално и за The New Day. Big E и Xavier Woods показаха една по-агресивна своя страна, която определено ми подейства освежаващо след вече поомръзналите им шарени дебилщини. Така вражда, която започна нередно според мен - с подаряване на title shot на новодошъл отбор - завърши зрелищно.

Благодарение най-вече на The Usos vs. The New Day, който за мен беше истински main event, Smackdown разби поредицата си от слаби PPV-та, която ни мъчеше през цялото лято. 4 от 7 мача бяха на ниво ОК и нагоре, като, за съжаление, най-слаби бяха сблъсъците за женската титла (мъчение не само за Шарлът, но и за зрителите) и WWE титлата (Джиндър f'n Махал продължава да е потресаващо зле...). Но за останалото, особено за огромния потенциал в историята Оуенс-Сами-Шейн, ще си говорим след вторник. Аз съм надъхан за Smackdown. За вас не знам.

Защо пък точно Оуенс срещу Шейн в Hell in a Cell


Това, че Hell in a Cell мачът, който ще гледаме тази година, е Kevin Owens vs. Shane McMahon говори за няколко неща, драги кечогледащи от всякакъв пол и възраст.

Първо, че цяло лято WWE не успяха да изградят достатъчно интересна и смислена вражда, която да завърши в най-подходящия мач за завършване на вражди. Героят на всички канадци от индийски произход Джиндър Махал отказва да спре да прави безумно тъпи мачове и да пусне пустата WWE титла. Не му се получаваше с Ортън, сега не му се получава с Накамура. Да го вкарат в Hell in a Cell ще е legit ад за нас, не kayfabe такъв за него. В мидкарда положението също не е цветущо. Колко висока беше Smack-a преди година, колко ниско падна...

Второ, мазохизмът на Шейн се е поразбудил и иска да си причини някоя безумна травма, скачайки от клетката. Фетишът на "младия" МакМеън към това сам да падна от разни места, все едно опонентите му са го бутнали, е добре известен на всички ни. След като се опита да направи същото с хеликоптер по-рано през годината, сега меракът му за втори път в живота си да скочи от Hell in a Cell явно пак е налице. Ей така, за да изкара акъла на жена си и децата, докато дебили като мен и вас пляскат на липсата на акъл в главата му.

Трето, че WWE все пак не са се отказали от Кевин Оуенс като "топ гай". Вкарат ли те във вражда с МакМеънци, шансът да намажеш нещо по-така е голям. В случая Оуенс най-вероятно ще "намаже" близка среща с чука на носоватия си ментор Triple H, но да се надяваме, че след това ще го докара и до мач за световна титла. 

Първото царуване на Оуенс с главна титла беше подарено именно от Triple H. Прекрасно развитие на историята ще е година и нещо по-късно Triple H да е този, върху когото Оуенс ще стъпи, за да се докопа до втора световна титла. 

Всички връзки започват бурно и щастливо...

Guest booker-ът в мен никога не спи и веднага наредих нещата в главата си - Оуенс унищожава Шейн в Адската клетка и насочва вниманието си към последния не-пребит МакМеън - Стефани. И тук геройски се завръща Triple H, който след загубата си от Сет Ролинс на WrestleMania се е излекувал от The Authority егото си и сега е просто доброто шефче от NXT. Той застава на пътя на един от най-успешните си проекти - демек самия Оуенс, но също става негова жертва... да речем на "Survivor Series", че от 4-те големи PPV-та това продължава да е най-пренебрегването. Там обаче Оуенс сразява и "създателя" си, след което насочва взора си и към WWE шампиона.

Който за целта обаче вече трябва да е друг, а не Джиндър. Макар че и така ще е забавно - канадец с френски произход срещу канадец с индийски произход. Направо да лепят един кленов лист на колана.

А знаете ли какво друго може да стане? В неделя Шейн да победи Оуенс в Hell in a Cell мача. Което ще е абсурдно, защото няма никаква друга смислена причина за това Шейн да участва в такива големи мачове освен да пада от противниците си. Но кога WWE са ни разочаровали, що се отнася до това да ни дадат нов повод да псуваме? Да ви напомням ли колко дълго продължи мача на Русев с Ортън на "SummerSlam"? Или кой си тръгна с титлата от мача Lesnar vs. Strowman?

Но това е разговор за друго време и място. Какво ще стане в тази поредна Адска клетка, пръкнала се от нищото, ще разберем в неделя. Прогнози за целия (не особено вдъхновяващ) кард от мен ще получите по-късно през седмицата. Може би на видео във Facebook.

Екшън (с книги) под завивките... вече и в Пловдив!

Провокативните заглавия въртят света в момента, но често те са просто нагъл clickbait без да предоставят каквото и да е съдържание. Е, горното заглавие също е умерено нагъл clickbait, но тук поне съдържание има, при това авторско. С приятелката ми смело продължаваме с плахите си, но стабилни стъпки във влогърството, като последните два броя за разнообразие заснехме в любимия Пловдив. Възползвахме се от втората спалня, тъй да се каже, докато все още тя е налице (yes, I’m goin’ through changes, changeeeees).

Влогът „С книги под завивките” (cheap FB plug!) говори достатъчно ясно за себе си и нас със звук и картина. Той е готов продукт, в създаването на който вкарваме време и старание. Прецених обаче, че в добрия ми стар блог мога освен линковете за видеата да ви споделям и някои свои лични пояснения и размисли върху епизодите. И тъй като тук изоставаме с тях, ето го и „Епизод 4”:



„Пътят на кралете” на Брандън Сандърсън определено е книгата, с която гига продуктивният фентъзи автор най-накрая ме спечели. Радвам се, че стигнахме дотам, че да я препоръчам на още хора, имайки предвид, че в идните месеци се очаква и третото заглавие от поредицата „Летописи за Светлината на Бурята” – „Заклеващият”. Интересно е да се отбележи, че за втората книга вече съм говорил в блога в едно експериментално видео ревю отпреди няколко години. Опит, който така и не повторих до създаването на „С книги под завивките”, но пък благодарение на който имах по-ясна представа как може да се реализира идеята за влога ни.

Книгата, която Темз препоръчва - „Дзен в изкуството да пишеш” на Рей Бредбъри – мина и през моите ръце и мога да я препоръчам чистосърдечно на всеки, чиято работа или хоби е свързана с писане. Практичните съвети в нея не са чак толкова много, но за сметка на това есетата на Бредбъри за писането са заредени с голямо количество енергия, която вдъхновява и кара човек да посегне към химикала/клавиатурата.

Иначе четвъртият брой на блога е може би най-сполучливият досега, но това не означава, че беше лесен за правене. Най-големият ни снимачен инцидент е част от него, макар да не намери място във финалното видео. Някой ден, може би, ще го видите, ако направим компилация с гафове (ще направим). В същото време докато снимахме книгите из Пловдив за пореден се убедих колко красиви места има из Стария град. Без да правя излишна реклама на града под тепетата, но си струва да го посетите и да усетите айляка, пък било то и за няколко часа.

Иначе закачките във финалните секунди на четвърти епизод послужиха отлично като основа за не-книжната част на „Епизод 5”:



Ето, че освен да ви препоръчваме допаднали ни книжни заглавия, можем да развиваме и семпла история между самите видеа. Надявам се, че е приятен и забавен бонус за абонатите ни (ако все още не сте се абонирали за нас в YouTube, сега е моментът – ето ви линк за канала). Същевременно е важно да не обърква зрителите, които за пръв път попадат на издание на нашия влог и се надявам случаят да не е такъв.

Тук Темз заложи на едно по-сериозно изследване в лицето (корицата по-скоро) на „Ефектът Луцифер” на Филип Зимбардо, която има вероятност някой ден и аз да прочета, макар репортерския занаят вече да ме е научил достатъчно добре колко лоши са хората. Оказахме се големи късметлии, че в един от шкафовете на приятелите ни от „Central Perk” в Капана имаше верига, която толкова добре подхождаше на тази книга. Чудесен кадър, може би един от най-хубавите досега.

Що се отнася до моята книга пък, аз заложих на политически трилър, ей така, за разнообразие. Става дума, разбира се, за "Къща от карти" на Майкъл Добс. Голям фен съм на сериала „House of Cards”, той ме накара да посегна към книгите, които са го вдъхновили, и изобщо не съжалявам. Мога само отново и отново да ви ги препоръчвам (четете тук писмените ревюта на „Къща от карти” и „Да изиграеш краля”). Което ме подсеща, че скоро в блога се задава ревю на третата и последна книга от трилогията на Майкъл Добс.

Дали следващият, шести брой също ще е от Пловдив предстои да разберете. Дотогава си знаете – споделете някое от видеата ни с приятели, кажете някоя блага дума за нас и книжното ни начинание, като не забравите и да се абонирате за канала ни. И бъдете креативни. Понякога дори на пръв поглед странни идеи се реализират що-годе успешно (и стигат до пети епизод!).

Книги: "Вещерът: Последното желание" на Анджей Сапковски


За пръв път чух за „The Witcher” (Вещерът) от свой колега в университета. Ще да е било нейде около 2010-та, може би 2011 г. Разказа ми с няколко думи за едноименната компютърна игра, но повечко за книгите на полския автор Анджей Сапковски, върху които тя е базирана. Тогава идеята не успя да завладее интереса на младото Бире, все още неприучено към това да цени любопитните фентъзи светове. Ако четеш това, Тео – все пак благодаря!

Години по-късно заглавието на книжната поредица отново започна да се чува около мен, след като „Сиела” решиха да я издадат отново. Междувременно още двама-трима души ми бяха препоръчали книгите (както и игрите), но аз все така странях. Имам този особен инат що се отнася до опитването на нови поредици, но съм инатлив за почти всичко, така че не е учудващо. Овен съм, за тези странни хора от вас, които вярват в астрологията. Все пак, незнайно как, моето отдавна лишило се от компанията на компютърни игри работохолизирано Аз реши да опита първата игра от далечната 2007 г. След готиното интро, редица фактори ме отказаха още на десетата минута геймплей. I’m too old for this shit, 'дет се вика.

Въпреки това някакво странно любопитство продължи да ме човърка. И ето, че след тези неуспехи и въпреки тях, все пак се стигна и до срещата ми с книгите. Една-единствена бройка на „Вещерът: Последното желание” се беше скрила из рафтовете на книжарницата, в която влязохме, за да задоволим този изненадващ интерес. Приемаме, че е било знак (сега пък за приятелите фаталисти). Рискът все пак остана до момента, в който не отгърнах корицата и не се впуснах в приключенията на Гералт.

„Вещерът: Последното желание” е първата книга на поляка Анджей Сапковски за Гералт от Ривия, който, представяте ли си, е вещер. Т.е. обикаля от градче на градче и избива всякакви видове чудовища, тормозещи бедното (и често тъпо) население – от обичайни и познати ни неща като върколаци и вампири, та до странни творения на фантазията на Сапковски, чиито имена дори не мога да произнеса. Гералт обаче следва максимата на един популярен филмово-комиксов злодей – „Ако си добър в нещо, никога не го прави безплатно”. Всеки решен чудовищен проблем си има цена и Гералт не се свени да иска заплащането си. Не се свени и да се възползва от прелестите на жените, с които го сблъсква този номадски начин на живот.

Едно от нещата, които ме караха да отбягвам поредицата толкова дълго време, беше това, че според познати първата книга, т.е. „Последното желание”, не е роман, а сборник с разкази. Струваше ми се някак несериозно и хаотично. Ако и вас ви тормозят подобни притеснения, нека ви успокоя. Да, първата книга наистина се състои от няколко въздълги разказа, но всички те са органично свързани посредством една обща нишка и няколко хитро вмъкнати интерлюди. Те разказват своя собствена история, в която големите разкази намират своето смислено място.

В разказите Сапковски ни представя своя фентъзи свят на раздробени кралства, царства, графства, градчета и селца, в който човекът е успял да се превърне в доминиращия вид. Намеква ни за залеза на елфите, разкрива пред нас вече познатата богата фауна от разнообразни изроди, изродченца и изродища, и, разбира се, ни показва как точно се бият с тях вещерите – специално обучени/създадени за това воини с известни магически способности.

Въпреки раздробената на отделни истории структура на разказа, Гералт постепенно се развива пред очите на читателя. От типичния badass образ, който е повече човек на действието, отколкото на думите, в течение на страниците той започва да придобива по-човешки черти. Става ясно, че не е алчен социопат, а има своите тревоги, съмнения и слабости. Една от които е чернокоса и използва мъжете по такъв начин, че би накарала всеки себеуважащ се женкар да се засрами от това колко тактичен е всъщност в отношенията си с другия пол.

„Вещерът: Последното желание” е като подготовка на почвата за засаждането на нещо ценно. Анджей Сапковски е наторил първата книга от поредицата си с множество плодотворни елементи, които те изкушават да проследиш и останалото. Сама по себе си книгата е достатъчно изкушение, въпреки че сякаш е съставена от разкази, първо публикувани по вестници, а след това слепени един за друг с лека обща сюжетна нишка. Полякът определено успя да ме спечели като свой читател. Нещо, което препоръките на доста хора не успяха да направят. Но все пак максимата „ухо да чуе, око да прочете” тук важи със силна степен. Надявам се поне няколко от вас да се изкушат от прочетеното тук и, подобно на мен, да се докоснат до приключенията на Гералт.

А споменах ли, че се задава и сериал от Netflix?

Издателство: Сиела
Корици: меки
Брой страници: 315

WWE No Mercy 2017: Второразрядното PPV с двата WrestleMania мача (БиреПрогнози)


WWE нямат милост. Идният понеделник съм редовна смяна, поради което няма да мога да гледам „No Mercy 2017” на живо, няма да мога да го гледам и сутринта. Вместо това ще трябва цял ден да се пазя от спойлери, опитвайки се да се добера непорочен до вечерта и да изгледам шоуто.

А определено съм развълнуван за него, имайки предвид двата главни, WrestleMania-worthy мача (всички го казват, да, но е факт). Останалата част от карда също е достатъчно прилична. Безмилостно препускам през него, като подчертавам имената на своите очаквания за победители в мачовете.

- WWE Universal Championship: Brock Lesnar © vs. Braun Strowman – THE MONSTER CHAMPION amongst men! It’s time, baby! Ударно подкрепям идеята Строумън да е човекът, който ще вземе титлата от Леснър и да продължи да мачка през следващите месеци (преди неизбежното да се случи и да бъде спрян от The Big Помияр…). Това е един от малкото случаи, в които WWE дават на (с)марковете това, което те са си поискали, и определено съм доста надъхан. Braun спечели и мен с невижданата си за такъв гигант подвижност, постоянно усъвършенстване на микрофона и ринга, както и цялостното усещане за неунищожимост, което носи.

Надявам се на въргал, подобен на този между Леснър и Джо, както и на зрелищния четворен мач за титлата от “SummerSlam”. Суплекси и bodyslam-ове да се редуват в опита на двете чудовища да докажат физическото си превъзходство на ринга, метални стълби да бъдат подхвърляни все едно са от картон, а коментаторските маси и столове отново да са оръжия в ръцете на Строумън. Очаквам меле, бе! Въргал! И нов шампион, разбира се. Победа тук ще утвърди Строумън като може би най-успешният „big guy” в WWE от години. Чак ми е странно, че го подкрепям, но, мамка му, иска ми се това да се случи. DOOMSDAY VS. HULK! BRING IT!

- RAW Tag Team Championship: Seth Rollins/Dean Ambrose © vs. Sheamus/Cesaro – Тази вражда загуби инерцията си от предния месец, което е нормално. Освежиха я любопитно с частичното включване на The Good Brothers и Hardy Boyz, но нямаше как – все пак билдът за „No Mercy” беше около 4-5 седмици. Rollins и Ambrose трябва да запазят тук, защото дори от гледна точка на развитие на историята крехкият им съюз има нужда от победи, за да се утвърдят като истински отбор. Нещо, което THE BAR (!) вече постигнаха във враждата си с Hardy Boyz и от което не се нуждаят сега. Това е може би най-важният за мен мач от undercard-a и се надявам да достигнат нивото на сблъсъка си от SummerSlam.

- IC Championship: The Miz © vs. Jason Jordan – ОК, всички го очаквахме, нали? Даже е странно, че го отложиха толкова дълго, но реално историята между двамата се развива от 2 месеца, макар понякога и само с дребни детайли като търканията между Енгъл и Миз. И тук използваха The Hardy Boyz като временен пълнеж, но все пак накрая пак всичко опря до 1-на-1 мач между Често-говорещият-истината heel Миз и Момчето-което-срещна-смаркския-отпор Джордан. „Енгъл младши” за мен все още е твърде зелен, а и push-ът му до момента среща фенската съпротива. Предпочитам Миз да запази да видя някой като Балър в борбата за IC титлата.

- WWE Cruiserweight Championship: Neville © vs. Enzo Amore – Ензо, изглежда, наистина е адски дразнещ индивид и в истинския живот, щом позволиха на Миз да го съсипе на живо в RAW по такъв брутален начин. Използваха го за храна не само за IC шампиона, но и за Строумън. След като те го оглозгаха най-безцеремонно, ще е грях Невил да загуби от него. Вече направиха една грешка с CW шампиона миналия месец (смяната на титлата с Тозава в рамките на седмица). Втора такава не е нужна. Честно казано това е мачът, за който най-малко ми дреме, защото не вярвам дори Невил да успее да изкара добър мач от Ензо.

- Five-Way RAW Women’s Championship: Alexa Bliss © vs. Sasha Banks vs. Bailey vs. Nia Jax vs. Emma – Не знаеш как да буукнеш женската си дивизия? Вкарай всички жени в един мач за титлата! Няма да се оплаквам, защото в случая има основателни причини този мач да се състои. Тревожа се обаче, че чрез него за пореден път ще прецакат Nia Jax. Иска ми се тя да удари по една масивна задница в муцуните на останалите четири кльощавелки и, напълно в реда на нещата, да се превърне в Braun Strowman в женската дивизия на RAW. Замислих се срещу кого искам да гледам Асука след дебюта й и Джакс е единственото име, което изскача в главата ми. Естествено, мачът трябва да е за титлата на Джакс и streak-a на Асука, след като тя вече е прегазила останалите 4 в този мач… GUEST BOOKER BIRE MODE ON, BAY-BAY!

- Man-vs-Man: Bray Wyatt vs. Finn Balor – Да видим... WWE продължиха поредната скучна вражда на Брей, като решиха да махнат най-интересното от неговия опонент – боята. Вярвам, че Фин може много повече, но не и срещу Уаят, който откакто е в RAW просто убива интереса към хората, с които враждува. Този мач е съвсем с малко над CW Championship-a по критерия „Бирко не го е*е”. Надявам се на (бърза) победа за Фин, след което да отпрашва към IC титлата.


- ROMAN REIGNS VS. JOHN CENA – Писах надълго и нашироко за този мач, когато стана ясно какво планират WWE за „No Mercy" (четете тук). Сега, няколко седмици по-късно, мога само да потвърдя, че подкрепям Сина. Изглежда стигнах до този момент, в който трябва да избирам между омразния face на моето поколение и омразния face на новото поколение. Избирам познатото зло. Най-малкото Сина вече не ни го тикат така нагло в гърлата, след като години наред трябваше да gag-ваме до сълзи на всяко негово шампионство или „неочаквана” победа в голям мач. От Рейнс обаче не се отказват. Тази година опитаха да се укротят и с него (все още не е държал титла, но пък „погреба” Гробаря), но все пак нещо в мен се свива неприятно всеки път като чуя някогашната музика на Shield.

Проблемът е, че си мисля, че ще дадат победата на Рейнс. Вероятно от бизнес гледна точка това е правилният избор и в друг случай бих подкрепил победа на младото пале над старото куче, но в случая съм твърде anti-Reigns настроен. А и не знам кой им е писал промотата през последните седмици, ама Сина съсипваше Роман всеки път. Може би именно заради това ще дадат победата в мача на Рейнс. „Hey, нямаме аргументи защо той е по-добър, ама би, нали?”. WWE логика.

------
Ще се повторя – развълнуван съм, което рядко се случва. Имам наистина голямо желание да гледам три мача от карда (двата главни и отборния). Другото е на кантар с два ОК мача и два, които изглеждат обречени откакто са обявени. Но по-големият пропуск за мен отново е липсата на мач за Hardy Boyz, които през последните 2 месеца WWE сякаш не могат да решат как да буукват и може би ще е по-добре просто да ги преместят в Smackdown.

Интересно е и друго – кой мач ще закрие шоуто. Аз съм от хората, според които това почти винаги трябва да е мачът за главната титла, но Сина-Рейнс е от онзи тип mega star сблъсъци, на които публиката е като откачила и за които после си казваш „Това трябваше да е главният мач” (Скалата vs. Hogan на WrestleMania X-8). А и може би там залогът всъщност е по-голям, защото Супермен v.1.0 ще брани суперменството си срещу Супермен v.2.0.

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за "Blade Runner 2049" - продължението на култовата фантастика на Ридли Скот от 1982 г. Без да съм голям фен на оригиналния филм, някак си се оказах въвлечен във вълната от очакващи премиерата на новата лента.

Причини за това много. Първо, Denis Villeneuve*. Режисьорът на "Blade Runner 2049" ме впечатли със своя "Arrival" (гледайте!), а добрите ми впечатления бяха затвърдени и от "Enemy" с Джейк Ийленхейлъ**. Тези дни най-накрая стигнах и до "Sicario", който дълго отлагах поради неясни причини. Доказаният талант на френчо-канадеца да композира картина, звук и актьорска игра в едно чудесно цяло ме кара да вярвам, че ни очаква запомнящ се филм.

Второ, Харисън Форд. Приемете го като проява на непоклатимото уважение, което всеки Star Wars-фен изпитва към участниците в оригиналната трилогия. А и ме забавлява как на Форд вече тотално не му дреме и се опитва да пенсионира всичките си култови персонажи, правейки няколко милиона помежду другото.

Трето, но не чак толкова силен фактор - Раян Гослинг, който беше бетон в "Drive", а направи и приятни и най-вече разнообразни роли в "Ides of March" и "The Nice Guys". Със сигурност е по-добър избор за наследник на Форд от Шие (с)Любов (да, вече си лигавя, защото ми писна от хора с трудни за изписване/произнасяне имена...).

Освен постерите, тийзърите, трейлърите и т.н., част от маркетинг кампанията на "Blade Runner 2049" включва и три кратки филма, режисирани от различни хора. Целта е да се покажат и загатнат важни моменти в 30-годишният интервал между действието в оригиналния филм и задаващото се предложение. Първият short се казва "2036: Nexus Dawn" и е режисиран от сина на Ридли Скот - Люк:


Не мога да не се съглася с "Too. Many. Cuts" коментара под видеото, но като цяло одобрявам идеята подобни "филмчета" да запълват дупката между двата пълнометражни филма и да служат за допълнителна реклама. Изглежда и огорчението ми от опропастения "Жокер" на Джаред Лето в "Suicide Squad" вече е поотминало. Този "модерен Исус", който той играе тук и в самия "Blade Runner 2049", определено ми допада като замисъл, а за малкото видяно - и като изпълнение. Но да видим целия филм.

Кога? Премиерата е на 6 октомври. Целият трейлър можете да гледате тук.

* Държа да отбележа, че без Google-подсказки успях без грешка да напиша фамилията му в оригинал. Нещо, с което незнайно защо се гордея. Виж, добавих едно излишно "n" към "Denis", но няма перфектни хора.
** Не се пулете, за Gyllenhalle става дума. За произношението на неговото име вече си припомних интервюто му с Conan.

Какво чета... (05.09.17)


Есента безжалостно приближава. Времето започва да се мръщи все повече, облаците се сгъстяват над главите и съзнанията ни, а слънчевите разходки и плажовете (за тези, които ги харесват) остават в миналото. Хубавото обаче е, че всеки сив, облачен ден и всяка капка хладен дъжд създават атмосфера за нещо не по-малко чудесно, а може би повече - четене! И ето, че в началото на септември Бирко за пореден път се оказа с цели три започнати заглавия под мишница, или по-скоро в раница.

Вниманието ми е основно насочено към политическия трилър "Последното раздаване" на Майкъл Добс. Става дума за последната книга от трилогията, започнала с "Къща от карти" и продължила с "Да изиграеш краля". Същата поредица, върху която е базиран страхотният сериал "House of Cards" на Netflix. Въпреки че действието в книжния оригинал се развива в добрата стара Великобритания, не мога да спра да си представям министър-председателя Франсис Ъркарт като Кевин Спейси. 

В третата книга Добс се фокусира върху темата за смяната на поколенията в политиката - Ъркарт е на върха от много години, а гладни, млади членове на партията обикалят като него като акули, надушили кръв и жадуващи за поста му. Авторът намесва и нов елемент - външнополитическа конфликтна ситуация, в случая - проблемите на разделения Кипър. Душата ми на политолог цвили от кеф, захвърлена в калта на мръсната политическа реалност в кралството, така умело пресъздадена от лорд Добс. Най-хубаво впечатление до момента ми прави, че стилът на автора, доста сух и суров в първата книга, в третата вече е с пъти по-добър, което прави и четенето по-приятно и бързо. Цялата трилогия е издадена от "Сиела", които от 6 до 8 септември имат 50% намаление в сайта си, така че препоръчвам на всички почитатели на сериала, както и на тези от вас с интерес към мръсната страна на политиката, да се сдобият с книгите.

Разбира се, налице е и тъй важната доза фентъзи. В момента този "слот" в читателския ми живот е запълнен от новелата "Душата на императора" на Брандън Сандърсън. Приятно четиво за разпускане (и път, а ми се събра доста пътуване тези дни). Отново имаме оригинална и добре разработена идея от Сандърсън - т.нар. Фалшификатори, които могат да "пренаписват" историята на всеки предмет, правейки го в копие на друг. Нещо повече - най-добрите от тях могат да претворят и душата на човек. Тази свежа идея е примесена с доза политически интриги (има някаква обща линия между четивата ми, да), но отново го има проблема, който често ме е мъчил преди с книги на Сандърсън - персонажите не са достатъчно цветни, "живи", ако щете. Малко повече описания щяха да са от полза.

Троицата завършва Стивън Хокинг и сборникът "Черни дупки и бебета вселени и други есета". Отдавна четиво не ме беше карало да се чувствам глупав, но признавам, че се поизгубих в някои по-сложни теории, наложи се препрочитане на абзаци, че дори търсене на допълнителна информация. Това обаче е добре - учим се цял живот, просто сменяме "учебниците". А един от най-гениалните хора на нашето време е чудесен извор на знания за Вселената... и, реално погледнато, всичко.

Буквално преди дни приключих с четенето и на  "Хавра" - новият роман на Захари Карабашлиев, но там имам доста за казване, с което ще ви зарадвам скоро. Вече споделих впечатления и от сборника с фентъзи разкази "Внезапни завършеци" на Джо Абъркромби. Не мога да се оплача и от идеи за следващи книги, с които да се захвана. Запомнете от мен - изречението "Няма какво да чета" е просто оправдание, когато някой не иска да потърси заглавие, подходящо за него и моментното му настроение. А книги на този свят има предостатъчно.

Джо Абъркромби ни потапя пак в Кръга на света с нова трилогия... някой ден


Не плашете се, фенове на Джо Абъркромби! Надежда за нас, феновете му, има, като в случая тя е под формата не на поредния самостоятелен роман, а на цяла трилогия!

Докато пишех мнението си за сборника "Внезапни завършеци" се замислих за това, че писателят продължава да ни залъгва с отделни истории и самостоятелни романи, действието, в които се развива след първата му трилогия - "Първият закон". Захвана и друга, странична поредица в друг фентъзи свят, чиито оставащи две книги се надявам да видим на български (ревюто за първата – „Полукрал”, четете тук).

Но и за мен, предполагам и за много от вас, по-важно е кога ще получим истинско продължение на книгите от "Първият закон". Разпалилото се мое любопитство ме накара да потърся информация по темата и я открих на едно логично, но неочаквано място. Оказа се, че това лято Абъркромби е посъживил авторския блог в сайта си и е дал доста информация за новите книги, с чийто преразказ се надявам да зарадвам поне малко фенските ви души.

По думите на писателят, той е по средата на написването на цялата нова трилогия, действието в която се развива около трийсетина години след "Гласът на острието" или около 15 след "Червена страна".

Основните персонажи са нови и ще са общо седем на брой. Но спокойно, фенове на Глокта, Деветопръстия и прочие - много познати лица ще се появят в новите книги. Което е логично, с оглед на събитията в другите книги (без спойлери). Абъркромби посочва, че в процеса на писане до момента трима от новите главни герои се "получават доста добре", двама са ОК, а последните двама се нуждаят от още работа по тях. За лош късмет, точно те са тези, които движат най-много историята напред, и търпят развитие в трилогията.

Действието в книгите ще се развива най-вече в Съюза и Севера. Така новата трилогия ще продължи по-пряко сюжетните нишки от оригиналната такава, за разлика от самостоятелните романи. Абъркромби посочва и че светът, или поне части от него, преминават към по-индустриална епоха. Нещо, което лично аз не съм сигурен, че ми допада. Предпочитам по-простите и "изостанали" фентъзи светове – времената в тях, в които светът се върти около меча и магията.

Иначе планът на Абъркромби е доста интересен - да напише чернови на всички книги от новата трилогия, преди да подготви първата от тях за публикуване. Целта му, доколкото разбирам, е да направи една наистина цялостна трилогия, а не да завърши една книга и по средата на втората да си каже "Ех, ако можех да променя това нещо или пък този герой".

Всяка книга ще е разделена на три части, т.е. частите ще са общо 9. Към момента Абръкромби е нахвърлял чернова за цялата първа книга, а в момента пише третата част от втората книга. Остава му още доста писане и, за огромно съжаление на всички нас, заявява, че скоро не трябва да очакваме нова книга от него. Но кой знае – с това темпо ми се струва напълно възможно до края на 2018 г. първата книга да се появи на английски. Но това вече е изцяло мое предположение.

За момента това е малкото информация за следващата трилогия в Кръга на света. Ако решите, следете и вие блога на Абъркромби за информаци, но по-скоро ви препоръчвам да стоите настрана. Четейки за това, което предстои, читателският глад се изостря още повече...

Рецензии на книгите на Джо Абъркромби:

Книги: "Внезапни завършеци" на Джо Абъркромби


Шест години. Толкова минаха откакто първата книга на Джо Абъркромби попадна в ръцете ми. Голям читателски риск по онова време, без съмнение, но пък резултатът беше повече от успешен и благодарение и на „Гласът на острието” (Книга 1 от трилогията „Първият закон”) за мен постепенно се отвориха вратите към съвременното фентъзи. И оттогава насам винаги е удоволствие, когато имам възможност отново да се потопя в Кръга на света – литературния фентъзи свят на Абъркромби, станал ми така близък със своята суровост, бруталност и циничност.

Това е и една от причините 13-те разказа в сборника „Внезапни завършеци” да прелетят през очите ми така бързо. Другата е, че стилът на Абъркромби е простичък, но ясен. Режещ, както в кратките диалози, така и в действието, което често завършва с посичането на нечий живот, планове или мечти.

Бързо подчертавам, че „Внезапни завършеци” е сборник, насочен изцяло към читателите, които вече са почитатели на Абъркромби и са запознати с творчеството му. Не казвам, че няма шанс да ви допадне, ако това е първото нещо на автора, което четете. Но тези кратки, "внезапно завършващи" разкази няма как да ви създадат пълна и плътна представа за Кръга на света и различните страни в него. По-скоро ще ви объркат и отблъснат. Така че посягайте бързо към „Гласът на острието”.

Тези от нас, които вече са се кефили на злобата на Глокта, простоватата агресия на Логан или амбицията на Муркато, ще се почувстват в свои води. „Внезапни завършеци” събира 13 разказа, повечето от които нямат връзка помежду си. Те разказват различни кратки истории от краищата на Кръга на света – от Уестпорт, през Стирия, та до Севера.

Различни са и главните герои в тях. Абъркромби ни вкарва в главите на нови персонажи, дори когато в разказите са замесени познати ни лица като Николо Коска или пък Уирън Перкото, например (вторият хахавец е сред личните ми фаворити заради смазващия си непукизъм). Свежо решение, което приветствам. Една от силните страни на Абъркромби е именно в разнообразието и това как се заиграва с начина на мислене, ценностите и изказа на даден персонаж, как допуска читателя „вътре” в него и разказва историята през неговите очи.

И макар разказите да са отделни един от друг, пет от тях вървят по петите на едни и същи героини – крадлата Шеведая и жената-войн Джавра. Тези разкази създават една любопитна мини-новела, проследяваща събития, пръснати из различни години. От запознанството на двете, през общите им приключения до напълно нормалните обрати на живота, които ту ги тласкат в различни посоки, ту пак ги събират.

Първият и последният разказ пък са като малък подарък за феновете на трилогията „Първият закон”, защото ни прехвърлят в миналото съответно на Санд дан Глокта (във времената, в който е красив, смел и… e, подвижен) и на Кървавия Девет (в неговия най-кървав, неконтролируем период, носещ зла, хищна усмивка на пишещия тези редове).

Под заглавието на всеки разказ е посочена годината, в която се развива действието, като лично аз имах проблем с това да ги позиционирам абсолютно точно спрямо трилогията и самостоятелните книги. Наличието на този или онзи познат герой обаче ми помагаше за това. Ще помогне и на вас. А и те подсеща, че може би е време да препрочетеш останалите книги.

„Внезапни завършеци” е сборник-дразнител - малко топване в Кръга на света, когато всички искаме отново да се да се потопим изцяло в него. Но Абъркромби не бърза със следващата си трилогия, така че 13-те разказа са една отлична залъгалка, която препоръчвам с радост на всички фенове. На останалите за пореден (но не последен) път казвам – дайте шанс на Абъркромби.

Издателство: Колибри
Корици: меки
Брой страници: 308


Ревюта на другите книги на Джо Абъркромби:

RAW изкара тежката артилерия: Битката на Супермените идва


Джон Сина срещу Роман Рейнс. Брок Леснър срещу Браун Строумън. Потенциално свеж и интересен undercard. RAW определено изкара тежката артилерия по пътя към тазгодишния „WWE No Mercy”. Второстепенното PPV миналата година беше ексклузивно за Smackdown, но поради някаква причина тази година WWE го „пребоядисаха”. Освен това го напомпаха и с два мача, които, откъдето и да го гледаш, са достойни за main event на някое от „Големите 4” (WrestleMania, Royal Rumble, SummerSlam, Survivor Series).

Месеци наред след миналогодишния Brand Split, RAW отстъпваше по качество на Smackdown. Предлагаше по-слаби и скучни седмични шоута, както и не особено запомнящи се PPV-та, в които твърде малко на брой хора се въртяха из главните мачове. Тази година обаче нещата се промениха. Иска ми се да вярвам, че просто червеното шоу повиши качеството си изключително много. Че развитие към по-добро има е факт, но, за съжаление, по-скоро ми се струва, че докато качеството на RAW се подобри леко, това на Smackdown много по-сериозно спадна.

Може би това е бил планът на WWE от самото начало: „Ако Superstar Shakeup-ът не подобри нещата в RAW, просто да направим Smackdown по-лош. Така хората няма да усещат толкова сериозно разликата”. Звучи абсурдно да разваляш единия си продукт, за да лъснеш реномето на другия, но точно така изглежда отстрани.

Факт е обаче, че RAW си стъпи на краката, особено през последния месец. Върнаха шампиона си на екран след обичайната му отпуска и го вкараха в интригуваща програма със Samoa Joe. Преплетоха я с приятната изненада сред враждите тази година – Roman Reigns vs. Braun Strowoman, за да ни предложат един необичаен главен мач на SummerSlam. Макар на пръв поглед да изглеждаше като набързо скалъпен и по-лесен избор, мачът за мен беше огромен успех. Първо, защото зад него имаше логика – Джо продължава да иска титлата, след като е бил толкова близо, а Роман и Брон също считат, че заслужават мач за нея. Второ, защото предложи нещо различно. Мач, като типичните за Леснър през последните години, но с повече масовка, зрелище и съобразен със стиловете на опонентите му. И това проработи – получихме отличен въргал.

Събирането на Амброуз и Ролинс също беше добър ход. Бившите световни шампиони се лутаха в скучни вражди месеци наред, а историята с връщането на доверието помежду им, изправени пред общ враг (вече утвърденият отбор на Шеймъс и Сезаро), беше едно от най-готините неща преди SummerSlam.

Инерцията от последните седмици продължава и след това PPV. Сина дебютира в RAW и напук на слуховете, че ще има програма със Самоа Джо, веднага го насочиха към Роман Рейнс. Което, нека си признаем, е мач, който по-скоро очаквахме да видим в main event-a на някоя WrestleMania. И след намесата на Джо и Миз в микса, изглеждаше сякаш наистина ще отлагат „Битката на Супермените” месеци наред. Да, ама не – Джо е контузен, Миз го пратиха в друга насока, а на последният RAW изведнъж получихме обичайното подписване на договор между Сина и Рейнс.

Този път обаче то беше по-интересно от обикновено. Винс Макмеън и компания заслужават поздравления за това, че в промотата на двамата вградиха оплакванията на голяма част от феновете. Това постигна няколко неща – даде легитимност на мрънканията на нас, интернет-феновете (което не е задължително добре); направи сегментът по-„истински”; а даде и огромен заряд на враждата. Ето го и него:


Не знам какво е накарало WWE да избързат с Битката на Супермените. Вероятно се опитват да привлекат повече хора към WWE Network, а може би причината се крие и в Сина и неговите планове за бъдещето. Все пак и друг негов мач с потенциал да оглавява голямо PPV мина ей така, без никакъв build. Говоря, разбира се, за мача с Накамура, който гледахме в Smackdown. WWE гърмят мачове със Златното си момче (чичак?), които при други условия биха могли да направят много пари. Защо? За по-висок рейтинг (може би) и повече абонати на канала им (което също не е сигурно, че ще стане)?

И въпреки това – Рейнс vs. Сина, само 2 седмици след началото на build-a, изглежда като огромен мач. Добавете към него и Строумън vs. Леснър, който след SummerSlam наистина много исках да се случи (и не съм само аз, мисля). Строумън е най-интересният и бързо развиващ се гигант през последните години, ако не и изобщо. Враждата му с Рейнс му донесе симпатиите на феновете, които продължават да го следват и след нея. Лично аз нямам нищо против той да вземе титлата на Леснър и дори мисля, че това ще е правилно и свежо решение – за компанията, за титлата, за самия Строумън, че дори за Леснър.

И ей така, от нищото, второстепенния „No Mercy” се сдоби с два мача, които са достойни за карда на следващата WrestleMania. Възможно е към тях да бъде прибавен и евентуален реванш за отборните титли между Rollins/Ambrose и THE BAR, който аз лично искам да видя. Миз най-накрая има свеж опонент в лицето на Джеф Харди, което пък е от полза за любимата ми IC титла. Вероятно е и тази вражда да се проточи още няколко седмици до PPV, като е рано да говорим за потенциала й - нещата са на кантар. Има други неща в undercard-a, които определено се нуждаят от ремонт. Не вярвам някой да иска да гледа още от Уаят vs. Balor, при жените цари хаос (в лошия смисъл на думата), Ензо го гласят за претендент за титла… Но реално с двата главни мача малцина ще обърнат внимание на undercard-a, дори да е слаб. А струва ми се, че той няма да е.

В същото време в Smackdown все още имаме Джиндър Махал за шампион, Русев беше туширан за няколко седмици от Сина, Ортън и Накамура, успяха да опропастят вражда като Стайлс vs. Оуенс, а последните няколко PPV-та бяха сериозно разочарование. Сега Smackdown е в позицията на шоуто, което трябва да догонва, за да може да се конкурира с RAW. А тъй като star power-а го няма, това може да стане само с иновации, свежи вражди и спиращи дъха мачове. С този ростър е напълно възможно. Малко се иска.

Дивашки "жънахме" - за тайните на света, канибализма и един изчезнал милиардер

Всеки един проект е по-интересен и за тези, към които е насочен, и за тези, към които е насочен, когато в него има нещо ново. Точно заради това в третия брой на "С книги под завивките" с Темз решихме да направим нещо различно, говорейки за една и съща книга - "Дивашка жътва" на Карл Хофман. 

Едно от малкото заглавия, които успяха да спечелят и двама ни, въпреки доста различните ни вкусове за литература. Вижте общото ни ревю за нея, пък кой знае - книгата може да спечели и вас:


Как да не се взира човек в тази прекрасна тениска на "Дивашка жътва"... Само ще вметна, че Карл Хофман, авторът на книгата, сподели видеото ни в личния си профил, въпреки че едва ли е разбрал нещо друго освен "Канибализъъъъм! *кадър с пържола*" момента. Което беше много готино, до момента, в който негов познат не предположи, че обясняваме как правим животински секс, докато си четем пасажи от книгата.

Не. Не правим това. Никога не сме си чели пасажи от книгата един на друг.

Ти, скъпи блогочетецо/скъпа блогочетке, също можеш да постъпиш много готино като споделиш видеото и запознаеш още хора с нашия влог и тази чудесна книга. Благодарим предварително! 

Ще се радваме и да се абонираш за нашия канал в YouTube, защото това е мястото, на което новите издания на "С книги под завивките" се появяват първи. Както казваме и във видеото, да харесаш фейсбук страницата ни също е полезно, защото споделяме и другите четива, които ни минават през ръцете в августовските дни и нощи. 

Книги: "Катастрофа" на Дж. Г. Балард


Претърпявали ли сте катастрофа? Имате ли белези, които да ви напомнят за това? Те… възбуждат ли ви? Безумните ми въпроси имат своето основание, скъпи блогочетци, и то е „Катастрофа” – т.нар. "порнороман" на Дж. Г. Балард, който може да ви накара да спуснете ръка към слабините си само в случай, че имате сериозни, сериозни проблеми.

Да се дръпнем малко назад от „Катастрофа” (и всеки да отдръпне ръце от слабините си). От самото начало трябва да подчертая, че Джеймс Балард е автор на крайностите. Не се страхува да отврати читателя, заливайки го с изключително подробни детайли за физическата и морална мръсотия, в която героите му затъват. Осъзнах това, още докато повдигах вежди на някои моменти от неговия „Небостъргач” (прочетете ревюто тук). И въпреки това, Балард успя да ме изненада с новото дъно, което е издълбал с думи за персонажите на друга негова творба, а именно „Катастрофа”.

Основната тема в нея е „симфорофилията” – перверзия, при която сексуалната възбуда идва от наблюдаването или участването в трагедии, в случая – автомобилни катастрофи. Да, светът, в който живеем е сбъркан, а ние, уж най-развитият вид на планетата, сме още по-сбъркани. Сюжетът в „Катастрофа” се завърта именно около един такъв автомобилен инцидент, който преобръща живота на главния герой. Него Джеймс Балард е кръстил на себе си, което е хитър номер, каращ те да се чудиш дали цялата книга не е някакво откровение, замаскирано като роман. Катастрофата белязва не само тялото на Балард (героя), но и ума му. Насилствено в ежедневието му прониква маниакът Вон – перверзник, възбуждащ се от автомобилни катастрофи и оставащите след тях потрошени автомобили и разпокъсани тела. Перверзия, която Балард (героя) започва да попива. Тук следва сякаш обичайната за Балард (автора) деградация на персонажа, която в случая се изразява в бавното затъване на Балард (героя) във фантазиите и практикуването на безумни сексуални актове, в които елементите от конструкцията на автомобила са толкова важни, колкото и частите от тялото на партньора.

Признавам без бой, че „Катастрофа” не успя да ме грабне колкото „Небостъргач”. Сякаш Балард (авторът) е търсил как да съшие една за друга отделните перверзни сцени, някои от които са сред най-смущаващите, които сте виждали напечатани на хартия. При това използва отново и отново едни и същи изрази, които просто се чуди как да обедини в най-смущаващата комбинация. „Арматурно табло”, „лайсна”, „радиаторна решетка” безброй много пъти се преплитат с „белег”, „зърна”, „рана” и т.н. Всичко това, докато измъчените персонажи преживяват първоначално леко смущаващи, а към финала откровено скандални (и на места противни) сексуални актове помежду си.

Акцентът постепенно се отмества от визуалната наслада, която носи лекото сходство между извивките на автомобила и тези на тялото, към останките след „акта” на катастрофа – осакатените тела и деформирани коли. Възбуждащи вече са белезите – реални и въображаеми, както и елементите от автомобила, които могат да ги причинят. Цялата тази машинно-телесна каша е обилно полята с телесни течности, които Балард описва с неповторима страст, спускайки се по кривата от предизвикателно към гнусно буквално за редове. Абе, гадория.

При това безцелна гадория. Точно усещането за безцелност на разказа ме преследваше през цялата книга, макар и Балард (героят) и Вон да имат своите ясни желания и цели. Още повече, че свързването на читателя с някои от тези персонажи е почти невъзможно. „Небостъргач”, например, ни изпраща в реалистичния ад на жилищен блок, в който човешкото отстъпва на животинското (много от нас го гледат/преживяват всеки ден, макар и в по-лека степен). „Катастрофа” се докосва до не по-малко резониращите с всеки теми за обсесиите с идолите от екрана и собствените ни автомобили. Впоследствие обаче оставя тези теми настрана, за да се фокусира в твърде голяма степен на описаната горе „симфорофилия”.

Може би ми повлия и собствения ми опит с катастрофите… Занаятът ме е пращал на не едно или две места, на които две или повече коли са се нанизали една в друга. В счупените им стъкла, изкривени врати и оцапаните с кръв табла няма нищо еротично. Доверете ми се.

„Катастрофа” може да ви подейства отрезвяващо, ако се притеснявате за някой свой фетиш  (я връзване, я желание за някой друг шамар, я нещо повече). Показва ви, че винаги може по-зле. Ако се възбудите лекичко, докато четете някои пасажи от книгата – простено ви е, мозъкът ни винаги може да ни изненада. Започнете ли да се пипате обаче – ооо, you’ve got some issues to deal with! Успех с това.

А аз ще се надявам на повече успех със следващото заглавие на Балард, което ще се появи у нас, защото не успях да катастрофирам в „Катастрофа”. Най-спокойно се разминахме в съседни платна. Тя, пътуваща към читатели, на които ще допадне повече, а аз – в търсене на по-грабващо заглавие. Ако на вас ви стиска – пробвайте. Може пък частите на „порноромана” на Балард да си съвпаднат с белезите на собствената ви сексуалност.

Издателство: Колибри
Корици: меки
Брой страници: 248

* На снимката: Това, което виждате до книгата, е предмишницата на дясната ми ръка. Укротете перверзните си подсъзнания, защото не съм я снимал да се хваля с това колко неразвита е. Причината е малката червена точка, близо до лакътя – единственият ми, за голяма радост, белег от някакъв вид „катастрофа”. Паднах с колело, когато бях на около 10-11 години, като при сблъсъка със земята в ръката ми се заби един остър камък. Нищо секси не открих в това тогава, нищо секси не откривам и сега. Точка.

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...