WWE Battleground '17 - поредна доза предвидимост или пълна торба с изненади?


Ето, че минаха две седмици от последното PPV на WWE и е време за следващото. С "WWE Battleground 2017" обаче ще подходя различно. Първо, ще посоча какво се опасявам, че ще се случи на PPV-то. След това пък ще споделя и скромните си надежди за резултатите от мачовете, които вероятно няма да станат реалност, но, хей, хубаво е човек да показва и малко оптимизъм. 

Нека започна с това, че за мен има огромна опасност "WWE Battleground" да продължи серията от предвидими, а по тази линия и леко скучни PPV-та на Smackdown. Харесвам синьото шоу, за мен то е по-добро и по-свежо от split-a насам, но в последните месеци в сините PPV-тата определено има доста забележими слабости. Големият процент предвидимост е една от тях. Къде е рискът сега?

Ами, на първо време, в Сина. Американският герой се завръща, ръси надъхващи слова, вее флага. Бам! Мач срещу "злия чужденец" Русев. И то не какъв да е мач, а със знамена, за да бъде повдигнат малко американския дух. Тази история сме я гледали твърде много пъти и за съжаление знаем как свършва. Още когато обявиха, че Сина се връща на 4 юли, много хора вече виждаха как той е следващият претендент за WWE титлата, който ще се изправи срещу другия "зъл чужденец" Джиндър Махал. Flag Match-ът на хартия е чудесна прелюдия за шанс за титлата. Проблемът? Ще се повторя, но... ТОВА ВЕЧЕ СМЕ ГО ГЛЕДАЛИ.

Най-близкото до акъла на човек нещо е, че Сина ще победи любимият син на Пловдив (тм), а Джиндър Махал пак ще изшмекери пътя си към трета поредна победа срещу Ортън в Punjabi Prison мача. И всичко това, за да се стигне до dream match-a на всяко индийско чаве - Сина vs. Махал на SummerSlam. Само като го пиша нещо ме наболява, какво остава да трябва да го гледам. 

Другите предвидимости са AJ да запази срещу Оуенс, а The New Day, едни ужасно незаслужили претенденти, този път да успеят да вземат титлите на доста по-свежите и интересни от тях в момента The Usos (едно от нещата, които не съм вярвал, че ще пиша).

НАДЕЖДАТА УМИРА ПОСЛЕДНА, КАЗВАТ.
ВИНИ МАК ОТГОВАРЯ: F*CK U, НЕ ЗНАМ КОЯ Е ТАЗИ НАДЕЖДА.

Вариант 2 е Smackdown да ни шокират с едни свежи и различни резултати, които да доведат до нещо свежо и различно на SummerSlam. Да речем, че всички грешим за предвидимостта на Punjabi Prison мача и Ортън си върне титлата. Бяхме сигурни, че ще я запази на Backlash, пък стана тя, каквато стана. Кой казва, че Пепелянките не са добри катерачи? Не, че съм приритал баче Ранди отново да е шампион, но ако това стане и face се сдобие титлата, то тогава се отваря една наистина свежа възможност за...

РУСЕВ ПРЕТЕНДЕНТ ЗА WWE ТИТЛАТА! То ще е викане, то ще са танци, то ще е марк аут-ване и бурно изразен в писмен вид ентусиазъм! И с право. Гордостта на милата ни родина отдавна е готов за един по-сериозен пуш и вражда за световна титла. Една победа над Сина ще го изстреля точно там. Вражда с Джиндър няма как да има - точно с тях WWE няма да рискуват с heel vs. heel история, още повече, че двамата имат сходна основа на образите в момента. Заради това от значение е и дали Ортън ще си върне титлата преди това. Orton vs. Rusev е нещо, което май не сме гледали в по-дълга история, а ако доведе и до шампионство за нашенеца... Надежди, бе, надежди. Чакат да бъдат попарени от нелогичната ръководна машина на WWE. Естествено, на победа на Русев пречи наличието на американското знаме в мача и нуждата то да бъде развявано отново и отново пред очите на интелигентите, избрали Доналд Тръмп за президент.

Надявам се и The Usos да запазят. Вече обясних защо. За AJ vs. Owens нямам чак такива големи претенции, но с двама толкова добри кечисти поредна смяна на титлата и продължаване на враждата няма да са проблем. Защо пък Оуенс не си я върне, за да може да се стигне до един blow-off на SummerSlam? Или пък до Оуенс срещу Сина за US титлата. Ако чудото стане и Сина загуби Flag Match-a, той ще трябва някак да се реваншира на своите братя и сестри американци. Какъв по-добър начин, от това да опита да вземе US титлата от "злия канадец" (злите чужденци станаха малко повече, don't ya think?) Кевин Оуенс. Троен мач Cena vs. Owens vs. Styles също не бих отказал, ама тук вече твърде много fantasy book-вам.

Махараджата (lol) се гневи, защото и сам е осъзнал, че друг "зъл чужденец" (tm) заслужава WWE титлата повече от него. Enter Khan Rusev!

Естествено, не трябва да пропускаме и undercard-a. Тук нямам чак толкова големи разминавания между очаквания и надежди. За мен е правилно Шинсуке да продължи победната си серия 1-на-1 и да победи Корбин, който след това може да навакса с успех в друга вражда. 

Малка вметка: Абе, вие помните ли Долф Зиглър? Спокойно, и WWE пак го забравиха.

При жените продължава да е налице някаква сериозна липса на планиране. Миналият месец Лана стана претендент от нищото, а фокусът падна върху MITB мача. Този път дори не си направиха труда да намерят противничка на Наоми, ами вместо това всички от MITB мача без победителката Кармела (и плюс Лана) са набутани в No1 Contender's Match. Четирите, които не спечелят мача, сигурно ще имат мач по двойки на SummerSlam. Това сериозно вдига шансовете на Наталия, btw, но няма да предполагам, защото, честно казано, изобщо не ми дреме.

За финал оставих нещо специално: едно от най-интересните неща за "WWE Battleground" е разкритието на това кой тормози The Fashion Police. Не се бъзикам. Кой уби конят, дами и господа? Кой разби участъка? #КОЙ? Смела бирепрогноза: ами ако са Singh Brothers? Представете си - протежетата на Махал се разкриват като тайнствените злосторници, а Breezango, бидейки толкова велики, колкото са, ги премазват. След това заради сериозният побой Singh Brothers не могат да помогнат на Махал, той губи титлата, Ортън става шампион и ето я нуждата от... какво?

РУСЕВ ПРЕТЕНДЕНТ ЗА WWE ТИТЛАТА!

Рептили покоряват Земята в кратка филмова фантазия на Нийл Бломкамп


Нийл Бломкамп е сред най-любопитните съвременни режисьори. Спечели ме още с уникалното, на места почти документално усещане в неговия "District 9", последваха някак по-холивудският "Елизиум" и приятният, но не особено запомнящ се "Chappy". Доскоро Бломкамп имаше надежди да направи и продължение на "Alien" поредицата, но Ридли Скот се намеси и бързо посече тази идея.

Не знам дали е за добро - не съм фен на Пришълеца (ти да видиш), но пък заради "свежият творчески заряд на южноафриканеца определено щях да хвърля око на един негов "Alien 5". Това вече няма как да се случи, но пред Бломкамп определено изскачат много по-любопитни възможности, благодарение на друга негова идея - OATS Studios.

Става дума за компания от млади и талантливи кинотворци, които вече няколко седмици подред пускат безплатно в YouTube своите кратки, 20-минутни филми. Става дума за sci-fi концепции, като идеята е, че някои от тях евентуално могат да се превърнат в пълнометражни филми. А потенциалът определено е налице. Бързо станах фен на OATS Studios и е крайно време да ви покажа нещо от тях.

Естествено, започваме от началото - първият кратък филм се казва "RAKKA" и разказва за това как в недалечното бъдеще извънземна раса почти безпроблемно е завладяла Земята, благодарение на телепатичните си способности. Не съм фен на пост-апокалиптичните истории, но тук ми допадна заигравката с конспирациите на тема "рептили", цялостната идея за извънземните, технологиите и целите им. Социалните мотиви от реалността, залегнали в сценария, както и зверския реализъм в кадрите - две неща, които са типични за Бломкамп, също са налице. Вижте краткия филм:



Изключително отвореният финал е лесно обясним с това, че все пак става дума за концепция. Аз лично се зарадвах да видя и че самата Сигърни Уивър се е включила в проекта, което показва доверието в Бломкамп и идеята зад OATS Studios.

А тя всъщност е доста по-мащабна от простичкото "пробваме, пък ще видим". Кратките филми са с уникално високо качество, а специалните ефекти са с пъти по-добри зад някои "цели" филми. Естествено, заслугата е на качествения екип (можете да научите повече от VFX специалиста Chris Harvey в интервюто му за NoFilms School). По-любопитното е, че 3D моделите от "Rakka" и следващите два филма са напълно достъпни и за учещи се кинотворци.

Кратките филми на OATS Studios се разпространяват безплатно чрез YouTube, но който желае може за нищожна цена да си закупи легално тяхно копие в Steam, към което вървят и сценария, 3D моделите и други благинки. Бломкамп и колегите му отварят процеса на киноправене, подкрепяйки по този начин тепърва навлизащите в този бизнес/това изкуство. Освен това изпробват и изцяло нов модел за тестване на концепции пред публиката, преди в дадена идея да се налеят милиони долари.

Не можем да очакваме този смел подход утре да бутне практиките в Холивуд за финансиране на малоумия, но е нещо интересно, което, ако се окаже успешно, може да доведе и до други подобни инициативи. А и има потенциала да даде нов живот на позаспалия sci-fi жанр в киното, което е добре дошло.

Книги: "Реджеп Таип Ердоган. Биография" от Чийдем Акьол


Спомням си как в една юлска вечер през миналото лято с приятелката ми се прибрахме от вечерна разходка из прекрасния Несебър. С влизането в стаята включих телевизора, ей така, за фон. Бях го оставил на CNN поради причини незнайни. Това, което видях на екрана, ме стъписа. Репортажи за опит за военен преврат в Турция, кадри на танкове по улиците, преки връзки с кореспонденти в страната, коментари от студиото за това какво може да последва. В новинарските емисии на родните телевизии това също беше основна тема. 

Стоях, гледах телевизора и нещо отвътре сериозно ме човъркаше. Не е приятно да видиш как танкове газят с веригите си по улиците на голям град, намиращ се толкова близо до границата със собствената ти държава. Нормално е да се замислиш за последствията. Малко по-късно, след като този пуч се провали, видяхме какви са те - масови арести, чистки сред военните, съдебната власт, администрацията и къде ли още не. Като цяло едно сериозно укрепване на властта на Реджеп Таип Ердоган и полагане на основите на друго голямо събитие в съседката ни, но от тази година - референдумът, с който Турция се превърна в президентска република. 

Много притеснения и възможни варианти от юли 2016 г. можеха да бъдат отписани, ако човек знае повече за Ердоган и съвременната история на съседите ни. Ясно е, че темата "Турция" все още е и най-вероятно ще продължава да бъде пипкава с оглед на нашата собствената история, но миналото не трябва да ни разсейва от, за съжаление, твърде интересното настояще и тревожното бъдеще. От тази гледна точка "Реджеп Таип Ердоган. Биография" на Чийдем Акьол е една доста полезна книга.

Авторката, германка от турски произход (тук вмъквам поздрав с "Гастербайтер", колкото и да не е подходящо), от самото начало пояснява, че биографията не е оторизирана. Човек като Ердоган, който години наред се е старал да си създаде определен образ в очите на избирателите си, не би позволил на някой спокойно и необезпокоявано да повдигне добре градената маска. Но на базата на солиден брой интервюта, журналистката представя историята на турския президент доколкото детайлно е възможно това, без той или близките му да са оказали съдействие.

Малко изненадващо, но впоследствие напълно обяснимо, биографията на Ердоган започва с кратък поглед към личността на Мустафа Кемал Ататюрк и трансформацията, която той осъществява в Турция и нейното общество. Това съвсем не е случайно - както Акьол ще посочи неколкократно, Ердоган иска да се изплъзне от сянката на Бащата на нацията и дори да го надмине. Следва кратък, но достатъчно подробен урок за историята на Република Турция, като е наблегнато на често сменящите се правителства и доскоро перманентно силната роля на военните в управлението, за която говорят и няколко успешни военни преврата. Заедно с поясненията за политическите трусове у съседите ни, Акьол постепенно започва разказа си и за живота на Ердоган - от ритащия топка по улиците на истанбулския квартал Касъмпаша малчуган, през осъдения за едно стихотворение млад политик, та до разполагащия с най-много власт президент в историята на страната.

Последните "глави" са отделени на някои по-конкретни теми, свързани с Ердоган, неговите политики и виждания. Обърнато е внимание на икономическото развитие на страната при управлението на неговата ПСР, отношението му към кюрдите, арменците, жените, войната му с непослушните медии, религиозните му виждания и това как променя закони в страната спрямо тях, и др.

Ако знаете сравнително малко за турския президент, какъвто беше и моят случай, "Реджеп Таип Ердоган. Биография" ще ви даде доста подробности за поведението му на политическата сцена не само в Турция, но и в Европа и Близкия изток. За едни успокоение ще е осъзнаването за това колко нестабилно е управлението на съседката ни десетилетия напред, а вътрешно нестабилната страна има по-малък шанс за дейна външна политика (включително и агресивна такава). Други пък ще са разтревожени от картината на едно общество, в което словото губи свободата си заради един изключително властолюбив човек. Човек, който същевременно успява да постигне голяма част от целите си, най-важната от които без съмнение е концентрирането на властта в свои ръце.

Проблем за мен беше стилът, който Акьол е избрала. Силно журналистически, като всяка глава прилича на статия. Прокрадват се и елементи на анализ, в който обаче се усеща известна липса на обективност (което е нормално). Макар това да разяснява някои забележими и не чак толкова забележими взаимовръзки на по-разсеяните читатели, то също така сякаш застава на пътя на оформянето на собствени изводи. Освен това накъсва и разказа - нещо, което на места прави и скачането от година на година (за да се припомни нещо или да се покаже, например, как Ердоган е реагирал в даден момент и как е направил точно обратното десетилетие по-късно).

Въпреки това смятам "Реджеп Таип Ердоган. Биография" за полезна книга за всеки читател, който се интересува повече от случващото се в съседката ни. Тя или ще угаси, или леко ще разпали тревогите ви за страната. И в двата случая обаче целта на всяка биография ще бъде постигната и ще имате една много по-ясна представа за човека, стоящ начело на Турция.

Издателство: Сиела
Корици: меки
Брой страници: 351 (без приложенията)

LESNAR vs. JOE (или кеч-шоуто, чието абсурдно име ме е срам да кажа)


Готови ли сте за малко... МАСИВНИИИИ... ОГНЕНИИИИИ... ТОПКИИИИИ?

Ужасно е. Малоумно. Името "WWE Great Balls of Fire" е по-непродаваемо дори от "Fatal 4 Way", което поне показваше какво има в PPV-то. WWE се опитаха да напомнят, че това е заглавието и на песен от '50-те, но така е още по-зле. Замислих се дали това всъщност не е гениален маркетингов ход - "Да дадем абсурдно име на второстепенно RAW PPV, за да говорят хората повече за него". Няма лоша реклама и прочие, знаете... Но не. Както и да си ги въртите из устата, тези "огнени топки" не звучат добре. Абсурдно е.

По-оригинално щеше да е, ако бяха краднали малко от боксовите традиции и го бяха кръстили на единствения мач, който истински си струва да гледаме и за който аз определено имам интерес - LESNAR VS. JOE! Да, тъпото име на Samoa Joe ще накара хората да си мислят, че Звярът ще защитава титлата си срещу 45-годишен, 40-килограмов електротехник, но пак по-добре отколкото името на PPV да навява идеи за интимни инфекции.

В момента RAW отново е мъчителен за гледане лично за мен, но сегментите между двамата привличаха интереса ми всяка седмица. Враждата беше доста добре изградена като за такава на г-н Постоянна отпуска Леснър. Като се започне от изненадващата победа на Джо на "Extreme Rules", мине се през това как той нападна Пол Хеймън, въргалът с Брок, обичайните надъхващи монтажи с безгрижния Леснър, още по-обичайно великите промота на Хеймън и се стигне до атаката в гръб, станала на сцената 2 седмици преди PPV-то. През цялото време градиха Джо като надъхан, безстрашен и умен претендент; като човек, който цял живот е чакал този шанс. И това проработи. 

Да, Джо ще падне. Страшно голяма изненада ще е, ако той победи, защото отново всички гледаме напред - към Леснър vs. Strowman, към Леснар vs. Рейнс и т.н. Но ако се изолираме от всичко това, ако се върнем към времена като любимата ми 2002-ра, например, когато всеки месец можеше да има смяна на титлата, то тогава тръпката я има и тук. Не заради възможността Джо да бие, а заради добре разказаната история.

Иска ми се самият мач да е солиден въргал. Нямам против, ако продължат вече започнатата линия с т.нар. cheap shot атаки на Джо. Да нападне Леснър, докато шампионът излиза на ринга, примерно, за да си спечели някакво преимущество. Джо, заради теглото и начинът на представяне, не е подходящ за поредната Suplex City жертва, която Брок да размята насам-натам. Тук можем да получим няколкоминутен въргал. Не петзвездна класика, защото не мисля, че някой все още очаква такива от мачове на Леснър през 2017 г., но достоен завършек на една история, в която напрежението се усещаше - така, както трябва да е с всички вражди.

Малка доза "Lesnar vs. Joe" надъхване:


Останалата част от карда за мен е просто пълнеж (на големите огнени топки, хехехехе). За два мача съм любопитен. Първо, Ambulance мача между Рейнс и Строумън, защото историята помежду им е една от най-продължителните (и логични) в RAW и цялото WWE тази година, има шанс да стане приятен brawl, а освен това и Строумън да победи, за да може все пак да получи мача с Леснър, който си мислехме, че ще видим 1-2 месеца по-рано. Второ, Iron Man мача за отборните титли. Радвам се, че има такава солидна вражда за тях (макар вероятно това да се държи само на присъствието на братята Харди в дивизията) и стискам палци тези 30 минути да са по-добри от мача в метална клетка преди месец. Който и отбор да победи, все е добре.

За останалите ще бъда кратък:

- Време е мъката Миз-Амброуз да приключи и Миз да се насочи към по-интересен претендент, с който поне да опита да достигне висините, до които стигнаха със Зиглър миналата година.
- Саша ми е странен избор за претендент след всичкото това време, в което беше забутана във вражда с Алиша Фокс. Но пък изскача интересната възможност да обърнат нещата и напук на слуховете, Саша да вземе титлата, а Бейли да е тази, която ще се обърне срещу нея.
- И като заговорихме за предателства, Ензо и Кас бяха забавен отбор и мислех, че трябваше да им дадат едно царуване с титлата. Но нещата, които Кас говори в момента, звучат толкова логично, че чак се съгласявам с него, че разделянето им е за добро. Просто не ми дреме толкова за тях, а и се опасявам, че след 2 месеца няма да знаят какво да ги правят поотделно. 'member the Primetime Players?
- Seth Rollins vs. Bray Wyatt е такава безсмислена вражда, че чак я забравих. Kingslayer all the way!

Та в заключение, в синхрон с името на PPV-то, кардът на "WWE Great Balls of Fire" е (почти пълен) ташак. Три мача заслужават някакво внимание, при другите положението качеството трябва да е на високо ниво, за да оправдае присъствието им в шоуто. Но в последните месеци се забелязва неприятната тенденция Smackdown да предлага по-добри седмични шоута, а RAW - изненадващо по-добри PPV-та. Може пък това да стане и сега.

Злодеите в Spider-Man: Homecoming: Задава ли се Sinister Six на голям екран?


Marvel са хитри мушмороци, които знаят как да разпалят интереса на зрителите и да ги накарат да си дадат парите за следващия филм с логото на компанията. Тази седмица по кината тръгва новият филм за Spider-man и агресивната рекламна кампания е налице и тук - в трейлърите се обръща твърде много (по мое мнение) внимание на Тони Старк/Iron Man, просто защото той е най-познатият филмов герой на Marvel в момента. За това обаче вече мрънках в седмия брой на подкаста. Веднага ви окуражавам да чуете подробностите в този #Birecast, който е велик, смазващ, епохален, ще преобърне представите ви за подкаст, а дори да не стане така - поне ще ме слушате 40+ минути. Цъкнете ТУК, за да изпитате това нърдско удоволствие.

Сега обаче ще си говорим за антагонистите в новия филм, за да подгреем за премиерата. Също в подкаста посочих, че най-интригуващото нещо за мен в "Spider-Man: Homecoming" е основният злодей - Ейдриън Туумс/The Vulture, изигран от страхотния Майкъл Кийтън ("Batman", "Spotlight", "Birdman"). Туумс е обикновен човек, бизнесмен, недоволен от случилото се след Битката за Ню Йорк (краят на първия "Avengers"). Той се сдобива с летателен апарат (крила), разработени от технология на извънземните читари. Костюмът му позволява да даде воля на престъпните си амбиции, както виждаме в трейлъра. 


Лешоядът обаче не е сам - негов "сътрудник" под някаква форма ще бъде The Shocker (Bokeem Woodwine от втория сезон на "Fargo") - наемник с ръкавици, които имат, както се досещате, шокиращ ефект. Спомняте ли си началото на "Captain America: Civil War" и злодеят Crossbones, с който Капитана се бие на пазара? Една от информациите за новия филм гласи, че ръкавиците на Шокър във филмовата вселена на Marvel (MCU) са модифицирана версия на тези, които Crossbones използваше там. Което е един приятен, свързващ детайл - един от онези, които правят филмите от MCU толкова готини за повторно гледане.


Списъкът не свършва дотук. Друг, по-непопулярен комикс злодей също намира място в новия филм за Човека-паяк. Това е The Tinkerer, който е нещо като личният инженер на Туумс/Лешояда и му създава нови оръжия. 

На пръв поглед Marvel не са се поучили от досегашните пет филма за Човека-паяк. Прекаляването със злодеите е основна характеристика на най-лошите сред тях. Припомням ви, че за петте филма (трилогията "Spider-Man" с Тоби Макгуайър в главната роля и двата "The Amazing Spider-Man" с Андрю Гарфийлд) има общо 9 (девет!) злодея. Изброявам - Green Goblin (Norman Osborn), Green Goblin (Harry Osborn) x2, Dr. Octopus, Venom, Sandman, Lizard, Electro и Rhyno. 

Сега тези филми все едно не съществуват - те са част от миналото и "Spider-Man: Homecoming" няма нищо общо с тях. Питър Паркър вече е част от филмовата вселена на Marvel и единствената поява на Spider-Man, която трябва да сте гледали, е тази в "Captain America: Civil War", където новата филмова версия на лазещият супергерой беше представена на публиката. Така че спокойно, не е чак толкова сложно :D

Marvel обаче отново залагат на схема с трима злодеи - основен злодей (Vulture), второстепенен (Shocker) и третото "колело", което е само за поддръжка (The Tinkerer). Можем да очакваме Шокър да бъде победен по-лесно от Spider-Man, а Tinkerer дори да не влезе в 1-на-1 двубой с героя, тъй като е по-скоро "строител". Всичко това докато градят финалната битка с The Vulture. 

Злодеите в "Spider-Man: Homecoming" обаче имат значение не само за този филм, но и за тези, които ще последват. Нормално е да предположим, че Marvel представят толкова злодеи, защото в даден момент искат да изправят Spider-man (Том Холанд) срещу The Sinister Six. И тук е моментът за пояснения!


КАКВО Е THE SINISTER SIX? Това е група от врагове на Човека-паяк, които обединяват силите си, защото осъзнават, че сами не биха могли да победят героя (...когато е трудно да пребиеш ученик). В комиксите групата е имала разнообразен състав. Не очаквам да видим нито един от злодеите в "Homecoming" да умира, така че поне Vulture и Shocker ще намерят място във филмовия вариант на групата, която най-вероятно ще се формира след още един-два филма.

Това не е първият опит The Sinister Six да се появяват на голям екран. Sony, които държат правата за филмиране на комиксите за Spider-Man, планираха да покажат групата в продълженията на "The Amazing Spider-Man". Заради това вторият филм е толкова претрупан със злодеи и намеци за още такива (виждаме дори ръцете на Dr. Octopus и крилата на Vulture на заден план в една лаборатория). В края на 2013-та година Sony дори обявиха, че планират филм "The Sinister Six", който да се фокусира върху злодеите, а не Spider-Man. Нещо като "Suicide Squad", но проблемът бе (и все още е), че "самоубийците" на DC имат причина да са заедно и без да се бият със супергерой, докато Шесторката на Marvel няма цел без наличието на Spider-man. Но и тези планове отпаднаха - минаха над 3 години, а не сте гледали такъв филм, нали така? Лошото е, че Sony май не са се отказали напълно от идеята.

По-добре обаче ще се получи, ако Marvel се заемат, защото те се стараят да изпипват и да не претупват нещата си. Именно това стои в основата на изключително добре построената филмова вселена на компанията. Лично аз си мисля, че вървят именно към събиране на The Sinister Six в един момент. Важните въпроси за мен са два. Първо, дали това няма да се отрази на качеството на "Spider-man: Homecoming" и филмите след него, които просто ще "строят" нещо по-голямо в бъдещето. Второ, кои злодеи ще намерят място във филмовия вариант на групата, редом с Vulture и Shocker?

Заради факта, че съвсем доскоро гледахме друг Spider-Man на голям екран, Marvel най-вероятно ще се опитат да избегнат злодеите, които сме виждали вече на голям екран. Две предположения, които ми идват на ум, са Misterio и Kraven The Hunter. По-"земни" злодеи са, достатъчно популярни в комиксите и най-важното - не са били показвани във филм до момента. Споделете и вашите предположения, ако имате такива.

А за "довиждане" - припомнете си втория трейлър за "Spider-Man: Homecoming", който излиза по кината този петък, 7 юли:



Diablo 3 Patch 2.6 - Намек за expansion, ама само с намека си оставаме

Проклети близърдци... Пораснах, започнах да работя и да изкарвам пари, които съм готов да давам за expansion-и за "Diablo 3", а те упорито не искат парите ми. Три години след "Reaper of Souls" продължават да ни залъгват само с пачове и, забележете, нов/стар клас, за който трябва да си платим. Да, ама аз не искам нов клас, с който да премина за 20-ти път през същата история и куестове. Това обаче май си е мой проблем - никой не ме е карал да съм фен на стара поредица на Blizzard, във времена, в които на почит е Overwatch (изглежда).

Да, все още не съм си купил "Rise of the Necromancer" pack-а поради горепосочената причина. Ако това беше expansion с цял нов акт, бързо щях да съм го преордърнал (пусти чуждици), чакайки с нетърпение възможността отново да се потопя в Sanctuary и да видя как ще се развие историята оттук-нататък. Защото въпреки очевидните слабости на "Diablo 3", "Reaper of Souls" пооправи доста от тях, включително и що се отнася до историята. Това искам аз - lore! Куестове! Смисъл да седна пак да цъкам в тези времена на временямане! Странно или не, но съм от хората, които цъкат Diablo не за item/XP hunting, а заради story-то.

Интересното е, че Blizzard все пак пуснаха някакво ново съдържание, включващо в себе си малко история. Patch 2.6, който е безплатен и се появи с "Rise of the Necromancer", добавя 2 нови зони към играта. Те се намират в Act II, достъпни са само в Challenge Mode и макар на пръв поглед да не личи, едва-едва бутат история напред. Сега следват спойлери, за тези, които ги мързи да отделят час за новия пач... или нямат такъв:

БЛАТА, КУЛТИСТИ И КАПКА ЗАВИСТ

Първата (хронологично) зона се явява Shrouded Moors. Блатата са класика в Diablo, като тези тук изглеждат отлично - мъгла покрива земята, а от нея изскачат върколаци, плюещи отрова кучета и деформирани птици. Също и тълпа култисти, защото в тези райони се е зародил някакъв нов култ малко след като Malthael е бил победен. Тези качулати симпатяги правят жертвоприношения с хора, имат фетиш към кръвта и, естествено, умират на талази като им влезеш ударно от седем страни (както направи палавият ми monk Birethenius).

Храбрият монах Birethenius разваля генгбенг парти.

Озовавайки се в Shrouded Moors към мен, исках, не исках, се присъедини някакъв залюхан индивид, зовящ се Daivin The Adventurer. Абсолютно безполезното му присъствие и редки коментари не бяха особено интригуващи, за разлика от главите от мистериозен дневник, които се появяват из тази зона. В тях неизвестният автор размишлява върху информацията, че The Nephalem са се завърнали и са пенетрирали майката на Белиал, Азмодан, Диабло, че и Малтаел. "Как е възможно някой да притежава подобна сила?", пита авторът. "С цената на много болки в левия пръст", отговарям аз.

Shrouded Moors се оказва свързана с другата нова зона - Temple of the Firstborn. Става дума за поредния ни, добре познат Diablo-dungeon, в който горните изроди са заменени от нова порция ходещи трупове и излизащи от телата им скарабеиоподобни буболечки. Докато си разчиствах коридорите попаднах на предполагаемия лидер на култa, който хвана новия ми "приятел" (разбирай безполезен багаж) Daivin и привидно го принесе в жертва на някой-си. Минута по-късно култистът е мъртъв, а аз, без да оплаквам смъртта на Приключенеца, продължих към залата, в която откриваме кого... негоооо!

Оказва се, че Daivin всъщност е бил просто прикритие, човешко алтер-его на Vidian, Lord of Envy. Видиан, оказва се, е един от лейтанантите на Азмодан, също като Cydaea (Жената-паяк от Act III) и Ghom (дебелият бос от Act III, който има проблем с газовете). Като един истински Господар на завистта, Видиан не може да приеме, че някой е способен на подобни героични постижения като тези на моя монах. И заради това заплаща с живота си след една напълно ОК бос-битка. Все още живите лейтананти на Азмодан (остават още 4 смъртни гряха, мдам), плюс една камара ангели, са една от възможностите историята да се развива и си мисля за това още от оригиналната игра насам.

Vidian, Lord of Envy, определено може да ми завижда за добрия външен вид.

......
И тук е моментът да споделя колко ме е яд. Ясно е, че е хвърлен някакъв труд в създаването на тази мини-история за двете нови зони. Но какъв беше проблемът всички нови зони от последните няколко пача да бяха събрани в нещо по-масивно, в един цял expansion?

Well, Blizzard или имат големи планове (Diablo 4), или в момента не им дреме особено за поредицата, при условие, че другите франчайзи правят пари. Ако някой е дал 15 евро за Некромансъра - жив и здрав. Може би, ако чак толкова много ми се доиграе с нов клас и аз ще го направя, макар Wizard-ът все още да не ми е развит. Така че ще продължавам да чакам Expansion и тази пуста история да тръгне напред.

P.S. Иначе в момента е далавера да си купите Diablo 3: Reaper of Souls, защото е евтина. Just sayin'.

Книги: "Змията и Дъгата" на Уейд Дейвис


Хаити. Нощ. Влажната пръст се раздвижва. Песъчинки потрепват, смутени от невидима сила. Нещо търси своя път навън, далеч от тежестта на земята... и смъртта. Пръсти се протягат към Луната, готова да посрещне поредното зомби сред тази мистични земя.

ОК, сега забравете цялата тази псевдохудожествена помия, която драснах за увод, защото ще си говорим сериозно за зомбита. Давам ви две секунди, за да вдигнете недоверчиво вежди. И аз така направих, когато прочетох краткото описание към "Змията и Дъгата" на Уейд Дейвис, но все пак се престраших да опитам нещо, което на пръв поглед не беше "моята книга". Ах, колко съм грешал с този пръв поглед... Вие също ще сгрешите, ако не й дадете шанс, и до края на този текст ще се опитам да ви обясня защо.

Авторът Уейд Дейвис по професия не е писател, а етноботаник, т.е. човек, който изучава употребата на растения в различните култури. Автобиографичните окраски в първите страници на "Змията и Дъгата" показват, че е учен, който цени работата на терен, без значение в кой край на света се намира и колко враждебна към него е средата (или хората, която я обитават). Дейвис разказва как в началото на '80-те години на миналия век получава странно предизвикателство - да пътува до Хаити, за да разследва (от гледната точка на специалист, разбира се) твърденията за превръщането на мъртъвци в зомбита.

Причина за това е случаят на мъж, който 17 години след погребението си се представя на сестра си на един пазар в карибската страна. Той разказва как помни погребалната церемония, плача на сестра си, а също и как след това трима мъже го изкарват от гроба, пребиват го и го пращат да работи като "зомби" в близка плантация. Медиите, естествено, правят историята му световно достояние. Дейвис обаче подхожда скептично към предполагаемата сензация, а след това и професионално - подготвя своя собствена теория за това какви вещества от какви растения могат да бъдат използвани, за да се имитира човешка смърт. След което заминава за Хаити, за да открие колко много е сбъркал.

"Змията и Дъгата" е разказ за престоя му там, срещите му с местните, проучванията и предполагаемите открития, които прави. Вече ви споменах, че Дейвис не е писател, но си личи, че е чел доста - разказва увлекателно, подробен е без да се натрапва, а понякога си позволява и по-поетични забежки, например в описанието на това как вятърът галел листата в еди-коя-си нощ и пр. Той обаче е преди всичко учен, което проличава от по-строгия, но отново ненатоварващ подход при описанието на един или друг вид растение, неговите възможни влияния върху организма на човек и използването му в различни култури. Някак неусетно от резултати от лабораторно изследване, той се прехвърля върху интереса на японците към отровната риба балон, разказвайки за това колко хора загиват заради влечението си към риска и нейното месо.

Не се подвеждайте обаче - фокусът в тази книга е изцяло върху Хаити. Изследването на феномена "зомби" е само началото. То среща Дейвис с хаитяни, чрез които той, американецът, постепенно опознава един екзотичен и духовно богат свят. Дейвис разказва подробно за вярванията на "водун", погрешно възприет от консуматорското общество като "вуду". Забравете за творения на евтини писателски и режисьорски напъни като "вуду куклите", които, оказва се, никога не са били истинско нещо. Водун е богата система от вярвания, основана на баланса между добро и зло - две понятия, които самите хаитяни не разбират по начина, по който ние го правим. Дейвис се старае да представи достойно тази толкова непозната за масовия американец или европеец култура. И успява. За това помага и фактът, че самият той е привлечен от тайните, които водунското общество крие. Тайни, до които той се опитва да достигне чрез пари, време и дори риск за живота си, въпреки че в някаква степен те са далеч от основната му задача на острова.

"Змията и Дъгата" е и своеобразен урок по история на Хаити - също нещо, което няма как да научим в училище, нито пък ще се сетим да проверим в Wikipedia. С дарбата на талантлив разказвач и учител Дейвис разказва за покоряването на острова от европейците, избиването на коренното население и щетите върху богатите флора и фауна, както и пристигането на корабите, натоварени с африкански роби, обречени на нечовешко отношение и доживотен труд. Разказва за волята на тези хора, вярванията, които са донесли от старата си родина, тяхната борба за свобода и впечатляващи постижения в тази насока. Добавете и щипка лична философия от страна на автора, която обаче никак не тежи, и имате разнообразна книга, която се чете с интерес от корица до корица.

Казвайки корици, държа да похваля издателство "Ерове" за цялостната визия на българското издание. Предната корица, която виждате на снимката, е истинска наслада за окото и произведение на изкуството сама по себе си, поне за мен. Вътрешното оформление на книгата също е на високо ниво, като това внимание към детайла прави сериозно впечатление. Албена Лимони заслужава поздравления за художествената част, също както и целият екип на доколкото разбирам сравнителното новото и малко издателство. След обогатилите ме часове, прекарени със "Змията и Дъгата" обаче, имам намерение да прочета и издадената от тях "Дивашка жътва" (вижте какво написа Темз за нея тук), както и следващите от поредицата им "Cabinet of curiosity". Подобно сериозно, творческо, та чак интимно отношение към вида на книгите е нещо, което дори някои големи издателства нямат.

Но в случая визията успешно привлича към още по-любопитното съдържание. "Змията и Дъгата" е хем роман, хем научен труд, хем интересен урок по биология, история и още нещо. В книгата си Дейвис не се опитва да обори мистицизма, в който хаитяните вярват и който е запленил и самия него. Целта му е да даде научно обяснение на един феномен, развинтващ фантазиите на хората по света, като същевременно разруши безумните митове, наложени от Холивуд и евтината литература за вярванията на водун. За мен - повече успешно. Иначе нямаше да ви хваля книгата толкова.

Издателство: "Ерове"
Корици: меки (погледнете я тази психоделична ръчичка, бе, ох...)
Страници: 440

Комикси: "Пазители на галактиката: Император Куил" (и мъчното комиксоиздаване у нас)


"Комикси! Комикси! Дайте комикси!", скандираха в хор гладните за истории в картинки нърдски души, но във Facebook страницата на Студио Арт Лайн цареше тишина. Фенове спамеха всеки пост за посещението на пичагата Брандън Сандърсън с искания за разкази в картинки, но вероятно не са били толкова дейни в даването на пари за такива. Или пък нещо друго се е счупило при поредния опит да се издават комикси на български, който иначе тръгна отлично през миналата година и то с няколко различни поредици. Нека видим хронологията от старта на 2017-та досега:

13 януари. Повечето поредици вървят, само слабичкият "Големи неприятности в Малкия Китай" тихомълком беше спрян, вероятно за добро. "Арт Лайн" обявяват, че ще издадат няколко истории (3 Deadpool-ски и 1 за "Пазители на галактиката") под формата TPB (tradepaperback). Това са по-големи книжки, съдържащи цял сториарк и броевете от дадения комикс, в които той се е развил. По-удобно, браво!

8 март. Последните самостоятелни броеве виждат бял свят. В случая са "International Iron Man" и "Spider-Man/Deadpool". Повече от три месеца след това самостоятелен брой от която и да е поредица не е излизал.

4 април. "Арт Лайн" обясняват, че заради проблеми с дистрибуцията, всички поредици занапред ще бъдат издавани също в TPB формат, но след края на сегашните сториарки и "веднага когато стане възможно". Два месеца и половина все още не е станало възможно.

Последва радиотишина. Единственият от обявените комикси, който е видял бял свят, е TPB-то за "Пазители на галактиката", пуснато няколко седмици след премиерата на филма за същите герои и за което ще си говорим днес. Но така и така най-накрая реших да драсна няколко реда за него, сметнах за полезно да хвърлим око и на мъчната ситуация с издаването на комикси у КлетаМайкаБългария. Защото "Арт Лайн" очевидно се сблъскват с трудности, които им пречат да го правят, а това вероятно плаши и другите издателства с подобни намерения. Не се плашете, бе! Имам пари! Ще купувам!

Дали проблемът е в дистрибуцията, или просто няма достатъчно купувачи - няма как да знаем. Моята надежда, предполагам и на много други, е да се намери удобен изход. Смятам, че TPB-тата са такъв, макар на пръв поглед да са по-скъпи (за това по-надолу). И дано дори след няколко месеца тази нова система за издаване проработи, макар че подобни дупки отказват читатели, особено по-неангажираните такива.

В тази комиксова суша на родния книжен пазар, не ни остава друго освен да си поговорим за "Пазители на галактиката: Император Куил". Да, най-накрая стигнахме и до основната ни тема! Не започнах веднага с него, просто защото това TPB е колкото повод за радост, толкова и разочарование. 

Тази картинка има за цел не да ви спойлва, а само да ви даде някаква бееееегла представа за арта. Няма фокус, ама с телефонче толкова. Мерси.

Комиксът ни представя новата група на Пазителите - начело вече е Rocket (лидер без косми не е лидер), а от оригиналната група на линия са само Groot и Drax. Кити Прайд от X-Men също е в групата за цвят, тук са и Agent Venom (Флаш Томпсън) и The Thing от Фантастичната четворка. Това ходещо сиропиталище за второразрядни супергерои иска или не се сблъсква със своя стар другар - Питър Куил (Starlord), който вече е царска особа. Корените му в комиксите са малко по-различни от тези във филма, но няма да ви спойлвам за нито едно от двете.

Естествено, където са Пазителите на галактиката, там се появява и проблем за самата галактика. Тук проблемите обаче са цели два и Пазителите се занимават с тях в цели... 110 доста еднообразни страници. Ето го и проблемът - "Император Куил" е доста средна като качество история. С много отстъпки и по симпатия някой може да я качи и в категорията "добра", но дотам. Идея с огромен потенциал (Куил като владетел на цяла планета) отива по дяволите, защото действието остава някак камерно, фокусирано на едно-две места, без някакво по-сериозно развитие или обрати. 

Това прави "Пазители на галактиката: Император Куил" добър за деца и по-млади читатели, защото хлапетата няма да имат проблем с разбирането на историята. Нито пък има нещо смущаващо, което да хвърли петно върху психиката им, която със сигурност не е почернена от факта, че в днешно време порно в интернет се гледа като клип на песен в YouTube. Но за по-зрелите (условно казано) читатели като мен, историята на комикса е по-скоро един голям пропуск и с нищо не ме кара да искам да следя приключенията на тези нови Пазители. Доста слабо от страна на Браян Майкъл Бендис, който е написал това чудо.

Злодеите са прилични като замисъл, но са използвани по доста слаб начин. Бендис или го е мързяло, или е искал да напише нещо наистина ненатоварващо. За самия него, имам предвид.

Балансът в цялата работа идва от доста приличния арт на Валерио Скити и Ричард Айзъноув, който подхожда визуално и цветово на атмосферата на комикса, и най-важното - представя ти действието ясно и без да те обърква. Така че дори да не купувате комикса на хлапето си (бъдете добър родител!), брат/сестра (учете младите!), пак си струва да го вземете на самия/самата вас, най-малкото, за да подкрепите каузата - #КупувайтеКомиксиНаБългарски.

Похвали има и за "Арт Лайн" - първото им (да се надяваме не и последно) TPB е с отлично качество. Хубава хартия, мастило, сносен превод с оглед на това колко много заигравки с английския има в съвременните комикси. Цената от 20 лева на пръв поглед наистина изглежда в повече, но е напълно адекватна - това реално са 5 броя от комикса, които на цена от 4 лв. всеки пак щяха да струват общо толкова. А и вносните TPB-та на английски се продават за около 35 лева минимум, така че с превода и издаването у нас, тази цена е повече от добра.

Най-важното, месец след излизането на "Император Куил", е това да не остане единственото TPB, издадено на български. Стискам палци на "Арт Лайн" нещата с дистрибуцията да потръгнат и скоро да видим още заглавия на родния пазар. 

Куфарчета, незаслужени шансове и българска снаха (WWE MITB '17 Прогнози)


Стигнахме до онази част на годината, в която WWE сами ни спойлват кой кечист скоро ще стане световен шампион. Време е за "Парите в банката", смаркове и смарки! А аз, бидейки такава хазартна натура (not), залагам на Зиглър. 

"Бире, сигурно се шегуваш... Та Зиглър допреди месец беше пълен джобър!", ще кажат някои от вас, водени от (с)маркската природа, от която не можем да избягаме.

"WWE шампион в момента е Джиндър Махал", ще отвърна сухо аз, убивайки в зародиш аргумента "ама той е джобър". Но нека се аргументирам малко по-подробно за тази своя смела прогноза.

WWE обичат да изненадват с победителя от MITB мачовете. Истинска рядкост са случаите, в които соченият за фаворит кечист е успявал да вземе куфарчето. Това хем е добре (има го елемента на изненада), хем не е, тъй като понякога MITB-winner-и стават на пръв, че и на втори поглед неподходящи кечисти. Веднага ми изскачат имената на Шеймъс и Джак Суагър, вероятно и Дел Рио, но ако човек се напъне ще се сети за още. Именно заради пустата изненада и за да прецакат всички, които казват "Накамура взима куфара!", "Образът на Оуенс е идеален за MITB-winner" и прочие, WWE най-вероятно ще подходят с изненадващ вариант.

Baron Corbin не е такъв, тъй като "слухове" за негова победа в този мач има от месеци. Но не това е спирачката, а това, че негова победа всъщност ще има логика. Корбин е млада надежда, личи, че му имат вяра, намериха му някаква подходяща роля в Smackdown и е нормално да очакваме, че в един момент ще стане световен шампион. Защо да не е с MITB? Защото е логично, а WWE не харесват логиката, колкото и ние да държим на нея.

Сами Зейн и Долф Зиглър са изненадващите варианти заради позициите им в карда. И тъй като куфарчето по-често отива в ръцете на хийлове, Долф, въпреки ужасния за него старт на 2017-та, е човекът с най-голям шанс според мен да си тръгне с куфарче под ръка. И нямам против. Пак казвам, че за мен Зиглър vs. Миз беше най-добрата вражда на 2016-та. Долф има какво да предложи, стига да бъде използван правилно. Не съм "завладян" от новото му уж злодейско амплоа, но съм напълно ОК с това отново да го пробват за световен шампион.

Пак се оливам с писането, затова минаваме в бърз режим. "Money in the Bank 2017" е пример за друга грешка, която WWE правят - местят "слаби" кечисти от RAW в Smackdown и им дават незаслужени възможности за титли. Направиха го с Махал, сега го правят с Лана, че дори The New Day, които как така получиха мач за титлите без да са имали мач от... 2 месеца? Може би и повече. Ето я отново липсата на логика. По-тревожното е, че както Лана (заради шок елемента), така и The New Day могат да си тръгнат с титли от PPV-то. А това е един сериозен шамар за кечистите на Smackdown, които се бъхтят, бъхтят и изведнъж идва някой, който е бил на по-ниска позиция в RAW, и получава възможностите и титлите, които би трябвало да се полагат на тях.

Победа за Лана ще е нещо шокиращо, но аз й го пожелавам, просто защото е българска снаха и няма как да си затворим очите за този хубав факт. Искрено се надявам обаче The Usos (ит'с нат параноя!) да запазят срещу The New Day. Единственият друг отбор в Smackdown, който заслужава титлите в момента, са епичните Breezango - поредният пример, че в синьото шоу знаят как да превърнат дори една на вид абсурдна идея в нещо работещо и забавно.

Женският куфар също ще иде в ръцете на heel, въпросът е коя ще е късметлийката. Най-голямата изненада тук би била Тамина, но аз бях дотук със смелите прогнози и ще пробвам с нещо маааалко традиционно - Наталия. Не за друго, ами като един вид жест за ветеранството. А и тя от месеци се бута да е на върха на женската дивизия в Smackdown и куфарчето ще е интересен начин наистина да се озове там.

И стигаме до мачът за WWE титлата (който не трябва да е главен, при такъв наблъскан със звезди MITB мач)! "Дон'т хиндър Джиндър" успешно ще защити титлата си срещу Ортън, защото:

1) Загуба ще обезсмисли изцяло царуването му (не, че това би спряло WWE, де);
2) Петте процента жители на Индия, които могат да си позволят телевизор, ще са тъжни, ако той загуби, а WWE не искат да ги разочароват;
3) Турнирът е в родния град на Ортън и той ще падне, защото WWE обичат да показват средни пръсти на хората, които са дали пари да им гледат шоутата на живо.

Това, скъпи бирохолици, бяха кратките ми прогнози за "Money in the Bank 2017". Гледайте го сами, гледайте го с приятели, гледайте го и  в кафе "Буенос Айрес" с други готини хора (цъкнете за повече инфо). Дано след слабичкия "Backlash", тук Smackdown предложи PPV на висота. А най-важното кое е? Русев да се завърне, Русев да удря и Русев да мачка, разбира се! Именно това е нещото, което чакам с най-голям интерес. Цял Smackdown под тепетата!

Децата и техните нови книжни идоли


Като изключим няколко илюстровани книжки с приказки и броеве на "Мики Маус", нямам кой знае колко ясни спомени от нещата, които съм чел като дете. Първата ми голяма книжна любов беше "Властелинът на пръстените" на Толкин, която обаче четох за пръв път чак на 11. Никога преди това не съм имал любима детска книга, не съм искал да се срещна с автор, или пък да взема автограф от такъв. Вероятно заради това бях толкова изненадан да видя колко различни са част от днешните деца от малкото Бире.

В края на май имах интересната възможност да наблюдавам много от събитията от програмата на "ВарнаЛит 2017" - детските и младежки литературни дни в морската столица, една от целите на които бе именно да срещнат децата с любимите им автори. Две събития от цялата програма ми направиха наистина сериозно впечатление. Първото беше посещението на американския автор Стефан Пастис в едно от варненските училища. Пастис е автор на поредицата "Тими Провала" - детски книжки с множество рисунки от самия автор. Книжки, за които допреди "ВарнаЛит" и срещата ми с Пастис изобщо не бях чувал. Но е нормално - аз съм 27-годишен индивид, далеч от неговата таргет аудитория, а и все още нямам свои собствени деца (времето идва!), на които да чета подобни неща.

Но ето, че се озовах в класната стая и се удивих от това колко много от събралите се там малчугани носеха свои копия на книгите за Тими. Децата познаваха историята, познаваха героите, задаваха въпроси, някои наивни, други пък съвсем на място. И тук говорим най-вече за третокласници и четвъртокласници, мисля. Деца, които са изчели публикуваните на български книги, изградили са някаква емоционална връзка с Тими и другите герои, и не само, че искат още, но и се радват на възможността да се срещнат със създателя на тези истории, да му зададат въпрос и да си вземат автограф.

Когато споменах на самия Пастис за това колко учуден съм от "адекватността на аудиторията", така да се каже, той каза, че също е изненадан от това колко познати са книгите му у нас. Оказа се, че и той, както и много други хора в много различни сфери, цели след срещите си с ученици поне едно дете да се почувства по-уверено в себе си и да се опита да твори. Да пише, да рисува, да пее и т.н. Нещо, което според мен трябва да се случва в самите училища, но не винаги се получава, за съжаление.

Толкова вдигнати ръце в час по каквото и да е бяха невиждано събитие в моите ученически години. Бел. Oldboy Bire

Та впечатлен от видяното, аз, дъртото магаре, реших, че трябва да пробвам първата книга - "Тими Провала: Стават и грешки". На връщане от Варна отметнах нейните 300 страници за нула време (доста картинки). Шедьовър ли е? Не, разбира се, но и не цели да бъде. Това е детска книга, по дяволите (люта чушка). Тя забавлява. Дори мен на места, а вероятно за читателите, към които е насочена, е някакъв връх на комичното. Тими е дете, което живее само с майка си (засегнати са семейни проблеми, което за децата може да е своеобразен урок за проблемите на големите). Най-добрият му приятел е жива полярна мечка, с която имат детективска агенция. Случаите, с които Тими се захваща, са свързани с абсурдни загадки като "От какво е умрял хамстера на еди-кой-си?" и "Кой е хвърлил тоалетна хартия върху къщата на еди-кой-си-2?". И тъй като Тими е умерено тъпо хлапе, умозаключенията му относно тези "мистерии" са крайно неточни.

Това е. Хуморът е налице - смях се като дебил на доклада на Топчо за мисията му под прикритие. Има я и сериозната част - на едно място даже леко се депресирах, но вероятно тези нюанси ще бъдат хванати само от родителите, сблъскали се с гадостите в живота, но не и от децата. Като цяло "Тими Провала" няма как да е моята книга, просто защото не е писана, за да бъде. Тя е книга за тези 8-9-10-11-годишни и нагоре хлапета, които с нея ще направят едни от първите си самостоятелни стъпки в литературата, извън това, което им се преподава (по кой знае колко интересен начин) в училище. И е наистина, наистина радващо да видиш гора от ръце на млади читатели, искащи да знаят повече за тези герои. Защото днес е Тими Провала, след година ще е Потър, след още година ще са Фродо и компания, и т.н., и т.н. И бъдете спокойни, скъпи бранители на "класиките" - един ден тези деца ще стигнат и до тях. Дали чрез училище, дали чрез родители или приятели, дали сами. Ще стигнат. Но никой не трябва да ги пришпорва или да ги кара насила да изучават не самите произведения, а мисловните напъни на критици на тема "Какво е искал да каже авторът?". Но това е друга и твърде обширна тема.

В този ред на мисли стигам и до второто впечатлило ме събитие. Влогърът Стан представи книгата си "Невидим" в Конгресния център на Варна, а отвън се оформи опашка, на която във всеки един момент имаше може би около 500 души, деца, тийнейджъри и родители. Беше внушително, като един от книжарите дори спомена, че "такова нещо не е виждал". Децата носеха свои копия на книгата, нямаха търпение да се доберат до Стан, бяха му приготвили дори плакати и рисунки. Няколко пъти минах покрай Конгресния център и опашката беше все така огромна.

Опашката за Стан.

Тук трябва да вметна нещо важно - нямам идея кой е Стан. Или поне нямах. Разбрах, че пичът е сред успешните родни влогъри и, както е модерно, написал и книга. Не съм запознат с творчеството му, най-вероятно защото (отново) съм твърде стар, за да влизам в неговата аудитория. Но, хей, щом там имаше тооооолкова много хора, значи се справя повече от добре. Един момент ми направи сериозно впечатление - опашката беше все така дълга, а от другия вход на книжарницата изскочиха няколко деца. Подскачаха, викаха доволно, мятаха ръце. Те бяха от тези, които вече бяха имали възможност да се срещнат със своя идол, да се снимат с него и да вземат автограф. И бяха щастливи от този факт. В този момент разбрах, че подобни събития имат смисъл. Те се създават и организират заради децата, а както пролича - те бяха доволни. И това е страхотно.

Защото тези радостни от срещата със Стан хлапета утре ще хванат още една книга. И втора, и трета. Спомням си отпора срещу книгите на Емил Конрад, другият популярен влогър. Вероятно и с тази на Стан е така. Но в крайна сметка той кара децата да четат и то с желание. Не насила. Не защото "програмата го изисква". Имат възможност да смелят прочетено сами, а не някой друг да го предъвка, а трети да го изплюе направо в малките им мозъчета. И ако се научат сами да подбират книгите, които четат, спрямо собствения си вкус, и най-вече да разбират и осмислят по свой начин прочетеното, то това ще е един огромен успех. Иначе адмирации и за самия Стан. Разбрах, че е раздавал автографи около 7 часа. Това е сериозно отношение и към това, с което се захванал, и към децата.

Та така, скъпи блогочетци. Често се говори за "добра" и "лоша" литература, често съдим дадени хора за предпочитанията им, а яростно браним своя вкус за книги, когато някой каже нещо лошо за него. Във Варна обаче осъзнах колко несправедливо пренебрегвано е значението на детската литература. А всъщност нови автори, непознати за нас, по-старите, пишат нови произведения, с които създават и нови поколения от четящи българи. А това е повече от чудесно.

Ревю: "Wonder Woman" (гост-блогър: Гого Вълчев)


Нърдове и нърдки, немислимото се случи и DC направиха добър филм! И то не добър по стандартите на DC, които са изключително ниски, а по стандартите на модерното кино. Продължавам да не вярвам на очите си, но ще излъжа, ако кажа, че не го очаквах. Преди месец с Биров си говорихме за Wonder Woman и надълго и нашироко му обяснявах защо съм толкова хайпнат, но това вече няма значение, защото филмът излезе и фактите са налице.

Споменавам, че съм доста наясно с митологията и историята на DC, но със сигурност не съм сляп фенбой, както можете да разберете от предишното ми ревю за този блог. Но, имайки бекграунда, със сигурност имам по-различна гледна точка от повечето хора, които за съжаление не са особено запознати с приключенията на Жената Чудо (по дяволите българските преводи). Разбира се, говоря в локален мащаб, защото в световен WW със сигурност е в топ 5 на най-разпознаваемите комикс герои, включително и сред мъжките такива. Както и да е, без повече лирически отклонения, започвам по същество.

WW е супер и напълно оправда високите ми очаквания и е свежият полъх, от който филмовата вселена на DC не просто се нуждаеше, но и може да се окаже решаващ за по-нататъшното ѝ съществуване в този си вид. Това е първият филм от DCEU, който успява да балансира сериозното с по-лекото, смешното и за пръв път дори романтичното. Със сигурност филмът има проблеми с пейсинга в някои моменти, но цялостно успява перфектно да съчетае всички тези елементи, които го отличават от малоумните grimm and gritty лайна на Зак Снайдер (+ тоталното разочарование Suicide Squad). Като стана въпрос за Снайдер, когото мразя (справка – миналото ми ревю), той има пръст и в този филм, в който е билнат като story writer или нещо такова, но слава на Зевс, това почти не се усеща.

Така стигаме до голямата звезда на филма – режисьорката Пати Дженкинс, която аз ще разглеждам като режисьор, а не като жена. В Щатите вдигат олелия до небето за това, че била счупила рекорда за приходи в дебютен уикенд на филм, режисиран от жена. Т'ва ли им е еманципацията, да подчертават всеки успех на жена, понеже ЗА БОГА МОЙ, ТА ТЯ Е ЖЕНА. В случая това има отношение единствено от гледна точка на това, че Дженкинс вътрешен поглед към женските проблеми и поведение, което ѝ помага много да изгради един пълнокръвен и реалистичен образ. Тя се е справила чудесно и наистина се надявам филмът да има продължение, което отново тя да направи.

Гал Гадот – самата чудна жена, също се справя перфектно с ролята си, което не ме изненадва, имайки предвид, че за мен тя беше най-свежото в Batman vs Superman. По принцип съм скептично настроен към този тип модели-които-стават-актриси-защото-са-страшни-пичета, но Гадот тотално разбива клишето и успява да улови есенцията на героинята си, като ѝ дава и нещо от себе си.

Съпортинг кастът е превъзходен и честно казано нямам забележки. Крис Пайн играе същата роля, която играе винаги, но пък я играе перфектно. Като мъж признавам, че е страшно чаровно копеле и помага много на това романтичната му история с WW да не изглежда насилена, както е във всеки класически екшън филм. Неговата секретарка (мързи ме да проверя как се казва, но имате интернет, ебаси) определено е show stealer във всяка своя сцена, а бандата наемници (но с добри сърца, разбира се) си върши перфектно работата – да даде по-различен поглед към друг от основните герои във филма – Първата световна война, но за нея малко по-надолу. Стигаме и до злодеите (които са няколко, няма да казвам колко и кои, за да няма спойлери), които също са на ниво и дори имаше лек плот туист с тях, който повечето хора с мен в киното очакваха, но пък аз си се изненадах.

Стигаме до самата история, която още от трейлърите е ясна – ориджин стори и много екшън. Тук е и един от големите плюсове на филма – историята за произхода на WW те увлича много лесно с митологията си и фантастичните елементи и тази част минава изключително бързо и неусетно. От което всички филми, които искат да вкарват ориджини, трябва да се научат. Втората част е екшънът, който е зрелищен и доста иновативен на моменти. Самият факт, че действието се развива по време на ПСВ, е бонус, тъй като Холивуд рядко използва точно тази война като бекграунд за историите си. Това допринася за цялостната „свежест” на сценария и сетинга. А битките в WW са епични, реалистични, CGI-ят e от сполучливите и рядко ти се случва да усетиш онова чувство, че гледаш анимационни картинки непрекъснато в продължение на един час. Най-впечатляващото за мен бе начинът, по който бяха създали бойния стил на WW и амазонките и най-вече ужасно креативните начини, по които тя използваше класическите си оръжия и броня. Направо е учудващо по колко начини можеш да пребиеш с въже някого. Големият злодей е наистина зъл, има логична и обоснована мотивация, а финалната битка е наистина епична.

Последният плюс, който ще изтъкна е, че историята е напълно завършена в този филм, няма easter eggs (почти), няма препратки към други филми на DC и това е чудесно, защото по този начин избягва цялата претрупаност, която BvS и SS имаха в себе си. Лошото е, че повече няма да видим съпортинг каста, който, както споменах, беше чудесен и интеракциите между персонажите бяха супер.

За финал – Wonder Woman със сигурност няма да спечели Оскар, нито пък е някакъв groundbreaking шедьовър, но със сигурност е един от най-добрите комикс филми правени някога. Естествено, има своите минуси, но от всички плюсове не ти остава време да им обърнеш внимание. Женският тандем Дженкинс – Гадот със сигурност ще промени нагласата на Холивуд към подобни тандеми и ще даде шанс и на други представителки на нежния пол да блеснат. А DC за пръв път успяха да изпреварят Marvel във филмово отношение (чийто „женски” филм е Captain Marvel и ще излезе чак през 2019-та). Рискът беше огромен, но се оказа оправдан, защото най-сетне някой успя да премахне лайняния вкус, който Снайдер остави в устата ни. Оттук нататък всичко зависи от Justice League, за който вече ми пука две идеи повече, тъй като в него ще я има и WW.

Комикси: "Batman: I am Suicide" (#9-15)


Батман. Бейн. Жената-котка. Животът на едно момиче е застрашен и за да я спаси Човекът прилеп ще се обърне към представители на престъпната измет, която по принцип чисти от улиците на Готъм. Препятствието? Един могъщ физически екземпляр, който вече веднъж е "счупвал" (дори буквално) Батман и няма против да го направи отново.

Ако не съм грабнал вниманието ви, проблемът е в мен, а не в историята (сториарка) от комикса "Batman", за която ще ви говоря днес. Както ви разказах наскоро, този комикс има нов творчески екип - писателят Tom King и художникът Mikel Janin, като двамата сериозно освежават Човека прилеп след поредния рестарт в комиксите на DC.

С писането си Кинг дълбае в нови посоки в образа на Най-великия детектив на света, припомня за съществуването на по-малко известни персонажи от комиксите на Батман, като прави всички тях "готини" и интересни, а също така и полага основите за някакви бъдещи събития - сториарките му са затворени всяка във себе си, но въпреки това всяка следваща е логично продължение на предишната. Артът на Janin пък помага за сериозното възприемане на комикса и създаването на запомнящи се представи в главата на читателя.

"I am Suicide" (броеве на "Batman" от 9 до 15) продължава събитията не само от "I am Gotham" (#1-6), но и от събитието (crossover event) "Нощта на чудовищата", което се развиваше в няколко различни поредици. То е по-слабо и умишлено не ви го препоръчвам. Важното е, че след него младата супергероиня Gotham Girl - новата отговорност на Брус Уейн, има нужда от сериозна помощ. Решението е едно: силите на злодея Psycho-Pirate (звучи абсурдно, знам). Той обаче е "жител" на островния затвор Santa Prisca - мястото, в което е отрасналa камарата от акъл и мускули Bane. В момента затворът е една миниатюрна суверенна държава, която Бейн управлява както му е удобно, като стотици наемници са на линия, за да изпълнят всяка негова прищявка.

Да се отиде на острова е самоубийство и Батман знае това. Той обаче изобщо не иска да застрашава някой от членовете на неговото "бат-семейство" - Nightwing, Duke, Batgirl, Batwoman, Spoiler или най-малкото сина му Damien (Робин). Заради това решава да събере свой собствен Suicide Squad - престъпници, които би могъл да жертва, за да изпълни тази безумна мисия.

В "самоубийствения отряд" на Батман влиза и неговата on-and-off изгора Жената котка.

Ето тук е първият интересен момент от "Batman: I am Suicide" - Кинг намеква, че привързаността на Брус Уейн към Gotham Girl е толкова голям, че заради нея той е готов да рискува нечии друг живот, бил той и на престъпници, които сам е вкарал зад решетките/в лудницата. Това е чудесно продължение на някои неща, загатнати още в "I am Gotham". Ситуацията се усложнява и от това, че един от престъпниците е Жената котка - стара любовна тръпка на Батман. На нея обаче трудно може да се има доверие, особено когато трябва да избира между собствената си кожа и лоялността/привързаността си към Човека прилеп. Както в Catwoman, така и в останалите уж поддържащи персонажи от групата, Кинг успява да вгради някакви лични истории, чрез които да ти запука за тях. Тук персонажи за пълнеж няма, а както знаем това е трудно за постигане във всеки един формат - бил той комикс, филм или книга.

Вторият наистина интересен момент е Бейн. Вероятно много от вас познават персонажа заради филма на Кристофър Нолън "The Dark Knight Rises", където Том Харди изигра една негова версия. Тук виждаме Бейн в друга светлина - той се шири като цар из коридорите на затвора, в който е отраснал и който го е калил и превърнал в това, което е днес. Не носи класическите си костюм и маска. Вместо това ходи чисто гол, демонстрира масивната си физика и хвърля сянка върху съзнанията както на подчинените си, така и на осмелилите се да пристъпят в неговия "дом", посрещайки ги в "тронната си зала", пълна с човешки черепи.


С третия си филм за Батман Нолън направи нещо много добро - оправи реномето на Бейн, който поради една или друга причина бе представян на много места като тъп бияч, който се "помпи" с наркотика Venom, за да стане още по-здрав. От "TDKR" насам Бейн вече получава нужното уважение - той е показван като самоуверен и интелигентен наемник, достатъчно силен, за да се справя с Батман и без помощта на специалния анабол Venom. Кинг със своята златна писалка засилва тази правилна представа за злодея, пречупвайки я този път през призмата на наркоман, опитващ се да се откаже от вредния си навик. Проблемът е, че Батман, поради съвсем различни подбуди, иска да му отнеме това.

С "I am Suicide" Кинг и Джанин спират с плахите стъпки и уверено закрачват в света на Батман, запазвайки най-добрите черти на работата си - увлекателно и сериозно писане, съчетано с подхождащо му като атмосфера рисуване. Добавяте няколко слабо познати, но тук отлично пресъздадени персонажи, както и двама класически злодеи в нова светлина (Бейн и Catwoman) и имате един комиксов "Prison Break", който е с пъти по-добър "Suicide Squad" от филма със същото име. Препоръчвам много, много горещо.

Какво още да четете: "Batman: I am Gotham" (броеве от 1 до 6)

Книги: "Тайната история на Туин Пийкс" от Марк Фрост


Култовата, макар и дразнещата психиката мелодия от интрото на „Туин Пийкс”, както и въпросът „Кой уби Лора Палмър?” са единствените ми спомени от детството, свързани със сериала на Дейвид Линч и Марк Фрост. Имаше сериозна опасност така и да си остане, ако приятелката ми, вече фенка, не ме беше убедила да изгледаме заедно оригиналните епизоди преди старта на новите по Showtime тази година. И така се започна една традиция на гушене, сладко похапване на понички и пиене на кафе, докато епизодите се нижеха един след друг. „Туин Пийкс” е от онези неща, към които човек подхожда с огромна доза недоверие, а после потъва в измисления им свят и иска още, и още от него.

Но няма нужда да ви обяснявам. „Тайната история на Туин Пийкс” е книга, насочена изцяло към фенове на сериала, така че щом имате интерес към нея, вероятно вече сте такива. Моята цел е да ви убедя, че си струва да я прочетете, като с нея запълвате нуждата за още информация за мистериозния и леко абсурден свят, създаден от дуото Линч и Фрост.

Цялата книга е представена под формата на голям документ. Главният персонаж или разказвач, ако щете, е млад агент на Бюрото. Той е получил заръка от зам.-директора Гордън Коул (ГОРДЪН КОУЛ, АКО НЕ ЧУВАТЕ ДОБРЕ) да анализира мистериозно досие, написано от неизвестен автор. Това досие събира всякаква информация за Туин Пийкс, историята на района около него, жителите на градчето и техните взаимоотношения. Агентът започва да чете и проверява данните в досието и ги допълва със свои бележки, написани в полетата на страниците на книгата.

От книгата разбираме, че „злото”, ако можем да го определим така, витае в горите около Туин Пийкс векове преди появата на самото градче. Фрост се е хванал за всяка една теория на конспирацията, която му е дошла на ум, и я е обвързал с историята на сериала си – от „духовете”, в които индианците вярват; през Голямата стъпка; стига дори до НЛО-истерията в средата на миналия век. Книгата, изненадващо поне за мен, ни праща векове назад, чак до пътуването на Луис и Кларк из Северна Америка. Естествено, разглеждат се и по-скорошни събития – както създаването на Туин Пийкс, така и историята на някои от големите фамилии като Мартел, Пакард и Хорн, а също и биографиите на някои познати ни от сериала персонажи. Целият този исторически преглед е написан под формата на увлекателен разказ, редуващ се с „истински документи” като страници от дневници, рапорти, статии във вестници и пр.

Най-любопитна за мен беше частта, в която е обърнато внимание на един третостепенен персонаж от сериала, който може дори да не помните – братът на кмета Милфорд. Оказва се, че неговият живот е бил наистина интересен и е свързан не само с мистерията на горите край Туин Пийкс, но и с много по-мащабни събития.

Но спокойно – има предостатъчно информация и за любимите ви герои. Подробности както за миналото им, така и поглед към това какво се е случило с някои от тях след края на оригиналните епизоди. Така поне в последните страници е хвърлена частична светлина върху развитието на някои събития от последния епизод, останали необяснени.

Трябва да поздравя издателство „Бард” за чудесното българско издание. Често ги критикувам заради несериозния подход към вида на книгите им, но тук са се постарали – твърди корици, отлично оформление на страниците, а освен това май никъде не забелязах и сериозни грешки в текста. Кеф е да държиш тази книга, но трябва да внимавате да не я омажете с кафе или шоколад от поничките. Аз на няколко пъти бях на косъм.

В заключение - „Туин Пийкс” е перфектната фенска книга. Ако наистина харесвате сериала, тя ще ви даде още от неговата атмосфера. Разказът, колкото и документално написан да изглежда, е увлекателен, на места дори малко страшничък. Не само ще се надъхате още повече за новите епизоди, но и дори ще има с какво да се занимавате в дните между отделните такива. Фенове ли сте, купувайте смело! Струва си.

Издателство: Бард
Корици: твърди, оформлението е отлично
Брой страници: 384

Ответният удар на джобърите (WWE Backlash '17 Превю)


Джобърите атакуват Smackdown! Синьото шоу за пореден път през последната година ме изумява, след като хората зад него решиха да дадат шансове на кечисти, прекарали по-голямата част от кариерите си по гръб (докато ги тушират, мръсници, не друго). И, естествено, това се получи... но само донякъде. 

"Махараджата" (lol) Джиндър Махал е сред най-странните и изненадващи претенденти за WWE титлата през последното десетилетие. Само че няма как допреди месец да си губел всеки свой мач и изведнъж да бъдеш приет насериозно като заплаха за Ортън. От логическа гледна точка Махал има преимущество заради помощта от сънародниците му - братята Синг(х?). Да, ама това е кеч - логиката често отсъства, а и всички (с)маркове очакваме Ортън да запази. Единственият шанс това да не стане е, ако WWE решат за пореден път да ни го начукат (в прогнозите). Това обаче не е решение с дългосрочна полза (ето, пак (с)маркът в мен се обажда). Джиндър да пада и да освободи място на Русев, който да удря и мачка Ортън по пътя към WWE титлата. Ех, надежди...

Един от по-важните мачове за мен е in-ring дебюта на Шинсуке Накамура... срещу Долф Зиглър. Долф е хем логичен, хем нелогичен избор за първи опонент на един от най-"горещите" кечисти от NXT и огромна надежда за компанията. Логичен е, защото е добър на ринга и може да направи така, че Накамура да изглежда като "милиони долари", дет' се вика, в очите на феновете, които не са го гледали до момента. Също така историята с "Как може да се радвате не на мен, а на дебилен японец, който няма дори един мач в главно шоу?" е доста уместна и добре замислена. Проблем е само позицията на Долф в ростъра - след като направи най-добрата вражда на 2016 г. с Миз (IMO), от шест месеца той търка ринга с гърба си, губейки от хора като Калисто и Apollo Crews. Няма как дори за секунда да повярваме, че има шанс да победи Накамура, а това отнема от кефа. Все пак това може да е мачът на вечерта и съм доста надъхан да видя какво ще сътворят.

Breezango са другата голяма изненада. Месеци джобене, а сега - мач за отборната титла срещу The Usos, които пък за пръв път в кариерите си са мега интересни ("It's not paranoia! It's the Usos!". 'баси промотата, 'баси чудото). WWE са научили нещо от забавния си страничен проект Southpaw Regional Wrestling (google it!) и подходиха доста различно с градежа на тази вражда чрез клипчета с "полицейските" истории на Брийз и Фанданго. Струва ми се, че те са единствените претенденти в това PPV с макар и минимален шанс да спечелят титлите, за които се борят. По-вероятно обаче е The Usos да запазят. Няма да откажа обаче тази вражда се развие до още един мач.

The Welcoming Comittee беше друга добра идея, горе-долу добре реализирана в седмиците до шоуто. Логично е подценявани кечистки по-ниско в карда да имат проблем с това Шарлът да дойде от RAW и веднага да получи мач за женската титла на Smackdown. Логично е да нападнат и шампионката Наоми, защото всяка от тях иска шанс за колана. Логично е да се опитат да привлекат и бившата шампионка Беки на своя страна и да я пребият като откаже. Класически хийлове! Всичко хубаво, ама след всичко изброено (джобър в единия отбор и все настоящи и доскорошни шампионки в другия) как да очакваме победа за The Welcoming Comittee? Аргументът "Ама те са истински отбор" тук не важи. По-важното обаче е, че имаме женски отборен мач на PPV, който не е пълнеж, а има смислена история зад себе си. Браво!

Luke Harper vs. Erick Rowan щеше да е по-значим, ако му бяха обърнали повече внимание в дните след WrestleMania 33 и инерцията на Харпър след враждата Ортън-Уаят. Сега ми е meh, залагам на Luke, тъй като наистина мина на едно по-високо ниво тази година. Не ми дреме особено и за Baron Corbin vs. Sami Zayn, но все пак се надявам на победа на Сами и кариерата му да тръгне в по-добра посока поне в синьото шоу. За мен е важно и е, че Aiden English получава шанс, макар че почти сигурно ще загуби от Тай Дилинджър и в kickoff-a. English ме кефи още от NXT. Има различен образ и може да бъде успешен хийл, стига да му се даде тази възможност.

И стигаме до нещо, което вече наистина прилича на Main Event. Новата "Муцуна на Америка" Кевин Оуенс най-вероятно ще защити своята US титла срещу AJ Styles. Струва ми се, че умишлено не обърнаха голямо внимание на враждата между тях поради две причини. Първо, Ортън-Махал да са по-основното през месец май. Второ, враждата Оуенс-Стайлс да може да бъде разтегната за поне още месец. Няма да ме учуди мачът да завърши с DQ или нещо такова. Съмнява ме обаче Оуенс да загуби титлата толкова скоро след размените, която си направиха с Джерико. Този мач също е кандидат за мач на вечерта и това е едно от интересните за мен неща - дали Styles/Owens или Ziggler/Nakamura ще накарат ченетата ни да увиснат повече.

В общи линии "Backlash" носи най-характерната за Smackdown черта - свежест. Мачове, които не сме очаквали, че ще гледаме, които обаче бяха доста прилично изградени. Два сблъсъка със заявка за високо качество (виж няколко реда по-нагоре). Но дотам. PPV-то изглежда някак твърде предвидимо, като победи за доскорошните джобъри сякаш са твърде малко възможни и ще са по-скоро изненада. Все пак ми е интересно какво ще се случи и дали кечистите, които довчера са били "храна" за истинските звезди, ще оправдаят доверието, което им беше дадено.

За улеснение - ето ги прогнозите ми за целия кард. Подчертал съм имената на очакваните от мен победители. Пари обаче не бих заложил, защото WWE в последните месец все намират как да ни изненадат, приятно или не:

WWE Backlash 2017 - Match Card:

WWE Championship: Randy Orton (c) vs. Jinder Mahal
US Championship: Kevin Owens (c) vs. AJ Styles
Shinsuke Nakamura vs. Dolph Ziggler
WWE Tag Team Championship: The Usos (c) vs. Breezango
The Welcoming Commitee vs. Naomi, Charlotte, Becky
Luke Harper vs. Erick Rowan
Sami Zayn vs. Baron Corbin
Kickoff Match: Tye Dilinger vs. Aiden English

И за финал - не пропускайте да гледате и NXT Takeover: Chicago, тъй като Takeover event-ите винаги имат много добри мачове в тях.

WWE Battleground '17 - поредна доза предвидимост или пълна торба с изненади?

Ето, че минаха две седмици от последното PPV на WWE и е време за следващото. С " WWE Battleground 2017 " обаче ще подходя раз...