За Royal Rumble '17, шкембето на Леснър, СуперСина и СуперРейнс


"Royal Rumble 2017" дойде и мина, повличайки ме обратно в тийнейджърските ми години и будуването посред нощ, за да гледам кеч. Живеем обаче в модерни времена и този път стриймът беше напълно легален, а качеството - HD (благодаря, Нед!). Точно така, скъпи блоготчетци, станах в 3 през нощта да гледам кеч на живо и си легнах в 5 и 40, за да стана отново в 7 сутринта. За феновете, които все още са ученици, това може да е ежеседмично занимание, но работещите хора в напреднала възраст (25+) като мен знаят колко луда е тази идея всъщност.

Получи се обаче, с помощта на няколко чаши Pepsi, един пакет чипс и голямото желание някой, било то фен или самите WWE, да не ми спойлне резултатите на следващия ден докато съм на работа. И след тази почти безсънна нощ е справедливо да отделя няколко реда, за да си поговорим за...

...шкембето на Брок Леснър. Holy shit, какво правят два месеца без работа! Брок, верен на мантрата си "Eat, sleep, conquer, repeat", яко е conquer-вал свински пържоли и бургери, борейки депресията след скандалната загуба от Голдбърг на "Survivor Series". Не знам дали това е най-добрата стратегия за човек, търсещ отмъщение. Но трябва да се обърне специално внимание на Брок, защото с неговата (позакъсняла) поява Rumble мачът стана наистина интересен. WWE отново бяха пуснали един-двама от фаворитите сред първите 20 (Джерико и Строумън), всички други бяха в последната десетка, което малко убива интригата от мача.

Неприятно се получава и когато можеш да засечеш гласенето при даването на номерата. В един момент на ринга се насъбраха 10+ човека, за да има кого да тупа-лупа Леснър, когато дойде на ринга. Той така и направи - магически закара шкембето си на ринга, German за един, F-5 за друг, German за трети и т.н. Разхвърля всички като кегли и тогава започна "Големият зимен сън" по време на Royal Rumble. Пет минути десет човека лежаха и чакаха Леснър и Голдбърг да "изиграят" поредния епизод от враждата си. Най-дългото в него май беше стигането на Голдбърг до ринга (с половин километър рампа така става). Последва... шок? Да, може би беше малко шокиращо, но в никакъв случай не ме скандализира и вбеси като главния "мач" на Survivor Series. Брок изглеждаше истински вбесен, напълно в реда на нещата, и това бързо изхвърляне наля необходимия огън на вражда, която за мен е твърде заредена с носталгия, че да бъде истински значима. Но ще ги гледаме на 'Mania, нищо против нямам.

Но, хей, конфронтацията Голдбърг-Тейкър вече беше нещо, което се зарадвах да видя. Леко настръхнах такова. Ако си фен, читателю, знаеш усещането. Това си е един специален момент, като дори шкембето на Тейкър не успя да развали. Да, по дяволите! Тейкър явно често е отскачал до Леснърови, за да яде от пържолите на Сейбъл, защото и той е позаприличал на баш хевиуейтър. Нова мода в кеча - навсякъде нацепен, в шкембето масивен. Кевин Оуенс е виновен.

Появата на Рейнс под номер 30 не ме разочарова, даже напротив - изправи ме на нокти. Гениален ход от страна на WWE да вкарат кошмара на голяма част от феновете си в Rumble мача и то в такъв момент. Неочаквано, неприятно и създаващо истинска интрига до последния момент. Елиминацията на Тейкър се получи добре и положи основите на WrestleMania мач, който не съм сигурен, че искам да гледам. Рейнс в рамките на една вечер завърши (надявам се) една вражда и се захвана с две нови - една за Fastlane и една за WrestleMania, което много рядко се случва. Това, че не се засече със Строумън в Rumble-а, за мен е плюс. Първият елемент от тяхната история започна буквално час по-рано, трябваше вторият да бъде оставен за RAW, за да може Рейнс да заеме мястото си и на други места - търкането с Тейкър и драмата на финала с Ортън и Уаят. Харесва ли ни или не, WWE разчитат на Рейнс супер много и го използват дори подвеждащо, за да изкарват реакция от публиката.

Не мога да разбера буукитата откъде получават вътрешно инфо, но няма как да е иначе, щом през деня бяха дали такъв огромен шанс за победа за Ортън. Беше едно от петте ми предположения за възможен победител, но не вярвах, че ще тръгнат по този път. Сега обаче изглежда твърде очевидно (но и нужно) Уаят да спечели титлата в Elimination Chamber мача (предположение: ако те се бият за WWE титлата, този мач няма да е главен на 'Mania). Иначе като цяло бе странен Rumble мач, на който му липсваше плавност. Имаше доста интересни моменти, но не бяха равномерно разпределени. С толкова големи имена в него нямаше нужда от изненади, когато дебютите и завръщанията могат да се запазят за някое седмично шоу и да са по-значими (без да спойлвам: вземете за пример случилото се в RAW). 

От PPV-то обаче се струва да се отбележат и мачовете за световните титли. Оуенс и Рейнс се раздадоха истински и направиха един от онези рядко срещани в днешно време мачове, в които No DQ стипулацията личи, усеща се, а не означава само, че я видим някой удар с кендо пръчка, я не. Беше си въргал със столове, маси, коментаторски маси, бокс... Отлично, отлично. Намесата на Строумън малко отне от магията, но: 1) положи основите на нова вражда за следващия месец; 2) гарантира, че Рейнс няма да е шампион, с което винаги съм ОК. Но какво всъщност е станало зад кулисите: отишъл традиционният Супермен Сина при новия Супермен Рейнс и му казал "Момче, стига ти толкова, искам си суперсилите обратно". И бам! Рейнс пада от единия indy darling, Сина най-накрая побеждава другия indy darling. Случаенос?

Сина и Стайлс наистина грабнаха титлата "мач на вечерта" с мача си, като те пък се опряха на друг прийом - финишър след финишър, false finish след false finish. В това няма проблем - вдига напрежението в наистина големите мачове, ако се ползва сравнително рядко. Царуването на Стайлс беше едно от най-добрите през последните години и той изобщо не губи от загубата на титлата. Напротив - изкараха го като едно мега кораво копеле, което до последно не се даваше. Стана дори от Супер Финишъра на Супер Сина. Малко очаквано след загубата на Рейнс по-рано вечерта, Сина все пак взе титлата с метода "Блокирам твоя финишър като ти правя моя финишър, последван отново от моя финишър". Звучи нелепо, но това е най-коректният начин да се опише финалът на сблъсъка им. Странно е, но победата на Сина не ме ядоса ни най-малко, за разлика от друг път. Първо, очакваше се вече, както казах. Второ, той е един от най-подходящите да вземе титлата от Стайлс, заради историята, която имат. Така кръгът се затваря. Трето, Smackdown получава малко свежест и да, колкото и да е странно, Сина като шампион е свежо, защото не сме го виждали от 2 години. И все пак искрено се надявам да загуби титлата още на Elimination Chamber.

Това беше краткото, мислено на момента излияние на впечатленията ми от "Royal Rumble 2017". С очакваните и правилни резултати от другите мачове, епичните сблъсъци за световни титли и ставащият Rumble мач мисля, че се получи едно много добро PPV. Дано инерцията се запази, че и засили за WrestleMania, защото това определено е един от най-разчупените, изненадващи и добре изградени 'Mania сезони в последно време.

Подкаст: BIRECAST, Епизод 2



Вторият брой на подкаста ми "Birecast" вече е готов и чака да бъде изслушан от всяка нърдска душа из милата ни родина. Този път малко по-стегнат, по-компактен като времетраене, но и с повече теми. Какво точно ще чуете във втория брой:

- Какво се крие зад заглавието на Епизод 8 на Star Wars - "The Last Jedi", и защо на феновете им пука толкова;
- Как ролята на Дуейн "Скалата" Джонсън във филмовата вселена на DC Comics изведнъж стана много по-значима;
- ИНТЕРВЮ: С госта ми Данаил Найденов от сайта PopcornMoviesBG.com говорим за доброто и лошото във филмовата вселена на Marvel, както и какви са очакванията ни от филмите, които ще излязат тази година - "Guardians of the Galaxy Vol. 2", "Thor: Ragnarok" и "Spider-Man: Homecoming";
- Какво да гледате? Малка насока към анимационното шашавост на "Rick and Morty";
- Какво да четете? Няколко думи за пълнещата един следобед мистерия "Слейд Хаус" на Дейвид Мичъл;
- За кеч-феновете: Кени Омега - неговият уж шествезден мач и евентуалното му пристигане в WWE... някой ден;

Чуйте "Birecast Е02":
ЛИНК ЗА СВАЛЯНЕ (десен клик и "Запишете връзката като...")

----

Благодарности отново на всички дали препоръки след първия брой (него можете да чуете тук). Дори да не са реалност сега, ще станат в бъдеще. Подкастът ще се появява всяка втора неделя, т.е. веднъж на всеки две седмици, така че следващият брой очаквайте на 12 февруари.

Повече за "Rick and Morty" научете от IMDB: ТУК
Още за "Слейд Хаус" вижте в сайта на издателство "Прозорец": ТУК
Песента от интрото: Michett - Lift-Off (FreeMusicArchive.org)

Какво е подкаст? Подкаст е асинхронно радио-предаване, включваща говор и/или музика, което е достъпно в дигитален формат (най-често .mp3) и може да бъде „изтеглено” автоматично от Интернет. То може да се прави както от професионални радиоводещи, така и от аматьори. След като бъде изтеглен веднъж от интернет, той може да бъде слушан на всякакви устройства – компютри, таблети, смартфони, MP3-плейъри. Подкастът може да бъде паузиран и повторен, а слушателят не е зависим от наличие на хубав радиосигнал или стабилна интернет-връзка.

Как да слушате? Основният начин е като изтеглите .mp3 файла от първия линк горе. След това можете да го слушате на компютъра си, на смартфона си, на плейъра си. Където и както решите, когато и както ви е удобно. Можете да го слушате докато тичате, чистите, разхождате се, шофирате и т.н. Има и друг вариант: да го слушате онлайн с втория линк. За тези, на които archive.org не допада, подкастът ще бъде качван под формата на клип в YouTube и Facebook, няколко дни след пускането му в блога.

Непредсказуемият Royal Rumble 2017


Непредвидимост! Възможности за изненади! За шок! За маркаутване, но и за големи разочарования. Това ни носи тазгодишният "Royal Rumble" и аз потърквам ръце не само защото температурите отново тръгнаха надолу, но и от задоволство, че по пътя към "WrestleMania 33" е ясно само, че нищо не е ясно.

Мъгла се е спуснала над двата мача за световни титли, където смяна на шампионите е напълно възможна. Ситуацията е сходна - в Smackdown имаме indy darling (със смешна прическа) срещу Супермена на компанията (класически модел), в RAW - друг indy darling (с шкембе) срещу Супермена на компанията Ver. 2.0. Мачовете са така изградени и идват в такъв ключов момент, че възможността Оуенс и/или Стайлс да загубят титлите си е напълно реална. Това е добрата страна на буукинга. Лошата е, че голяма част от феновете (включително и аз) симпатизира на хийловете заради умората от Сина и огорчението от наглия пуш на Рейнс.

"The Guy" бързо бе изстрелян от мидкарда отново към main event-а без да са ни питали искаме или не. Загубата на US титлата засили опасността той да вземе Universal Championship-а, а Оуенс и Джерико да започнат да враждуват за американската титла. Това не е чак толкова ужасен вариант, но търканията в отношенията между JeriKO бяха толкова добре градени през последната половин година, че е малък грях неизбежният мач между тях да не е за световна титла. А и кой ще е противник на Рейнс нататък (да се разбира WrestleMania)? Строумън? Твърде зелен е, може би. Тейкър? Не е изключен като вариант. Голдбърг и Леснър поне към момента изглежда вървят към сигурен мач на WrestleMania, така че може би отпадат като опции. Който и да си тръгне от Royal Rumble с грозния червен колан обаче, възможностите за следващите два месеца са налице. Аз лично с кеф бих гледал дори Owens vs. Goldberg или Owens vs. Lesnar, макар шансът това да стане да е минимален. Абе, опции много.

В Smackdown ситуацията е сходна, като вече обявеният Elimination Chamber прави нещата още по-несигурни. Сина може да вземе титлата на Стайлс и да я задържи само месец, след което да продължи в друга програма за Мания. Той като шампион ми е малко странен вариант, защото май единственият свеж (колкото и странно да е в случая) мач, който може да направи, е с Undertaker, а слуховете са, че този план е отпаднал. AJ от друга страна има опции - Ортън (ако е приключил историята си с Уаят дотогава), Undertaker, че дори Миз или Уаят в случай, че Стайлс отново търне. И тук възможности за нататък бол, без значение кой ще си тръгне с титла. Именно това прави прогнозирането така трудно (и това е страхотно).

Какво е първото нещо, което ми хрумва като изход? Сина печели WWE титлата (не, че го искам), а Оуенс запазва. След това Сина може да я загуби още следващия месец в Chamber-a (дори да е отново от Стайлс), а Оуенс или да оцелее като шампион до 'Mania за Джерико или да пусне титлата на Леснър/Голдбърг на Fastlane, в случай, че някой от тях двамата е спечелил Rumble-a и другият настървено иска да стигне до него. Важното е да има динамика, нещата да останат непредвидими. Ох, възможностите изскачат в главата ми като зайци от шапка на фокусник и само се опасявам WWE накрая да не изберат някой от най-скучните и еднообразни варианти.

Този Royal Rumble има и undercard, да не забравяме. Именно undercard-ът понякога вдига много нивото на турнира, популярен най-вече заради едноименния си главен мач. Тук имаме Neville vs. Rich Swann в може би най-смислената история при cruiserweight-ите до момента, Charlotte vs. Bailey в нещо ново (файнъли) в женската дивизия на RAW, както и един странен 3-на-3 мач при жените на Smackdown, който нямам идея какво прави в основния card при условие, че мачът за отборните титли на RAW е в kickoff-a... Може би е там, за да не бъде Smackdown напълно пренебрегнат. Вместо това обаче можеха да скалъпят една вражда за отборната титла на American Alpha. Прогнозите за победители накратко: Neville, Charlotte, жените фейсове в 3-на-3 мача. 

LET'S GET READY TO RUMBLEEEEEEEE!

Очаква ни, поне на хартия, отличен Royal Rumble мач. Има огромен звезден заряд и отново - много възможности за победител, които по един или друг начин да са логични и да се вържат дори с очакваните към момента мачове на Mania. Всеки от Goldberg и Lesnar може да спечели, както посочих по-горе, а другият след това да стане шампион на "Fastlane" в търсене на място в главния мач на 'Mania и отмъщение. Undertaker е в отлична позиция, в която ако спечели Rumble-a може да направи мач с всеки възможен шампион и от двата бранда, като мачове със Стайлс, Сина или Рейнс изглеждат най-вероятни. Пушът за Строумън се засили и може да доведе и до бързо издигане в карда, но отново повтарям, че според мен е зелен за нещо такова. Ортън също е с някакъв, макар и по-малък шанс, ако Стайлс остане шампион. За целта обаче историята на Ранди с The Wyatt Family трябва да приключи още на Elimination Chamber, а ме съмнява това да стане. Не е изключено и някой от Ортън/Уаят да вземе Rumble-a, а другият - WWE титлата в Elimination Chamber-a, но точно те като главен мач на 'Mania никак не ми се връзват. 

Малки шансове имат дори аутсайдери като Миз и Зиглър, но те ще са по-скоро голяма изненада. Пушовете им мисля, че ще продължат по-бавно и ще доведат до мачове за титли към средата на годината. Искате човек, който няма да спечели със сигурност? Е, казвам ви Амброуз. ИК шампион, върнат стабилно в upper midcard-a, където ще поработи с Корбин, вероятно, който също е зелен за Royal Rumble победа. Хвърлям в торбата с имена и едно леко откаченото предположение за възможен победител - Сами Зейн. Замислете се - Сами се опитва да се докаже от месец и нещо, вкарвайки си главата в торбата с мач срещу Строумън. Уреди си място в Rumble-a в последния момент, типичен бейбифейс е и едва ли някой очаква точно той да получи този шанс. Заради слуховете за backstage heat-a му едва ли това ще стане, но е любопитна опция. Леко ми напомня за 2004-та и историята около Беноа. 'member that guy?

Аз... не знам кого да избера, наистина. Именно това прави мачът толкова интересен. Защото все пак магията на кеча е в това да те изненадат, да те хванат неподготвен, да накарат сърцето ти да трепне с момент, който не си очаквал или фантазията ти не е успяла да предвиди. И дано изненадите на Royal Rumble 2017 са от добрите.

Комикси: "Batman: Superheavy" или какво става, когато Батман стане Iron Man


Кой е Батман? Милиардерът Брус Уейн, носещ костюм на прилеп с дълго наметало, и използващ нощите си, за да бори престъпността в родния си град Готъм. Това е вариация на основния отговор, който дори хората, никога не хващали комикс през живота си, могат да съчинят. Това е основата, залегнала в най-великия (за мен) супергерой, създаван някога.

Но какво става, ако това определението изведнъж стане тотално погрешно? Какво се случва, ако Брус Уейн го няма, друг носи титлата "Батман", разкара наметалото и го замени с гигантски роботизиран костюм, ала Iron Man? Тогава имаме историята "Batman: Superheavy".

Тя е част от основната поредица "Batman". Там налице вече е нов автор, има нова "ера", така да се каже, но аз ще ви върна малко назад към периода, в който писателят Scott Snyder беше начело и даваше живот на някои от най-различните и необичайни събития в Готъм. 

Каква е ситуацията в "Superheavy"? Брус Уейн го няма. Готъм обаче си е все така престъпен град и се нуждае някой да прилага "силната ръка на закона" и да всява ужас и респект в подземния свят. Редовите полицаи не могат да се справят с тази задача - нужен е нов Батман. Такъв наистина се появява. Този Батман обаче е различен - брониран е от глава до пети в гигантски метален костюм (с леко заешки уши, с което дори самият автор на комикса се гаври в един момент), работи за полицията и е едва ли не батманската версия на Робокоп (с което авторът също е гаври в един момент). Зад маската се крие човек, който години наред е работил с истинския Батман, който вярва, че градът има нужда от такъв закрилник и който всеячески се старае да покрие вече наложените високи стандарти за батманстване. Няма да ви казвам кой е този герой, но лично за мен изборът му беше интересен обрат.

Но всеки нов супергерой се нуждае и от нов суперзлодей. В случая това е загадъчният Mr. Bloom. Основното при него е, че той раздава на всеки желаещ семена, даващи суперсили за кратък период от време. Изкушаващо, нали? Bloom обаче се оказва по-голяма заплаха, отколкото всички очакват, но докато готъмци го осъзнаят вече е късно. Самият нов Батман лека-полека разбира, че няма да може да се справи с тази задача, защото не е истинският Черен рицар. Но и той е някъде там...

Въпреки някои добри идеи, "Batman: Superheavy" (събран в броевете на "Batman" от 41 до 50) е сред по-слабите сториаркове, които Скот Снайдър написа, докато бе начело на комикса. Отстъпва на страхотния "Endgame" (за който някой ден ще ви изсипя много похвали), "Court of Owls" и дори "Death of the Family", но пак е по-приятен от напълно излишния "Zero Year".

Силата на "Superheavy" е, че ни показва колко важно е не само дали има Батман в Готъм, а и кой стои зад маската. Машините, джаджите, мистерията на маската не са достатъчни, ако не са използвани от човек, достатъчно отдаден, че даже и леко луд, за да докара всяка задача докрай. А и е една прекрасна закачка както с Marvel-ския Iron Man и неговите костюми, така и с mecha manga-та в Япония, където роботизираните костюми винаги са били на почит.

Точно тази комикс-история обаче изобщо не е задължителна за четене. Можете да й обърнете внимание само ако ви е любопитно да видите друг персонаж в ролята на Батман или пък искате да четете всичко от New 52 периода на Batman, който приключи два Epilogue броя по-късно. Няма да се призоваваме към пиратстване, тъй като купуването на комикси у нас вече не е толкова сложна задача. Какъвто и да е вашият метод на четене, оглеждайте се за за "Batman: Volume 8: Superheavy" и "Batman Volume 9: Bloom". Но чак да разбивате касичката за тях не си струва. Виж за "Endgame" е друго...

Подкаст: BIRECAST, Епизод 1


Скъпи блогочетци, пред вас е първият епизод на "Birecast" - подкаст на български език, правен от нърд за нърдове. С него плахо пристъпвам в още един вид медия, изключително популярна на Запад, но все още сравнително непозната у нас. 

В "Birecast" ще обръщам внимание на интересни неща от сферите, за които сте чели доста в "Блогът на Бирето" - филми, сериали, музика, книги, комикси и кеч. Разликата е, че ще говоря за тях, вместо да пиша. Всеки епизод ще има и гост - фен като мен и вас, с когото ще обсъждаме някоя интересна тема от развлекателния свят. Повече за това какво е подкастът можете да научите в края на поста.

Какво ще чуете в първия брой на "Birecast"?

- Защо няма да видим принцеса/генерал Лея в "Star Wars: Episode 9"
- Кратък поглед към новия сериал на HBO - "Taboo" с Том Харди
- Кои са трите песни от новия албум на AFI, които си струва да чуете
- ИНТЕРВЮ: С първия ни гост Георги Кънев говорим за впечатленията му от "Rogue One", Мадс Микълсън, "онази" сцена с Дарт Вейдър; злодей ли е Гери-Никол; какво очаква от Епизод 8; как е станал фен на франчайза; трудно ли е да харесваш както Star Wars, така и Star Trek; на какво се дължи враждата между феновете; заразна ли е Силата
- Кратък поглед към непредвидимия WWE Royal Rumble 2017

Доживяхме! Чуйте "Birecast E01":


----

Следващите епизоди слушайте тук - цък он ми!

Какво е подкаст?  Подкаст е асинхронно радио-предаване, включваща говор и/или музика, което е достъпно в дигитален формат (най-често .mp3) и може да бъде „изтеглено” автоматично от Интернет. То може да се прави както от професионални радиоводещи, така и от аматьори. След като бъде изтеглен веднъж от интернет, той може да бъде слушан на всякакви устройства – компютри, таблети, смартфони, MP3-плейъри. Подкастът може да бъде паузиран и повторен, а слушателят не е зависим от наличие на хубав радиосигнал или стабилна интернет-връзка.

Как да слушате? Основният начин е като изтеглите .mp3 файла от първия линк горе. След това можете да го слушате на компютъра си, на смартфона си, на плейъра си. Където и както решите, когато и както ви е удобно. Можете да го слушате докато тичате, чистите, разхождате се, шофирате и т.н. Има и друг вариант: да го слушате онлайн с втория линк. За тези, на които archive.org не допада, съм предвидил и други варианти - евентуалното му качване под формата на клип в YouTube, Vbox7 и Facebook, няколко дни след пускането му в блога.

Песента от интрото: Michett - Lift-Off (FreeMusicArchive.org)
Обещаните линкове за новите сингли на AFI: "White Offerings", "Snow Cats"

Бирко чете комикси на български (октомври-декември '16)


Месечният преглед на комиксите, появили се на сладкия ни майчин език, взе, че стана тримесечен. Това донякъде е нормално, когато в рамките на месец излизат едва три броя. Новата година дойде, скоро трябва да вземете заплати и да възстановите загубеното покрай празниците, така че позволете ми, скъпи блогочетци, да ви ориентирам кое си струва да купите и кое не. С известна доза СПОЙЛЕРИ, разбира се, но пак ще ви е интересно.

Какво спрях да следя? "Големи неприятности в Малкия Китай". Да, ама то и "Артлайн" май се отказаха да го издават след 4-ти брой поради разбираеми причини (трудно продаваем е тъй като не е за супергерои, а липсата на впечатляващо съдържание не помага). Изобщо не съм започвал "Живите мъртви". Причините са две - отдавна спрях сериала, а самият комикс има 150+ броя и продължава. Дори да стане чудо... пардон - "ЧУДО!!!" и този комикс да се задържи повечко време на нашия пазар, не съм аз човекът, който ще го следи. Но ако сте фенове на сериала, пробвайте оригиналната творба. Може пък да ви хареса. 

Да преминем на прочетеното:

"СПАЙДЪР-МЕН/ДЕДПУЛ" #2 - Романсът между Спайдър-мен и Дедпул продължава с все сила. Идеята Уейд да се разкъсва (понякога и буквално) между това дали да убие или не "шефа" на своя "приятел" е много добра. Появата на Майлс Моралес (mini-Spider-man) според мен беше малко излишна, а Гоблините на корицата са си чиста заблуда (искам Норман!), но броят е забавен и разчупен. Дава ни намек, че нещо в Parker Industries наистина не е наред (или Дедпул просто сериозно се е объркал), плюс първи поглед към мистериозния клиент на Уейд. Май ще заложат на по-нови злодеи, в което няма лошо, тъй като и те трябва да бъдат показвани на публиката. Задължително за купуване. О, и постерът е брутален.

"INTERNATIONAL IRON MAN" #3 - Приключенията на Тони Старк в китната ни родина се развиват малко бавничко. Поне разбрахме, че 1) Катрина наистина го е използвала на младини (that bitch!), 2) че дори стар и пребит, той е все така забавен и хитър. Поредният cliffhanger в края отново обещава по-интересното да е в следващия брой. Бендис тук е писал по-лична история, която някак не впечатлява с мащаби, а разчита на това, че се заиграва с миналото и корените на един от по-популярните Marvel герои. Артът на Малеев вече сме го коментирали - едни го харесват, други не чак толкова. Според мен върши идеална работа за тази по-мрачна поредица. Ако сте почнали, продължавайте да купувате.

"SPAWN" #254-255 - Споун продължава вече половин година инатливо да стои по рафтове и лафки. Еднообразните корици само намекват за мудно развиващата се история. "Spawn" #254 отново е безумен пълнеж, който запраща Споун повече от век назад при потъването на Титаник. Силите на Ада се опитват да тестват нервите на Ал Симънс, но той се оказва корав... както и всички ние, които търпим това постоянно бавене. Споун е гледал "The Butterfly Effect" и знае да не се човърка в миналото, за да не прецака настоящето. Умен човек, въпреки множеството си житейски грешки. Когато отива да говори с вдовеца на бившата си съпруга (вземи тая сапунка) виждаме, че е запазил и малка доза човечност. В общи линии Споун в последните броеве това прави - по няколко шамара за демоните, а за обикновените хора я изпращане до Чистилището, я някое заклинание за предпазване, я потупване по рамото... Най-интересното - виждаме Луцифер, който изглежда вече ще е баш-баш злодея. Така обаче комиксът ми става малко хаотичен. Злодей нямаше ли да е един по-нисш демон? Няма проблем, Луцифер е висша класа, но дизайнът му не е особено запомнящ се. След 20 броя (15 от които пълнеж) се надявам със Споун да са се срещнали вече. Купувайте, ако сте фенове.

"DRAGONLAST" #4 - Ох... Ще опитам да преглътна цялата първоначална горчилка. "DragonLast" е изцяло български комикс, написан и нарисуван от Satanasov. Първият брой излезе в началото на 2015 г., последван  след месец от втория, а още 2 месеца по-късно и от третия. И дотам. Тишина. Затъмнение. Забвение. Историята тепърва започваше да се развива, но комиксът спря да излиза, секна и инфото. До есента на 2016 г. Малко ала Joe Madueira, ама тук не говорим за него. Година и половина след третия брой на пазара се появи и четвъртия. Той, очаквано, не е нищо особено. Нормално е за това време човек да е забравил какво се случва в първите 3 броя, а аз дори ги нямах подръка, за да си припомня. Слаби диалози, хаотична история, поднесена на парче, като само артът продължава да ми допада, защото доста отива на концепцията за ултра могъщи азиатски воини и битките им с дракони. Няма смисъл да го купувате обаче.

Защо? Заради всички проблеми около излизането на комикса. "DragonLast", при все, че е изцяло българско произведение, не помага на комиксите у нас, а им вреди. Примерната ситуация: хиляда души си купуват български комикс. Купуват още един-два броя, след това комиксът спира. Започната е не някаква кратка история, която да приключи в рамките на 5-6 броя, а нещо по-мащабно, но така и не разбираме какво. Тези хора вече са инвестирали в идеята "български комикс", но накрая са получили среден пръст и година и половина чакане до следващия, четвърти брой. Колко от тях ще го купят? Колко от тях изобщо ще рискуват с друг комикс у нас, знаейки, че и той може да спре след 2 броя и така и да не разберат края на историята?

Така се губят настоящи читатели, така от жанра се отблъскват и потенциални такива, така се губи разпространителна мрежа, с което пък се губи и достъпа дори до тези, все още склонни да купят комикса. Ако някой друг нашенец повтори подвига да превърне своя оригинална комикс идея в реалност, ще купя комикса, за да го подкрепя. И ще се надявам да няма съдбата на "DragonLast". С това затваряме темата за това заглавие. Около празниците се запасих и с два one shot комикса, писани и рисувани от българи, самиздат творби, които взех поради горната причина - подкрепа. Но за тях - друг път. 

За довиждане ви напомням, че си струва да прочетете "Star Wars: Darth Vader". Тъкмо да гоните кучия студ навън с топлината на рисуван lightsaber.

Защо филмите на DC са ужасни (гост блогър: Гого Вълчев)


Традиция още от създаването на блога е той да бъде трибуна и за гост-автори, които да изразяват позициите си по теми, залегнали в съдържанието му. Може да сте харесали задника на Харли Куин в "Suicide Squad" или плочките на Хенри Кевил в "Man of Steel", но е ясно, че нещо във филмите на DC куца. Какви са причините ще ви обясни видният DC специалист, комиксочетач и накафевотворител Гого Вълчев:

През последните няколко месеца феновете на DC се тормозят от един въпрос – защо филмите на любимата им комикс компания са ужасни. Отговорът е много прост: Защото отчаяно им се иска да са Marvel.

Преди да докажа твърдението си, искам да уточня, че аз съм DC fan boy от краката до ушите и няма да прехранвам DC, само защото съм от другия лагер. Също е нужно да отбележа, че никога не съм имал големи очаквания за филмите на DC, а за някои си бях предварително разочарован. Тоест при мен не може да става дума за over hype, а дори обратното.

Та да се върнем на темата: филмовата вселена на DC отчаяно се опитва да подражава на Marvel-ската, но това води само до купчини от лайна. Ще започна анализа си от първия филм на Зак Снайдер за Супермен, който тотално ме приспа и напълно забрани на неутралните зрители да им пука за така или иначе скучното съществуване на Супермен.

Веднага след него DC решиха, че трябва да ускорят създаването на кино вселена, тъй като по същото време в Marvel се целеха с пари заради Avengers. И тук изскача първият проблем – няма как да „догониш“ вселена, която е била градена от десет или повече филма, както е в случая с Marvel. Или поне няма как с един единствен филм, който се явяваше BvS. Няма да навлизам в подробности що за филмова диария е този филм, но съдържателят на този блог сам видя как излизам от киното бесен след края му.

Един от основните му проблеми обаче беше колко претупани бяха всички основни елементи за изграждането на обща филмова вселена. Да приемем, че Батман бе представен добре (въпреки че не беше, защото няма как най-великият стратег на планетата да осъзнае, че всъщност е най-добър приятел с доскоро най-голямата заплаха за човечеството, защото МАРТА), а Супермен е напълно изграден образ от първия филм (което не е така, защото на кого му пука за първия филм?), то тогава остава включването на тъгъдък (тагъдък?) на WW (която очарователно приятно ме изненада като екранно присъствие) и всички останали от бъдещата JL. Когато си спестиш пет филма за основните си герои, а единственият, който си има собствен, е тъп, няма как да ни пука за тях.

Продължаваме с втория проблем – във филмите на Marvel има смешки! В това число напълно изключвам Deadpool, който е съвсем по друг начин целенасочено смешен. Но DC поиска да капитализира от това и за целта преснима, оряза и тотално се изсра на иначе обещаващия Suicide Squad. Тенденцията продължава да се вижда и в трейлъра за JL, в който има не една или пет смешки, които са толкова самоцелни, че те пляскат по челото. А няма и как да е по друг начин, при положение че си поверил филмите си на Зак Снайдер, чието творчество мога да оприлича на полска студентка – много красива отвън, но вътре пълна или с нищо, или с венерически болести. Общо взето да очакваш филми като на Marvel от Снайдер е като да очакваш шпионски трилър от Тим Бъртън.

Третият основен проблем е, че никой в DC не знае какво по дяволите се случва с филмовата им вселена и работят на принципа „давай да даваме, пък каквото стане“. За което доказателство е, че големият лошко още в първия филм на лигата ще е Darkseid. Което отново е тотална имитация на Marvel, които билдват Танос от 20 филма и 15 години. Именно затова и ми пука кога ще се появи той. (Много добре знам кой от двамата е копие на другия, просто в случая е точно обратното). Това, разбира се, е следствие на самото управление на Марвел, които си имат отделно студио, което се занимава само с филмите и като цяло е доста автономно спрямо Дисни. Не пречи и, че криейтив контролът се извършва от артисти, които пишат комикси и ги рисуват, а не Зак Снайдер например. При DC е точно обратното и Warner Brothers имат последната дума за всичко, а те, колокото и банално да звучи, се интересуват само от пари и бърза печалба. Затова и всичките филми са претупани и тъпи. И режисирани от Снайдер, който между другото не харесвам особено. Да не говорим, че DC имат на разположение шибания Geoff Johns, който в момента е нещо като Бог на комикс индустрията, но по никакъв начин не се възползват от това.

Накратко, изводът от всичко това е, че DC трябва да осъзнаят много бързо, че не са Марвел във филмово отношение и никога няма да могат да ги настигнат, ако продължават да работят по този начин. Най-добре би било да започнат на ново, да изградят свой стил и да включат някой от авторите си в криейтива на следващите си проекти. Дано скоро осъзнаят и че няма накъде да бързат, защото балъци като мен ще гледат JL както през 2017, така и през 2032 г.

Darth Maul срещу стария Бен Кеноби в "Star Wars: Rebels"


Дуелът на съдбите, част II, baby! Maul vs. Kenobi - The Rematch! Битката на дядовците! Както и да го наречете, вече е факт - старите врагове Оби-Уан Кеноби и Darth Maul ще се изправят отново един срещу друг, макар и в анимационен формат. Това става ясно от трейлъра на "Star Wars: Rebels", показващ ни какво ни чака във втората половина от третия сезон на сериала. Вижте го, а после ще ви обясня и какво всъщност е "Rebels" и как така Darth Maul е жив, тъй като много от вас вероятно се чудят (спойлерииии!):


През целия трейлър стабилно държах на лицето си своята "meh" физиономия на умерена невпечатленост, но последните секунди определено събудиха интереса ми. Както се вижда на тях, Maul (вече без Darth) е успял да намери отдалия се на отшелнически живот Бен Кеноби на Татуин и иска да разчисти сметките си с него. И вас някой да ви среже на две през кръста, и вие ще искате да си отмъстите. След като успеете да се сглобите, разбира се.

Но да кажем няколко думи за "Star Wars: Rebels" за незапознатите. Става дума за анимационен сериал, подобен на "Clone Wars", действието в който се развива между Епизоди 3 и 4. "Rebels" проследява екипажа на кораба Ghost - жена, която е страхотен пилот (политкокоректност alert!); джедай, оцелял въпреки Order 66; чубакоподобният им бияч; млада и доста артистично настроена мандалорианка (т.е. от планетата на Джанго Фет), която е бивш имперски кадет; хапливата и саркастична версия на R2-D2; и за финал - чувствителен към Силата младеж, който незнайно защо има голям нос и еврейско име. Политкоректност again, maybe, dunno.

Първият сезон беше ОК, вторият на места беше изпълнен с filler епизод след filler епизод. И двата сезона обаче имаха своите по-силни моменти, най-често при появата на познати герои - принцеса Лея, Дарт Вейдър, Асока Тано (бившата ученичка на Анакин Скайуокър). Третият сезон до момента е много по-смислен и се опитва да следва някаква по-обща история. Най-хубавото в него е, че в canon вселената бе представен Grand Admiral Thrawn - популярен герой от книгите на Тимъти Зан, за когото си мислехме, че е станал жертва на гумичката на "Дисни". Но ей го на, в цялата му синьокожеста, пресметлива злокобност. Освен това новият сезон ще ни срещне и с Мон Мотма, както и младия Соу Герера, по-старата версия на когото видяхме във филма "Rogue One: A Star Wars Story", изигран от Форест Уитакър.

Как Darth Maul е жив? (СПОЙЛЕРИ)

Това вероятно е въпросът, който тормози доста от вас, в случай, че сте гледали само филмите. В края на "Епизод 1: Невидима заплаха" Оби-Уан Кеноби наистина съсича Maul с меча си, а двете части от тялото на ситския лорд падат в шахта за боклук. Да, но най-добрата част от Епизод 1 (демек Maul) не умира там. Какво се е случило с него разказаха най-интересните епизоди от предната анимация - "Star Wars: Clone Wars", която официално запълни историята между Епизоди 2 и 3. 

Там става ясно, че Maul е оцелял след дуела с Оби-Уан. Друг представител на неговата раса - Savage Opress, го намира на планета-сметище. Maul се е побъркал от изолацията си, а липсващите му крака са заменени от паякоподобно туловище от машинарии, превръщайки го в полу-дроид (звучи познато, а?). Opress помага на Maul да си върне разсъдъка и да стъпи на два крака (пак метални), след което бившият ученик на Дарт Сидиъс започва да планира отмъщението си. Както срещу Кеноби, така и срещу изоставилия го Сидиъс, а в общи линии и срещу цялата галактика.

Следват още доста неща, които може би ще ви разкажа по-подробно някой друг път. Основното е, че накрая съдбата на Maul отново потъва в мистерия, след като той се изправя срещу бившия си учител Сидиъс (Императора). В края на втория сезон на "Rebels" обаче се оказа, че Maul е преживял и това. Гореспоменатото джедай-еврейче Езра го среща на планета, където някога е имало ситски храм. Минали са вече повече от 15 години от последния път, в който сме го видели, и Maul e поостарял, но продължава да крои злите си планове (анимациите сериозно наблягат на интелекта му, нещо, което Епизод 1 тотално пренебрегна).

Така се стигна и до момента в трети сезон, в който Maul разбра, че Бен Кеноби е жив. Изглежда старите рани (или една гигантска рана в случая) парят все още, щом го е гонил чак до Татуин. С интерес ще чакам епизода със сблъсъка на остарелите врагове. Не само защото това си е култов за феновете сблъсък с много история, но и защото ни дава поглед към живота на Оби-Уан на Татуин (както прави и комиксът "Star Wars", между другото - опитайте). За съжаление, както личи и от трейлъра, ще трябва да изгледам още една сериозна доза filler епизоди.

Дано ви е станало поне малко ясно. Когато епизодът излезе, ще съобщя в страницата на блога във Facebook, за да му хвърлите едно око, ако имате интерес. Все пак това си е официална част от историята на Star Wars. А дотогава... наистина много сериозно ме засърбяха пръстите да ви разкажа как се развива живота на Darth Maul в годините след Епизод 1. Ама нека мине сесията.

Какво ЩЕ чета... (01.01.17)


Новата година дойде и ни дари с нови 365 дни, в които да приключенстваме в далечни светове и земи, да изживеем чужди животи, щастие и трагедии, да научаваме нови неща за реалния свят около нас и да взимаме поука от чуждия опит. И още, и още - всичко, което книгите могат да ни дадат. Аз започнах новата година с 50-ина страници от втората книга на Скот Линч за Джентълмените-копелета - "Червени морета под червени небета"

Така и не успях да довърша това доста пиратско от един момент нататък приключение през 2016 г. Не, че не е добро - напротив, още в първата книга - "Лъжите на Локи Ламора", Линч ни представя групата симпатични разбойници, които макар и професионални крадци и лъжци,  печелят симпатиите ти с братската си обич и способността да се измъкват от (почти) всяка ситуация. Силният морско/пиратски привкус на втората книга не е нещо, което да е точно по вкуса ми, но старанието, с което Линч е задълбал в тематиката, е впечатляващо. Това май ще е и първата завършена книга през новата година, остават ми някакви си 200 страници, но ми предстои и сесия, а доста от вас вероятно са наясно колко трудно се съчетава подготовката за изпити с четенето на художествена литература. Мъка си е.

За "Лъжите..." и "Червените морета..." се надявам, че ще успея да ви разкажа повече преди да съм захванал третата книга - "Република на крадците", но определено фентъзи секцията във всяка библиотека ще спечели от присъствието на творбите на Линч по рафтовете си. Аз бях скептик, въпреки похвалите, но Джентълмените копелета се оказаха дружина, с която приятно се приключенства/мами/пиратства.

Вече спомената сесия обаче ще позабави завършването на пиратските им изяви. За още по-голямо съжаление, ще попречи да започна и книгите от снимката, която виждате най-горе. Това е скромната купчинка със заглавия, която растеше през последните месеци на миналата година, и която лека-полека ще трябва да "изям" преди да премина на друго.

Най-настървен съм за "Черните флагове. Възходът на ИДИЛ" на Джоби Уорик. Политологът в мен има интерес към регионални явления като бурното разрастване на радикалния ислямизъм в Близкия Изток и отражението, което това има върху целия свят. След две нехудожествени ("Призрачни войни" и "Срещу всички врагове: Войната на Америка срещу терора") и едно художествено ("Приятелски огън") заглавия за Афганистан, ще хвърля поглед и върху създаването и развитието на все още нерешения проблем ИДИЛ. Наградата "Пулицър" за 2016 г. определено ме накара да се доверя на книга от журналист, а не на някоя, писана от специалист по близкоизточна политика и проблемите на международната сигурност. 

"Град от стълби" на Робърт Джаксън Бенет е пореден риск, защото давам шанс на ОЩЕ една фентъзи поредица. Когато имаш ограничено време за четене, захващането с поредици не е най-добрата идея, но добри отзиви и любопитство дадоха резултат и тук. Тя ще е разнообразното четиво, когато искам да се върна във водите на по-познат жанр.

Освен тези две книги, третата придобивка от зимния панаир на книгата е "Той пак е тук" на Тимур Вермеш. Книгата ми беше направила впечатление много отдавна единствено с гениалната си корица. Абсурдният сюжет - за това как Хитлер, жив и мърдащ, се събужда през 2011 г. в една доста по-различна от познатата му Германия, на първо време не ме грабна, но изглежда вече търся и по-различни истории. Една "политическа комедия" може да ми подейства освежаващо, а дано ме и поуспокои на фона на една тревожно крайнодеснееща Европа.

"Другият сън" на Владимир Полеганов ще е личното ми книжно предизвикателство за 2016 г. В продължение на месец слушах похвали за творението на младия български автор, след като приятелката ми бе изключително впечатлена от това колко тежка книга е написал той, различна от това, което се пише най-често у нас. Имах възможност да чуя и какво има той да каже за творчеството си при посещението му в литературния салон "Spirt and Spirit" в Пловдив и любопитството ми (ужасно нещо) беше разчоплено достатъчно, че да се нагърбя с тежката задача да прочета кратката му, но по всеобщо мнение много трудна за четене книга. Човек не трябва да лъже за читателския си потенциал - аз лично чета неща, които ми помагат да релаксирам без да ме натоварват твърде много емоционално (а понякога и умствено). По-сложната литература, до която се докосвам доброволно, е свързана с професионалните ми интереси. Сега ще опитам и с нещо художествено. Дано се справя до края на годината, хохохо.

"Бъдеще" на Глуховски изкара част от 2015-та и цялата 2016-та без да стигна до нея. Тя е нещо като роман-резерв за мен, когато наистина нямам нищо друго подръка за четене. Кога ще й дойде времето е голяма загадка. Пост-апокалиптичната фантастика "Ветеран" на Гавин Смит ще бъде завършена по-лесно, защото вече съм я започнал, просто не успя да ме очарова и заради това отлагам дочитането й, когато ще съм в настроение за нещо подобно. 

Последна, но не по значение, е друга вече започната книга - "Киносценарият. Основи на киносценаристиката" от Сид Фийлд. Тук отново говорим за страничен интерес, засега изцяло любителски, а някой ден може би и полупрофесионален. Фийлд подробно и разбираемо обяснява важни правила при писането на сценарий за филм, някои от които вече потърсих при повторно гледане на познати ми ленти и се оказва, че те наистина са там. Открих дори пример за неспазването на едно важно правило и се оказа, че това е причината филмът да изглежда излишно разтегнат и натоварващ. Полезно четиво за всеки, имащ дори бегъл интерес към чудния занаят "писане на сценарий". Препоръчвам още преди да съм го дочел.

Ух, това е. Никак не е малко и ще запълни поне първите три месеца от годината. Проблемът е, че през това време още няколко неща ще привлекат интереса ми. Но нека само да мине сесията... Ох, да мине сесията и ще е тоооолкова весело!

P.S. Забравих Пратчет, в чийто Свят на Диска нагазих с двата крака през миналата година, след като отново приятелката ми нежно ме хвърли в необятните води на тази пълна с хумор вселена. Има едно планирано заглавие и от него в купчината. Прилошава ми чак, но по един хубав начин.

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...