За Royal Rumble '17, шкембето на Леснър, СуперСина и СуперРейнс


"Royal Rumble 2017" дойде и мина, повличайки ме обратно в тийнейджърските ми години и будуването посред нощ, за да гледам кеч. Живеем обаче в модерни времена и този път стриймът беше напълно легален, а качеството - HD (благодаря, Нед!). Точно така, скъпи блоготчетци, станах в 3 през нощта да гледам кеч на живо и си легнах в 5 и 40, за да стана отново в 7 сутринта. За феновете, които все още са ученици, това може да е ежеседмично занимание, но работещите хора в напреднала възраст (25+) като мен знаят колко луда е тази идея всъщност.

Получи се обаче, с помощта на няколко чаши Pepsi, един пакет чипс и голямото желание някой, било то фен или самите WWE, да не ми спойлне резултатите на следващия ден докато съм на работа. И след тази почти безсънна нощ е справедливо да отделя няколко реда, за да си поговорим за...

...шкембето на Брок Леснър. Holy shit, какво правят два месеца без работа! Брок, верен на мантрата си "Eat, sleep, conquer, repeat", яко е conquer-вал свински пържоли и бургери, борейки депресията след скандалната загуба от Голдбърг на "Survivor Series". Не знам дали това е най-добрата стратегия за човек, търсещ отмъщение. Но трябва да се обърне специално внимание на Брок, защото с неговата (позакъсняла) поява Rumble мачът стана наистина интересен. WWE отново бяха пуснали един-двама от фаворитите сред първите 20 (Джерико и Строумън), всички други бяха в последната десетка, което малко убива интригата от мача.

Неприятно се получава и когато можеш да засечеш гласенето при даването на номерата. В един момент на ринга се насъбраха 10+ човека, за да има кого да тупа-лупа Леснър, когато дойде на ринга. Той така и направи - магически закара шкембето си на ринга, German за един, F-5 за друг, German за трети и т.н. Разхвърля всички като кегли и тогава започна "Големият зимен сън" по време на Royal Rumble. Пет минути десет човека лежаха и чакаха Леснър и Голдбърг да "изиграят" поредния епизод от враждата си. Най-дългото в него май беше стигането на Голдбърг до ринга (с половин километър рампа така става). Последва... шок? Да, може би беше малко шокиращо, но в никакъв случай не ме скандализира и вбеси като главния "мач" на Survivor Series. Брок изглеждаше истински вбесен, напълно в реда на нещата, и това бързо изхвърляне наля необходимия огън на вражда, която за мен е твърде заредена с носталгия, че да бъде истински значима. Но ще ги гледаме на 'Mania, нищо против нямам.

Но, хей, конфронтацията Голдбърг-Тейкър вече беше нещо, което се зарадвах да видя. Леко настръхнах такова. Ако си фен, читателю, знаеш усещането. Това си е един специален момент, като дори шкембето на Тейкър не успя да развали. Да, по дяволите! Тейкър явно често е отскачал до Леснърови, за да яде от пържолите на Сейбъл, защото и той е позаприличал на баш хевиуейтър. Нова мода в кеча - навсякъде нацепен, в шкембето масивен. Кевин Оуенс е виновен.

Появата на Рейнс под номер 30 не ме разочарова, даже напротив - изправи ме на нокти. Гениален ход от страна на WWE да вкарат кошмара на голяма част от феновете си в Rumble мача и то в такъв момент. Неочаквано, неприятно и създаващо истинска интрига до последния момент. Елиминацията на Тейкър се получи добре и положи основите на WrestleMania мач, който не съм сигурен, че искам да гледам. Рейнс в рамките на една вечер завърши (надявам се) една вражда и се захвана с две нови - една за Fastlane и една за WrestleMania, което много рядко се случва. Това, че не се засече със Строумън в Rumble-а, за мен е плюс. Първият елемент от тяхната история започна буквално час по-рано, трябваше вторият да бъде оставен за RAW, за да може Рейнс да заеме мястото си и на други места - търкането с Тейкър и драмата на финала с Ортън и Уаят. Харесва ли ни или не, WWE разчитат на Рейнс супер много и го използват дори подвеждащо, за да изкарват реакция от публиката.

Не мога да разбера буукитата откъде получават вътрешно инфо, но няма как да е иначе, щом през деня бяха дали такъв огромен шанс за победа за Ортън. Беше едно от петте ми предположения за възможен победител, но не вярвах, че ще тръгнат по този път. Сега обаче изглежда твърде очевидно (но и нужно) Уаят да спечели титлата в Elimination Chamber мача (предположение: ако те се бият за WWE титлата, този мач няма да е главен на 'Mania). Иначе като цяло бе странен Rumble мач, на който му липсваше плавност. Имаше доста интересни моменти, но не бяха равномерно разпределени. С толкова големи имена в него нямаше нужда от изненади, когато дебютите и завръщанията могат да се запазят за някое седмично шоу и да са по-значими (без да спойлвам: вземете за пример случилото се в RAW). 

От PPV-то обаче се струва да се отбележат и мачовете за световните титли. Оуенс и Рейнс се раздадоха истински и направиха един от онези рядко срещани в днешно време мачове, в които No DQ стипулацията личи, усеща се, а не означава само, че я видим някой удар с кендо пръчка, я не. Беше си въргал със столове, маси, коментаторски маси, бокс... Отлично, отлично. Намесата на Строумън малко отне от магията, но: 1) положи основите на нова вражда за следващия месец; 2) гарантира, че Рейнс няма да е шампион, с което винаги съм ОК. Но какво всъщност е станало зад кулисите: отишъл традиционният Супермен Сина при новия Супермен Рейнс и му казал "Момче, стига ти толкова, искам си суперсилите обратно". И бам! Рейнс пада от единия indy darling, Сина най-накрая побеждава другия indy darling. Случаенос?

Сина и Стайлс наистина грабнаха титлата "мач на вечерта" с мача си, като те пък се опряха на друг прийом - финишър след финишър, false finish след false finish. В това няма проблем - вдига напрежението в наистина големите мачове, ако се ползва сравнително рядко. Царуването на Стайлс беше едно от най-добрите през последните години и той изобщо не губи от загубата на титлата. Напротив - изкараха го като едно мега кораво копеле, което до последно не се даваше. Стана дори от Супер Финишъра на Супер Сина. Малко очаквано след загубата на Рейнс по-рано вечерта, Сина все пак взе титлата с метода "Блокирам твоя финишър като ти правя моя финишър, последван отново от моя финишър". Звучи нелепо, но това е най-коректният начин да се опише финалът на сблъсъка им. Странно е, но победата на Сина не ме ядоса ни най-малко, за разлика от друг път. Първо, очакваше се вече, както казах. Второ, той е един от най-подходящите да вземе титлата от Стайлс, заради историята, която имат. Така кръгът се затваря. Трето, Smackdown получава малко свежест и да, колкото и да е странно, Сина като шампион е свежо, защото не сме го виждали от 2 години. И все пак искрено се надявам да загуби титлата още на Elimination Chamber.

Това беше краткото, мислено на момента излияние на впечатленията ми от "Royal Rumble 2017". С очакваните и правилни резултати от другите мачове, епичните сблъсъци за световни титли и ставащият Rumble мач мисля, че се получи едно много добро PPV. Дано инерцията се запази, че и засили за WrestleMania, защото това определено е един от най-разчупените, изненадващи и добре изградени 'Mania сезони в последно време.

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...