Книги: "Слейд Хаус" на Дейвид Мичъл


Сънували ли сте кошмар заради книга? На мен ми се случва рядко, защото гадните неща по принцип се появяват в главата ми през деня, ей така, за да ми е гадно. Но сигурно не е случайно, че точно в нощта между двата дни, в които четох "Слейд Хаус", ме посети едно класическо кошмарче. Карам си аз някакъв автомобил по междуградски път, навън е нощ, покрай мен дървета, единствената светлина е от фаровете. В един момент сякаш от нищото пред мен изскача силует на жена с дълга бяла нощница. Не прави нищо - стои си насред асфалта и чака някой да мине през нея с колата си. И тъй като това е моят кошмар, късметлията се оказвам аз. Дори не успявам да реагирам, докато се случва, но не колата преминава през жената, а обратното. Прелитам сякаш през холограма и веднага обръщам глава, за да видя жената в бяло, стояща на същото място насред асфалта. Когато поглеждам отново пътя се оказва, че предстои остър завой, от който аз напълно по кошмарски изхвърчах...

Да, леко клиширан сън с призрачен привкус, но изглежда мозъкът ми не е бил в особено креативно настроение в онази нощ. Авторът на "Слейд Хаус" Дейвид Мичъл е вложил маааалко повече старание, за да избегне клишето за призрачната къща. Хванал е тази популярна идея, поукрасил я е малко и на нейната основа е построил книга, която няма да ви уплаши чак толкова, защото е доста повече мистерия отколкото хорър. Но пък кой знае, аз след Лъвкрафт насам (велик!) трудно мога да бъда изплашен от текст.

"Слейд Хаус" започва с майка и син, които гостуват в прекрасната едноименна къща нейде из Англия. Докато майката е запленена от аристократичната красота на видяното, пред очите на малкия Нейтън тази картина лека-полека започва да се пропуква, за да разкрие гротескната реалност. Всичко това, както и последвалият жив кошмар (а не като моите) са ни разказани от шантавата гледна точка на детето. Нейтън и майка му обаче няма да са последните посетители на Слейд Хаус... Ще има и други.

Това е важна особеност на "Слейд Хаус" - книгата прилича на сборник от няколко разказа с почти сходна структура, но леко променен сюжет. Мичъл на косъм се измъква от това да започне да се повтаря, като за целта ни вкарва в главите на персонажи на различна възраст, с различни цели и виждания за живота. Постепенно в отделните порции от книгата научаваме все повече за мистерията около къщата... до момента, в който авторът решава да ни сервира всичко на тепсия. Точно така - мистерия, мистерия и накрая ударно в десетина страници бива обяснено всичко. ВСИЧКО! Това малко убива ентусиазма на човек, но вече си минал достатъчно страници, че да е абсурдно да не стигнеш до финала.

А това не е трудно. "Слейд Хаус" е книга, която можете да прочетете за един следобед. Или пък за няколко вечери преди сън, ако четете частите й като отделни разкази. Тъкмо може и вие да се вдъхновите за някой семпъл, но въздействащ кошмар. Разбирам, че Мичъл бил автор и на "Облакът Атлас", което, изглежда, кара някои читатели да са по-скоро разочаровани от тази му книга, но имайки предвид, че не съм чел нищо друго от него (и може и да не прочета) няма как да съм толкова критичен към "Слейд Хаус". Беше така нужната глътка художествена литература по време на сесия и за това определено съм й благодарен.

Издателство: "Прозорец"
Корици: меки, с твърде меки, ектоплазмени цветове. Опулената ми физиономия ще стои по-добре. Червеният надпис обаче е на място, точно червен трябва да е.
Брой страници: 256

Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)

WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на в...