He's got the whole World (title) in his hands


Радвам се за Брей Уаят. Без съмнение е един от най-интересните и разчупени образи, появили се в PG ерата, рязко контрастиращ с масово срещаните по едно време клонинги с къси коси и черни гащета. През голяма част от престоя му в основния ростър WWE нямаха много ясна идея какво да правят с него и със "семейството" му. Сещам се само за епичната вражда със Shield, дебютната му история с Кейн, враждата покрай 'Mania 31 с Тейкър и май съм дотам. А образът на Брей има множество нюанси, които проличават само в промотата му (понякога), и които могат да бъдат използвани за множество различни и разнообразни истории.

След толкова години лутане из карда, Уаят най-накрая е на върха на хранителната верига в Smackdown и името му се нареди в краткия списък с WWE шампиони. Все повече си мисля, че Elimination Chamber наистина е едно от най-подходящите места за първото му коронуване - структура, описвана като дяволско творение; стая на ужаса и болката, където героите падат един по един, докато накрая оцелее само злодея. Дори когато победата на злодея бива посрещната с бурни аплодисменти и радост от публиката.

Получи се добър Elimination Chamber мач, въпреки модифицираната за добро или зло клетка. Омекотителите върху метала извън ринга отнемат от насилствения чар на тази конструкция, но пък предпазват кечистите от нежелани контузии, които месец и нещо преди WrestleMania WWE не могат да си позволят. Нямам никакъв проблем с това, че 16-ото царуване на Сина продължи само две седмици. То изпълни целта си - Сина беше междинен шампион, връзката между шампионствата на Стайлс и Уаят. Постигна рекорд, стига му толкова. Рано или късно ще мине Флеър и тогава ще царува по-дълго. Поне месец, ама хайде не повече от три, че още помня онази дъъъълга година от Unforgiven 2006 до No Mercy 2007. Клетката даде началото и на историята между Корбин и Амброуз, което е още една полза от нея. Единственото ми оплакване е в предвидимостта на главния мач. Брей беше фаворит за победител и това отне голяма част от чара на победата му. 

Самото PPV трябваше да дойде със седмица по-късно. Сега имаше лекото усещане за някакво второстепенно шоу, просто защото не е минало достатъчно време след Royal Rumble. Но е факт, че "Elimination Chamber" всъщност събра в себе си истории, които се развиват още от декември. Впечатляващо е колко силно място зае женската дивизия на синьото шоу в това PPV. Твърдях, че дивите на Smackdown изостават в сравнение с колежките си в RAW, но всеки един от тези три мача бе логичен и с история зад себе си. Въпросът е как ще постъпят сега. Най-логично изглежда да съберат Naomi, Becky Lynch, Alexa Bliss и Mickie James в четворен мач на Mania, да?

Люк Харпър блесна най-сериозно в целия undercard. Мачът с Ортън беше може би най-добрия singles мач на бившия Wyatt Family член, който си спомням. Двамата биха могли да сътворят страхотен No DQ въргал, но две неща пречат - това, че няма как да се рискува здравето на Ортън преди Мания, както и PG рейтинга. Без кабърки не е същото.

Зиглър отново печели симпатии чак когато започва да се държи като задник. За мен той трябваше да получи зверски пуш след враждата с Миз за ИК титлата, но може би в момента "високите етажи" в синьото шоу са препълнени. Дано с напредъка на годината и развитието на този нов push за него дойде време и за нова титла. American Alpha също попаднаха в кофти ситуация, след като не им се обръщаше достатъчно внимание покрай Rumble-a, но дори така Tag Team Turmoil беше от онези, които лъскат репутацията на даден отбор. Алфа излязоха герои, оцелявайки след побоя от Usos и финалния сблъсък с Ascension. За съжаление обаче не виждам шанс Smackdown Tag Team титлите да бъдат защитавани в основния кард на Мания...

Smackdown продължи добрата инерция и за поредна седмица всеки един сегмент имаше ясна цел - да придвижи напред някоя история, било то ситуацията около световната титла, Корбин срещу Амброуз, AA vs. The Usos, всички 3 (ТРИ!) истории при жените. Уаят определено стои много добре като шампион, а тройният мач бе страхотно начало на царуването му. Единственият минус бяха прекъсванията за реклами, които леко накъсаха този отличен сблъсък. Но по-интересното последва след това...

Доволен съм, че първо решиха казуса с мачовете-реванши на Стайлс и Сина и едва след това се появи Ортън. Така преди да бъде отворена нова глава в историята около WWE титлата, бива затворена предната. Всичко е някак по-завършено. Отказът на Ортън да се бие с Уаят дойде малко като гръм от ясно небе, а още по-изненадващо е продължението от Talking Smack - следващата седмица ще гледаме Battle Royal, който да определи противника на Брей за WrestleMania. Естествено, най-близкото до ума предположение е, че Ортън ще вземе участие и ще спечели и този мач. Шокираща и подходяща за историята обаче ще е и победа за Люк Харпър, която обаче да доведе до мач за титлата между него и Брей на следващ Smackdown, а Ортън да запази своя шот за Мания. Но това са просто факсове, които Guest Booker Bire праща в главата ми, така че ще понижа очакванията си за нещо по-вероятно.

Важното обаче е, че се случват наистина свежи неща, които разнообразяват пътя към Mania-та и го правят по-разчупен. Кара те не само да преглеждаш, но и да очакваш всеки Smackdown, защото и там са налице важни и интересни събития. 

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...