Какво да гледате: "Джон Уик 2"


Приятна изненада е да откриеш, че приятелката ти, която като цяло има доста по-изтънчени вкусове що се отнася до изкуство, включително и кино такова, е харесала първия "Джон Уик". Така не се налага да я убеждаваш да ходите да гледате продължението заедно - тя сама е навита. Тъкмо се връщаме от киното и, о, как се забавлявахме!

"Джон Уик 2" е още от същото и не мисля, че някой е очаквал нещо различно. Това беше целта! Какво да подобряваш на филма, който напомни на всички колко велик жанр е екшъна. Първият "Джон Уик" разполагаше с всички нужни съставки - някакъв сюжет на тема "отмъщение", простички (ама наистина простички) диалози, великолепна хореография на бойните сцени, Киану Рийвс и много, много стрелба. Едва ли за някого е изненада, че формулата на втория филм е абсолютно същата, като хореографията, струва ми се, е дори още по-добра. Истинско удоволствие да гледаш как Джон прави headshot след headshot в сцените с престрелки, така приятно режисирани, изиграни от Киану и каскадьорите, монтирани  и озвучени. И този път всеки изстрел се "усеща", има тежест - звукова и визуална, която в много филми от жанра за съжаление липсва.

Сюжетът? Не вярвам, че е необходимо някой да бъде убеждаван да види продължението на най-добрия американски екшън за последните години (извън Щатите няма как да не спомена бруталния "The Raid"). Още повече пък за целта на убеждаването да се облягаме точно на сюжета, но хайде... Действието в "Джон Уик 2" започва много скоро след края на първия филм. Джон все още има някои остатъчни сметки за доизчистване с руснаците. Знае си - приключва въпроса веднъж завинаги и най-накрая се отдава на така желаното пенсиониране. Трудно обаче е да бъде забравен човек като него, който вече е демонстрирал, че не е загубил никое от легендарните си умения. Фигура от миналото му ще се появи с искане - Джон трябва да спази своя кръвна клетва и да изпълни още една поръчка. Ако откаже... последствията ще са сериозни.

И се почва! Пардон - продължава се. "Джон Уик 2" губи своето екшън темпо само за няколко кратки минути след динамичното си начало, които пък са нужни, за да ни напомнят трагичната история на Джон и защо толкова симпатизираме на наемен (масов?) убиец. След това екшънът постепенно набира скорост, проблемите на Джон започват да се трупат един върху друг, както и труповете, които са неизбежно следствие от тяхното решаване. 

Забавлението, което този филм носи, не идва само от перфектния екшън, но и от факта, че "Джон Уик 2", подобно на предшественика си, не се взима особено насериозно, Някои сцени носят усмивка и дори неволен смях със своята планирана абсурдност. И почти неусетно двата часа вече са отминали, а с тях и още една глава от историята на може би най-запомнящия се екшън-герой на това десетилетие.

Въобще не се чудете, ами се възползвайте от по-дългия уикенд и отидете да гледате "Джон Уик 2". Оставете настрана претенциите си за "дълбоко" кино, което само допълнително ще ви натовари в края на деня, и вместо това си припомнете колко забавен жанр може да бъде екшънът с този перфектен негов представител.

Популярни публикации от този блог

Децата и техните нови книжни идоли

Комикси: "Batman: I am Suicide" (#9-15)

Книги: "Тайната история на Туин Пийкс" от Марк Фрост