Книги: "Метро 2033" от Дмитрий Глуховски


Сблъсъкът с творчеството на нов за тебе автор винаги е интересно, особено ако си слушал похвали за него отново, и отново, и отново... С Дмитрий Глуховски трябваше да се "запознаем" още преди почти година и половина, когато пристигна копието ми на романа му "Бъдеще". Дори тогава бях наясно, че най-популярна е поредицата му "Метро", но именно пояснението "поредица" ме спираше да се докосна до книгата и ме караше да искам нещо самостоятелно. Този страх от поредиците, струва ми се, отказва доста читатели от много добри четива, просто защото не искат да се ангажират с история, по която вече има 2 или 3 книги.

Да, обаче "Бъдеще" буквално трупаше прах. За тази година и нещо смени три местоположения и измина стотина километра без да бъде прочетена. Първо, събираше прах на една ракла, след това на един книжен рафт, а сега - на друг. Двата ми опита да я започна може би бяха направени в неподходящите моменти, с което опознаването на Глуховски и писането му останаха за "бъдеще"-то.

Бъдещето е сега! Безумна реплика, чувал съм я няколко пъти на различни места и навсякъде ми звучи малоумно, но е подходяща за случая, защото най-накрая прочетох... "Метро 2033", а не "Бъдеще"! Както заглавието на тази публикация ясно показва, всъщност. Съквартирантът ми се захвана с поредицата (той е смел човек, не страда от горепосочения проблем, изглежда), беше доволен, а и се оплака от няколко ужасни кошмара заради книгата. Няколко похвали от жената за вкус и си рекох "Хайде!". И с това "Хайде!" най-накрая стигаме и до нещо съществено за книгата. Тези три абзаца нагоре бяха необходими, тъй като е важна личната история на читателя с книгата и автора. Мхм, мхм.

Разяснявам за какво става дума в "Метро 2033" за тези от вас, които все още се дърпат на Глуховски (а не бива). Случило се е най-очакваното нещо на света - поизтребили сме се в ядрен апокалипсис, превърнал голяма част от земната повърхност в негодна за живеене (освен ако от радиацията не си мутирал в хапващо човешко месо извращение, далеч по вид и мислене от хомо сапиенс). Част от жителите на Москва са потърсили спасение от лъчевата болест под земята - в километричните дебри на московското метро, превръщайки станциите в малки поселища. Пословичният инат на вида ни, когато нещата опрат до умиране, е спомогнал за това няколко десетилетия обитателите на метрото да оцелеят (макар и не всички), въпреки опасностите, които ги дебнат както на повърхността, така и из самите тунели на метрото. Опасности, които не се ограничават с радиацията, нейните гротескни отрочета, плъховете, гладът и мизерията, но включващи и човешката природа - жаждата за власт, безумието на вярата в богове и дяволи, следването на идеите за този или онзи "правилен" социален ред и пр.

Ето в този, потънал почти в постоянен мрак "свят" на нищета, борба за оцеляване и бледи спомени за живота на повърхността и някогашното човешко величие, Глуховски ни представя Артьом - младеж, който не помни какво е било "горе"; който дори не се е отдалечавал кой знае колко далеч от пределите на метростанцията, в която живее. Той е чувал само истории и легенди както за останалата част от изпълнения с живот метрополитен, така и за призрачния град над него. Естествено, това ще се промени, когато животът на младия Артьом се сдобие с цел, от която зависи много повече от неговото жалко (от гледна точка на това, че Майката Земя е била пенетрирана от ядрени бойни глави, нали) съществуване.

...ииии "Метро 2033" ми хареса. Което е голямо постижение с оглед на това, че не харесвам постапокалиптични истории от всякакъв тип. Отново ще разясня защо: защото смятам, че ако наистина сме толкова глупави, че да се посипем масово с атомни бомби, то не заслужаваме да продължим да съществуваме като вид. Трябва просто да дадем шанс на планетата да се прочисти от нас и щетите, които сме й нанесли, и да опита отново с някой по-разумен (дано) вид. "Метро 2033" е пример точно за това защо няма да го направим - заради пустата надежда, проклетия инат за оцеляване, за "поправяне на стореното", за реванш.

В обитателите на метрополитена Глуховски е натъпкал завидно количество идеи, които да оправдаят тази борба за оцеляване. Естествено, има ги тези, които виждат "Спасението" във вярата в бог и продължаващото съмнително дълго държане за ръце. Онези с различни религиозни възгледи от тях пък копаят още по-надълбоко, търсейки "спасението" в адските казани. И докато едни ги тресе треската на религията, други го удрят на политика - фашисти и комунисти воюват за територии, а верните само на парите се чудят как да опазят обширните си владения от глупавите спречквания на всички останали. Това разнообразие из метрото е един от големите плюсове на книгата за мен, тъй като не й позволява да ти доскучее, изненадвайки те отново и отново с нещо ново.

Друго нещо, което ми допадна, е усещането за RPG игра, което "Метро 2033" носи. Артьом сякаш скача от куест на куест, среща най-разнообразни персонажи по пътя към своята Цел, всеки от които преживял различни перипетии, имащ една или друга гледна точка за заобикалящия го свят. Артьом, като типичен младеж, е гъбата, която попива по малко от всеки. Без да забравя, разбира се, Целта. Инат и глупост човешка, обсъдихме го вече. И тук идва третият голям плюс - един много приятен twist. Очаквах да има такъв, но не успях да предвидя това, което се случи на финала - браво на Глуховски за което.

Авторът заслужава поздравления и за усещането за заплаха, дебнеща в тъмните като в г*з коридори. Напълно оправдано героите на "Метро 2033" изпитват страх от новото си местообитание, а през страниците това успешно се прехвърля и на читателя. Първо, докато го четеш, а след това, ако нямаш късмет и имаш по-живо въображение - в някой-друг "весел" сън. Да, и на мен не ми се размина. Това обаче не трябва да ви плаши, тревожи или отказва - струва си да се потопите в дебрите на "Метро 2033". В сравнително малък обем Глуховски предлага много на читателя. Налице е и малката радост за страхуващите се от поредици - книгата има достатъчно задоволителен финал, че да можете сами да прецените дали ви е харесала достатъчно, че да продължите със следващите. Мен лично Глуховски ме нави за още едно пътуване из "неговото" метро.

Издателство: "Сиела"
Корици: меки (има и ново издание, така че не се учудвайте, ако попаднете на визуално различни книги с едно и също име)
Брой страници: 516 официално, но в края има една глава от "2034", т.е. реално са около 480

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...