Комикси: "Блексед"


Автор и гост-блогър: Антон Меляков

„Блексед“ вероятно не ви говори нищо и това е съвсем нормално. Дори за феновете на комиксите в България (колкото и малко да сме) това заглавие някак си остана незабелязано и се настани като скрито бижу нейде из претъпканите лавици на книжарниците.

И повярвайте, аз не съм просто взело се от нейде нърдче, което се е натъкнало на някакъв случаен комикс и е решило да пише за него. Случаят изобщо не е такъв, аз съм последният, чието хвалебствие е притрябвало на „Блексед“, защото това е един от най-награждаваните комикси в близките години и то напълно заслужено. Заради великия си арт и заради добрите си истории, хората от бранша се спукаха да обясняват какъв шедьовър е, а пък феновете от Щатите до Европа са категорични, че това е едно от най-добрите неща, които може да прочетете.

От няколко дни и аз с удоволствие се присъединих към редиците с фенове на черния котак Блексед и се надявам да разпаля и вашия интерес със следващите няколко реда.

Персонажите са животни в човешки облик или с други думи са „антропоморфични“. И да не ви бърка, това не ги прави по-малко сериозни, само по-интересни. Главният герой е частен детектив, който е грамаден, добре сложен черен котарак. От време на време се дърля с кучетата от полицията и си пада малко женкар… Историите са написани в класическия дух на старите noir филми с криминален привкус. В първата история Блексед се сблъсква с убийството на стара своя любовница, кинозвезда, и това го отвежда до „високите етажи“, където е принуден да действа извън закона (с пистолет и пожарогасител). Знам, че звучи малко високопарно, но просто не искам да ви спойлвам нищо и затова и пиша като за кино афиш, лепнат в „Одеон“.

Комиксът е дело на двама много талантливи испанци, които го сътворяват в комикс-меката на Европа – Франция. И ако с нещо грабва още от първия момент, то е с престъпно добрия арт на Гуарнидо, както може да се уверите и от този пост.


Художникът не просто се справя с цветовете и добре изрисуваните герои. Това е само фон на истинската гениалност, която изпъква тук, а именно ДВИЖЕНИЕТО … или както там си го наричат.

Честно казано нищо не разбирам и нямам намерение да се правя на експерт. Никога не съм говорил за това как е нарисуван един комикс, но точно за този ще направя изключение, просто защото трябва да си сляп, за да не го видиш!

Абсолютно всяка илюстрация е направена като перфектен стоп кадър на някой наистина качествено заснет филм. Във всяка рисунка е уловено движението в точното време и имаш чувството, че гледаш анимационен филм, а не се взираш в нещо статично.

Чел съм с годините сума ти комикси и смело мога да твърдя, че никога, ама НИКОГА артът не ми е правил по-голямо впечатление. И съм убеден, че и на вас ще направи, стига да ми се доверите и да се сдобиете с графичната новела.


Но да се отправя към нещото, което ми е далеч по-понятно, а именно историята. Когато за първи път изучавах как се пише сценарий, отнякъде ми попадна сентенцията, че всичко се гради върху историята. В днешно време въпросната сентенция все повече бива затрупвана с прах и все повече артисти се опитват да избягат от клещите на хубавата, добре изпипана фабула. Е, аз с ръка на сърцето си признавам, че оставам консервативен в това отношение и съм заклет привърженик на правилно разгърнатата драматургично история.

И това е другата причина да ми хареса толкова много „Блексед“. Не просто класически noir, но и класически сценарий – със завръзката и обратите, с перипетиите, с добрия финал... Клишета, съшити по свеж начин едно за друго, за да се получи нещо, което е хем е до болка познато, хем е тотално ново.

Комиксът е преведен на повече от десет езика сигурно, а в Щатите го публикуват Dark Horse Comics, което трябва да ви говори достатъчно. За щастие го има и на български, макар и само две от историите да са издадени. На мен ми грабна вниманието съвсем случайно, надявам се аз пък да съм заслужил вашето. Това не е нещо, което трябва да пропускате… Не е нещо, което може да си позволите да пропуснете! В днешния свят, където всичко е под калъп и забравяме какво сме гледали или чели вчера, то си е престъпление да подминеш подобен шедьовър (да, и аз така ще го нарека), който е въпрос на време да се превърне в класика.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Книги: "Тайната история на Туин Пийкс" от Марк Фрост

Комикси: "Batman: I am Gotham" (#1-6)

Ответният удар на джобърите (WWE Backlash '17 Превю)