Книги: "Тайната история на Туин Пийкс" от Марк Фрост


Култовата, макар и дразнещата психиката мелодия от интрото на „Туин Пийкс”, както и въпросът „Кой уби Лора Палмър?” са единствените ми спомени от детството, свързани със сериала на Дейвид Линч и Марк Фрост. Имаше сериозна опасност така и да си остане, ако приятелката ми, вече фенка, не ме беше убедила да изгледаме заедно оригиналните епизоди преди старта на новите по Showtime тази година. И така се започна една традиция на гушене, сладко похапване на понички и пиене на кафе, докато епизодите се нижеха един след друг. „Туин Пийкс” е от онези неща, към които човек подхожда с огромна доза недоверие, а после потъва в измисления им свят и иска още, и още от него.

Но няма нужда да ви обяснявам. „Тайната история на Туин Пийкс” е книга, насочена изцяло към фенове на сериала, така че щом имате интерес към нея, вероятно вече сте такива. Моята цел е да ви убедя, че си струва да я прочетете, като с нея запълвате нуждата за още информация за мистериозния и леко абсурден свят, създаден от дуото Линч и Фрост.

Цялата книга е представена под формата на голям документ. Главният персонаж или разказвач, ако щете, е млад агент на Бюрото. Той е получил заръка от зам.-директора Гордън Коул (ГОРДЪН КОУЛ, АКО НЕ ЧУВАТЕ ДОБРЕ) да анализира мистериозно досие, написано от неизвестен автор. Това досие събира всякаква информация за Туин Пийкс, историята на района около него, жителите на градчето и техните взаимоотношения. Агентът започва да чете и проверява данните в досието и ги допълва със свои бележки, написани в полетата на страниците на книгата.

От книгата разбираме, че „злото”, ако можем да го определим така, витае в горите около Туин Пийкс векове преди появата на самото градче. Фрост се е хванал за всяка една теория на конспирацията, която му е дошла на ум, и я е обвързал с историята на сериала си – от „духовете”, в които индианците вярват; през Голямата стъпка; стига дори до НЛО-истерията в средата на миналия век. Книгата, изненадващо поне за мен, ни праща векове назад, чак до пътуването на Луис и Кларк из Северна Америка. Естествено, разглеждат се и по-скорошни събития – както създаването на Туин Пийкс, така и историята на някои от големите фамилии като Мартел, Пакард и Хорн, а също и биографиите на някои познати ни от сериала персонажи. Целият този исторически преглед е написан под формата на увлекателен разказ, редуващ се с „истински документи” като страници от дневници, рапорти, статии във вестници и пр.

Най-любопитна за мен беше частта, в която е обърнато внимание на един третостепенен персонаж от сериала, който може дори да не помните – братът на кмета Милфорд. Оказва се, че неговият живот е бил наистина интересен и е свързан не само с мистерията на горите край Туин Пийкс, но и с много по-мащабни събития.

Но спокойно – има предостатъчно информация и за любимите ви герои. Подробности както за миналото им, така и поглед към това какво се е случило с някои от тях след края на оригиналните епизоди. Така поне в последните страници е хвърлена частична светлина върху развитието на някои събития от последния епизод, останали необяснени.

Трябва да поздравя издателство „Бард” за чудесното българско издание. Често ги критикувам заради несериозния подход към вида на книгите им, но тук са се постарали – твърди корици, отлично оформление на страниците, а освен това май никъде не забелязах и сериозни грешки в текста. Кеф е да държиш тази книга, но трябва да внимавате да не я омажете с кафе или шоколад от поничките. Аз на няколко пъти бях на косъм.

В заключение - „Туин Пийкс” е перфектната фенска книга. Ако наистина харесвате сериала, тя ще ви даде още от неговата атмосфера. Разказът, колкото и документално написан да изглежда, е увлекателен, на места дори малко страшничък. Не само ще се надъхате още повече за новите епизоди, но и дори ще има с какво да се занимавате в дните между отделните такива. Фенове ли сте, купувайте смело! Струва си.

Издателство: Бард
Корици: твърди, оформлението е отлично
Брой страници: 384

Ответният удар на джобърите (WWE Backlash '17 Превю)


Джобърите атакуват Smackdown! Синьото шоу за пореден път през последната година ме изумява, след като хората зад него решиха да дадат шансове на кечисти, прекарали по-голямата част от кариерите си по гръб (докато ги тушират, мръсници, не друго). И, естествено, това се получи... но само донякъде. 

"Махараджата" (lol) Джиндър Махал е сред най-странните и изненадващи претенденти за WWE титлата през последното десетилетие. Само че няма как допреди месец да си губел всеки свой мач и изведнъж да бъдеш приет насериозно като заплаха за Ортън. От логическа гледна точка Махал има преимущество заради помощта от сънародниците му - братята Синг(х?). Да, ама това е кеч - логиката често отсъства, а и всички (с)маркове очакваме Ортън да запази. Единственият шанс това да не стане е, ако WWE решат за пореден път да ни го начукат (в прогнозите). Това обаче не е решение с дългосрочна полза (ето, пак (с)маркът в мен се обажда). Джиндър да пада и да освободи място на Русев, който да удря и мачка Ортън по пътя към WWE титлата. Ех, надежди...

Един от по-важните мачове за мен е in-ring дебюта на Шинсуке Накамура... срещу Долф Зиглър. Долф е хем логичен, хем нелогичен избор за първи опонент на един от най-"горещите" кечисти от NXT и огромна надежда за компанията. Логичен е, защото е добър на ринга и може да направи така, че Накамура да изглежда като "милиони долари", дет' се вика, в очите на феновете, които не са го гледали до момента. Също така историята с "Как може да се радвате не на мен, а на дебилен японец, който няма дори един мач в главно шоу?" е доста уместна и добре замислена. Проблем е само позицията на Долф в ростъра - след като направи най-добрата вражда на 2016 г. с Миз (IMO), от шест месеца той търка ринга с гърба си, губейки от хора като Калисто и Apollo Crews. Няма как дори за секунда да повярваме, че има шанс да победи Накамура, а това отнема от кефа. Все пак това може да е мачът на вечерта и съм доста надъхан да видя какво ще сътворят.

Breezango са другата голяма изненада. Месеци джобене, а сега - мач за отборната титла срещу The Usos, които пък за пръв път в кариерите си са мега интересни ("It's not paranoia! It's the Usos!". 'баси промотата, 'баси чудото). WWE са научили нещо от забавния си страничен проект Southpaw Regional Wrestling (google it!) и подходиха доста различно с градежа на тази вражда чрез клипчета с "полицейските" истории на Брийз и Фанданго. Струва ми се, че те са единствените претенденти в това PPV с макар и минимален шанс да спечелят титлите, за които се борят. По-вероятно обаче е The Usos да запазят. Няма да откажа обаче тази вражда се развие до още един мач.

The Welcoming Comittee беше друга добра идея, горе-долу добре реализирана в седмиците до шоуто. Логично е подценявани кечистки по-ниско в карда да имат проблем с това Шарлът да дойде от RAW и веднага да получи мач за женската титла на Smackdown. Логично е да нападнат и шампионката Наоми, защото всяка от тях иска шанс за колана. Логично е да се опитат да привлекат и бившата шампионка Беки на своя страна и да я пребият като откаже. Класически хийлове! Всичко хубаво, ама след всичко изброено (джобър в единия отбор и все настоящи и доскорошни шампионки в другия) как да очакваме победа за The Welcoming Comittee? Аргументът "Ама те са истински отбор" тук не важи. По-важното обаче е, че имаме женски отборен мач на PPV, който не е пълнеж, а има смислена история зад себе си. Браво!

Luke Harper vs. Erick Rowan щеше да е по-значим, ако му бяха обърнали повече внимание в дните след WrestleMania 33 и инерцията на Харпър след враждата Ортън-Уаят. Сега ми е meh, залагам на Luke, тъй като наистина мина на едно по-високо ниво тази година. Не ми дреме особено и за Baron Corbin vs. Sami Zayn, но все пак се надявам на победа на Сами и кариерата му да тръгне в по-добра посока поне в синьото шоу. За мен е важно и е, че Aiden English получава шанс, макар че почти сигурно ще загуби от Тай Дилинджър и в kickoff-a. English ме кефи още от NXT. Има различен образ и може да бъде успешен хийл, стига да му се даде тази възможност.

И стигаме до нещо, което вече наистина прилича на Main Event. Новата "Муцуна на Америка" Кевин Оуенс най-вероятно ще защити своята US титла срещу AJ Styles. Струва ми се, че умишлено не обърнаха голямо внимание на враждата между тях поради две причини. Първо, Ортън-Махал да са по-основното през месец май. Второ, враждата Оуенс-Стайлс да може да бъде разтегната за поне още месец. Няма да ме учуди мачът да завърши с DQ или нещо такова. Съмнява ме обаче Оуенс да загуби титлата толкова скоро след размените, която си направиха с Джерико. Този мач също е кандидат за мач на вечерта и това е едно от интересните за мен неща - дали Styles/Owens или Ziggler/Nakamura ще накарат ченетата ни да увиснат повече.

В общи линии "Backlash" носи най-характерната за Smackdown черта - свежест. Мачове, които не сме очаквали, че ще гледаме, които обаче бяха доста прилично изградени. Два сблъсъка със заявка за високо качество (виж няколко реда по-нагоре). Но дотам. PPV-то изглежда някак твърде предвидимо, като победи за доскорошните джобъри сякаш са твърде малко възможни и ще са по-скоро изненада. Все пак ми е интересно какво ще се случи и дали кечистите, които довчера са били "храна" за истинските звезди, ще оправдаят доверието, което им беше дадено.

За улеснение - ето ги прогнозите ми за целия кард. Подчертал съм имената на очакваните от мен победители. Пари обаче не бих заложил, защото WWE в последните месец все намират как да ни изненадат, приятно или не:

WWE Backlash 2017 - Match Card:

WWE Championship: Randy Orton (c) vs. Jinder Mahal
US Championship: Kevin Owens (c) vs. AJ Styles
Shinsuke Nakamura vs. Dolph Ziggler
WWE Tag Team Championship: The Usos (c) vs. Breezango
The Welcoming Commitee vs. Naomi, Charlotte, Becky
Luke Harper vs. Erick Rowan
Sami Zayn vs. Baron Corbin
Kickoff Match: Tye Dilinger vs. Aiden English

И за финал - не пропускайте да гледате и NXT Takeover: Chicago, тъй като Takeover event-ите винаги имат много добри мачове в тях.

Комикси: "Batman: I am Gotham" (#1-6)


След 52 броя писателят Скот Снайдър каза "Сбогом!" (но не съвсем) на Батман и с художника Грег Капуло предадоха щафетата по работата над основната комикс-поредица за Човека прилеп на нов творчески екип. Снайдър свърши чудеса с "Batman" и написа няколко запомнящи се сториарки, които ще останат в историята. Време беше обаче за свеж поглед към приключенията на Черния рицар и с тежката задача да ни даде такъв се нагърби писателя Том Кинг.

Хубавото е, че до момента определено му се получава. Днес ще си говорим за първия сториарк, написан от него - "I am Gotham", развит в броевете на "Batman" от #1 до #6. Преди това е добре да започнем с малко разяснения за това какво се случва със света на DC, защото така дори тези от вас, които не са чели комикси, ще разберат, че сега е добър момент да опитат.

Та DC направиха пореден полу-рестарт на комиксите си - номерацията на броевете отново започна от #1, защото това значи повече продажби. Реално обаче продължават сюжетните линии от "The New 52" (предният рестарт), но добавяйки предхождащите ги десетилетия история отпреди "The New 52". Да, да, да - объркващо е, но това, което ви трябва да знаете, е, че няма значение дали сте чели поредицата "Batman" досега или не сте пипали комикс през живота си. Броевете на "Batman" от #1 до #6 са идеално място да се захванете с Човека прилеп, тъй като историята е хем насочена към самата себе си, хем дава началото на наистина големите планове на Кинг за любимия ми супергерой.

В основата на историята стои специалното отношение на Батман към Готъм. Мотивацията на милиардера Брус Уейн да се облича всяка нощ като прилеп и да спира престъпници отдавна е надхвърлила желанието за мъст за смъртта на родителите му или сляпото (no pun intended) гонене на някаква "справедливост". Той се грижи за Готъм и за жителите му, "обезпаразитявайки" редовно града от всякакви заплахи. Прави го с цената на огромни усилия, защото в крайна сметка той е обикновен човек - няма суперсили, не може да лети, не е неунищожим, а дълго носи болката и белезите след всяка битка. И все пак не се отказва, защото това е негова отговорност и няма кой да го смени. Или има?

Първата ми мисъл като гледах трейлъра на "Spider-Man: Homecoming" беше, че сцената със самолета ми е позната. И ето откъде. / Pic: DC Comics

В началото на комикса Батман е в невъзможна ситуация, която може да нанесе щети на неговия град или да коства живота му. Помощта идва от неочаквано място - Човекът прилеп се сблъсква с Gotham и Gotham Girl - брат и сестра със свръхсили, наподобяващи тези на Супермен, но, както личи по имената им, решени да се грижат не за Метрополис, а за един друг град. Град, чийто досегашен пазител вече се опасява, че не може да го опази...

Основното нещо, което ми хареса в "I am Gotham" сториарка, е това, че Кинг е обърнал внимание на една често срещана "критика", ако можем така да я наречем, към Батман - това, че той е обикновен човек без суперсили. "Що за герой е това?", питат заблудените фенове на Супермен, например. "Истински", отговарям аз, но не в това е идеята. Идеята е, че Кинг описва съмненията на самия Батман в това дали той може да се погрижи за своя Готъм и да го предпази от всички заплахи. 

В новия старт на поредицата заварваме един Батман, който е изненадващо не-егоцентричен и започва да мисли за бъдещето. И може би това бъдеще не принадлежи на него или някой от огромното Бат-семейство (Batwoman, Robin, Batgirl, Nightwing и т.н.), а на брат и сестра свръхчовеци, който на пръв поглед могат да направят много повече от всички изброени взети заедно. Кинг на повърхността се заиграва с концепцията за предаването на щафетата на младите, на "по-добрите", но всъщност дълбае в същността на Батман и това, което го прави истински герой. Освен това умело представя и едни напълно нови персонажи в комиксите за Човека прилеп, като същевременно ни припомня по любопитен начин и някои стари, макар и не чак толкова добре познати такива. 

Том Кинг се старае да опише дори по-слабо популярни злодеи като Calendar Man и Solomon Grundy, например, по един свеж и як начин. Артът на David Finch определено помага. / Pic: DC Comics

Всичко това полага основите на една голяма история, която може би ще четем в следващите няколко години, но спокойно - "I am Gotham" (Batman #1-6) може да се чете и напълно самостоятелно, без да поемате ангажимент да ставате редовен читател. Аз обаче ви препоръчвам да опитате с тези шест броя и след това да продължите - новият творчески тим зад "Batman" определено има какво да ни предложи. Както на стари комикс-читатели, така и на тези от вас, които са любопитни, но до момента не са "хващали" комикс.

Аз ще продължа да ви приканвам с още ревюта на следващите истории на Кинг за Човека прилеп. Смятайте колко са ме впечатлили. че да им обърна такова внимание... Но за една самоубийствена мисия, Бейн и Жената-котка ще си говорим следващия път.

Какво да гледате: "Пазителите на галактиката Vol. 2" (ревю)



Джеймс Гън, режисьорът на "Пазителите на галактиката Vol. 2" (и на първия филм), трябва да е страхотен човек. Представям си checklist-a му със задачи, преди да се захване с писането и режисирането на продължението, което можете да гледате в кината:

- повече хумор, ама с тонове повече хумор;
- повече и по-зрелищно действие/екшън;
- логично развитие на отношенията между персонажите от първия филм;
- няколко (но не много) интересни нови персонажа;
- още по-зашеметяваща и шарена визия на различни планети, светове и галактики;
- малко драма, за да бъдат стиснати сърцата на зрителите, след като смехът ги е отпуснал;

Тикче тук, тикче там, може би малко наркотици за вдъхновение и "Guardians of the Galaxy Vol. 2" е готов. И е страхоооотен! По-добър е от първия филм, който беше една от малкото наистина свежи глътки въздух сред леко еднообразните филми във филмовата вселена на Marvel (и това го казва комикс фен). Това е един от онези филми, за които направо ви заявявам:

Грабвайте портфейлите, отивайте в най-близкото кино и си купете билети за 2 часа филмово забавление, което ще ви откъсне от ежедневните проблеми и ще ви запрати сред звездите в компанията на една от най-абсурдните групи, събирани някога!

Все пак съм длъжен да спазя схемата на класическите ревюта за тези, които по-трудно се убеждават. Започваме с историята, разбира се. В началото на филма заварваме Пазителите в разгара на изпълнението на поръчка, която са получили - унищожението на движещ се между измеренията звяр (ултра комиксово от самото начало, да). Starlord (Крис Прат), Drax (дядо ви Дейв Ба(у)тиста), Gamora (Зоуи Салдана), Rocket (все така чудесно озвучен от Брадли Купър) и Baby Groot (най-великата роля на Вин Дизел) вече са още по-сплотена и все така забавна група, всеки със странностите си и силните си страни. Бързо върху главите им се натрупват множество проблеми (разбирайте врагове), които се свързват с техни стари проблеми (разбирайте стари врагове) и така се забърква една каша, от която измъкването не изглежда особено възможно.

Но има и светъл лъч - освен врагове Пазителите имат и приятели (малко силна дума, ама хайде), а сега ще се сдобият и с нов такъв. Става дума за наистина специалния Его (култовият Кърт Ръсел), който години наред е търсил Starlord/Питър Куил, за да си поиграят на Люк и Вейдър. Гледахте трейлъра, нали? 

Оттук историята се разделя и паралелно следи историите на отделни групи герои по пътя към тяхното финално събиране. Въпросът е колко от тях ще стигнат до него и колко от тях ще си тръгнат живи след него. И по това филмът отново прилича на Star Wars. Иначе е ясно, че има сходство в космическо приключенската част, както и заради чувството за семейство, което сплотява главните герои. За разлика от Star Wars обаче, тук водеща е комедията. На места адски успешна, на други не чак толкова, тя е пропита в същината на този филм и едва към края отстъпва (макар и не изцяло) място на малко солидна, но може би пресилена на места драма. Важното е, че по един или друг начин "Пазителите на галактиката Vol. 2" няма да ви остави безразлични. 

I am Groot! (в превод от виндизелски: Тук съм, за да ме харесвате, да ми се радвате, да искате да ме гушнете и да ви е грижа за мен, както и за да се влюбят децата ви в мен и да трябва да им купувате играчки с моя лик.) 

Аз лично се разревах (!!!) от смях на сцената, в която Baby Groot търси едно конкретно нещо. Коремът ме заболя, сълзи се стичаха от очите ми и се надявах да не издам някой пищящ звук и да стресна хората в киното. Хуморът на Гън ту е класически, ту е дебилен, ту е кенефен, ту даже е плосък и се гаври с това (слабата игра + преиграването на Батиста се вписват чудесно в болезнено прямия Дракс). Сценаристът/режисьор/гений е получил възможност и да се погаври с някои класически комикс характеристики, като например понякога безумните имена на някои герои.

Визуално филмът е зашеметяващ и бързо си връща короната от "Doctor Strange" за най-шарения и красив MCU (Marvel Cinematic Universe) филм досега. Наркотичната шарения е почти анимационна, но напълно в духа на това, което гледаш. Саундтракът с класически парчета пък не само допълва сцените, а направо стои в основата на някои от тях. 

Най-важното за хората, които не са фенове на цялата свързаност във филмите на Marvel - бъдете спокойни, "Guardians of the Galaxy Vol. 2" разказва една самостоятелна история, която не цели да е тухла в изграждането на нещо голямо, а си е цял дом сама по себе си. Дом на чудесни и разнообразни герои, които са повече семейство, отколкото приятели; дом, изпълнен със смях, но и малко сълзи; дом, сред чиито шарени стени аз лично нямам търпение отново да се върна след 2-3 години.

Браво на Джеймс Гън и компания! А сега - бегом към кината!

Payback '17 - изненади, търнове и Роман Рейнс, плюещ кръв


Кечът е толкова по-приятен за гледане, когато изключиш "смаркското" в себе си. Когато не мислиш за логика, за последствия, за оценяване на мачове със звезди, а гледаш просто за кеф. Гледан по този начин, WWE Payback 2017 беше едно напълно ОК (че и отгоре!) PPV, което за продукция на RAW е приятна изненада. 

Започваме като японците - отзад напред. Финалният кадър на Payback беше запомнящ се, а както ни се повтаря през последната година - кечът е именно шоу на моментите. Роман Рейнс се влачи по ринга и рампата, увит в бинтове, държащ се за корема, плюещ кръв, докато съдии, агенти и медицински лица се опитват да му помогнат. Злато! WWE дадоха на всички "Roman-hater"-и малка радост - BRAUN преби Роман като куче, победи го, след това го преби още по-лошо (метални стъпала в ребрата = класика). 

Единственият проблем беше, че Роман получи твърде много офанзива с оглед на състоянието си. Една "леснъриада", в която Строумън буквално да премаже Голямото куче (хехехе), щеше да е малко по-логична. Но все пак това е Роман и трябва да го пазят.  Защото, за съжаление, нормално е да очакваме, че един ден Рейнс ще получи своето отмъщение, а шансовете след това да стане и Universal Champion са огромни. Но да не мислим за бъдещето! Важна е вечерта сама за себе си, а точно в тази вечер Роман беше помляяяяяян. Скоро ще заформим една дискусия за него в бъдещ брой на "Birecast", така че... очаквайте!

House of Horrors мача е друго нещо, на което искам да обърна внимание. Някак раздвоен съм за първата му част, тази в "къщата за кукли" на Брей нейде из провинцията. Определено беше нещо различно. Дразнеше ме монтажът на места, но като цяло Ортън и Уаят си спретнаха отличен, почти филмов въргал из къщата. Важното беше, че ми беше интересно да гледам, дори някои неща да не ми харесаха. Втората част на този "мач", тази, която беше на ринга, беше много по-слаба, нямаше нищо набиващо се на очи и запомнящо се. Напълно подкрепям победата на Брей - Ортън нямаше нужда от такава, Брей има нужда от инерция в новия си дом - RAW, а с намесата на Джиндър Махал(а) и братята Сингх враждата за WWE титлата също печели. Съжалявам, (с)марк Бире се обади...

Но какъв е най-важният извод от House of Horrors мача? Че най-страшното нещо за Ранди Ортън е да бъде нападнат в гръб от група индийци. Забравете страховити кукли, висящи от тавана; пълен и мухлясал хладилник, падащ отгоре ти; премигащи светлини или изскачащи от стените ръце, които те хващат за гърлото. Нито едно от тези неща не може да се сравни с това трима костюмирани пунджабци да те напънат късно вечер. Бедният Ранди...

Rollins vs. Joe не успя да стане "мач на вечерта", не успя да блесне. Просто бяха избрали различен подход - Джо се фокусира върху коляното на Сет, мъчи го цял мач, а накрая Ролинс спечели от нищото, без финишър и с много късмет. Никакъв проблем - (С)марк Бире смята, че така пазят Джо, а Ролинс грабва нова важна победа и продължава да е потенциален претендент, за която титла си поиска. Все пак (С)марк Бире знае, че някой ден би могъл да види много по-добър мач от двама бивши ROH-аджии.

Като цяло мачовете бяха на добро ниво. Реваншите от WrestleMania - Jericho vs. Owens и Neville vs. Aries се получиха по-добре отколкото преди месец (въпреки грозния DQ във втория). Победата на Джерико щеше да е най-голямата изненада за мен, ако някакви млади кеч-фенове във Facebook не ми я бяха спойлнали (разберете, че някои от нас работят, бе, деца, не можем да гледаме PPV-та на живо или рано сутрин :( ). Със задаващото се турне на Fozzy всички бяхме отписали Y2J още около 'Mania и WWE се възползваха от тази наша (с)маркска заблуда. Което е предпоставка за още изненади и още интересни неща. Харесвам "The Face of America" Кевин Оуенс обаче, така че... дайте US титлата на канадеца! Така де, на другия канадец.

Спечелването на женската титла от Блис също беше изненадващо решение за мен (макар младежите и това да ми спойлнаха), но пък и то си има своите позитиви - търна на Саша Бенкс и евентуалната вражда с Бейли остава за някакъв момент в бъдещето, а сега могат да направят нещо по-неочаквано и свежо. И като стана дума за търнове - много ме зарадва този на Сезаро и Шеймъс след мача им с Hardy Boyz. Двамата все повече приличат на истински отбор, а с един качествен побой посяха семената и за истинска, интересна вражда за отборните титли.

Важното, в крайна сметка, е, че WWE успяха да поднесат няколко (нелоши) изненади и запомнящи се моменти с PPV, за което нямаше особено големи очаквания. Цялата ситуация около "Payback" обсъдихме в последния брой на "Birecast" с Йоан Запрянов (YoTheReal), като там говорим и за случващото се в RAW, как се отрази Shakeup-a на червеното шоу и проблемът "Брок е шампион, Брок го няма". Чуйте подкаста ТУК и вижте къде сме познали резултатите от PPV-то и къде не сме. Струва си.

Хайде, чао от марк Бире. Следващият път по-(с)маркски.

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...