Книги: "Внезапни завършеци" на Джо Абъркромби


Шест години. Толкова минаха откакто първата книга на Джо Абъркромби попадна в ръцете ми. Голям читателски риск по онова време, без съмнение, но пък резултатът беше повече от успешен и благодарение и на „Гласът на острието” (Книга 1 от трилогията „Първият закон”) за мен постепенно се отвориха вратите към съвременното фентъзи. И оттогава насам винаги е удоволствие, когато имам възможност отново да се потопя в Кръга на света – литературния фентъзи свят на Абъркромби, станал ми така близък със своята суровост, бруталност и циничност.

Това е и една от причините 13-те разказа в сборника „Внезапни завършеци” да прелетят през очите ми така бързо. Другата е, че стилът на Абъркромби е простичък, но ясен. Режещ, както в кратките диалози, така и в действието, което често завършва с посичането на нечий живот, планове или мечти.

Бързо подчертавам, че „Внезапни завършеци” е сборник, насочен изцяло към читателите, които вече са почитатели на Абъркромби и са запознати с творчеството му. Не казвам, че няма шанс да ви допадне, ако това е първото нещо на автора, което четете. Но тези кратки, "внезапно завършващи" разкази няма как да ви създадат пълна и плътна представа за Кръга на света и различните страни в него. По-скоро ще ви объркат и отблъснат. Така че посягайте бързо към „Гласът на острието”.

Тези от нас, които вече са се кефили на злобата на Глокта, простоватата агресия на Логан или амбицията на Муркато, ще се почувстват в свои води. „Внезапни завършеци” събира 13 разказа, повечето от които нямат връзка помежду си. Те разказват различни кратки истории от краищата на Кръга на света – от Уестпорт, през Стирия, та до Севера.

Различни са и главните герои в тях. Абъркромби ни вкарва в главите на нови персонажи, дори когато в разказите са замесени познати ни лица като Николо Коска или пък Уирън Перкото, например (вторият хахавец е сред личните ми фаворити заради смазващия си непукизъм). Свежо решение, което приветствам. Една от силните страни на Абъркромби е именно в разнообразието и това как се заиграва с начина на мислене, ценностите и изказа на даден персонаж, как допуска читателя „вътре” в него и разказва историята през неговите очи.

И макар разказите да са отделни един от друг, пет от тях вървят по петите на едни и същи героини – крадлата Шеведая и жената-войн Джавра. Тези разкази създават една любопитна мини-новела, проследяваща събития, пръснати из различни години. От запознанството на двете, през общите им приключения до напълно нормалните обрати на живота, които ту ги тласкат в различни посоки, ту пак ги събират.

Първият и последният разказ пък са като малък подарък за феновете на трилогията „Първият закон”, защото ни прехвърлят в миналото съответно на Санд дан Глокта (във времената, в който е красив, смел и… e, подвижен) и на Кървавия Девет (в неговия най-кървав, неконтролируем период, носещ зла, хищна усмивка на пишещия тези редове).

Под заглавието на всеки разказ е посочена годината, в която се развива действието, като лично аз имах проблем с това да ги позиционирам абсолютно точно спрямо трилогията и самостоятелните книги. Наличието на този или онзи познат герой обаче ми помагаше за това. Ще помогне и на вас. А и те подсеща, че може би е време да препрочетеш останалите книги.

„Внезапни завършеци” е сборник-дразнител - малко топване в Кръга на света, когато всички искаме отново да се да се потопим изцяло в него. Но Абъркромби не бърза със следващата си трилогия, така че 13-те разказа са една отлична залъгалка, която препоръчвам с радост на всички фенове. На останалите за пореден (но не последен) път казвам – дайте шанс на Абъркромби.

Издателство: Колибри
Корици: меки
Брой страници: 308


Ревюта на другите книги на Джо Абъркромби:

RAW изкара тежката артилерия: Битката на Супермените идва


Джон Сина срещу Роман Рейнс. Брок Леснър срещу Браун Строумън. Потенциално свеж и интересен undercard. RAW определено изкара тежката артилерия по пътя към тазгодишния „WWE No Mercy”. Второстепенното PPV миналата година беше ексклузивно за Smackdown, но поради някаква причина тази година WWE го „пребоядисаха”. Освен това го напомпаха и с два мача, които, откъдето и да го гледаш, са достойни за main event на някое от „Големите 4” (WrestleMania, Royal Rumble, SummerSlam, Survivor Series).

Месеци наред след миналогодишния Brand Split, RAW отстъпваше по качество на Smackdown. Предлагаше по-слаби и скучни седмични шоута, както и не особено запомнящи се PPV-та, в които твърде малко на брой хора се въртяха из главните мачове. Тази година обаче нещата се промениха. Иска ми се да вярвам, че просто червеното шоу повиши качеството си изключително много. Че развитие към по-добро има е факт, но, за съжаление, по-скоро ми се струва, че докато качеството на RAW се подобри леко, това на Smackdown много по-сериозно спадна.

Може би това е бил планът на WWE от самото начало: „Ако Superstar Shakeup-ът не подобри нещата в RAW, просто да направим Smackdown по-лош. Така хората няма да усещат толкова сериозно разликата”. Звучи абсурдно да разваляш единия си продукт, за да лъснеш реномето на другия, но точно така изглежда отстрани.

Факт е обаче, че RAW си стъпи на краката, особено през последния месец. Върнаха шампиона си на екран след обичайната му отпуска и го вкараха в интригуваща програма със Samoa Joe. Преплетоха я с приятната изненада сред враждите тази година – Roman Reigns vs. Braun Strowoman, за да ни предложат един необичаен главен мач на SummerSlam. Макар на пръв поглед да изглеждаше като набързо скалъпен и по-лесен избор, мачът за мен беше огромен успех. Първо, защото зад него имаше логика – Джо продължава да иска титлата, след като е бил толкова близо, а Роман и Брон също считат, че заслужават мач за нея. Второ, защото предложи нещо различно. Мач, като типичните за Леснър през последните години, но с повече масовка, зрелище и съобразен със стиловете на опонентите му. И това проработи – получихме отличен въргал.

Събирането на Амброуз и Ролинс също беше добър ход. Бившите световни шампиони се лутаха в скучни вражди месеци наред, а историята с връщането на доверието помежду им, изправени пред общ враг (вече утвърденият отбор на Шеймъс и Сезаро), беше едно от най-готините неща преди SummerSlam.

Инерцията от последните седмици продължава и след това PPV. Сина дебютира в RAW и напук на слуховете, че ще има програма със Самоа Джо, веднага го насочиха към Роман Рейнс. Което, нека си признаем, е мач, който по-скоро очаквахме да видим в main event-a на някоя WrestleMania. И след намесата на Джо и Миз в микса, изглеждаше сякаш наистина ще отлагат „Битката на Супермените” месеци наред. Да, ама не – Джо е контузен, Миз го пратиха в друга насока, а на последният RAW изведнъж получихме обичайното подписване на договор между Сина и Рейнс.

Този път обаче то беше по-интересно от обикновено. Винс Макмеън и компания заслужават поздравления за това, че в промотата на двамата вградиха оплакванията на голяма част от феновете. Това постигна няколко неща – даде легитимност на мрънканията на нас, интернет-феновете (което не е задължително добре); направи сегментът по-„истински”; а даде и огромен заряд на враждата. Ето го и него:


Не знам какво е накарало WWE да избързат с Битката на Супермените. Вероятно се опитват да привлекат повече хора към WWE Network, а може би причината се крие и в Сина и неговите планове за бъдещето. Все пак и друг негов мач с потенциал да оглавява голямо PPV мина ей така, без никакъв build. Говоря, разбира се, за мача с Накамура, който гледахме в Smackdown. WWE гърмят мачове със Златното си момче (чичак?), които при други условия биха могли да направят много пари. Защо? За по-висок рейтинг (може би) и повече абонати на канала им (което също не е сигурно, че ще стане)?

И въпреки това – Рейнс vs. Сина, само 2 седмици след началото на build-a, изглежда като огромен мач. Добавете към него и Строумън vs. Леснър, който след SummerSlam наистина много исках да се случи (и не съм само аз, мисля). Строумън е най-интересният и бързо развиващ се гигант през последните години, ако не и изобщо. Враждата му с Рейнс му донесе симпатиите на феновете, които продължават да го следват и след нея. Лично аз нямам нищо против той да вземе титлата на Леснър и дори мисля, че това ще е правилно и свежо решение – за компанията, за титлата, за самия Строумън, че дори за Леснър.

И ей така, от нищото, второстепенния „No Mercy” се сдоби с два мача, които са достойни за карда на следващата WrestleMania. Възможно е към тях да бъде прибавен и евентуален реванш за отборните титли между Rollins/Ambrose и THE BAR, който аз лично искам да видя. Миз най-накрая има свеж опонент в лицето на Джеф Харди, което пък е от полза за любимата ми IC титла. Вероятно е и тази вражда да се проточи още няколко седмици до PPV, като е рано да говорим за потенциала й - нещата са на кантар. Има други неща в undercard-a, които определено се нуждаят от ремонт. Не вярвам някой да иска да гледа още от Уаят vs. Balor, при жените цари хаос (в лошия смисъл на думата), Ензо го гласят за претендент за титла… Но реално с двата главни мача малцина ще обърнат внимание на undercard-a, дори да е слаб. А струва ми се, че той няма да е.

В същото време в Smackdown все още имаме Джиндър Махал за шампион, Русев беше туширан за няколко седмици от Сина, Ортън и Накамура, успяха да опропастят вражда като Стайлс vs. Оуенс, а последните няколко PPV-та бяха сериозно разочарование. Сега Smackdown е в позицията на шоуто, което трябва да догонва, за да може да се конкурира с RAW. А тъй като star power-а го няма, това може да стане само с иновации, свежи вражди и спиращи дъха мачове. С този ростър е напълно възможно. Малко се иска.

Дивашки "жънахме" - за тайните на света, канибализма и един изчезнал милиардер

Всеки един проект е по-интересен и за тези, към които е насочен, и за тези, към които е насочен, когато в него има нещо ново. Точно заради това в третия брой на "С книги под завивките" с Темз решихме да направим нещо различно, говорейки за една и съща книга - "Дивашка жътва" на Карл Хофман. 

Едно от малкото заглавия, които успяха да спечелят и двама ни, въпреки доста различните ни вкусове за литература. Вижте общото ни ревю за нея, пък кой знае - книгата може да спечели и вас:


Как да не се взира човек в тази прекрасна тениска на "Дивашка жътва"... Само ще вметна, че Карл Хофман, авторът на книгата, сподели видеото ни в личния си профил, въпреки че едва ли е разбрал нещо друго освен "Канибализъъъъм! *кадър с пържола*" момента. Което беше много готино, до момента, в който негов познат не предположи, че обясняваме как правим животински секс, докато си четем пасажи от книгата.

Не. Не правим това. Никога не сме си чели пасажи от книгата един на друг.

Ти, скъпи блогочетецо/скъпа блогочетке, също можеш да постъпиш много готино като споделиш видеото и запознаеш още хора с нашия влог и тази чудесна книга. Благодарим предварително! 

Ще се радваме и да се абонираш за нашия канал в YouTube, защото това е мястото, на което новите издания на "С книги под завивките" се появяват първи. Както казваме и във видеото, да харесаш фейсбук страницата ни също е полезно, защото споделяме и другите четива, които ни минават през ръцете в августовските дни и нощи. 

Книги: "Катастрофа" на Дж. Г. Балард


Претърпявали ли сте катастрофа? Имате ли белези, които да ви напомнят за това? Те… възбуждат ли ви? Безумните ми въпроси имат своето основание, скъпи блогочетци, и то е „Катастрофа” – т.нар. "порнороман" на Дж. Г. Балард, който може да ви накара да спуснете ръка към слабините си само в случай, че имате сериозни, сериозни проблеми.

Да се дръпнем малко назад от „Катастрофа” (и всеки да отдръпне ръце от слабините си). От самото начало трябва да подчертая, че Джеймс Балард е автор на крайностите. Не се страхува да отврати читателя, заливайки го с изключително подробни детайли за физическата и морална мръсотия, в която героите му затъват. Осъзнах това, още докато повдигах вежди на някои моменти от неговия „Небостъргач” (прочетете ревюто тук). И въпреки това, Балард успя да ме изненада с новото дъно, което е издълбал с думи за персонажите на друга негова творба, а именно „Катастрофа”.

Основната тема в нея е „симфорофилията” – перверзия, при която сексуалната възбуда идва от наблюдаването или участването в трагедии, в случая – автомобилни катастрофи. Да, светът, в който живеем е сбъркан, а ние, уж най-развитият вид на планетата, сме още по-сбъркани. Сюжетът в „Катастрофа” се завърта именно около един такъв автомобилен инцидент, който преобръща живота на главния герой. Него Джеймс Балард е кръстил на себе си, което е хитър номер, каращ те да се чудиш дали цялата книга не е някакво откровение, замаскирано като роман. Катастрофата белязва не само тялото на Балард (героя), но и ума му. Насилствено в ежедневието му прониква маниакът Вон – перверзник, възбуждащ се от автомобилни катастрофи и оставащите след тях потрошени автомобили и разпокъсани тела. Перверзия, която Балард (героя) започва да попива. Тук следва сякаш обичайната за Балард (автора) деградация на персонажа, която в случая се изразява в бавното затъване на Балард (героя) във фантазиите и практикуването на безумни сексуални актове, в които елементите от конструкцията на автомобила са толкова важни, колкото и частите от тялото на партньора.

Признавам без бой, че „Катастрофа” не успя да ме грабне колкото „Небостъргач”. Сякаш Балард (авторът) е търсил как да съшие една за друга отделните перверзни сцени, някои от които са сред най-смущаващите, които сте виждали напечатани на хартия. При това използва отново и отново едни и същи изрази, които просто се чуди как да обедини в най-смущаващата комбинация. „Арматурно табло”, „лайсна”, „радиаторна решетка” безброй много пъти се преплитат с „белег”, „зърна”, „рана” и т.н. Всичко това, докато измъчените персонажи преживяват първоначално леко смущаващи, а към финала откровено скандални (и на места противни) сексуални актове помежду си.

Акцентът постепенно се отмества от визуалната наслада, която носи лекото сходство между извивките на автомобила и тези на тялото, към останките след „акта” на катастрофа – осакатените тела и деформирани коли. Възбуждащи вече са белезите – реални и въображаеми, както и елементите от автомобила, които могат да ги причинят. Цялата тази машинно-телесна каша е обилно полята с телесни течности, които Балард описва с неповторима страст, спускайки се по кривата от предизвикателно към гнусно буквално за редове. Абе, гадория.

При това безцелна гадория. Точно усещането за безцелност на разказа ме преследваше през цялата книга, макар и Балард (героят) и Вон да имат своите ясни желания и цели. Още повече, че свързването на читателя с някои от тези персонажи е почти невъзможно. „Небостъргач”, например, ни изпраща в реалистичния ад на жилищен блок, в който човешкото отстъпва на животинското (много от нас го гледат/преживяват всеки ден, макар и в по-лека степен). „Катастрофа” се докосва до не по-малко резониращите с всеки теми за обсесиите с идолите от екрана и собствените ни автомобили. Впоследствие обаче оставя тези теми настрана, за да се фокусира в твърде голяма степен на описаната горе „симфорофилия”.

Може би ми повлия и собствения ми опит с катастрофите… Занаятът ме е пращал на не едно или две места, на които две или повече коли са се нанизали една в друга. В счупените им стъкла, изкривени врати и оцапаните с кръв табла няма нищо еротично. Доверете ми се.

„Катастрофа” може да ви подейства отрезвяващо, ако се притеснявате за някой свой фетиш  (я връзване, я желание за някой друг шамар, я нещо повече). Показва ви, че винаги може по-зле. Ако се възбудите лекичко, докато четете някои пасажи от книгата – простено ви е, мозъкът ни винаги може да ни изненада. Започнете ли да се пипате обаче – ооо, you’ve got some issues to deal with! Успех с това.

А аз ще се надявам на повече успех със следващото заглавие на Балард, което ще се появи у нас, защото не успях да катастрофирам в „Катастрофа”. Най-спокойно се разминахме в съседни платна. Тя, пътуваща към читатели, на които ще допадне повече, а аз – в търсене на по-грабващо заглавие. Ако на вас ви стиска – пробвайте. Може пък частите на „порноромана” на Балард да си съвпаднат с белезите на собствената ви сексуалност.

Издателство: Колибри
Корици: меки
Брой страници: 248

* На снимката: Това, което виждате до книгата, е предмишницата на дясната ми ръка. Укротете перверзните си подсъзнания, защото не съм я снимал да се хваля с това колко неразвита е. Причината е малката червена точка, близо до лакътя – единственият ми, за голяма радост, белег от някакъв вид „катастрофа”. Паднах с колело, когато бях на около 10-11 години, като при сблъсъка със земята в ръката ми се заби един остър камък. Нищо секси не открих в това тогава, нищо секси не откривам и сега. Точка.

Четворно зрелище не спаси слабия и лесно забравим SummerSlam '17


SummerSlam-уикендът тази година може да бъде обобщен така: "Взимате всички мачове от NXT Takeover: Brooklyn III без главния, добавяте двата мача за отборните титли и главния мач от SummerSlam, при което получавате едно великолепно кеч шоу". Оставям на вас да наредите имената в цялата картинка.

Истината е, че NXT отново засенчи главния ростър. Но тъй като голяма част от вас изобщо не поглеждат продукцията на "третото шоу", нека първо обърнем внимание на "WWE SummerSlam 2017" и основните му проблеми. Най-големият от които без съмнение е МАЛОУМИЕТО, БЕЗУМИЕТО И ИЗВРАЩЕНИЕТО, което представляваше "мача" между Русев и Ортън. Бил съм фен на Ортън, особено в anger issues периода му, но в тези секунди ми беше най-противният човек на планетата. Но, хей, той просто прави каквото му е казано. Проблемът е в ръководство/creative и това, че не могат да оползотворят таланта, който Русев показва. Та затова ги попсувах патриотично, че дори на глас. Нещо, което не ми се беше случвало от края на streak-a на WrestleMania 30. Продължавам да тая надежди, че ще започнат да използват по-правилно и интересно Русев. Нещо, което трябваше да направят още с дебюта му в Smackdown.

Следващото по ужасност нещо беше пародията на WWE Championship мач, която завърши по обичайния за Джиндър начин, а с Шинсуке дори бочнаха финала. Убедиха ме, че целият този feud беше пришпорен и излишен точно сега. Ако през 2017 за да си хийл е нужно да си скучен и бездарен, то Махал определено се справя. Дано индийците наистина носят някакви печалби на WWE, инак това мъчение ще е необяснимо (кеч фен попита дали ще има нов Guest Booker скоро, а аз му казах, че нещо трябва наистина да ме вбеси, че да отделя време за rebooking. Е, нещата вече са две и rebooking на SummerSlam е повече от възможен).

Да продължим нататък към "средната класа". Owens vs. Styles беше това, което очаквах - градеж за един излишен мач между KO и Шейн някъде в бъдещето. Дотам. Изненадващи за мен бяха смените при двете женски титли, но пък нямаше нищо кой знае колко запомнящо се откъм качество в мачовете. Нищо, което ще помним след 2 дни, нямаше и в Сина-Корбин, Big Cass-Big Show и Балър-Уаят. Не е за вярване, но пиша това почти веднага след като изгледах PPV-то и се наложи да погледна прогнозите си, за да си припомня какви мачове имаше. Ето колко "паметни" са били тези сблъсъци, намерили място в основния кард на второто най-голямo PPV за годината...

И докато подобни "зрелища" бяха в главната порция на SummerSlam, The Usos и The New Day се разцепиха в Kickoff-a. Иновативни отборни маневри, напрежение, прекъсвания на тушове в последния (и правилен) момент - в този мач имаше всичко. Мачът беше по-добър дори от този на Battleground '17 (който пък беше по-добър от всичко останало в онзи кард). Също така това е най-доброто представяне на Xavier Woods, което си спомням. Вграждам линк за Kickoff-a, за да го изгледате. Определено си струва. Мачът започва на 01:32:47.


Другият мач за отборни титли очаквано намери място в основния кард, благодарение на това кои са претендентите. Sheamus, Cesaro, Ambrose и Rollins не разочароваха. Мисля си, че нещата можеха да се развият маааалко по-бавно - THE BAR да запазят, което определено щеше още повече да ги утвърди като наистина силен отбор, а Ролинс и Амброуз да вземат титлите на следващото PPV, когато вече са имали време да се напаснат отново. WWE обаче пришпориха нещата, но няма да се оплаквам - финалът на мача беше отличен и емоционален, а The Shield феновете сигурно са хвърляли разни неща, докато mark out-ват. Имам големи надежди за отборните дивизии на двете шоута и вече си представям неща като Rollins/Ambrose vs. The Hardyz. С удоволствие обаче бих гледал поне още един мач между новите шампиони и THE BAR (!).

И стигаме до най-доброто в тези 4 часа - Fatal 4 Way Universal Championship-a. Зрелище! Тела разбиват коментаторски маси, глави отнасят удари с метални стълби, офис столове хвърчат във въздуха, почти сигурни тушове биват спирани в последния възможен миг от друг участник в мача, което е и основният чар на подобни мачове. Тук имаше всичко и още много. С малки изключения, всяка една секунда от това ЗРЕЛИЩЕ говореше за перфектно сработена машина, в която кечисти, публика (много важна с реакциите си), ринг и всичко около него работеха в невероятен синхрон. Притесних се за сърцето си, а очите ми бяха широко отворени през цялото време. 

Много щастлив съм, че Рейнс не спечели, защото за мен това щеше да развали целия мач и никога нямаше да се замисля да го гледам повторно. Победата на Леснър беше някак неочаквана от един момент нататък и показа как WWE са ни водели за носа, възползвайки се от слуховете за мач на Леснър в UFC и историята с "напускането". И още нещо - това е нощта, в която Braun Strowman стана звезда. Невероятно изпълнение от негова страна, като продължавам да не вярвам колко подвижен може да е човек с такива размери. "Strooowmaaaan! Stroooowmaaan!" скандиранията са нещо, което всяка публика оттук насетне трябва да превърне в редовно явление, защото този човек не е новият Голдбърг - той е нещо по-добро от Голдбърг. Стискам палци да не прецакат нещата и Lesnar vs. Strowman да се случи. Сега е моментът за нещо такова.

Цялата еуфория, която изсипах в тези редове, следва да покаже, че SummerSlam не е бил пълно разочарование за мен. Умишлено започнах с лошото, за да стигна до наистина доброто. Но е факт, че като изключим един мач от Kickoff-a, този за отборните титли на RAW и main event-a, всичко друго за мен беше в една или друга степен провал или изпусната възможност. Големият брой мачове, някои от които нахвърляни в последния момент, не гарантират добро шоу и SummerSlam 2017 беше доказателство за това.

И така стигаме до NXT Takeover: Brooklyn III. Признавам, че не съм следил всяко седмично шоу през последните седмици. Не харесвам начина на записване и излъчване на NXT шоутата - една седмица мач/сегмент имат едни кечисти, другата - други и т.н., като се усеща някаква разпокъсаност. Що се отнася до "турнирите", ако можем така да ги наречем, NXT са на върха в WWE. Не RAW, не Smackdown, a NXT. Този Takeover го доказа. Въпреки че нищо в карда не ме беше заинтригувало, участниците в мачовете се раздадоха до краен предел. Всеки мач без главния такъв (което е жалко) превъзхожда почти всички мачове от SummerSlam от чиста кеч гледна точка. Имаше логика (!), имаше и изненади, имаше напрежение и емоция. Не е нужно да следите шоутата или да познавате отлично кечистите - трябва само да слушате коментаторите, които ще ви кажат това, което трябва да знаете. Защото дори коментаторите (най-вече стария ми ROH фаворит Найджъл Макгинес и доскорошният глас на SD! Мауро Ранало) са по-добри от тези в основния ростър.

Неслучайно популярността на dark образа на Aleister Black (вляво) расте супер бързо. Black и Hideo Itami (KENTA) си спретнаха брутален stiff въргал, който си струва да се гледа.

Доверете ми се, братя и сестри фенове, и гледайте NXT Takeover: Brooklyn III. Струва си като всеки друг Takeover event до момента. Аз лично започвам да следя седмичните NXT шоута, защото се задава една много любопитна история, която ще се понрави на хората като мен, които някога са се кефили на ROH.

Толкова. Отдавна не си бях правил труда да пиша толкова много за кеч, но нямаше как след крайните емоции, до които ме докараха доброто и лошото в SummerSlam, както и качеството, което NXT ростъра предложи.

Русев мачка пепелянки! (превю за Smackdown-мачовете в SummerSlam '17)


Часовете до "WWE SummerSlam 2017" постепенно намаляват. За радост, това не е бавно и мъчително. Причината е, че кардът на второто най-голямо PPV за годината може и да е препълнен, но изобщо не е нещо, което човек да чака да види с нетърпение. 

Вече ви споделих прогнозите си за RAW-мачовете на турнира, време е и за Smackdown. Големият въпрос е успяха ли да сглобят интересни мачове в "синьото шоу" след поредица слаби PPV-та? Тъжният отговор е "Не. Не успяха". Реално най-интересното нещо за мен е:

+ Rusev vs. Randy Orton - Мощно Русев! Тук личните пристрастия теглят люта майна (you see what I did there?) на всяка (с)маркска логика. Ранди Ортън губи 3 месеца от Джиндър Махал и сега го „възстановяват” с победа над Русев? Да, ама не. Ортън ще преживее и тази загуба. Русев е този, който има нужда да почне да мачка main eventer-и по пътя към първата си световна титла. SummerSlam е отлично място черешовото топче да гръмне и да изстреля Героя на седемте хълма към ново злато. КАЗАХ! УДРЯЙ! МАЧКААААЙ! Хахааааа!

+ SMACKDOWN Tag Team Championship: The New Day © vs. The Usos – В черновата на прогнозите си бях написал, че този мач е кандидат за preshow-то и те взеха, че го пратиха точно там. На първо време The New Day изобщо не заслужаваха мач за титлите с идването си в Smackdown, но враждата се разви добре, а мачът между двата отбора от Battleground 2017 беше единственото добро нещо в цялото PPV. Предпочитам The Usos да победят тук, но по-вероятно е The New Day да запазят. И в двата случая по-важното за мен е The Fashion Police да са следващите претенденти/шампиони. Мерси.

+ US Championship: AJ Styles © vs. Kevin Owens (Shane McMahon as a special guest referee) – Стайлс запазва, а Оуенс намира причина да се разсърди на Шейн за некадърно съдийство, с което стигаме до поредната вражда на „младия” МакМеън с някой кечист от шоуто му. Искрено се надявам този мач вече да достигне висините, които се очакват от Стайлс и Оуенс, защото в това отношение до момента враждата беше разочароваща.

+ SMACKDOWN Women’s Championship: Naomi © vs. Natalya – На самите WWE малко им пука за този feud, защо трябва и на нас да ни дреме? По-„рекламираният” елемент в цялата ситуация е куфарчето на Кармела и дали тя ще го използва. Нещо, което също не ме интересува особено, но си мисля, че ще се размине на SummerSlam, особено след като Корбин кешна пет дни преди PPV-то. Наоми запазва, с което рейнът й официално влиза в графата "tldr".

+ John Cena vs. Baron Corbin - Трудно ми е да ми пука за вражда, която се разви в общо три сегмента, един от които dark такъв.  Неуспешното кеширане на Корбин беше най-добрият момент, но той самият го развали със слаба актьорска игра. Сина вече пусна на Накамура и "издигането" на нови кечисти за този месец (година?) приключи, така че отмъщението на Корбин ще почака следващ мач... ако такъв изобщо се състои. Тук Сина бие, защото Сина.

Имам чувството, че WWE в последния момент смениха плановете си и разбъркаха Сина, Корбин, Накамура и Махал по неправилния начин. Не, че бях заинтригуван от идеята за Махал vs. Сина, но просто изглеждаше сякаш вървят натам (не виждам защо иначе Русев трябваше да губи от Джони бой), а рязката промяна дойде от нищото... и не се разви добре.

+ WWE Championship: Jinder Mahal © vs. Shinsuke Nakamura - Махал е ужасен шампион. Скучни сегменти, скучни вражди, скучни мачове. От бизнес гледна точка може да е добър експеримент, наистина. Гледам, че индийците станаха доста активни под всички фейсбук постове на WWE, но това не носи пари. Не виждам Джиндър някак да се развива и нямам търпение някой да му вземе титлата, че да започне отново да ми дреме за нея. Същевременно мисля, че на Накамура му е рано да е шампион и можеше да направи поредица успешни вражди с растяща трудност, преди да стигне до тази позиция.

Освен ако не са решили рязко да дърпат шалтера на царуването на Джиндър, очаквам Накамура да спечели, но с DQ - нещо, което стана неприятна традиция за PPV мачове на синьото шоу. Така ще запазят смяната на титлата за някое Smackdown PPV в идните месеци, след като враждата реално се е развила поне малко. Защото, нека бъдем честни, билдът на този мач е изключително никакъв. С един мижав сегмент между двамата не виждам как биха ме разпалили дори в седмично шоу да ги гледам, какво остава за уж най-важния Smackdown-мач на SummerSlam... А мач точно между Накамура и Джиндър има нужда от мноооооооого градеж, при това интересен, за да може да заинтригува някого.

Танцуващи индийци и лошият английски на Накамура някак не могат да ме надъхат за уж най-важния Smackdown-мач на SummerSlam...

В крайна сметка положението в Smackdown-порцията от SummerSlam е, поне по мое мнение, дори по-лошо от това в RAW. Единствените мач, които искам да гледам, са Стайлс vs. Owens (защото могат, ама досега не става) и Русев (мачкай!) срещу Ортън (въпреки мижавия build). Всичко друго е от среден до брутален meh. Предпочитам да гледам час и половина Breezango сегменти и Southpaw Regional Wrestling. Много, много разочароващо.

Даже леко се съмнявам, че ще издържа 4 часа да се "наслаждавам" на карда на "SummerSlam". Ще трябва да си залепя пръстите за чашата с Pepsi и купата с чипс, за да не скипвам като луд. Тъжно е, че единствената надежда за спасение на второто най-голямо PPV е всички кечисти да се раздадат и да направят уникални мачове. 

Защото хората с писалки определено не са раздадоха при развиването на враждите им.

Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)


WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на всички. Положението е особено зле в RAW, в който всяка седмица се налага да следим развитието около 10-ина истории – нещо трудно за (с)марковете и невъзможно за casual зрителя. Пренаселването обаче пролича най-сериозно в седмиците от build-a за второто най-голямо PPV за годината – SummerSlam 2017.

Четири часа няма да са достатъчни, за да поберат всички що-годе интересни и значими лица в компанията. А дори част от тези, които намират място в пълния кард, няма да могат да се изявят напълно, защото много вероятно е времето на мачовете им да бъде отрязано. Все пак в тази лятна WrestleMania (като количество, не като качество) имаме цели 12 мача. Един пост няма да ми стигне за всичките, така че дори превюто ми ще бъде разделено на две части – RAW и Smackdown. Започваме с мачовете от червеното шоу и може би най-любопитният от тях за мен:

+ RAW Tag Team Championship: Cesaro/Sheamus (c) vs. Seth Rollins/Dean Ambrose – Продължавам да съм на мнение, че The Shield не трябва да се събират поне още няколко години, защото ако това стане, значи single push-овете и на тримата ще бъдат замразени. Забележете, че помирението между Ролинс и Амброуз идва точно в такъв момент – и двамата се измъкнаха от неуспешни и скучновати вражди (Wyatt, Миз) и реално няма какво да ги правят. Трябва да призная обаче, че дори аз маркнах, когато юмруците им се удариха един в друг, а реакцията на феновете в залата беше зверска. А и самата история с опитите на Ролинс да спечели доверието на някогашния си „брат“ беше много добра, като им намериха отличен „мотиватор“ в лицата на отборните шампиони Сезаро и Шеймъс.

Те самите вече наистина изглеждат като пълнокръвен, истински отбор и дори се радвам, че излязоха победители от враждата си с Hardy (Boyz, ама не баш). Очаквам Шеймъс и Сезаро дори да победят Ролинс и Амброуз в първия мач помежду им, пък било то и с измама. Логично е опитният отбор да грабне победата, особено когато противниците им все още имат проблеми с доверието. Смяна на титлите – на следващото PPV. Believe that.

Определено един от най-силните моменти в RAW в последните месеци. А за по-младите фенове, започнали да гледат кеч около дебюта/пика на The Shield, маркаутът сигурно е бил потресаващ. За това гледаме все пак.

+ WWE Cruiserweight Championship: Akira Tozawa © vs. Neville – Един напълно излишен title rematch в карда на SummerSlam. Да преместят мача в RAW беше добра идея, макар след няколкомесечно царуване Невил да заслужаваше да падне на по-голяма сцена. Но пък така поне не бяха в сянката на фрашкан със звезди кард. Сега обаче набутват мача им в PPV-то, от което първоначално го махнаха (логика! Not.) Почти сигурен кандидат за preshow-то, а победа за Тозауа е просто задължителна.

+ RAW Women’s Championship: Alexa Bliss © vs. Sasha Banks – Блис запазва, може би след намеса на Nia Jaxx. Ясно е, че плановете бяха различни, но контузията на Бейли ги прецака, а Саша е просто заместничка. Нейният heel търн така и не дойде, а от Superstar Shakeup-a насам положението и в двете женски дивизии е по-скоро скучно.

+ THE DEMON Finn Balor vs. Bray Wyatt – Годината започна така добре за Брей, но и на него местенето в RAW му изигра лоша шега. Шаблонни вражди, в които ломоти едно и също, като е без значение дали губи или печели, защото на гледащия продължава да не му пука. И този мач РАЗУМНО бе преместен в RAW, а след края му (едва ли на много хора им дремеше), стана ясно, че ни чака реванш... пак на SummerSlam. Нещо, което можеха преспокойно да отложат. Нормално е да предположим, че след като ще е в Демоничната си форма Балър ще успее да надвие Уаят. Аз бих се радвал, ако това ще значи край на скучната им вражда. По-големият шок ще е обаче Брей да успее отново да победи, което вече ще му е от полза – Човекът, който дори Демонът не успя да убие. Ха! И другия месец пак скучна и шаблонна вражда с кечиста X…

+ Big Cass vs. Big Show (Enzo in a sharkcage above the ring) – Не казвам, че този мач изобщо не ми грабва вниманието, но шансът да натисна бутона за бързо превъртане на телевизора е доста голям. Това е едно BIG предаване на щафетата. Грамадата се беше ядосал, че не е успял да направи свястна програма с Браун Строуман, та това му е утешителната награда – ще служи за стъпало на Тест 2.0 (сериозно, не ви ли прилича малко?). Победа за Кас, а Enzo след като излезе от клетката над ринга да се стяга или ще стяга куфарите.

+ Fatal 4 Way Universal Championship: Brock Lesnar © vs. Samoa Joe vs. Braun Strowman vs. Roman Reigns – Може би най-трудният за предвиждане мач в целия кард, поне за мен, а това го прави и най-интересен. Най-лесното е да предположим, че Леснър ще загуби, Хеймън ще спази обещанието си и двамата ще „напуснат“ WWE поне за няколко месеца, за да може Брок да се отдаде на другото си хоби – UFC. Да, обаче тъй желаният мач с Jon Jones май не може да се случи преди следващото лято и голямата въпросителна остава – ще загуби ли Брок или не? Аз лично бих се радвал Строумън или Джо да си тръгнат с титлата, защото ще е нещо свежо. Рейнс, естествено, изглежда като по-вероятен вариант за нов шампион, но дори не искам да мисля за тази възможност. Старая се да гледам на Роман като на неизбежно зло – има си феновете, компанията го бута напред, това, което мога да направя аз, е просто да не му обръщам толкова внимание.

Очаквам обаче ЗРЕЛИЩЕ. И четиримата показаха, че могат да се раздават в hardcore обстановка, Леснър винаги прави нещата да изглеждат с една идея по-истински, а Fatal 4 Way правилата винаги носят динамика и напрежение. Тук ще е и смелата ми прогноза – ако Леснър ще губи титлата, то Samoa Joe си тръгва като шампион.

Поглеждайки нагоре, осъзнавам, че реално искам да гледам едва два мача от RAW порцията на тазгодишния SummerSlam – четворният и този за отборните титли. Другите три изобщо не ме вълнуват, което с този фрашкан ростър е грях и недобре свършена работа от страна на WWE. Да не говорим, че освен ако не измъдрят някой multiperson tag match, хора като Мат и Джеф Харди и интерконтиненталният шампион (!!!) Миз остават без участие в шоуто. Макар че не знам дали така няма да е по-добре, отколкото някой хвърлен в последния момент 3-на-3 мач, достоен по-скоро за RAW, отколкото за второто най-голямо PPV.

Coming soon (демек идните дни): Какво са ни приготвили за SummerSlam от Smackdown и по-добро ли ще е положението от "червения" кард?

Капитан Америка е "нацист", ама не точно


"Капитан Америка е нацист!". Подобни заглавия обиколиха новинарските сайтове из планетата (дори в България), когато Marvel се осмелиха да направят нещо смело и различно с един от най-популярните си комиксови персонажи. "Разкритието", че символът на американския патриотизъм всъщност е шпионин и член на най-големия си враг - терористичната организация "Hydra", беше едно от малкото неща, привличало вниманието на масовата публика към комикс заглавие. От тази гледна точка Marvel и авторът Nick Spencer свършиха отлична работа с "Captain America: Steve Rogers" #1.

Още с прочитането на първия брой обаче човек разбира, че медиите са хванали нещата доста повърхностно и цялата концепция с "лошия" Капитан Америка е малко по-сложна. И тъй като музата за четене на комикси пак ме връхлетя тези дни и се заех да наваксвам как се развива тази история, ще поясня (следват маааалко спойлери):

В края на първия брой Капитан Америка (Стив Роджърс) наистина прави нещо шокиращо - предава и (почти) убива свой дългогодишен довереник и партньор, след което произнася поздрава на големите си врагове - "Hail Hydra!". Оказва се, че причината за тази рязка трансформация е един космически куб - артефакт със способността да променя реалността (виждали сте го във филмите "Captain America: The First Avengers" и "The Avengers"). Този куб "решава", че иска да види какво е да си човешко същество и приема формата на малко момиче. Злият лидер на Hydra - Red Skull, вижда златна възможност - сприятелява се с момиченцето и я кара да "промени реалността" за Капитан Америка. Така Роджърс изведнъж вече вярва, че е отгледан и обучен от Hydra, изпратен е в Щатите като таен агент, твърдо вярва в ценностите на организацията и иска тя да управлява света.

Тази реалност е напълно истинска за него, но не и за всички останали. В един от броевете на комикса Роджърс дори маниакално се опитва да обясни на друг свой стар враг как те всъщност са приятели от детството - просто защото искрено вярва в това. Цялата концепция за тази "променена реалност" е пример за това колко абсурдни и твърде сложни идеи може да има в комиксите понякога, но е важен крайният резултат, а той никак не е лош.

Смея да твърдя, че "Hail Hydra" сториарка и последвалите го са едни от най-интересните неща с Капитана, които съм чел от "Winter Soldier" насам (да, по тази история също има филм... горе-долу). Marvel показват топки, пращайки един от най-ярките представители на супергероизма към "Тъмната страна". Аналогиите с "Междузвездни войни" са налице не само в основната идея - страниците, на които Роджърс комуникира с Червения череп, са култова препратка към "Империята отвръща на удара". Капитанът, досущ като Дарт Вейдър, коленичи в празна зала, а пред него се появява гигантска холограма на лидера на "Hydra". Готин детайл, който е по-скоро отдаване на почит към филмовата класика, отколкото нагла кражба.



Изречението "Капитан Америка е нацист" обаче е подвеждащо. Да, в реалността, в която сега Роджърс вярва, че живее, той е верен на Hydra. Същевременно обаче е същия борец за справедливост, правда и светло бъдеще за всички. Разликата е, че вече прилага доста по-различни и крайни начини за утвърждаването на тези ценности. А и това пусто "добро" продължава да го човърка отвътре...

Другата особеност е, че в новата поредица "Hydra" е описана не като някаква крайнодясна формация, а като древна организация, която по неволя се е съюзила с Третия райх по време на Втората световна война. Впоследствие Червеният череп (баш нацист) е поел контрола над нея и я е тласнал в "неправилната посока". А верността на Капитана сега принадлежи "Hydra", а не на нейния червеноглав водач.

От смяната на страните от страна на Роджърс следват редица интересни обрати във взаимоотношенията му с другите членове на комиксовия свят на Marvel, а поредният голям event на компанията - "Secret Empire", пък тотално преобръща нещата, защото там Hydra вече успява да поеме контрола. 

Проблемът? Опасявам се, че подобно на всички други големи event-и и този няма да има някакви дългосрочни и реални последствия. Същото важи и за "лошия Капитан Америка". Все пак говорим за "променена реалност". Какво пречи тя да бъде върната както си е била? С фетиша на Marvel към reboot-ване, това е напълно възможно да се случи. Но от мен да знаете - "Captain America: Steve Rogers" досега (#1-19) и "Secret Empire" не са лоши комиксови четива. А Капитан Америка не е нацист. Но и не е така бойскаутски скучноват, както сме свикнали.

Отново сме с книги под завивките, но и на море

"Зорът не е само сефтето, но и да повториш. Едва тогава вече знаеш, че ще потръгне."

След тази псевдонародна мъдрост с радост мога да заявя, че новият ни книжен влог "С книги под завивките" го докара до второ издание. При това морско! С вълни! Скали! Корабчета! С Темз отново сме ви подбрали две заглавия, които са ни направили впечатление, и на които смятаме, че си струва да обърнете внимание.

Напълно в реда на нещата, тя представя "Аскетика" на Никос Казандзакис, което ми се струва висока топка за мен за момента (жена ми е по-интелигентна от мен, y'all), но може да е тъкмо по вкуса ти, скъпи блогочетецо/скъпа блогочетке. Аз пък реших, че наистина различната фантастика "Други песни" на поляка Яцек Дукай заслужава отново да се говори за нея. Книга, която любителите на жанра, струва ми се, пренебрегват, а това е голяма грешка, тъй като тя е наистина свеж и сериозен негов представител, изпълнен с оригинални идеи. А нали все това търсим.

Гледайте ни:



Подкрепата за проекта продължава да ни радва и вдъхновява, за което благодарим. Вдъхновяващи са и малкото негативни реакции. Продължаваме да се стараем ние да ставаме все по-добри, а с тях и клиповете. Искрено се надяваме, че чрез нас четящите ще разберат за заглавия в някои от любимите им жанрове, които до момента не са попадали в полезрението им. И че след това ще се втурнат към най-близката книжарница, за да си осигурят няколко часа литературна радост. Знаете...

Бирето носи радост! С жена му - двойно!

Остава ми само да ви приканя да извървите с мен три стъпки, с които ще ви осигурят постоянен приток на радост (че и на нас):

1. АБОНИРАЙТЕ СЕ за нашия канал в YouTube. Така ще разбирате, че сме качили ново издание на влога преди всички останали. И ще можете да напишете "първи", както направи някакъв пич този път, хохохо.


2. ХАРЕСАЙТЕ СТРАНИЦАТА НИ във Facebook. За последните години сте харесали какво ли не. Харесвайки нашата страница си осигурявате достъп до оригинално и позитивно (мир и любов по тази земя, бе!) съдържание.


3. СПОДЕЛЕТЕ видеото с четящите си приятели. Не можем сами да стигнем до всеки четящ човек в България, но вие можете да помогнете препоръките ни да достигнат до хора, които биха имали полза от тях.

Отново благодарности на всички! Бъдете велики!

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...