Книги: "Катастрофа" на Дж. Г. Балард


Претърпявали ли сте катастрофа? Имате ли белези, които да ви напомнят за това? Те… възбуждат ли ви? Безумните ми въпроси имат своето основание, скъпи блогочетци, и то е „Катастрофа” – т.нар. "порнороман" на Дж. Г. Балард, който може да ви накара да спуснете ръка към слабините си само в случай, че имате сериозни, сериозни проблеми.

Да се дръпнем малко назад от „Катастрофа” (и всеки да отдръпне ръце от слабините си). От самото начало трябва да подчертая, че Джеймс Балард е автор на крайностите. Не се страхува да отврати читателя, заливайки го с изключително подробни детайли за физическата и морална мръсотия, в която героите му затъват. Осъзнах това, още докато повдигах вежди на някои моменти от неговия „Небостъргач” (прочетете ревюто тук). И въпреки това, Балард успя да ме изненада с новото дъно, което е издълбал с думи за персонажите на друга негова творба, а именно „Катастрофа”.

Основната тема в нея е „симфорофилията” – перверзия, при която сексуалната възбуда идва от наблюдаването или участването в трагедии, в случая – автомобилни катастрофи. Да, светът, в който живеем е сбъркан, а ние, уж най-развитият вид на планетата, сме още по-сбъркани. Сюжетът в „Катастрофа” се завърта именно около един такъв автомобилен инцидент, който преобръща живота на главния герой. Него Джеймс Балард е кръстил на себе си, което е хитър номер, каращ те да се чудиш дали цялата книга не е някакво откровение, замаскирано като роман. Катастрофата белязва не само тялото на Балард (героя), но и ума му. Насилствено в ежедневието му прониква маниакът Вон – перверзник, възбуждащ се от автомобилни катастрофи и оставащите след тях потрошени автомобили и разпокъсани тела. Перверзия, която Балард (героя) започва да попива. Тук следва сякаш обичайната за Балард (автора) деградация на персонажа, която в случая се изразява в бавното затъване на Балард (героя) във фантазиите и практикуването на безумни сексуални актове, в които елементите от конструкцията на автомобила са толкова важни, колкото и частите от тялото на партньора.

Признавам без бой, че „Катастрофа” не успя да ме грабне колкото „Небостъргач”. Сякаш Балард (авторът) е търсил как да съшие една за друга отделните перверзни сцени, някои от които са сред най-смущаващите, които сте виждали напечатани на хартия. При това използва отново и отново едни и същи изрази, които просто се чуди как да обедини в най-смущаващата комбинация. „Арматурно табло”, „лайсна”, „радиаторна решетка” безброй много пъти се преплитат с „белег”, „зърна”, „рана” и т.н. Всичко това, докато измъчените персонажи преживяват първоначално леко смущаващи, а към финала откровено скандални (и на места противни) сексуални актове помежду си.

Акцентът постепенно се отмества от визуалната наслада, която носи лекото сходство между извивките на автомобила и тези на тялото, към останките след „акта” на катастрофа – осакатените тела и деформирани коли. Възбуждащи вече са белезите – реални и въображаеми, както и елементите от автомобила, които могат да ги причинят. Цялата тази машинно-телесна каша е обилно полята с телесни течности, които Балард описва с неповторима страст, спускайки се по кривата от предизвикателно към гнусно буквално за редове. Абе, гадория.

При това безцелна гадория. Точно усещането за безцелност на разказа ме преследваше през цялата книга, макар и Балард (героят) и Вон да имат своите ясни желания и цели. Още повече, че свързването на читателя с някои от тези персонажи е почти невъзможно. „Небостъргач”, например, ни изпраща в реалистичния ад на жилищен блок, в който човешкото отстъпва на животинското (много от нас го гледат/преживяват всеки ден, макар и в по-лека степен). „Катастрофа” се докосва до не по-малко резониращите с всеки теми за обсесиите с идолите от екрана и собствените ни автомобили. Впоследствие обаче оставя тези теми настрана, за да се фокусира в твърде голяма степен на описаната горе „симфорофилия”.

Може би ми повлия и собствения ми опит с катастрофите… Занаятът ме е пращал на не едно или две места, на които две или повече коли са се нанизали една в друга. В счупените им стъкла, изкривени врати и оцапаните с кръв табла няма нищо еротично. Доверете ми се.

„Катастрофа” може да ви подейства отрезвяващо, ако се притеснявате за някой свой фетиш  (я връзване, я желание за някой друг шамар, я нещо повече). Показва ви, че винаги може по-зле. Ако се възбудите лекичко, докато четете някои пасажи от книгата – простено ви е, мозъкът ни винаги може да ни изненада. Започнете ли да се пипате обаче – ооо, you’ve got some issues to deal with! Успех с това.

А аз ще се надявам на повече успех със следващото заглавие на Балард, което ще се появи у нас, защото не успях да катастрофирам в „Катастрофа”. Най-спокойно се разминахме в съседни платна. Тя, пътуваща към читатели, на които ще допадне повече, а аз – в търсене на по-грабващо заглавие. Ако на вас ви стиска – пробвайте. Може пък частите на „порноромана” на Балард да си съвпаднат с белезите на собствената ви сексуалност.

Издателство: Колибри
Корици: меки
Брой страници: 248

* На снимката: Това, което виждате до книгата, е предмишницата на дясната ми ръка. Укротете перверзните си подсъзнания, защото не съм я снимал да се хваля с това колко неразвита е. Причината е малката червена точка, близо до лакътя – единственият ми, за голяма радост, белег от някакъв вид „катастрофа”. Паднах с колело, когато бях на около 10-11 години, като при сблъсъка със земята в ръката ми се заби един остър камък. Нищо секси не открих в това тогава, нищо секси не откривам и сега. Точка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Guest Booker: Моят Survivor Series 2018 - Част 1: Мачовете на RAW

След посредственото Crown Jewel PPV и тази година за не-знам-кой-си път ще гледаме Survivor Series, посветен на темата RAW vs. Smackdown. К...