Какво чета... (05.09.17)


Есента безжалостно приближава. Времето започва да се мръщи все повече, облаците се сгъстяват над главите и съзнанията ни, а слънчевите разходки и плажовете (за тези, които ги харесват) остават в миналото. Хубавото обаче е, че всеки сив, облачен ден и всяка капка хладен дъжд създават атмосфера за нещо не по-малко чудесно, а може би повече - четене! И ето, че в началото на септември Бирко за пореден път се оказа с цели три започнати заглавия под мишница, или по-скоро в раница.

Вниманието ми е основно насочено към политическия трилър "Последното раздаване" на Майкъл Добс. Става дума за последната книга от трилогията, започнала с "Къща от карти" и продължила с "Да изиграеш краля". Същата поредица, върху която е базиран страхотният сериал "House of Cards" на Netflix. Въпреки че действието в книжния оригинал се развива в добрата стара Великобритания, не мога да спра да си представям министър-председателя Франсис Ъркарт като Кевин Спейси. 

В третата книга Добс се фокусира върху темата за смяната на поколенията в политиката - Ъркарт е на върха от много години, а гладни, млади членове на партията обикалят като него като акули, надушили кръв и жадуващи за поста му. Авторът намесва и нов елемент - външнополитическа конфликтна ситуация, в случая - проблемите на разделения Кипър. Душата ми на политолог цвили от кеф, захвърлена в калта на мръсната политическа реалност в кралството, така умело пресъздадена от лорд Добс. Най-хубаво впечатление до момента ми прави, че стилът на автора, доста сух и суров в първата книга, в третата вече е с пъти по-добър, което прави и четенето по-приятно и бързо. Цялата трилогия е издадена от "Сиела", които от 6 до 8 септември имат 50% намаление в сайта си, така че препоръчвам на всички почитатели на сериала, както и на тези от вас с интерес към мръсната страна на политиката, да се сдобият с книгите.

Разбира се, налице е и тъй важната доза фентъзи. В момента този "слот" в читателския ми живот е запълнен от новелата "Душата на императора" на Брандън Сандърсън. Приятно четиво за разпускане (и път, а ми се събра доста пътуване тези дни). Отново имаме оригинална и добре разработена идея от Сандърсън - т.нар. Фалшификатори, които могат да "пренаписват" историята на всеки предмет, правейки го в копие на друг. Нещо повече - най-добрите от тях могат да претворят и душата на човек. Тази свежа идея е примесена с доза политически интриги (има някаква обща линия между четивата ми, да), но отново го има проблема, който често ме е мъчил преди с книги на Сандърсън - персонажите не са достатъчно цветни, "живи", ако щете. Малко повече описания щяха да са от полза.

Троицата завършва Стивън Хокинг и сборникът "Черни дупки и бебета вселени и други есета". Отдавна четиво не ме беше карало да се чувствам глупав, но признавам, че се поизгубих в някои по-сложни теории, наложи се препрочитане на абзаци, че дори търсене на допълнителна информация. Това обаче е добре - учим се цял живот, просто сменяме "учебниците". А един от най-гениалните хора на нашето време е чудесен извор на знания за Вселената... и, реално погледнато, всичко.

Буквално преди дни приключих с четенето и на  "Хавра" - новият роман на Захари Карабашлиев, но там имам доста за казване, с което ще ви зарадвам скоро. Вече споделих впечатления и от сборника с фентъзи разкази "Внезапни завършеци" на Джо Абъркромби. Не мога да се оплача и от идеи за следващи книги, с които да се захвана. Запомнете от мен - изречението "Няма какво да чета" е просто оправдание, когато някой не иска да потърси заглавие, подходящо за него и моментното му настроение. А книги на този свят има предостатъчно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Защо, бе, Marvel?!?

Скъпи блогочетци, разчитам на факта, че повечето от вас не живеят в пещера (не Пещера, там имам верни другари) и знаят, че това чудо "...