Бакенбарди, монтажни фокуси и радиоефир

Нищо лошо няма в бакенбардите, дами и господа блогочетци. Казвам ви го като представител на онази част от човечеството, която има генетичните дадености да си пуска такива. Брадата е дар за мъжете и не разбирам тези, които поне веднъж не са се възползвали от него. 

Склонността към брадооформящи експерименти ме гони от тийнейджърските ми години до днес, за съжаление на скъпата ми Темз. Може би подсъзнателно вдъхновен от сериала The Alienist и "Batman: Gotham by Gaslight" реших, че искам няколко дни да съм с бакенбарди. Но когато дойде моментът да махна останалата част от плътната си брада, реших, че мога да удължа процеса - сегмент от муцуната след сегмент от муцуната, you know?

Така след брадата тип Леми от Motorhead/Triple H през 2005-а минах за няколко дни на Wolverine-бакенбарди, след това викториански (ор самфинг), а за финал и нещо ретро от втората половина на миналия век. Темз е герой - изтърпя ме с всичките. 

Но дори това намери място в историите във влога ни "С книги под завивките" (like it now!). Ако не сте имали възможност да видите - ето го и 13-ия брой:



Да, имаше и боксови ръкавици, с което тя най-накрая ми отмъсти за неволното нападение на собствения й плюшен еднорог. Дотук бяхме с шегите по въпроса.

Идеята на влога е да препоръчваме книги и на вас, но се получава така, че се вдъхновяваме и един друг. Очертава се и аз да прочета препоръчаната от Темз "Невероятните приключения на Кавалиър и Клей" на Майкъл Шейбон. Тя твърди, че ще ми допадне заради нишката с комиксовия бизнес и е вероятно е така, но след "Черните флагове" се научих и че "Пулицър" не се раздава случайно. Иначе добре, че имах комикси под ръка, че да се получат по-различни и свежи кадри за покритие (идеята е на Темз). 

Аз реших, че е крайно време да ви поговоря за фентъзи поредицата "Вещерът" покрай излизането на петата книга (по-подробното ми мнение за третата и четвъртата четете тук). Планирах когато дойде време да говоря за творбите на Сапковски да включа и малко косплей, но този път нямаше място и за това. Може би когато си говорим за втората част от поредицата от мен ще излезе отличен Лютичето, имайки предвид що за плямпало съм.

И докато човек се усети се появи и 14-ия брой, в който така се случи, че говорихме за по-младежки книги:



Яд ме е, че така и не успях да напиша ревю на "Играч първи, приготви се" на Ърнест Клайн, а я прочетох преди година, може би и повече. Но ето, че покрай филма на Спилбърг, който излиза в края на месеца, дойде време да я препоръчам на повече хора.

Както казвам и във видеото, бях много скептичен към това заглавие (сигурно заради самото заглавие), но книгата гъделичка нърда във всеки от нас, а ако си фен на филмите, книгите и музиката, към които има препратки вътре, "Играч първи, приготви се" се превръща в едно невероятно забавление. Тревогите ми са, че филмът няма да постигне същото. А може би просто визията на Спилбърг за ОАЗИС и героите в него се различава твърде много от това, което фантазията ми е създала, докато съм чел книгата.

Заради и това ви препоръчвам да прочетете "Играч първи, приготви се" преди да гледате филма. Книжният оригинал винаги е по-богат от филмовата, предъвкана от някого версия на историята. Създайте ОАЗИС първо в главата си, след това вижте онзи на Спилбърг.

Ако сте фенове на Потър (аз не съм) и други магическо-приказни истории, "Училището за добро и зло" е за вас. Young adult книга, а така изненадващо зариби Темз... Предполагам, че има защо.

Още докато обсъждахме какво ще правим за този брой се появи идеята за нейното изчезване и повторно появяване с друг грим и дрехи. За хората с опит в монтажа сигурно не е нещо велико, но аз пробвах нещо подобно за пръв път. При това без да търся уроци из интернет, а с простичка логика какво трябва да се заснеме и как да се нареди. Мисля, че се получи. От цялата работа си извадих и няколко поуки как може да стане още по-добре, а най-важното е човек да се учи дори от малките грешки.

Вероятно заради това и второто ни съвместно гостуване в радиоефир беше още по-добро от първото. Благодарности на Александър Михайлов, който ни приюти за половин час в едно от студията на БНР. 

Получи се любопитен разговор, от който можете да научите повечко за нас, идеята зад влога и това как се прави, както и някои гафове покрай снимките.


И с това тази обширна глава от "Творческия дневник на Бирко" приключва. В ерата на съдържанието ви дадох доста, така че гледайте/слушайте и, знаете си - абонирайте се за нашия YouTube канал, харесайте страницата във Facebook и препоръчайте на приятели, хехехе. 

Така е редно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Книги: "Денят на Чакала" на Фредерик Форсайт

Ако в един момент се озовете в читателска криза и нямате никакво желание да продължите със сегашното си четиво, сменете книгата. Ако и т...