Какво чета... (02.04.18)


2 април събира в себе си много неща. Това е един чудесен пролетен ден, дори когато София се намира под похлупак от облаци, а вятър тормози всички видове растителност и осмелили се да покажат муцуните си навън човеци; рожден ден на уважаемия блоготворец, aka Аз; по линия на предното - истинската Коледа (сори, сори, вери сори, джийзъс фенс); не на последно място 2 април е и ден на чудеса...

...защото най-накрая стигнахме до поредната страница във виртуалния читателски дневник на Бирко!

Преди едва няколко дни се захванах с онова масивно, дребношрифтово фентъзи епичище на Брандън Сандърсън - "Заклеващия". Отлагам я от премиерата й през есента на миналата година, но с времето сякаш е станала дори по-вкусна, подобно на вино (не, че пия вино, че да знам, де). Въпреки лекото объркване покрай това кой персонаж къде се намира след невероятния финал на предната книга, бързо се ориентирах и се потопих в най-добрата за мен поредица на Сандърсън, която реално ме спечели и като негов почитател. 

Макар в първите 100-ина страници да няма много действие, проличава, че персонажите вече са на един друг level (трудно ми е да не сравнявам елементи от книгата с фентъзи RPG). Именно по-солидните и запомнящи се герои са нещото, което хваля в тази поредица на автора, а вече го няма и другия минус за мен - прекалено еднообразния фон на Пустите равнини. 

Сандърсън ни праща и на други места в бруления от ветровете свят Рошар, като даже ми е трудно да си ги представя след над 2000 страници Пусти равнини, Пусти равнини и като цяло - пусти равнини. Няма ги вече, о, богове!

Това е книга трета от "Летописите на светлината на бурята", така че учтиво припомням, че съм ви говорил за първата книга "Пътят на кралете" тук, а за втората ("Сияйни слова") направих едно импровизирано видео преди няколко години.

Дозата разнообразие в момента се изразява чрез "Труден за убиване" - първият ми досег с Лий Чайлд и прословутия негов герой Джак Ричър. Книгата започва малко странно - Ричър е отвлечен по погрешка, просто защото е кавалер - помогна на контузена млада жена да излезе от химическото чистене, а няколко минути по-късно беше заключен с белезници за нея. Една от онези абсурдни случайности, които някои автори обичат. Намесват се и ФБР, а същевременно тече втора сюжетна линия с някакъв сбъркан тип, който избива строителните работници, изграждащи за него някакъв странен мини-затвор. Частници, братче...

Не съм наистина грабнат, но Чайлд пише достатъчно добре, че да имам намерение да довърша книгата. Единственият ми проблем е, че без да съм гледал филма с Том Круз, мозъкът ми просто свързва името "Джак Ричър" с него. Наистина неприятно...

"Труден за убиване" всъщност е една от няколкото стари книги, които взех от благотворителна разпродажба в "Читалището". Бяха в кашона "too old, too гнусни", но човек като види Реймънд Чандлър няма как да не го уважи. Точно така - последните две вече завършени книжлета са стари сборници на любимия ми автор на детективски истории. Издавани са от "Колибри" в началото на 90-те и бърза проверка показа, че съдържат по-ранни негови разкази. В тях главен герои е не култовият Филип Марлоу, а сходни по характер детективи с други имена. С творчеството на Чандлър нещата са малко объркани, да.

Важното е, че сборниците - "Испанска кръв" и "Убиец в дъжда", запълниха няколко пътувания с метрото - малки са и лесни за носене, а разказите се четат бързо. Винаги има труп; детектив, който за свой лош късмет се заема с разследването; и много алкохол, който да помага в това разследване. Ето друго характерно за Чандлър - докато го четеш, наистина много ти се допива.

Набързо прочетох и хоръра "Великия бог Пан" на Артър Макън, но то не е трудно, имайки предвид, че е по-малко от 200 стр. с приложенията. Но няма да пиша за нея, при условие, че тя е на фокус в брой 15 на "С книги под завивките".

С други творби не ми върви така добре. Продължавам да се радвам, че "Лед" на Яцек Дукай се появи на български, но това алтернативноисторическо фентъзи е истинско предизвикателство не само заради габаритите си (1000+), но и тежката съдържание - философските размисли на главния герой, второстепенни и дори третостепенни персонажи. До степен, в която трябва просто да му отделиш една седмица, за да го изчетеш от-до. Да, обаче я нямам, така че вероятно ще се мъкнем с тази книга до следващата зима. Спирам да я споменавам, докато не я довърша.

На пауза е и "Американски психар", в която брокер от Уолстрийт убива и яде хора. Да, вероятно сте гледали филма с Крисчън Бейл, който е една сдъвкана и приятна за консумация версия. С книгата не е толкова лесно. Усещането, че страница след страница не се случва нищо значимо (още не съм стигнал до касапниците) и почти липсващото описание на който и да е от героите ми пречи да се "закрепя" към творбата на Брет Ийстън Елис. За втори пореден път я подхващам, но и тя ще чака "по-добри времена". С някои книги просто се получава по-трудно.

Все пак съвсем скоро мисля да започна и фентъзито "Половин свят" на любимия Джо Абъркромби, така че ще заформя едно трио от четива за следващите няколко седмици. Втората книга от поредицата "Разбито море" (за първата четете тук), с която Абъркромби си почива от света на Първия закон, най-сетне се появи на български, а, както челите го знаят, малко Абъркромби от време на време гарантира добро читателско настроение. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Riot, а не Carnage, ще е злодея във филма Venom (SDCC'18)

Една от големите загадки около филма "Venom" с Том Харди вече има своя отговор. Симбиотът Riot ще е злодея в историята, стан...