За завръщането в Пловдив, влогърското вдъхновение и мечтата на всяка гимназистка Пиърс Браун

Уау, мина повече от месец, откакто за последно ви споделях някакви неща от кухнята на "С книги под завивките", но #БиретоЕЗаетЧовек. Пускам си "Thought Contagion" на Muse (вземи това соло) и се потапяме в разказ - за книги, снимки, монтаж и гостуващи автори...

Започваме с най-прясното и то е разнообразяването на съдържанието. Иска ми се влогът да се променя, да еволюира. От самото начало гледам на него като на кратко ТВ предаване и заради това влагам толкова старание във визията му. Темз споделя виждането, че трябва излизаме от наложените вече рамки и това е нещото, което се опитваме да правим. 

Спокойно, не сме се отказали от традиционния формат, в който всеки един от нас представя по една книга - все пак можем да разнообразим дори него с малко повече време и фантазия. 

Хубавото време обаче ни позволява да изкараме снимките навън и това е една от промените, които се забелязват в 17-и брой и "завръщането ни в Пловдив". Изкарахме един ден и една нощ в любимия Майна Таун, видяхме се с приятели, разходихме се и нагъвахме ябълков пай в "Central Perk" в Капана. Поизмъчихме Николета (женското ми BFF) да ни помогне със снимки и на открито, с което броят стана някак по-свеж. Вижте го, ако все още не сте:



Както виждате, има и други различни неща. Темз наистина от години се опитва да ми отвори очите за това, че четенето от електронен четец също е приятно. Аз обаче съм инатливо говедо (зодия овен, за вярващите в астрологията) и се дърпах. Две седмици по-късно трябва да призная, че с този PocketBook се разбрахме добре. Предвидил съм още няколко книги, които най-вероятно ще чета на него, а не на хартия. Кога в метрото, кога при пътуване... Защото, признавам, тегаво е да носиш 1000+ страничния "Заклеващия" на Сандърсън в раница. Не остава място за друго просто.

Радвам се, че в 17-и брой най-накрая успяхме да организираме и игра с награда. Както вие, блогочетците, представлявате обвивката на този блог вече над 10 години, така и зрителите на влога ти стават някак близки, макар и да познаваш малцина. Така решихме и да зарадваме някого с фантастиката "Червен изгрев" на Пиърс Браун с автограф. Той беше на посещение в България и напълни "Мазе" с ученички, които бяха готови на момента да му се отдадат доживот. Има полза да сте млад и симпатичен автор, момчета, учете се! 

Пиърс дори отиде да гледа "Avengers: Infinity War" в България, вместо да чака прибирането си в САЩ, защото се страхуваше от спойлери.  Да, наш човек е, нърд. Харесва Star Wars, Battlestar Galactica, цъка Warhammer, Resident Evil и т.н. Нави се без проблем и на това да направим кратко промо за играта, а вече помогна и за изтеглянето на победителя. Точно така - победителят е ясен и ще разберете кой е в новия брой, в който Пиърс Браун има по-голяма роля. 

Гостуването на автори (а защо не и читатели) е още един нов аспект, който ще залегне по-силно в "С книги под завивките" занапред. Не знам дали усещате ентусиазма ми, но дори като пиша от това в главата ми се върти едно "Какво ще направим следващия път...". Страхотно е - вдъхновение, родено от плодовете на собствения ти труд.

По-различен беше и 16-и брой (насладете му сега), в който говорихме за по 3 книги и това какво ще четем през април. Този формат позволява да обърнем внимание на повече заглавия, макар и без да навлизаме в подробности. Така има по-голямо разнообразие за читатели с различни вкусове, а и може да се обърне внимание на втората част на някоя поредица, например. Може да направим такова и за месец май или юни, кой знае... Сложно е с моите огромни фентъзи томове, които отнемат повече време.

Тук имаше и друга нова новост - втория план от допълнителната камера. Не изискваше много допълнителен труд, а позволява много по-динамичен монтаж и раздвижване на картината. Който е сядал пред Premiere сигурно ще ме разбере. Другите може и да не обръщате внимание на щастието ми от опитването на нови технически неща.

Брой 15 (гледайте го тук), който сякаш беше сниман преди цяла вечност, е по-традиционен като в него се спряхме на две по-специални книги. Харесах много "Великият бог Пан" на Артър Макън, защото ми допада този тип хорър - който те плаши със стил и намек, а не с детайлно описание на гнусотии. Мистерията от това да се чудиш какво има зад ъгъла смразява кръвта по-добре от това да видиш какво се крие там. Темз от своя страна напомни, че "Разказът на прислужницата" е базиран на книга, която при това е добра, особено ако харесвате анти-утопии.

Определено сме набрали инерция и снимаме повече през последния месец, колкото и усилия да коства това и на двама ни. Но е забавно, разнообразява ни е и наистина се гордея с това как изглежда влогът. Дано и на вас, гледащите го, ви допада, а препоръки никога не отказваме, дори когато поради една или друга причина не могат да бъдат осъществени.

И други интересни неща имаше през месеца. Гостувахме в предаването "Шоколад" по Радио София. Водещата Петя ни изненада с някои много весели въпроси и като цяло се получи едно чудесно и естествено гостуване. Може би най-добрата ни медийна изява досега. Лека-полека успяваме да намерим синхрон помежду си и когато трябва да говорим пред чужди камери или микрофон.


Написах го с големи букви, за да не го пропуснат дори тези, за които "tldr" е начин на живот. Та чуйте ни, наваксайте с броевете, ако не сте, харесайте страницата във Facebook и се абонирайте за канала. Да, отново го казвам, защото това е идеята - да ставате повече! Още искам! Препоръчвайте и на приятели. Мъжкото ми BFF, например, не е от особено четящите, но пък препоръчва наши клипове на свои колеги, които според него могат така да си харесат някоя книга. Взимайте пример, хехехе.

А ние ще разнообразяваме съдържанието, ще продължаваме да четем, снимаме, монтираме, качваме, пеем (колкото и Темз да се опитва да ме спира, истинският талант не подлежи на укротяване) и като цяло да се забавляваме - както себе си, така и вас.

Това беше "краткото" включване от мен. Бъдете велики!

Love, 
Бирко

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Едно DaDa Aniventure приключение

Няма как да не се сетя за въодушевения Билбо Бегинс на Мартин Фрийман, който подтичва, докато произнася "I'm going on an adve...