Когато Джони Гаргано срещна Дявола - в себе си и срещу себе си (NXT Takeover: Chicago II)


Какво ще сториш на най-добрия си приятел, след като те е предал многократно? Когато човекът, когото си считал за свой брат, се превърне в най-големия ти кошмар? Когато се подиграе с кариерата, жена ти и брака ти? Ще успееш ли да запазиш хладнокръвие или ще зарежеш собствения си кодекс и ще се превърнеш в това, което презираш?

Това беше големият въпрос, на който Джони Гаргано трябваше да отговори на NXT Takeover: Chicago II. WWE не издържаха на изкушението да продължат най-добрата си вражда за годината, но няма как да се оплаквам, когато Гаргано и Томасо Чампа "произведоха" втори великолепен мач, изпълнен с невероятна история, обрати, психология и емоция. Отражение на това, което кечът е или поне трябва да бъде. 

Като бонус за тези, които искат кръв и зрелища, го имаше и "Street Fight" условието, което позволи стряскащи и болезнено изглеждащи маневри със столове, металните стълби, маси, белезници и патерици.

Поредната запомня се глава от една отлична вражда, в която всеки детайл си е на мястото. Погледнете дори облеклото на двамата. Ултимативният любимец на публиката Гаргано е с екип, подобен на униформата на Капитан Америка. От другата страна неговият личен Red Skull - Гаргано, е готов за война със своето милитъри облекло и потник с картина на неговата доминация. "You are the devil, Ciampa!", изкрещяно от един фен по време на мача, казва много за това колко мразен е Чампа в момента и колко ангажиращ беше този мач - сблъсък с повече от година история, който повлича емоционално всеки зрител.

Макар да считам предният им мач за по-добър, Johnny Gargano vs. Tomasso Ciampa (Street Fight) отново успя да "открадне вечерта". Но не бива да се прекалява - надявам се, че за кратко ще ги отделят един от друг, преди след още няколко Takeover-a да ги сблъскат в един трети, финален сблъсък. Който и да го спечели, ние, феновете, вече сме победители - Гаргано срещу Чампа е една от най-добрите вражди, които някога съм гледал - и откъм история, и откъм мачове. Заслужава всяка минута от вниманието на всеки фен. 

Очаквано, NXT Takeover: Chicago II беше поредното много добро шоу на бранда без нито един слаб елемент. Дори Лори Оркан и Дани Бърч, един по-скоро невзрачен отбор, показаха сърце и умения, за да спечелят уважението на зрителите в залата и пред телевизорите. В същото време The Undisputed Era продължават лека-полека да търсят своя облик, далеч от сравненията с nWo, Nexus и пр. И го правят с качествен мач след качествен мач. Roderick Strong/Kyle O'Rilley vs. Danny Burch/Oney Lorcan (NXT Tag Team Championship) е нещо, което всеки отбор (и booker/агент) в основния WWE ростър трябва да вземе под внимание.

Velveteen Dream vs. Ricochet пък е пример за това как две звезди могат да засияят още по-ярко. Дрийм успя да превърне типично WWEntertainment образа си в успех като този път отново ни даде поредния запомнящ се мач срещу доказан противник и то отново в различен стил. За разлика от шесторния мач със стълби, тук фокусът падна в много по-голяма степен върху Рикошет, който изглеждаше като ш***н супергерой. Той не просто разчита на въздушни атаки, а рисува великолепни с тялото си, побеждавайки гравитацията отново и отново. Добавяте и психологията, която Дрийм, един стряскащо "зелен" кечист, успява да вкара във всеки свой мач, и получавате магия. Гледайте!

И докато жените в основния ростър всеки месец биват принуждавани да "градят история", тези в NXT просто се стараят да разкажат една добра такава на ринга. Шейна Базлър е това, което Ронда Раузи можеше да е в основния ростър - бивш ММА боец, която троши крайници, премазва лица с лакти и всява страх в съблекалнята. Изненадан съм, че успяват да предложат нещо интересно в тази на пръв поглед скучновата, ала-Леснър ситуация, но ето, че може. Просто слагаш отсреща Ники Крос, чийто образ е на същество толкова сбъркано, че не може да изпита страх. Получава се Shyna Baszler vs. Nikki Cross (NXT Women's Championship), в който контраста между образите и разказаната история прикриват липсата на зрелище и каквито и слабости да има Базлър на ринга.

Алистър Блак се озова в неприятната ситуация царуването му като NXT шампион да се засече с конфликт като Чампа-Гаргано (към който той може да се присъедини в някаква степен). Въпреки това Aleistar Black vs. Lars Sullivan (NXT Championship) предложи нещо по-различно от главния мач - историята за несломимото чудовище, сякаш имунизирано срещу най-силното оръжие на "добрия" (което звучи като странно определение за Блак). Големият минус от изненадващо сполучливия мач беше вадещият очите botch, който след това беше компенсиран зрелищно, но все пак е труден за забравяне.

Тези два часа и половина са чисто удоволствие за всеки фен и причината вече да предпочитам NXT Takeover-ите пред PPV-тата на WWE - там, където уж entartainment-а е повече, но същевременно хич го няма. Единственият проблем на шоуто? Липсата на изненади. Но понякога това нещата да се развият по очаквания начин е за добро. Важното е, че с оглед на участието на NXT ростъра в WWE UK Championship Tournament-a (започва на 25 юни), може да получим още качествен кеч много, много скоро.

P.S. Чудесно е, между другото, на Money in the Bank да видиш, че най-накрая поне някои от кечистите от основния ростър са взели пример от "новаците".

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Едно DaDa Aniventure приключение

Няма как да не се сетя за въодушевения Билбо Бегинс на Мартин Фрийман, който подтичва, докато произнася "I'm going on an adve...