Бирето и Томас гледат WrestleMania (35)!


The Showcase of Главоболието! The Granddaddy of Яденето на вредна храна! WrestleMania (35) дойде и подобаващо я посрещнах с храна и Pepsi, достатъчни за два дни. Но тя и без това е горе-долу толкова дългa, така че няма проблеми.

Тази година компания по неволя в гледането ми правеше котаракът ни Томас, макар че неговият изтънчен вкус за sports entertainment го принуди да проспи немалка част от мачовете, че и да помяука в знак на недоволство. Така са смарковете, все нещо не им харесва.

А ето ги и бирените впечатления след 7 часа разлика:

- Preshow-то е за мазохисти, които не си ценят здравето. Жалко за мачовете там и най-вече за Braun Strowman, макар за него да разбрах впоследствие поради технически проблеми.

- Интро! Мания! Фойерверки! На стадиона - един Пазарджик и отгоре. Малко завиждам, после се сещам, че ще стоят там още едно денонощие без да има къде да си полегнат. 

- Някой в публиката може и да се е зарадвал на Хоган, но аз само исках да се махне по-бързо, за да не хаби време.

- Да сложиш Universal мача за откриващ е страхотно решение, когато е ясно, че няма да е main event. По-важното - това решение беше обяснено/kayfabe-нато с промото на Хеймън.

Няма да крия, че при атаката на Леснър още преди гонга ми се сви сърцето. Удар след удар, хвърляне след хвърляне виждах как кошмарът Part Time Universal Champion продължава. Когато мачът официално започна, а Ролинс все още не беше прибегнал до удар под пояса, тотално го бях отписал (и в главата ми се въртяха страховити идеи за Леснър-Рейнс следващия месец...). Честно - никога не съм се надявал на low blow в кеч мач толкова до този момент. И дори при последвалите stomp-ове бях на нокти, че Леснър просто ще контрира с F-5 и туш. Но не - Ролинс взе титлата, а Бирко маркна за пръв път. Как?

С едно звучно "Да!" и пляскане, а котаракът Томас уплашен избяга в другата стая. 

Много добър откриващ мач, който се възползва от силните/слаби страни на мачовете на Леснър през последните години и в началото подведе публиката, че Ролинс е пътник, за да можем да бъдем изненадани. Нещо, което нямаше да е толкова убедително, ако бяхме видели по-равностоен мач.

- Randy Orton vs. AJ Styles имаше за задача да предложи по-традиционен кеч мач. Макар да успяха, беше някак невпечатляващо и забравимо. Нещо, което се е случвало и с други мачове на Ортън на WM през годините. Иначе историята на мача не беше лоша, базирана на финалните хватки на двамата кечисти и опитите им да се контрират всеки път. Повдигането след RKO-то беше изненада, както и победата на Стайлс. Все пак очаквам враждата да продължи. 

- Отборният мач за титлите на Smackdown беше чудесна изненада. Дадоха им повече време, отколкото очаквах, и видяхме няколко стабилни спота. Отборният кеч не беше напълно пренебрегнат, а като фен на този тип мачове няма как да се оплача (макар че при подобни мачове предпочитам да са tornado, защото смените ми се струват безумни). Даже Томас се върна да гледа, вместо да се шматка пред монитора.

Едно представяне на Hall of Famer-ите по-късно вече беше заспал...

- Шейн и Миз са имали добри мачове в кариерата си, когато срещу себе си са имали наистина качествени опоненти. А когато не можеш да разчиташ на качество, разчитай на история и зрелище. Намесването на бащата на Миз беше логичен момент с оглед на враждата, а и послужи като катализатор за агресията на Миз. Много добре се възползваха от Falls Count Anywhere условието, а на финалния суплекс наистина "уау"-нах (и събудих Томас). Победата на Шейн е първото разочарование за вечерта, дори прикрита с позициите на двамата след суплекса. Все ми се струва, че когато търнваш някой и очевидно му предстои пуш, е хубаво да записва победи. 

- Напълно изненадващо и без някой да го е очаквал, четворният мач за женските отборни титли се оказа солиден писбрейк. Не само за мен, но и за публиката, както личеше от тишината на стадиона. Таймингът на дамите нещо се губеше, Пейдж не допринесе с нищо за коментара, а Рене вече си знаем, че е добра само във вайкането и издаването на странни звуци при някой по-зрелищен спот. 

Най-хубавото нещо в този мач бяха The IIconics и фактът, че взеха титлите. Не го очаквах, но бях приятно изненадан. Ликоникс/ДВЕконикс са радост за окото и добре, че Nia Jax не разби лицата им.

Иначе Томас пак заспа, но на този мач се очакваше.

Събуди се на видеото за Кофи-Брайън. Нормално - като рижава котка, Томас също е жертва на предразсъдъци (заради онзи скапаняк Гарфийлд). 

Признавам си, че не бях така въодушевен за този мач като други хора. Да, историята, която доведе до този момент, беше една от най-добрите тази година (а може би и най-добрата). Двамата таланти очаквано направиха страхотен мач. Преди него казвах, че му липсва "звездност", но за какво говорим и аз, и всички на това мнение, когато 80 000 души в стадиона скандираха "Кофи!"?

През цялото време очаквах Кофи да падне сред впечатляващо представяне, но развитието на мача завладя и мен. И напук на цялото недоверие, маркнах здраво, когато успя да тушира Брайън. Един прекрасен WrestleMania момент след един достоен за WrestleMania мач.

- Следващият писбрейк дойде твърде бързо и също толкова бързо си замина. Подобен мач за US титлата нямаше място на WrestleMania, както пролича и от отделеното му време. Доброто в случая е, че Джо записа доминираща победа. "Джо ще те приспииии!" не звучи добре, но е истина и Мистерио го научи бързо. 

- Само аз ли си мисля, че WWE намалиха микрофоните към публиката след като чуха освиркванията в началото на музиката на Рейнс? В противен случай хората в стадиона са били по-неангажирани с този мач дори в сравнение с Cruiserweight Championship-a в kickoff-a. Не е като Рейнс и Макентайър да направиха много, че да променят това. Нито безспирният коментар за това колко велик е Рейнс и как се бие за цялото човечество ме накараха да ми пука повече, нито пресилената драма. 

Роман яде малко бой, после геройски бие. Беше толкова ясно, че написах това изречение преди мачът да е свършил.

Свърши. Познах. Колкото и грозно да се опитаха да прикрият истината, фактите просто ги захапаха за задника. Някой ден и тази мъка ще свърши.

Познайте какво правеше Томас през цялото време? Правилно познахте. Джо приспа Мистерио, Роман приспа котарака ни.

- Рекламата на SNICKERS с Русев и Лана беше по-добра от целия преден мач, ахахахаха!

- Рейнс може само да се надява, когато дойде време да е part timer, хората да забравят негативните си емоции спрямо него и да му се зарадват така, както на The Doctor of Thuganomics. Не това очаквах от Сина и сегмента с Elias, но определено беше развлекателно. Elias е впечатляващо спокоен в стресова среда, талант, който малцина имат. Очевидно този талант ще се ползва за подобни сегменти, но не и за нещо повече на ринга, но и от такива хора има нужда.

- Хейтърите могат да говорят каквото си искат, но Батиста без грам усилие надмина спъването на Тайтъс О'Нийл! Че даже се пошегува със себе си секунди по-късно. Опитът от участието в комедии личи. Хвала!

Иначе бяха запазили всичко по-хардкор за HHH-Batista и няма как да се оплача - верига, два чифта клещи, пръсти, обеца на носа... Доста свежи неща на фона на масовото ползване на маси, стълби и столове. За феновете, които помнят с най-добро 2005-а, този мач беше специален подарък. За мен, при условие, че не ми пука особено и за двамата, беше ОК. Проблемът е, че се проточи твърде дълго. Тъкмо започна да навлиза в онази фаза, която е мъчителна не само за хората на ринга, но и за гледащите, когато се появи Флеър. Готин детайл, който по смислен начин доведе до очаквания краен резултат. Чао, дедо Дейв, мерси, че се отби!

- За Енгъл-Корбин не ми се говори особено. Добре, че Томас спеше, че да не гледа това очаквано разочарование. Всъщност не - победата на Корбин направи мача още по-разочароващ. Но вероятно така те изпращат, когато напускаш WWE, за идеш в TNA. Без съмнение дъното на вечерта.

Сбогом, Кърт! И благодаря! (мерси, Корбин, ама не мерси)

- Събудих Томас, за да гледа мацки (поне Беки, при другите няма много за гледане). А то какво - почна музиката на Лешли. Wait... what? Тотално бях забравил за мача за Интерконтиненталната титла. WWE и те може би. Впечатляващ entrance за Balor иначе. Мачът не беше нещо особено, макар че се възползваха добре от малкото време. Резултатът е такъв, какъвто трябваше да бъде. Много победи за фейсове тази вечер, много нещо. Нека, нека да се радваме. 

- Дремещият Томас отново се събуди за главния мач и реши, че иска да се гуши и гали. Добре му беше на него след толкова сън. Мен след над 6 часа кеч (с прешоуто) вече ме болеше глава, а дори Майкъл Коул нямаше глас... Поредното доказателство, че 5+ часа са твърде много време дори за WrestleMania.

Тройният мач в никакъв случай не беше най-добрият за вечерта (безспорно това е Кофи-Брайън). Не помогна и странният, сякаш дошъл от нищото финал, за който вече се спекулира, че не е бил по план. Поне шоуто завърши по правилния начин - с Беки, вдигнала двете титли над главата си.

В крайна сметка добрите неща на тази WrestleMania бяха повече от лошите. Трите смени на главните титли при мъжете и жените бяха изненада, но приятна такава. Огромното разочарование тази година беше Енгъл-Корбин. 

Като цяло обаче ще запомня WrestleMania 35 с добро, защото идеята зад нея очевидно беше да е пълна с feel good моменти. Е, feel-вам се good след нея, но всичко ми е схванато, главата ме боли, изядох тонове junk food и ми се спи.

Блазе им на котките.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Пет неща относно AEW - алтернативата на WWE

Виновен съм за това, че не съм писал достатъчно за Коуди (Роудс), Кени Омега и The Young Bucks. Ако бях, сега нямаше да се налага да обя...